РЕШЕНИЕ
№ 02.03.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
Пазарджик, ХІІ-ти граждански състав
На тридесет и първи януари, две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №81 по описа за
2019
година.
Предявен е иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК от
ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.
Д. Д. - изпълнителен директор, срещу Н.Г.Н., ЕГН-********** *** и Е.Н.Н.,ЕГН-**********
***, в качеството им на наследници на починалата Н.М.Н., ЕГН- ********** ***, с
цена на иска – 2638.52лв.
В подадената искова
молба се твърди, че на 31.08.2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Н.М.Н. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2632281, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на
2000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията,
при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от
Договора и Общите условия, инкорпорирани в него. Съгласно клаузите на договора,
страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка,
видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на
Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума
е на датата на сключване на договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 2399,16 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 399,16 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 29.08.2017 г. на 12
равни месечни погасителни вноски, в размер на 199,93 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска е 3.10.2016г., а падежът на последната
погасителна вноска е 29.08.2017 г.
Твърди се, че на основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45,00 лв.
Сочи се, че съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подпипсват договор за
поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил
на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от
страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 1794,48 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 149,54
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за
заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска,
която следва да заплаща Заемателят е в общ размер на 349,47 лева.
Твърди се, че на
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 01.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Общият размер на начислената лихва е 179,88 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди се, че длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 1780,00 лв., с която са погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 747,70 лв., такса разходи: 45,00 лв.,
договорна лихва: 249,17 лв., главница: 738,13 лв.
Твърди се, че срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
29.08.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи се, че на 01.07.2018
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2632281/31.08.2016 г. , е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне с отбелязване,
че пратката не е потърсена".
Моли се съдът,
алтернативно да приеме като доказателство към исковата молба - уведомлението за
извършената цесия с №УПЦ-П-ИАМ/2632281, изхождащо и подписано от „Агенция за
събиране на вземания" АД, в качеството му на пълномощник на цедента, което
да бъде връчено на длъжника ведно с исковата молба и приложенията към нея. В
случая следва да се има предвид, че „Агенция за събиране на вземания" АД
изрично е упълномощено от името
на цедента да уведоми по законоустановения ред всички длъжници, чиито
задължения са прехвърлени на дружеството - цесионер, за сключения на 16.11.2010
г. Договор за цесия. Позовава се на Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д
№12/2009, II ТО, ТК, постановено по реда на
чл.291 от ГПК, което се цитира.
В тази връзка за
„Агенция за събиране на вземания"АД е възникнал правния интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 4009/2018 г. е
издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което
от своя страна обуславя подаването на исковата молба.
Оформен е петитум,
с който се моли съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да признае
за установено по отношение на Н.М.Н., че същата дължи на „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД сума в общ размер
на 2638,52 лв., от които:
главница 1261,87 лв., договорна
лихва 149,99 лв. от 31.01.2017
г. до 29.08.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска), неустойка за неизпълнение на договорно
задължение 1046,78 лв. за
периода от 02.03.2017 г. до 29.08.2017г. (падеж на последна погасителна
вноска), обезщетение за забава в размер
на 179,88 лв. за периода от 01.02.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от датата на
подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението
Претендират се
сторените съдебно-деловодни разноски, както в заповедното производство
разноски, така и в исковото производство, включващи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
С Определение №2079 от 11.07.2019г. , съдът е
конституирал като ответници в производството Н.Г.Н., ЕГН-********** ***, Е.Н.Н.,ЕГН-**********
*** и М.Н. ***.
С Определение №2871
от 03.10.2019г., съдът е прекратил частично производството в частта му, в която
същото е водено срещу М.Н. ***, поради недопустимост на предявения иск.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответниците Н.Г.Н., ЕГН-********** и Е.Н.Н.,ЕГН-**********, с който оспорва предявения
иск, както по
основание, така и размер. Счита същия за неоснователен и недоказан и като такъв трябва да бъде оставен без уважение.
Твърди, че сключените
договори са в противоречие със Законите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Заявява, че ще се
ползва от представените от ищеца доказателства. Нови доказателства евентуално
ще представи при необходимост до първото по делото заседание. Моли към исканата
от ищеца ССчЕ ,вещото лице да даде заключение по поставени въпроси от особения
представител.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. №4009 по
описа за 2018 г. на РС - Пазарджик, се установява, че ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 1261,87 лв. (хиляда двеста шестдесет и един лева и 87 стотинки)
– главница; Договорна лихва: 149,99 лв. (Сто четиридесет и девет лева и 99
стотинки) от 31.01.2017 г. до 29.08.2017г.
(падеж на последна погасителна вноска), Неустойка за неизпълнение на договорно
задължение: 1046,78 лв. /хиляда четиридесет и шест лева и 78 стотинки/ за
периода от 2.03.2017 г. до 29.08.2017 г. (падеж на последна погасителна
вноска); Законна лихва от Подаване на заявлението в районен съд – 02.10.2018г.
до окончателното изплащане на задължението; Обезщетение за забава: 179,88 лв.
(Сто седемдесет и девет лева и 88 стотинки) за периода от 1.02.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда 02.10.2018г., както разноски по делото
за държавна такса в размер на 52.77 лв. (петдесет и два лева и 77 стотинки),
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева (седемдесет и пет
лева), изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Тъй като срещу издадената заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е постъпило възражение от длъжника Н.,
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
По делото се установява
от събраните доказателства, че на 31.08.2016 г. между Н. и „Изи Асет
Мениджмънт” АД е сключен Договор за
предоставяне на паричен заем №2632281 от
31.08.2016 г. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 2000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия,
инкорпорирани в него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали
съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната
сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване
на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване
на договора. Лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в
него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 2399,16 лв. Договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 399,16 лв. Съгласно разпоредбите на
Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
29.08.2017 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 199,93 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 3.10.2016г., а падежът на
последната погасителна вноска е 29.08.2017 г. Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 29.08.2017 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
Договорът за паричен заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват
нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска.
„Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институции по смисъла на
чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор
са цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и приложение № 1 от 01.07.2018 г. към него. Съдът намира представените
документи за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
Досежно възражението на ответната
страна, че цесията не е била съобщена, съдът го намира за неоснователно.
Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС,
ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително, назначеният от съда особен
представител на ответниците притежава особено процесуално качество да защитава
интересите на ответниците в хода на съдебното производство, но до
конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до
ответниците е редовно връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът/ответниците се счита призован и уведомен за образуваното
срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК
двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване
на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай
преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението,
обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са
получени от ответника/ ответниците, а не от назначения му особен представител.
Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до
ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа,
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване исковата молба
и приложенията на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е
съобщено. Следва да се посочи само за
пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като намира, че
уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне
на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен
представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т.
о. на ВКС/.
Ето защо, съдът приема, че ищецът
е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Въз основа на изложеното, по
делото са доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен
заем, по който на наследодателя на ответниците е предоставена парична сума; валиден договор
за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е
придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва,
обезщетение за забава, неустойка, както и, че ответниците са били уведомени за цесията.
От ответната страна, върху която
лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение
на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите,
такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен
падеж, а именно 29.08.2017 г., до когато е следвало да бъдат погасени.
От приетото по делото заключение
по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява общият размер на задълженията на наследодателя на
ответниците, който възлиза на: главница – 1261.87 лв., договорна лихва за
периода 31.01.2017г. – 29.08.2017г. –
149.99 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 1046.78лв. лв. Размерът на лихвата за
забава е 179.88лв. за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда /02.10.2018г./
Ищецът, наред с неплатената
главница, договорна лихва и мораторна лихва, претендира в настоящото производство
и неустойка в размер на 1046, 78 лева на основание чл. 4 от договора за паричен
заем, а именно поради това че в 3-дневен срок от подписването му, заемателят не
е представил на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица
- поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или
2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. Тази клауза е нищожна, тъй като
с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да
бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При
това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има
предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът
(заемът), той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави
обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това
задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи
права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната
неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия
случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г. о.; Р-88-2010 г., І т. о.; Р-702-2008 г.
ІІ т. о.). Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е
уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива
2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят
"Изи Асет Мениджмънт" АД е финансова институция. Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника
се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне
кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа
към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва
недължимост на претендираното вземане за неустойка поради нищожност на
клаузата, с която е уговорена.
Предвид гореизложеното, следва, че ответниците Н.Г.Н., ЕГН-********** *** и Е.Н.Н.,ЕГН-**********
***, в качеството им на наследници на починалата Н.М.Н., ЕГН- ********** ***,
дължат на ищеца следните суми: главница в размер на 1261,87 лв.; договорна лихва в размер на 149.99 лв. за периода от
31.01.2017 г. до 29.08.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 179,88 лв.
за периода от 01.02.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда /02.10.2018г./, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд /02.10.2018г./ до окончателното изплащане на
задължението.
Дължимостта и размера на претедираните от
ищеца вземания бяха установени по несъмнен начин от приетите по делото писмени
доказателства, вкл. приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обосновано, компетентно
изготвено и правилно. От приетото по делото заключение по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява общият размер
на задълженията на наследодателя на ответниците, който възлиза на: главница –
1261.87 лв., договорна лихва за периода 31.01.2017г. – 29.08.2017г. – 149.99 лв.; неустойка за
неизпълнение на договорно задължение –
1046.78лв. лв. Размерът на лихвата за забава е 179.88лв. за периода от
01.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда /02.10.2018г./
Договор за предоставяне на паричен заем №2632281 от 31.08.2016 г. е бил подписан лично
от Н.М.Н., ЕГН- **********, поради което възражението на особения представил на
ответниците в тази насока е неоснователно. Въпреки че, впоследствие, заемателят
Н.М.Н., ЕГН- ********** е починала на 14.01.2019г., от приетите по делото
писмени доказателства би могло да се направи извод за спазване на процедурата
по отпускане на паричния заем в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. Заемодателят е предоставил на Н. парична сума в размер на 2000.00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита,като Заемателят се е задължил да върне кредита в
срок до 29.08.2017 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на
199,93 лева всяка, като по делото липсват доказателства, длъжникът да е
заплатил изцяло дължимият паричен заем. Постъпило е плащане в размер на
1780.00лв. , с която са били погасени единствено неустойка за неизпълнение ,
такса разходи - 45.00лв., договорна лихва 249.17лв. и главница от 738.13лв.,
което обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна.
Предвид изложеното, следва да бъде признато
за установено, че всеки от ответниците Н.Г.Н., ЕГН-********** *** и Е.Н.Н.,ЕГН-**********
***, дължи по ½ от дължимите суми на своя наследодател към ищцовото
дружество.
Следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни претенциите на
ищеца, свързани със заплащането на претендираната
неустойка в размер на 1046.78 лв. за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 02.03.2017г. до 29.08.2017г., предвид изложените в настоящото
съдебно решение съображения.
По
отношение на разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноските в исковото производство съразмерно
уважената част от исковете. Видно от материалите по делото, ищецът претендира разноски във връзка с
образуването и воденото на гр.дело №81/2019г. в общ размер на 997.70лв. /147.70лв.
– държавна такса, 300.00лв. – юрисконсултско възнаграждение , 200.00лв.
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и 350.00лв. – за особен
представител на ответниците./ Ищецът е
направил разноски в заповедното производство / по ч.гр.дело №4009/2018г. по
описа на РС-Пазарджик/ в размер на 127.77лв /52.77лв. – държавна такса и 75.00лв.
– възнаграждение за процесуално представителство/, които също следва да му
бъдат присъдени съразмерно на уважената част от исковете му.
Предвид изложеното, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата от
601.61 лв. за сторените от него разноски
по гр.дело №81/2019г. , както и сумата от 77.04лв. по ч.гр.дело №4009/2018г. по
описа на РС-Пазарджик.
Воден от горното, Районен съд-
Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу Н.Г.Н.,
ЕГН-********** ***, положителни установителни искове, че Н.Г.Н., ЕГН-**********
дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №2632281
от 31.08.2016г., сключен между Н.М.Н., ЕГН- ********** *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД: сумата от 630.93
лв. /шестотин и тридесет лева и деветдесет и три стотинки/ - главница; 75.00лв.
/седемдесет и пет лева/ - договорна
лихва за периода от 31.01.2017 г. до 29.08.2017г. вкл.; 89.94лв. /осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 01.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда /02.10.2018г.,/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд /02.10.2018г./ до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед
№2174 от 04.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. 4009/2018г. по описа на
РС-Пазарджик.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу Е.Н.Н., ЕГН-********** ***, положителни
установителни искове, че Е.Н.Н., ЕГН-**********
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми,
произтичащи от Договор за паричен заем №2632281 от 31.08.2016г., сключен между Н.М.Н., ЕГН- ********** *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД: сумата от 630.93
лв. /шестотин и тридесет лева и деветдесет и три стотинки/ - главница; 75.00лв.
/седемдесет и пет лева/ - договорна
лихва за периода от 31.01.2017 г. до 29.08.2017г. вкл.; 89.94лв. /осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 01.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда /02.10.2018г.,/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд /02.10.2018г./ до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед №2174
от 04.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. 4009/2018г. по описа на РС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление -
гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, оф.4, срещу Н.Г.Н., ЕГН-**********
*** и Е.Н.Н.,ЕГН-********** ***, в качеството им на наследници на починалата Н.М.Н.,
ЕГН- ********** ***, положителни
установителни искове, за признаването на установено, че ответниците дължат на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за паричен заем №2632281
от 31.08.2016г., сключен между Н.М.Н., ЕГН- ********** *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД: сумата
от 1046.78 лв. /хиляда и четиридесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение по договора за периода 02.03.2017 г. – 29.08.2017
г. вкл. , за които суми е била издадена Заповед №2174 от
04.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
4009/2018г. по описа на РС-Пазарджик,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН-**********
*** и Е.Н.Н.,ЕГН-********** *** , да заплатят на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, бул. „Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, сумата
от 601.61 лв.
/шестотин и един лева и една стотинка/
за сторените от ищеца разноски по гр.дело №81/2019г. по описа на РС-
Пазарджик , както и сумата от 77.04лв. /седемдесет и седем лева и четири
стотинки/ по ч.гр.дело №4009/2018г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.
чл.78,ал.1 ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: