№ 184
гр. Пловдив, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20225001000013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх. № 266200/09.11.2021г.,
подадена от П. К., чрез адв.К.Г., против Решение № 260113/19.10.2021г.,
постановено по т.д.№ 21/2021г. по описа на ОС - Х., в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от нея иск за осъждане на ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.И.“АД да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Д.К.Т., починала на 13.05.2018 год. в резултат на усложнения на
травматични увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 04.04.2018 г. в
гр.Х., по вина на А.В.Р., като водач на МПС, марка и модел „Ф.П.“, с рег. №
....., застраховано по договор „Гражданска отговорност“, обективиран в
застрахователна полица от 10.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата над
сумата от 35 000 лв, до размер от 100 000 лева, частично от общо 150 000
лева.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд
1
съдът е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото
доказателства изводи относно осъществяването на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ - наличието на генералния деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД и
валидно застрахователно правоотношение, при което отговорност следва да
се носи именно от ответника – застраховател, но въпреки това, неправилно е
приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и като
последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест
на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на
търпените от П. К. неимуществени вреди, вследствие от загубата на своята
родна майка.
На следващо място, в жалбата се посочва, че първоинстанционният
съд необосновано е завишил квотата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, поради което е намалил и без това
значително занижения размер на дължимото обезщетение.
Излагат се съображения, че при определяне на справедливия размер,
който да репарира претърпените от П. К. неимуществени вреди, следва да се
има предвид, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Изтъква се, че понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, че е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се отчетат при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства в случая са загубата на родната й майка и причинените
морални страдания, които при ищцата ще останат за цял живот. По силата на
закона, обезщетението за неимуществените вреди /морални и душевни/, би
следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Посочва се, че решаващият съдебен състав на Окръжен съд - Х. е
приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата П.
К. е в размер на 50 000 лв., но тъй като според съда пострадалата Д.Т. е
съпричипила вредоносния резултат, е намалил този размер до сумата от 35
000 лв., като е отхвърлил исковата претенция в останалата й част до 120 000
лв. Жалбоподателят счита, че така определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетение е крайно недостатъчен да репарира изцяло всички
претърпени от доверителката ми болки и страдания, свързани със загубата на
своята майка, както и страданията и негативните емоции, които последната
2
ще изпитва до края на живота си. Намира, че с оглед събраните по делото
доказателства, справедливото обезщетение за репариране на претърпените
болки и страдания от ищцата следва да бъде определено в размер на 100 000
лв. (сто хиляди лева).
В жалбата се възразява, че, определяйки размера на обезщетението,
първоинстанционният съд не е преценил правилно в тяхната съвкупност
тежестта на претърпените от П. К. неимуществени вреди, поради загубата на
майка й, не е анализирал, аргументирал и извършил цялостна преценка в
съвкупност на всички релевантни обстоятелства за обезщетението, в това
число да изходи от общото понятие за справедливост и да даде неговите
основни характеристики, които да служат за отправна точка за определяне на
конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка,
се посочва, че ищцата П. К. се явява дете на починалата Д.Т., а децата са най-
близки по степен лица, на които смъртта на техния родител се отразява най-
тежко и в най-голяма степен. Към момента на произшествието, майката на
ищцата е била на 86 г. и макар в напреднала възраст, последната била
физически здрава, работоспособна и без данни за наличие на заболявания
жена. Приживе, между ищцата и нейната майка били установени много
близки отношения и са поддържали непрекъсната връзка. Неправилно
първоинстанционият съд приел, че понеже П. К. работи от дълги години в Р.
Гърция, то на същата следва да се присъди по-ниско по размер обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, тъй като не живеела в едно
домакинство заедно с починалата й майка. Жалбоподателят счита така
възприетото от решаващия състав на ОС-Х. становище за неправилно, тъй
като ищцата е заминала да работи в Р. Гърция, търсейки по-добро заплащане
на труда си, с което да подпомага именно своите близки в България. Освен
това, според събраните в първоинстанционното производство свидетелски
показания, ищцата е поддържала постоянна връзка със своите родители и при
всяка отдала й се възможност и свободно време, се е връщала в Р. България в
дома на родителите си. А след настъпилото ПТП, вследствие на което е
пострадала Д.Т., нейната дъщеря /ищцата/, след изписването на майка й от
,,МБАЛ-Х.", е поела изцяло грижите за нея, като била неотлъчно до своята
майка до сетния й дъх, като точно един месец след катастрофата - на
13.05.2018 г., майка й буквално починала в ръцете й.
В жалбата се поддържа, че смъртта на Д.Т. е прекъснала сакралната
3
връзка между майка и дъщеря и е причинила душевна и емоционална травма,
която ищцата ще търпи и съпреживява до края на живота си. Независимо
каква е възрастта на родителя загубата му, при това внезапна, безспорно
причинява непоправими болки и страдания. Оттук нататък П. К. е лишена от
общуването и подкрепата на своя родител, целият й свят е срутен. Видно от
събраните по делото доказателства, след смъртта на своята майка, ищцата е
срината емоционално, изгубила е опората, на която е разчитала, не е имала
при кого да се прибере и да сподели преживяно. Внезапната загуба на родна й
майка е причинила на ищцата психо-емоционална травма, довела е до
изключителен негативен ефект в нормалния й бит и до неговата трайна
промяна. Неправилно обаче решаващият състав на ОС- Х. не взел предвид
при постановяване на решението си по какъв начин загубата на майката на
ищцата се е отразило на нейното психо-емоционално състояние и равновесие,
с което е нарушен заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и е
присъдено обезщетение, което не отговаря и не е в състояние да репарира
действително претърпените от доверителката ми неимуществени вреди.
В заключение, се поддържа, че първоинстанционният съд е
определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради
което обжалваното решение е неправилно и необосновано, като същото
следва да бъде частично отменено, а претенцията на пострадалата следва да
бъде уважена в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева).
Възразява се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в
настоящия случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата. Посочва се, че видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), пострадалата Д.Т. е пресичала
пътното платно в градски условия и в района на автобусна спирка. Намира, че
в такива условия, водачите на МПС и ППС трябва да се движат с повишено
внимание, тъй като се очаква и би следвало да се предполага, че внезапно на
улицата може да изскочи малко дете или възрастен човек, бързащи да се
качат на спиращият на спирката автобус. В тази връзка, ЗДвП е създал
специално изискване от шофьорите да бъдат изключително предпазливи и
внимателни, когато се намират в такъв участък на пътя, а още повече, законът
е заложил изискване на спирките от градския транспорт да не спират каквито
и да било МПС-та, различни от тези за обществен превоз. В конкретния
случай, виновният за катастрофата водач е имал техническата възможност да
4
забележи своевременно пешеходната, която е предприемала пресичане на
пътното платно и да не предприема маневра за движение на заден ход, преди
да се убеди, че пострадалата се е качила на тротоара, каквото е било и
нейното намерение и поведение към момента на контакта по между им.
Първоинстанционният съд в решението си сам приел, че ударът за водача на
лекия автомобил е бил предотвратим чрез своевременното задействане на
спирачната уредба на МПС-то и/или чрез не започване па движението на
заден ход, но въпреки това, в противоречие с тезата и становището си,
приема, че в случая вината на ищцата за настъпване на вредоносния резултат
е в размер на 30 %.
Възразява се също, че първоинстанционният съд е постановил
своето решение в противоречие със задължителната тълкувателна практика на
съдилищата в лицето на Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.д.
№ 10/84 г., ОСНК на ВС, както и Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г., по
тълк.д. № 2/2016 г., по описа на ВКС, ОСНК. Посочва се, че в процесния
случай няма спор, че пострадалата се е намирала на пътното платно и е била
стигнала на съвсем малко разстояние от тротоара, както и че водачът на лекия
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № .... е имал видимост към
пешеходката и е бил възприел същата като опасност в огледалата си за
обратно виждане.
Излагайки горепосочените съображения, жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51
ЗЗД, като е приел, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Счита, че възприетия в обжалваното решение размер
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.Т. е неправилно и
необосновано определен като твърди, че изключителна вина за настъпилия
пътен инцидент има водача на МПС марка „Ф.“, модел „П.“ с per. № .... и че в
случая не следва да бъде приемано съпричнияване от страна на пострадалата,
а ако все пак съдът приеме, че е налице такова от нейна страна, то неговият
размер не би бил по-голям от 10%.
В жалбата се поддържа също, че първоинстанционният съд не е взел
предвид увеличеният лимит на отговорността на застрахователите по смисъла
на чл. 492, т. 1 КЗ към момента на възникване на произшествието. Посочва се,
че физическите болки и психо-емоционалните страдания при ищцата не могат
5
да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички
неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и
страданията, претърпени от увреденото лице. По силата на закона, то би
следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Законодателят определя лимит по смисъла на чл. 492. т. 1 КЗ на отговорност
от 10 420 000 лв. /десет милиона четиристотин и двадесет хиляди лева/ за
едно пострадало лице към момента на възникване на произшествието, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Освен това, жалбоподателят
възразява, че първоинстанционният съд не е съобразил размера на
присъденото обезщетение с конкретната икономическа конюнктура в
страната, като е присъдил занижен размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди. Съгласно съдебната практика, определеното от съда
застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде съобразено с
икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза
на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в
страната, обезценяването на лева и нарастването на цените.
С оглед на всичко изложено в жалбата, се иска от въззивния съд да
бъде отменено Решение № 260113/19.10.2021 г., по т.д. № 21/2021 г., по
описа на ОС-Х., в обжалваната му част като неправилно и необосновано и
да постанови друго, с което да бъде осъдено „ЗАД А.И.“ АД, да заплати на
П. Д. К., сума в размер на още 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди лева) или
глобалната сума в общ размер от 100 000 лв. (сто хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в
резултат от ПТП, настъпило на 04.04.2018 г. в гр. Х., вследствие на травмите
от което е починала нейната майка Д.Т., ведно с лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 03.02.2021 г.,
до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, както и всички
направени по делото разноски за процесуално представителство и съдействие
пред двете съдебни инстанции.
В законния срок, от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.И.““ АД е подаден отговор на жалбата на
ищеца, в който се оспорва същата, за което се излагат конкретни и подробни
6
съображения. От дружеството е подадена в срок и въззивна жалба срещу
Решение № 260113/19.10.2021 г. постановено по т. дело № 21/2021 г. на
Окръжен съд - Х., в частта му, с която е уважен иска на П. Д. К. срещу ЗАД
„А.И.“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на смъртта на нейната майка Д.К.Т., настъпила на 13.05.2018 г. в
резултат на усложнения от травматични увреждания, причинени при ПТП,
настъпило на 04.04.2018 г., до размер от 35000 лв.
Поддържа се, че решението, в обжалваната му част, е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при нарушение
на процесуалните правила, при неправилна, необоснована и непълна преценка
на събраните доказателства, при необсъждане на всички направени
възражения, довели до неправилни фактически и правни изводи.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че са налице
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на
застрахования водач, а именно: противоправно и виновно поведение от
страна на деликвента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените
вреди. Посочва се, че в производството по делото не са събрани
доказателства, които по несъмнен и безспорен начин да сочат наличието на
противоправно и виновно извършено деяние от застрахования при ЗАД
„А.И.“ АД, водач на участвалия в настъпилото събитие л. а. Ф.П. с per. № .... -
А.В.Р., от което да са причинени процесните вреди.
Възразява се, че досежно механизма на настъпване на ПТП,
първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по
САТЕ - инж. Х., но същото е прието от съда в нарушение на процесуалните
правила, тъй като е изготвено въз основа на показания на свидетели,
разпитани във воденото досъдебно производство № 483/2018 г. по описа на
РУ на МВР - Х. и на изготвени по същото автотехнически експертизи. Освен
това, според жалбоподателя, изводите в заключението по САТЕ са изготвени
едностранчиво, при съобразяване единствено на показанията в тежест на
застрахования водач Р., без да се анализират дадените от него показания и
тези на намиращия се в автомобила свидетел Д.Д., относно
местоположението на пострадалата преди началото на извършената маневра и
нейното отстояние от автомобила, съответно отстоянието от автомобила, след
загубата на равновесие и падането на пътното платно. Поддържа се, че
7
изводите на вещото лице, че не е имало съприкосновение (пряк физически
контакт) между пешеходката и автомобила, но е имало контакт между
гумения накрайник в долната част на лявата патерица в нейното хоризонтално
положение и задната лява част на автомобила (стр. 16 от САТЕ), не почиват
на каквито и да е обективни данни и релевантни доказателства. Тези изводи
вещото лице обосновало с показанията на единствения посочен от ищцовата
страна пряк очевидец на събитието - свидетеля Г.М.Г., разпитван
неколкократно в хода на досъдебното производство, както и в пред първата
инстанция, чиито показания обаче били са винаги различни и противоречиви,
поради което би следвало да не бъдат кредитирани, както от вещото лице,
така и от съда, Всички твърдения в хода на производството за наличие на
каквото и да е съприкосновение между автомобила и пострадалата, или
между автомобила и патерицата на пострадалата, счита за недоказани.
Оспорва се приетата от съда за безспорна квалификация на деянието
на застрахования водач - нарушение на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Застрахователят поддържа, че по делото са изцяло недоказани елементите от
фактическия състав, обуславящ ангажиране на отговорността за причинено
увреждане, а именно - противоправния характер на деянието и наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Счита, че
настъпилите травматични увреждания и последващата смърт на пострадалата
са следствие единствено и изцяло на нейните реакции и поведение.
При евентуалност и в случай на основателност на иска, счита, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано с оглед приетия
от съда размер на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата
Д.Т. от 30 %, който намира за силно занижен и че следва да бъде определен в
размер на поне 70 %. Излагат се съображения, че за да определи
съпричиняване в размер от 30 %, първоинстанционният съд се е позовал
единствено на допуснато от пострадалата нарушение на правилата, визирани
в чл. 108 ал. 1 и чл. 113 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вменяващи в задължение на
пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно,
съответно задължаващи ги при пресичане на платното за движение да
преминават през пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за
движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Съдът обаче не бил обсъдил направеното и доказано възражение на
застрахователя, че пострадалата е имала придружаващо заболяване -
8
практическа глухота, за което по делото е прието като доказателство
Експертно решение № 2775/16.11.2011 г. - част от ИЗ № 6097/2018 г. по описа
на „МБАЛ - Х.“ АД. Съгласно посоченото, на Д.Т. пожизнено е определена
степен на увреждане от 80 %, с водеща диагноза практическа глухота и общо
заболяване: двустранна коксартроза, двустранна гонартроза, лумбална
спондилоартроза. Посочва се, че в деня на произшествието, при излизането си
навън, Д.Т. не е носила слуховия си апарат, който е ползвала - обстоятелство,
посочено и в показанията на ищцата П. К. при разпит по чл. 176 от ГПК,
проведен в съдебно заседание от 28.06.2021 г. С това си поведение, според
жалбоподателя, неполагайки необходимата грижа, пострадалата е поставила в
риск здравето и живота си, с което е допринесла за настъпване на
събитието.
В жалбата на застрахователя се поддържа също, че при определяне
на размера на претендираното от ищцата обезщетение, съдът не е съобразил
всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, поради което
неправилно е приложил нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите, изискваща спазване на принципа за справедливост. Съдът
правилно преценил степента на търпените от ищцата неимуществени вреди,
отчитайки обстоятелството, че тя дълги години е живяла извън страната,
както и че единствените събрани доказателства в тази насока са чрез
показанията на свидетелката Диана Динкова - нейна дъщеря, които следва да
бъдат разглеждани през призмата на чл. 172 от ГПК. Съдът обаче не
съобразил съпътстващите опорно-двигателни заболявания на пострадалата,
заради които тя се е придвижвала с две патерици, както и нейната напреднала
възраст към датата на събитието - 86 години. Всички те, според
жалбоподателя, неизменно са били от значение, улеснявайки настъпването на
травматичните увреждания, станали причина за последващата смърт. В тази
връзка били и обясненията на вещото лице д-р Еленски по приетата СМЕ. Ето
защо, според жалбоподателя, размерът на обезщетението е определен
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
С оглед изложеното, с жалбата на ЗАД „А.И.“ АД се иска да бъде
отменено Решение № 260113/19.10.2021 г., постановено по т. дело № 21/2021
г. на Окръжен съд - Х., в обжалваната част, като бъде отхвърлен предявения
иск изцяло, ведно с всички законни последици. При евентуалност, в случай,
че съдът приеме иска за основателен, застрахователят моли да бъде
9
определено обезщетение съобразно всички доказателства по делото и реалния
принос на пострадалата, в размер до 15 000 лв.
По жалбата на дружеството не е подаден отговор от ищцовата
страна.
След преценка на материалите по делото, направените от
страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, в
аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:
Предявеният от П. Д. К. иск е с правна квалификация по чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 ЗЗД. Предмет на същия е присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 100 000 лв,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на майка й Д.К.Т., починала на 13.05.2018
год. в резултат на усложнения на травматични увреждания, причинени от
ПТП, настъпило на 04.04.2018 г. в гр.Х., по вина на А.В.Р., като водач на
МПС, марка и модел „Ф.П.“, с рег. № ....., застраховано по договор
„Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица от
10.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. В тази връзка, съдът съобрази, че
първоинстанционното решение не се обжалва от ищцата в частта, с която
предявеният от същата иск за сумата от 120 000 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, частично от общо 150 000
лева, е отхвърлен за разликата над сумата от 100 000 лв.
С протоколно определение от 07.03.2022г., постановено по
настоящото дело, съдът е спрял производството по т. д. № 13/2022 г. по описа
на Апелативен съд Пловдив до приключване със стабилизиран съдебен акт на
производството по НОХД № 607/2021 г. по описа на Окръжен съд Х..
Производството по делото е възобновено поради приключване на НОХД №
607/2021 г. по описа на Окръжен съд Х. с окончателно решение на ВКС по
КНОХД №982/22г., с което са потвърдени присъдата и решението на долните
инстанции.
В тази връзка, установява се, че с постановената по НОХД №
607/2021 г. по описа на Окръжен съд Х. присъда №13/26.05.2022г.,
10
наказателният съд признава подсъдимия А.В.Р., роден на 05.12.1995г. в гр. Х.,
живущ в същия град, ул. „Н.Б." № 32А, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, военнослужещ, неосъждан, ЕГН ********** за
виновен в това, че на 04.04.2018г. в гр. Х., на бул. „С.С.“, при управляване
на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ф.", модел "П." с
регистрационен № ....., нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП („Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.") и по непредпазливост причинил смъртта на
Д.К.Т., бивш жител на гр. Х., ЕГН **********, като след деянието
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата,
поради което и на осн. чл. 343а, ал.1 б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б “в”, вр. чл. 342,
ал. 1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му се НАЛАГА НАКАЗАНИЕ
„ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично” и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител”, двете с продължителност от по
1 (една) година, като на основание чл. 304 от НПК, съдът го ОПРАВДАВА по
първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б “в”, вр. чл. 342, ал.
1НК и за допуснато нарушение по чл. 116 от Закона за движение по пътищата
(„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към…….престарелите хора"). На осн.
чл. 343г от НК, на подсъдимия А.В.Р. е наложено и наказание "ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС" за срок от 1 година.
С решение №134/06.10.2022г. по ВНОХД №310/2022г.,
Пловдивският апелативен съд изменя Присъда № 13 от 26.05.2022 г. по
н.о.х.д. № 607/2021 г. на Хасковския окръжен съд, като я отменя в частта, с
която е наложено наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК лишаване от право на
управление на МПС и я потвърждава в останалата част.
С окончателно решение №60/10.02.2023г. на ВКС по КНОХД
№982/22г., касационният съд оставя в сила въззивното решение на
Апелативен съд - Пловдив.
В тази връзка, настоящата инстанция съобрази, че съгласно чл.300
ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
11
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо, за настоящия съд, горецитираната, влязла в
сила присъда на наказателния съд, е задължителна относно това, че на
04.04.2018г. в гр. Х., на бул. „С.С.“, при управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Ф.", модел "П." с регистрационен № .....,
А.В.Р., роден на 05.12.1995г. в гр. Х., живущ в същия град, ул. „Н.Б." № 32А,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
военнослужещ, неосъждан, ЕГН **********, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП („Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.") и по непредпазливост причинил смъртта на Д.К.Т.,
бивш жител на гр. Х., ЕГН **********, като след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, както и че същият е
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б “в”, вр.
чл. 342, ал. 1 НК и за допуснато нарушение по чл. 116 от Закона за движение
по пътищата („Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към…….престарелите
хора").
Предвид горното, неоснователни са възраженията на ответното
дружество във въззивната му жалба, както и в отговора на ВЖ, подадена от
ищцата, че не са налице елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност на застрахования водач, а именно: противоправно и виновно
поведение от страна на деликвента, вреда, причинна връзка между деянието и
претърпените вреди, респ. че не са събрани доказателства, които по несъмнен
и безспорен начин да сочат наличието на противоправно и виновно
извършено деяние от застрахования при ЗАД „А.И.“ АД, водач на участвалия
в настъпилото събитие л. а. Ф.П. с per. № .... - А.В.Р., от което да са
причинени процесиите вреди. С оглед постановената присъда, безспорно е и
че застрахованият водач е извършил нарушение на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, поради което и възраженията на ответника в противната насока са
неоснователни. Съответно, тъй като тези въпроси са разрешени с влязлата в
сила присъда, не следва да се обсъждат възраженията на ответника досежно
механизма на настъпване на ПТП, свързани с авторството на деянието от
12
застрахованото лице А.В.Р., както и относно пряката причинно-следствена
връзка между същото и настъпилите вредни последици за майката на ищцата,
явяваща се пострадала при ПТП, в това число и настъпилата в резултат на
получените увреждания нейна смърт.
Независимо от постановената присъда, допустими за разглеждане в
настоящото производство са възраженията на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
релевирани във въззивната жалба, както и в отговора по жалбата на ищцата,
тъй като тези факти не са обхванати от присъдата. Допустимо и наложително
е да се обсъдят и възраженията на ищцата в жалбата, че липсва
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.Т. и че изключителна
вина за настъпилия пътен инцидент има водача на МПС марка „Ф.“, модел
„П.“ с per. № .... , както и че ако все пак се приеме, че е налице съпричиняване
от нейна страна, то неговият размер не е по-голям от 10%.
В тази връзка, съдът взе предвид заключението на допуснатата по
делото пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза. Съгласно
същото, механизмът на процесното ПТП е следният:
Произшествието е станало на 04.04.2018 год, около 11:30 ч. в гр. Х.
на бул. “С.С.” пред павилион на „Л.“, южно от кръстовището с ул. „М.”, на
около 2,60 м южно от Op. 1 и на около 0,90-1,0 м източно от базовата линия
/западния бордюр на бул. “С.С.”/. ПТП е станало през светлата част на
денонощието, при нормална видимост, на суха настилка. Лекият автомобил
“Ф.П.” с per. № ...., непосредствено преди произшествието се е намирал в
спряно положение (покой) на около 20 см източно от западния бордюр на
бул. “С.С.” и успоредно на него, с предна част насочена на юг и задна част
на автомобила (задна броня) намираща се на около 4,50 м. южно от Ор.1,
който е пътен знак № В 27. Автомобилът е бил установен в зоната на
действие на пътен знак № В 27 „Забранени са престоят и паркирането”.
Около същия момент, пешеходката Д.К.Т. е тръгнала да пресича косо бул.
„С.С.” от магазин „Р.” към павилион „Л.”, южно от наличната пешеходна
пътека, на място, където няма пешеходна пътека, като се е придвижвала с
две патерици тип „Канадка” с „бавен ход” (Vn ~ 0,67 м/сек). След като е
купил цигари от павилион “Л.”, А.В.Р. е видял пешеходната Д.Т. на около 3
м. зад автомобила си. Пред автомобила му е имало спрян автомобил, зад
13
него е нямало автомобили. Р. се е качил в автомобила и е тръгнал на заден
ход. В момента на тръгването на „Ф.П.” на заден ход, водачът Р. е видял
пеш. Д.Т. в зоната му на видимост през лявото външно и вътрешното
огледало за обратно виждане. Пешеходката Д.Т. достига до около 1,5 м. от
десния бордюр и около 2 м. южно от Op.1, видяла е, че автомобилът потегля
назад към нея, стреснала се е и с цел да се предпази, с лявата си патерица е
посегнала, вероятно хоризонтално, към задната му част. Колата изминава
на заден ход около 1,2-1,3 м. със скорост Va ~ 3,15 км/ч., задната й част
опира в гумения накрайник в долната част на хоризонтално вдигнатата
патерица. Водачът не усеща контакта с патерицата, но вижда падналата
пеш. Д. Т. и спира. Контактът на задна част на колата с долната част на
патерицата е с координати е на около 3,3 -3,4 м. южно от Ор.1. Така
колата косвено чрез патерицата е бутнала леко пешех. Д.Т., която е
загубила нестабилното си равновесие, паднала е на дясната си страна върху
платното за движение, в позиция (МЦ на тялото) на около 1,6 м. южно от
Ор.1 и около 1,50 м.източно от западния бордюр.
Съгласно САТЕ, наред с поведението на водача на л.а. „Ф.П.” с per.
№ ...., който в момента на тръгването назад е имал видимост към пешеходката
Д. Т., тъй като същата е била в зоната му на видимост през лявото и
вътрешното огледало за обратно виждане и съответно е имал техническа
възможност да избегне произшествието, като отложи маневрата „движение на
заден ход“, една от непосредствените причини, довели до настъпването на
ПТП, е обстоятелството, че Д. Т. е пресичала косо бул.“Ст. Стамболов“, южно
от наличната пешеходна пътека тип М 8.2. с две патерици, с бавен ход, на
място, където няма пешеходна пътека.
Съдът кредитира заключението на САТЕ като компетентно и
обосновано. Както се посочи по-горе, за настоящата инстанция е
задължителна присъдата на наказателния съд относно извършването на
деянието от водача на л. а. Ф.П. с per. № .... - А.В.Р., противоправността му и
виновността на дееца, в това число, че същият е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 40, ал. 1 от ЗДвП („Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.")
14
От така установения на база материалите по делото и заключението
на САТЕ механизъм на ПТП е видно, че непосредствено преди инцидента,
пострадалата Д.Т. е извършила неправилно пресичане на пътното платно на
бул. „С.С.“, южно от наличната пешеходна пътека, на място, където няма
пешеходна пътека, в нарушение на правилата за движение по пътищата –
чл.113, ал.1 ЗДП, съгласно който, при пресичане на платното за движение,
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, които,
съгласно легалното определение в §6, т.54 от ДР на ЗДП, са част от платното
за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. От заключението на
САТЕ безспорно се установява и че в момента, в който пострадалата Т. е
тръгнала да пресича пътното платно на бул.Ст. Стамболов, автомобилът на
застрахования не е бил в движение, а е бил паркиран успоредно на тротоара
на отсрещната страна, в зоната на знак В 27, забраняващ спирането за престой
и паркирането. Данните по делото сочат, че освен че не е пресякла пътното
платно по намиращата се в близост пешеходна пътека, пострадалата Т. се е
движила косо на пътното платно, което сочи, че допълнително е удължила
престоя си на пътното платно, тъй като не го е пресичала по най-късото
възможно разстояние, т.е. перпендикулярно на пътното платно, а действията
й, освен в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДП, не са били съобразени и с бавната й
скорост на придвижване. Съвкупно разгледани, неизползването на наличната
в близост пешеходна пътека, пресичането на пътното платно по диагонал и на
неразрешено място от страна на пострадалата, са способствали за
настъпването на ПТП.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответното
дружество, че тъй като Д.Т. е имала придружаващо заболяване - практическа
глухота, за което по делото е прието като доказателство Експертно решение
№ 2775/16.11.2011 г. - част от ИЗ № 6097/2018 г. по описа на „МБАЛ - Х.“
АД, а в деня на произшествието, при излизането си навън, не е носила
слуховия си апарат, който е ползвала, с това си поведение, пострадалата е
поставила в риск здравето и живота си, с което е допринесла за настъпване на
събитието. Въпреки че горепосочените факти (наличието на практическа
глухота и неносенето на слухов апарат от пострадала в дена на ПТП) не са
спорни, а и се установяват от доказателствата по делото, по делото не се
доказа от страна на ответното дружество между същите и настъпването на
15
ПТП да има пряка причинно-следствена връзка. Това е видно и от данните по
делото за механизма на ПТП, коментирани по-горе, от които не може да се
направи извод, че ПТП е нестъпило по причина, свързана с невъзможността
пострадалата да чува добре звуци от заобикалящата я среда.
В заключение, съдът приема, че пострадалата Д.Т. е съпричинила
настъпването на вредоносния резултат, като е осъществила пресичане на
пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДП, не на установеното с пътна
маркировка място – пешеходна пътека М 8.2., находяща се в непосредствена
близост (на около 5-6 метра южно от мястото на ПТП). Според настоящата
инстанция, видно от заключението на САТЕ и изготвената към същото
мащабна скица на ПТП, ако пострадалата Т. бе използвала пешеходната
пътека за осъществяване на пресичането на пътното платно, с голяма степен
на вероятност може да се приеме, че с оглед отстоянието от мястото на ПТП,
същата би могла да избегне настъпването му. Ето защо, ще се определи
степен на съпричиняване от нейна страна на настъпването на ПТП от 30 %.
Не би могло да се приеме по-нисък процент на съпричиняване, в какъвто
смисъл има възражение в жалбата на ищцата, тъй като, нарушението на
правилата за движение по пътищата от пострадалата не е несъществено, а и с
оглед данните по делото за механизма на ПТП, обсъдени по-горе, се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Този процент не би могъл да бъде по-висок, тъй като основна и главна вина за
настъпването на ПТП има застрахования водач на л. а. Ф.П. с per. № .... -
А.В.Р., за който е безспорно установено, че е могъл да избегне настъпването
на ПТП, ако бе спазил нормата на чл.40 ЗДП. Същия е извършил деянието
при осъществяване на правно-регламентирана дейност – управление на МПС,
за която законовите изискванията са много по-високи, отколкото към
пешеходците, което е определя и по-ниската степен на съпричиняване от
страна на пострадалата, в сравнение със застрахования водач, който носи
основната вина за настъпването на ПТП и вредните последици от същото.
С оглед дотук изложените съображения, съдът намира за безспорно
установено по делото осъществяването на фактическия състав, на който е
основан предявения иск по чл.432 КЗ, поради което и искът следва да се
приеме за доказан по основание. Относно размерът му, съдът съобрази, че
съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че
16
понятието „справедливост“ не е абстрактно, като във всеки конкретен случай,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взема
предвид конкретните, установени по делото, факти, релевантни относно вида,
обема, продължителността и интензитета на търпените от правоимащото лице
неимуществени вреди, връзката му приживе с починалия, отражението на
случилото се, състоянието му понастоящем и т.н.
Във връзка с горното, съдът взе предвид показанията на разпитания
по делото свидетел Д.Я.Д. – дъщеря на ищцата. Според свидетелката, майка й
работела от 18-19г. в Гърция. Баба й Д. живеела с дядо й само двамата, по
принцип баба й вършела всичко, грижала са сама за домакинството, всеки ден
излизала с патериците, имала различни заболявания, вкл. глухота. С майка си,
свидетелката поддържала връзка по телефона, тя си идвала на два, три , най-
много четири месеца, като понякога оставала по седмица, друг път около
месец. В тези случаи, отсядала при родителите си, тъй като нямала друго
жилище. След инцидента, майката на свидетелката се върнала още на
следващия ден. След изписването на пострадалата от болницата, ищцата
поела грижите за нея до момента, когато Д. Т. починала. Според
свидетелката, смъртта на баба й повлияла психически на майка й, която
споделяла, че се чувствала подтисната и че майка й и липсва. Посочва, че
след смъртта на баба й, майка й не се е консултирала с психолог, вземала
успокоителни от време на време, както преди инцидента, така и след това.
Съдът обсъди показанията на свидетелката, като взе предвид и
възможната й заинтересованост съгласно чл.172 ГПК. Данните от същите
сочат, че през последните около 20г., ищцата не е била постоянно с майка си,
тъй като е работела и живеела в Гърция. От същите се установява, че през
посочения период, ищцата основно е комуникирала с дъщеря си и майка си по
телефона, връщала се е в България през няколко месеца за периоди между
седмица и месец, през които прекарвала време с майка си, в чийто дом е
отсядала, тъй като няма собствено жилище. От показанията на свидетелката
обаче не става ясно дали ищцата се е връщала всяка година или не и за какви
точно периоди. Според съда, от показанията на свидетелката е видно, че
майката на ищцата е живеела само със съпруга си и двамата са се оправяли
относително самостоятелно. Не се установява, докато е работела в Гърция,
ищцата да е подпомагала регулярно майка си и баща си, респ. те да са
17
разчитали изцяло или преимуществено на нейната помощ за издръжката си.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, че смъртта на баба й се
отразила негативно на психическото състояние на майка й, която се чувствала
подтисната от липсата й. Описаната от свидетелката реакция на майка й е
абсолютно обяснима и от житейска гледна точка, доколкото се касае за загуба
на родител.
Във връзка с емоционалното отражение на смъртта на майката върху
психиката на ищцата, по нейно искане пред настоящата инстанция допусната
съдебно-психологическа експертиза (СПЕ). Съгласно заключението на
същата, П. Д. К. преживява нежелано събитие - ПТП, в което нейната майка е
значимо соматично пострадала и увредена и след кратко време, в причинно-
следствена връзка, настъпва и нейната смърт. Естеството й определя да се
преживява принудено и нежелателно трудно преодолимо неочаквано събитие,
което по своето естество предизвиква шоково емоционално състояние и
повлияване и може да се идентифицира със състояние на остра стресова
реакция. Същевременно се е налагало да се ангажира своевременно с оказване
на помощ на болния си баща, организиране на действия, съобразно
традициите и значимо решение да остане в България, което променя нейните
навици и прекъсва трудовата й ангажираност. Справила се е според
капацитета на личността си и приоритетната ситуативна обусловеност на
фона на адекватно възприемане на еитуативните стимули, съобразителност.
рационалност. Естеството на събитието допуска да е имала интензивно
мисловно ангажиране и извънредни емоционални изживявания на шок,
последвала скръб и тъка, епизоди на повишена тревожност, доминиращи
нежелани и неприятни емоции, период на неспокоен сън. Те, обаче, не са
били с интензитет, който да е нарушил качеството на обичайното й ежедневно
функциониране. Няма данни за тежка житейска дезадаптация като последица
и разстройство в адаптацията изобщо. Събитието се преживява поетапно, но
продължително във времето, с неприятни усещания на мъка и тъга.
Усещането за загуба на близки хора е поеодолимо при добро психично
здраве, но с остатъчен във времето характер с изпитване на гьга, мъка, жал.
Понастоящем е адаптирана в сложилата се принудена ситуация, но усещането
за загуба е налице. В конкретния случай значимо повлияване има и възрастта
на освидетелстваната, както и усещането за несигурност. Според капацитета
на нейната устойчива личност и характер, трайно установените житейски
18
стандарти и навици, К. се е справила с преживяването на скръб
нормалпсихологично Към момента приоритетно място в емоционалното и
психичното й състояние заема мисълта за несправедливост, непримиримост,
без да е налице психично страдание.
Съдът кредитира заключението на СПЕ като компетентно и
обосновано. Въз основа на същото и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че ищцата безспорно е претърпяла негативни
психоемоционални изживявания вследствие смъртта на майка й, които обаче
не са били с по-висок висок интензитет и продължителност от обичайните в
подобни случаи, както и че случилото се не е нарушило качеството на
обичайното й ежедневно функциониране. По делото няма данни за тежка
житейска дезадаптация при ищцата като последица и разстройство в
адаптацията изобщо. Установи се, че същата преживява случилото се
поетапно, но продължително във времето, с неприятни усещания на мъка и
тъга. Понастоящем, ищцата се е справила с преживяването на скръб
нормалпсихологично, като към момента, приоритетно място в емоционалното
и психичното й състояние заема мисълта за несправедливост, непримиримост,
без да е налице психично страдание.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че справедлив размер
на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от загубата
на майка й Д.Т. се явява сумата от 75 000 лв. Същата съответства на
установените по делото болки, страдания и други негативни емоционални
преживявания, претърпени от ищцата поради внезапната загуба на майка й,
като същевременно отчита и факта, че ищцата е живяла дълги години в
чужбина, самостоятелно и отделно от майка си, което не може да се
компенсира с това, че се е връщала се е връщала в България през определено
време за кратки периоди, пред които са прекарвали време заедно и сочи на по-
нисък интензитет на силата на връзката помежду им. Също така, установи се,
че ищцата не е претърпяла съществено нарушение на качеството на
обичайното й ежедневно функциониране. Действително, установява се, че
след смъртта на майка й, ищцата е взела решение да се завърне трайно в
България, но според съда, причина за това се явява необходимостта същата да
се грижи за възрастния си баща, поради което и причинната връзка на тази
житейска промяна със смъртта на майка й не е пряка. Горепосоченият размер
на обезщетението е съобразен и с момента на настъпване на смъртта на
19
майката на ищцата, респ. с икономическата конюнктура в страната през
2018г., както и с действащите към този момент (13.05.2018г. – датата на
смъртта) нормативно установени в чл.492 КЗ лимити на отговорност на
застрахователите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо
от броя на пострадалите лица, които са завишени едва в края на годината.
На основание чл.51, ал.2 ЗЗД, като взе предвид определената степен
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, съдът намира, че
размерът на обезщетението от 75 000 лв следва да се намали с 30 % , до
размер от 52500 лв, до който искът се явява основателен и следва да се уважи,
ведно със законната лихва, считано от 03.02.2021г., до окончателното
изплащане. За разликата над сумата от 52500 лв, до пълния предявен размер
от 100 000 лв, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Тъй като първоинстанционния съд е уважил иска до размер от
35 000 лв, обжалваното решение ще се отмени в частта, с която искът е
отхвърлен за разликата над сумата от 35 000 лв, до сумата от 52500 лв, като
бъде осъден ответника да заплати на ищцата още 17500 лв, ведно със
законната лихва от 03.02.2021г., до окончателното изплащане. В останалата
част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 52500 лв, до
сумата от 100 000 лв, частично от общо 150 000 лв, първоинстанционното
решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1, вр. чл.38, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за адвокатурата, ответникът ще бъде осъден да заплати на
Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат ...., със седалище и адрес на
управление – гр.С., Район К.с., бул.“М.“ № 10, вх.2, ет.1, ап.12, още 525 лв
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца П. Д. К., с ЕГН ********** пред първата инстанция, както и 2105 лв
възнаграждение за безплатното процесуално представителство пред
настоящата инстанция, съразмерно с уважения размер на иска.
Съответно, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта за разноските, с която П. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Х.О.“
№ 13, вх.А, ет.5, ап.13, е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.И.““ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
20
управление – гр.С., район В., ул.“Ш.п.“ № 35 деловодни разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска, за разликата над сумата от 261,56 лв, до
присъдения размер от 329,38 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Хасковския окръжен съд още
102,08 лв разноски за възнаграждения за вещи лица пред първата инстанция,
както и да заплати в полза на Пловдивския апелативен съд 322,50 лв разноски
за експертиза в настоящото производство.
На основание 78, ал.6 ГПК, ответникът ще бъде осъден да заплати в
полза на Хасковския окръжен съд сумата от 1400 лв държавна такса върху
уважения с първоинстанционното решение размер на иска, както и ще бъде
осъден да заплати по сметка на Пловдивския апелативен съд 350 лв държавна
такса по въззивната жалба на ищцата и 700 лв държавна такса върху уважения
размер на иска от настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260113/19.10.2021г., постановено по т.д.№
21/2021г. по описа на ОС - Х., в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от П. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Х.О.“ № 13, вх.А,
ет.5, ап.13 иск за осъждане на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.И.“АД да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д.К.Т.,
починала на 13.05.2018 год. в резултат на усложнения на травматични
увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 04.04.2018 г. в гр.Х., по вина на
А.В.Р., като водач на МПС, марка и модел „Ф.П.“, с рег. № ....., застраховано
по договор „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица
от 10.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за разликата над сумата от 35 000 лв,
до размер от 52 500 лева, частично от общо 150 000 лева, ВМЕСТО КОЕТО,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
21
„А.И.““ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр.С., район В.,
ул.“Ш.п.“ № 35 да заплати на П. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Х., ул.
„Х.О.“ № 13, вх.А, ет.5, ап.13, още 17 500 лева, представляващи остатък до
сумата от 52 500 лв, частично от общо 150 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от П. Д. К. неимуществени вреди
от смъртта на майка й Д.К.Т., починала на 13.05.2018 год. в резултат на
усложнения на травматични увреждания, причинени от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 04.04.2018 г. в гр.Х., по вина на А.В.Р., като
водач на МПС, марка и модел „Ф.П.“, с рег. № ....., застраховано по договор
„Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица от
10.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260113/19.10.2021г., постановено по
т.д.№ 21/2021г. по описа на ОС – Х., в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлен предявеният от П. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Х.О.“ №
13, вх.А, ет.5, ап.13 иск за осъждане на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.И.“АД да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д.К.Т.,
починала на 13.05.2018 год. в резултат на усложнения на травматични
увреждания, причинени от ПТП, настъпило на 04.04.2018 г. в гр.Х., по вина на
А.В.Р., като водач на МПС, марка и модел „Ф.П.“, с рег. № ....., застраховано
по договор „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица
от 10.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за разликата над сумата от 52 500 лв,
до размер от 100 000 лева, частично от общо 150 000 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 260113/19.10.2021г., постановено по т.д.№
21/2021г. по описа на Окръжен съд – Х., в частта му за разноските, с която П.
Д. К., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Х.О.“ № 13, вх.А, ет.5, ап.13, е осъдена
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.И.““
АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр.С., район В., ул.“Ш.п.“
№ 35, деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, за
разликата над сумата от 261,56 лв, до присъдения размер от 329,38 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„А.И.““ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр.С., район В.,
22
ул.“Ш.п.“ № 35 да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат
...., със седалище и адрес на управление – гр.С., Район К.с., бул.“М.“ № 10,
вх.2, ет.1, ап.12, още 525 лв възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца П. Д. К., с ЕГН ********** пред
първата инстанция, както и 2105 лв възнаграждение за безплатното
процесуално представителство на ищеца П. Д. К., с ЕГН ********** пред
настоящата инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„А.И.““ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр.С., район В.,
ул.“Ш.п.“ № 35 да заплати в полза на Хасковския окръжен съд още 102,08 лв
разноски за възнаграждения за вещи лица пред първата инстанция, както и
1400 лв държавна такса върху уважения с първоинстанционното решение
размер на иска.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„А.И.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр.С., район В.,
ул.“Ш.п.“ № 35 да заплати в полза на Пловдивския апелативен съд сумата от
322,50 лв разноски за експертиза в настоящото производство, сумата от 350
лв държавна такса по въззивната жалба на ищцата и сумата от 700 лв
държавна такса върху уважения размер на иска от настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23