№ 5693
гр. С., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИ. АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИ. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110120917 по описа за 2022 година
„Т. е предявила против П. З. А. и С. А. Н. /като наследници на А. Н. А./ в условията
на субективно и обективно кумулативно съединяване, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в
условията на разделност следните суми за доставена и незаплатена топлинна енергия в
периода м.05.2018г. - м.04.2020г. за недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. „О.“, ул. „Б.:
От П. З. А. /притежаваща 5/6 ид.ч./: сумата от 1135,13 лв. — главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. -
30.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 228,10 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
06.04.2022г., сумата от 28,92 лв. - главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателно заплащане, както
и сумата от 6,71 лв. — мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода
01.05.2019г. до 06.04.2022г.
От С. А. Н. /притежаващ 1/6ид.ч./: сумата от 227,02 лв. - главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със
законна лихва от 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 45,62
лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022г., сумата от 5,76 лв.
- главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателно заплащане, както и сумата от 1,34 лв. -
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 01.05.2019г. до
06.04.2022г.
1
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че ответниците като съсобственици на недвижим имот, находящ
се в гр. С., общ. „О.“, ул. „Б. /абонатен номер №./ дължат заплащане на сумите за ТЕ и
дялово разпределение, касаещо процесния период, както и обезщетение за забава.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Б., с
което обосновава и претенцията си за цена на услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. З. А., редовно уведомена подава отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Признава иска по размер, но
оспорва, че е налице основание ответникът да заплаща доставената топлинна енергия.
Оспорва облигационни отношения с ищеца. Оспорва, че ответникът е собственик или
ползвател на процесния недвижим имот. Твърди, че ищецът не е доказал забава на
ответника за заплащане на задълженията за доставена топлинна енергия, поради което
оспорва иска за мораторна лихва като неоснователен. Релевира възражение за давност за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2019г. Оспорва и
исковете за сумите за дялово разпределение и лихвите върху тази сума с твърденията, че
трето лице, а не ищецът е извършвал услугата дялово разпределение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. А. Н., подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва размера на предявения иск, а
единствено основанието за претендиране на посочените с исковата молба суми. Оспорва
облигационно отношение с ищцовото дружество. Оспорва ответникът да е собственик или
вещен ползвател на процесния недвижим имот. Оспорва иска за лихва за забава с
твърденията, че не е бил поставен в забава от ответника. Релевира възражение за давност за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2019г. Оспорва и
исковете за сумите за дялово разпределение и лихвите върху тази сума с твърденията, че
трето лице, а не ищецът е извършвал услугата дялово разпределение. Претендира разноски,
в това число адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 13, том XIV,
нот.дело № 2413 от 1986г. /л. 141 от делото/ се установява, че П. З. А. и А. Н. А. /съпруг и
съпруга, което пък се установява от удостоверението за наследници на А. Н. А./, са
придобили като обезщетение срещу отчужден имот, собствеността върху процесния такъв –
2
апартамент № 53, находящ се на адрес: гр. С., ул. „Б.. Идентичността между адреса, посочен
в този нотариален акт и адреса на процесния имот, се установява от представената по делото
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от самата П. З. след смъртта на нейния съпруг /л.
136-140 от делото/, видно от която адресът на имота, е посочен като: гр. С., ул. „Б..
Видно от удостоверението за наследници на А. Н. А. /л. 53-54 от делото/, последният
е починал на 28.01.2018г., като е оставил за свои наследници: П. З. А. – съпруга; Н. А. Н. –
син и С. А. Н. – син.
Със смъртта на А. Н. А., притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот е
преминала в патримониума на неговите наследници при равни квоти /чл. 9, ал. 1 ЗН -
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН – децата на
починалия наследяват по равни части/. Т.е., всеки от наследниците е получил по 1/6 ид.ч. от
имота. По този начин, П. А. е станала собственик на 4/6 ид.ч. от имота /нейната ½ ид.ч.
плюс 1/6 ид.ч. по наследство/. Синовете на починалия са придобили всеки от тях по 1/6 ид.ч.
Видно от същото удостоверение за наследници, синът на общия наследодател – Н. А.
Н. е починал на 30.03.2022г. /преди предявяване на ИМ/ и е оставил за свой наследник – А.
Н. А. – син. По този начин притежаваната от него 1/6 ид.ч. е придобита от наследника му по
закон.
При така събраните и коментирани до тук писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните, приема за безспорно установено, че
ответницата П. А. притежава 4/6 ид.ч. от процесния имот, а ответник С. Н. – 1/6 ид.ч.
От събраните по делото писмени доказателства: Договор № 1438 от 09.0.2002г.,
сключен между ЕС, находяща се на адрес: гр. С., ул. „Б., вх. В и ФДР „Б. Протокол от ОС на
ЕС, находяща се на посочения адреси от 15.07.2022г.; Договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение, сключен на 28.05.2018г., сключен между „Т.
и „Б.; съобщения към фактури, извлечение от сметка за аб. № ., както и от представените от
третото лице – помагач: индивидуални справки за ТЕ за релевантния период, 2 броя
формуляри за отчет на уреди за ДР на ТЕ, документи за връчване на изравнителни сметки и
сертификат за типово одобрение на уредите за ДР на ТЕ за отопление, се установява, че
сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена, както и процесния имот.
Последното обстоятелство, а така също и размера на доставената и претендирана ТЕ,
не се оспорва от ответниците, именно поради което и по делото не бяха допуснати
изслушването на ССЕ и СТЕ.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
относно процесния имот в релевантния период е имало сключен договор за доставка на ТЕ с
неговите собственици, които, респективно техните наследници, следва да отговаря за
неплатените задължения за ТЕ, дялово разпределение, мораторни лихви върху тях и законна
лихва.
Размерът на доставената и неплатена ТЕ за релевантния период, както беше посочено
3
и по-горе, не се оспорва от ответниците в претендираните размери.
С оглед на това, съдът приема за безспорно установено, че стойността на потребената
и неплатена ТЕ за релеватни период е в общ размер на 1362,16 лева, а за дялово
разпределение – 34,71 лева, който размер се установява и от приобщените по делото
съобщения към фактури и извлечение от сметка на процесния абонат.
От тези общо претендирани суми, всеки от ответниците дължи плащане според
притежаваните от тях идеални части от процесния имот. Така ответницата П. А. се явява
задължена за сумата от 908,12 лева, доколкото същата притежава само 4/6 ид.ч., а
ответникът С. Н. се явява задължен за сумата от 227,03 лева, доколкото същият притежава
1/6 ид.ч. от имота.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, се
установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно счетоводство за
доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода, за което
начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение.
По делото се установява на база представеното и коментирано по-горе и извлечение
от сметка на абонатния номер, че в процесния период, по отношение на процесната етажна
собственост е извършвана услугата дялово разпределение, която услуга е извършван от
ФДР. Сумите, дължими като цена за извършената услуга, съгласно представения по делото
договор между „Т. и ФДР, се заплаща от самия ищец. Именно и поради това, същият има
право да претендира от потребителите цената на услугата дялово разпределение.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми както за
ТЕ, така и за дялово разпределение.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания по отношение на нея.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
4
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
исковата молба пред съда от ищеца на 19.04.2022г. Така, обхванати от погасителната
давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 19.04.2019г.
Предвид нормата на чл. 33 от Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР и влезли в сила от 11.08.2016г. - задължението на клиентите да
заплащат месечните дължими суми е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Ето защо, месечната фактура за задължения за ТЕ за м. 02.2019г. е с падеж 45 дни
след изтичането на м. 02.2019, т.е. – 15.04.2019г., тъй като 14.04.2019г. е неделя –
неприсъствен ден/, т.е. падежът е настъпил преди датата 19.04.2019г.
Поради това настоящият съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена
ТЕ по прогнозна консумация през периода от 01.05.2018г. до 28.02.2019г. вкл., са погасени
по давност. Т.е., погасени по давност са задълженията в общ размер на 490,45 лева.
Необхванати от давността са задълженията за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г.,
5
които са в размер на 871,71 лева.
От тях ответницата П. А. се явява задължена за сумата от 581,16 лева, съобразно
притежаваната 4/6 ид.ч., а ответникът С. Н. се явява задължен за сумата от 145,29 лева,
съобразно притежаваната от него 1/6 ид.ч. от имота.
Следователно искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главницата за ТЕ следва да бъде уважен по
отношение на П. А. за сумата от 581,16 лева и за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г. и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1135,13 лева или за сумата от 553,97
лева и за периода от 01.05.2018г. до 28.02.2019г.
Искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за ТЕ по отношение на С. Н. следва да бъде
уважен за сумата от 145,29 лева и за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г. и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 227,02 лева или за сумата от 81,73 лева и за периода
от 01.05.2018г. до 28.02.2019г.
Що се отнася до таксите за извършване на услугата дялово разпределение, съдът ще
посочи следното:
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат
от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормите на ОУ от 2016г.
предвиждат обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение, предвид на което съдът приема, че давността за тези
вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането.
С оглед на това, всички фактури за дялово разпределение, издадени до 19.04.2019г.
се явяват обхванати от погасителната давност. Това е фактурата за месец 03.2019г., издадена
на 31.03.2019г., която касае главница на стойност 2,48 лева.
Необхванати от давността са всички суми за дялово разпределение, начислени с
фактури, касаещи периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г., които са обща стойност 32,23
лева.
От тях, П. А. се явява задължена за сумата от 21,48 лева с оглед притежаваните от нея
4/6 ид.ч., а С. Н. се явява задължен за сумата от 5,37 лева с оглед притежаваните от него 1/6
ид.ч.
Следователно искът за главница за дялово разпределение по отношение на П. А.
следва да бъде уважен за сумата от 21,48 лева и за периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г. и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 28,92 лева или за сумата от 7,44 и за
периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г.
Искът по отношение на С. Н. следва да бъде уважен за сумата от 5,37 лева и за
периода от 01.04.2019г. до 30.04.2020г. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 5,76 лева или за сумата от 0,39 лева и за периода от 01.03.2019г. до 31.03.2019г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
6
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
Така за задълженията си по обща фактура № ********** от 31.07.2019г. ответникът е
изпаднал в забава, считано от 15.09.2019г. В случая се претендира лихва за забава до
06.04.2022г. Тази лихва, обаче, следва да се изчислява върху сумата от 195,83 лева, която
сума остава непогасена от изтеклата давност по тази фактура.
Използвайки лихвен калкулатор, съдът изчисли мораторната лихва върху сумата от
195,83 лева, дължима за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022г., като изключи периода от на
извънредното положение, а именно от 13.03.2020г. до 08.04.2020г., през който период
съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците – лихви за забава върху суми, дължими от частноправни субекти, не се
начисляват. По този начин изчислена, лихвата за забава възлиза в размер на 49,39 лева.
За задълженията си по фактура № ********** от 31.08.2020г. /изравнителна/,
ответникът е изпаднал в забава, считано от 16.10.2020г. Задължението по тази фактура е в
размер на 675,88 лева.
Използвайки лихвен калкулатор, и спазвайки горните условия, съдът изчисли
мораторната лихва върху тази сума за периода от 16.10.2020г. до 06.04.2022г. в размер на
101,00 лева.
Така, общата мораторна лихва, която се дължи върху главницата за ТЕ, която не е
обхаваната от давността, а именно – 871,71 лева, възлиза в размер на 150,39 лева, дължима
за периода от 15.09.2019г. до 06.04.2022г.
От тази мораторна лихва, ответницата П. А. се явява задължена за сумата от 100,28
лева с оглед притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота, а С. Н. се явява задължен за сумата от
25,07 лева с оглед притежаваните от него 1/6 ид.ч.
Така, искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ по отношение на П. А. следва
да бъде уважен за сумата от 100,28 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 228,10 лева или за сумата от 127,82 лева като неоснователен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ по отношение на С. Н. следва да
бъде уважен за сумата от 25,07 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
45,62 лева или за сумата от 20,55 лева, като неоснователен.
Що се отнася до мораторната лихва върху главниците, дължими за дялово
разпределение съдът намира следното:
Нормите на ОУ на ищеца от 2016г. предвиждат обявяване по подходящ начин на
клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. По делото по
горните мотиви не са ангажирани никакви доказателства за извършено от търговеца
оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца пълно и главно
доказване по делото не се установява изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът
7
следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като предявения иск за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, по отношение на двамата
ответници следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответниците с оглед
уважената, съответно отхвърлена част от исковете.
„Т. е сторила следните разноски: 67,15 лева – ДТ за образуване на производството;
5,00 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение.
С оглед факта че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски на ищеца са в размер на 172,15 лева.
От половината от тези разноски /86,07 лева/, всеки от двамата ответници следва да
заплати такава част, с оглед отхвърлената част от предявения срещу него иск.
Така, ответницата П. А. следва да заплати разноски на ищеца в размер на 43,25 лева.
Ответникът С. Н. следва да заплати разноски на ищеца в размер на 54,07 лева.
Ответниците не са сторили разноски в настоящото производство.
От техните процесуални представители се претендират адвокатски възнаграждения в
размер на по 400 лева за всеки от тях предвид предоставената от тяхна страна безплатна
защита.
Съдът не счита, че така претендираното адвокатско възнаграждение от адвокатските
пълномощници е прекомерно, в какъвто смисъл ищецът прави възражение.
Минималното възнаграждение, което принципно се дължи с оглед защитавания
правен интерес, попада в хипотезата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. бр. 68/2020г., действаща в
периода на провеждане на съдебното производство/ и е 300,00 лева във връзка с ответникът
С. Н., а защитаваният правен интерес по отношение на ответницата П. А., попада под
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба и възлиза на 327,92 лева.
С оглед на това, претендираните от двамата упълномощени адвокати възнаграждения
в размер на по 400 лева не се явява прекомерно.
В тази насока съдът съобрази и специалния текст на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, съгласно
който - в полза на адвоката, осъществяващ безплатна правна помощ, съдът не може да
присъди възнаграждение в по-нисък размер от минималните размери съобразно Наредба№ 1
от 9 юли 2004 г. за минимални размери на адвокатски възнаграждения.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата П. А.
разноски в размер на 199,00 лева, с оглед отхвърлената част на иска.
Ищецът следва да заплати на ответника С. Н. разноски в размер на 148,72 лева, с
оглед отхвърлената част на иска.
8
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. З. А. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Б. да заплати на „Т., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 581,16 лева - главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г., доставена в имот,
находящ се в гр. С., ул. „Б., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
21,48 лева - главница, представляваща незаплатена сума за дялово разпределение за периода
от 01.04.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от от 1135,13
лева или за сумата от 553,97 лева и за периода от 01.05.2018г. до 28.02.2019г., поради
погасяване на вземанията по давност, както и иска за главница за дялово разпределение до
пълния предявен размер от 28,92 или за сумата от 7,44 лева и за периода от 01.03.2019г. до
31.03.2019г., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА П. З. А. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Б. да заплати на „Т., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 100,28 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
06.04.2022г., върху главницата за ТЕ в размера на 581,16 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 228,10 лева или за сумата от 127,82 лева, като неоснователен,
както и иска за сумата от 6,71 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 06.04.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. А. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Б. да заплати на „Т., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 145,29 лева - главница, представляваща
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2020г., доставена в имот,
находящ се в гр. С., ул. „Б., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5,37
лева - главница, представляваща незаплатена сума за дялово разпределение за периода от
01.04.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 227,02 лева
или за сумата от 81,73 лева и за периода от 01.05.2018г. до 28.02.2019г., поради погасяване
на вземанията по давност, както и иска за главница за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 5,76 лева или за сумата от 0,39 лева и за периода от 01.03.2019г. до
31.03.2019г., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА С. А. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „Б. да заплати на „Т., ЕИК .,
9
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 25,07 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
06.04.2022г., върху главницата за ТЕ в размера на 145,29 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 45,62 лева или за сумата от 20,55 лева, като неоснователен, както
и иска за сумата от 1,34 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019г. до 06.04.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. З. А. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. сумата от 43,25 лева -
разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. Н. ЕГН **********с да заплати на
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. сумата от 54,07 лева -
разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я., да заплати да заплати на адв. И. А. Н. от САК, с адрес: гр. Б., ул.
„С. сумата от 199,00 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „Я., да заплати да заплати на адв. С. К. К. от САК с адрес: гр. С., ул.
„В. сумата от 148,72 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в исковото производство пред СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10