РЕШЕНИЕ
№ 358
гр.
Враца, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020г. /двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 304 по описа на АдмС – Враца за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на И.П.И. ***, предявена чрез
пълномощника му * С.К., против Решение № 38 от 05.05.2020г., постановено по АНД
№ 14/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра. С това решение е потвърдено
издаденото от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, НП № 004933/18.12.2019г., с което на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева
за нарушение на чл.
139, ал. 6 от същия закон и е постановено заплащане на таксата по чл. 10а, ал.
2 от Закона за пътищата в размер на 10,00 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл. 25
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че
административнонаказващият орган не е съобразил обстоятелството, че
софтуерният продукт, инсталиран в апаратите за самотаксуване, позволява
въвеждане на данни само на латиница, което е довело и до несъответствието между
действителния регистрационен номер на прикаченото към ППС ремарке и данните във винетката. Сочи се,
че винетната такса е заплатена именно за тегленото превозно средство, както и че не е изследван
въпроса за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като от деянието
не са настъпили никакви вредни последици. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното НП. Претендира
се присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции. Идентични съображения и искания са направени и в депозираното от *.К. писмено становище.
Процесуалният
представител на ответника – * И.Й., в писмена защита и в съдебно заседание, оспорва
жалбата и развива доводи за нейната неоснователност и правилност на съдебния акт. Претендира се
заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд -
Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по
същество, същата е и основателна по следните съображения.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Мездра е НП № 004933/18.12.2019
г., издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ гр. София, с което на касатора И. *** на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение
на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП и е постановено заплащане на таксата по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата в размер на 10,00 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП
и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл. 25
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. В обстоятелствената част на НП административнонаказващият
орган е приел за установено, че на 30.07.2019г. около 17:13 часа лицето, в
качеството на водач, е управлявал ППС с рег. № СН0554СА с обща допустима
техническа маса до 3500 кг. по републикански път I-1 (Е-79), при километър 165+177, с прикачено ремарке с рег.№СН7821ЕЕ, като за
последното не е заплатена винетна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
В
мотивите си първоинстанционният съд е приел за доказано извършването на нарушението
от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, като се е
позовал на наличието на писмени доказателства за заплатена винетна такса за ремаркето към ППС с изписан на латиница рег. № SN7821ЕЕ.
Приел е, че отговорността на настоящия касатор следва да бъде ангажирана, тъй
като същият е субект на изпълнителното деяние в качеството си на „водач на ППС“. Изложил е мотиви за липсата на предпоставките за квалифициране на
нарушението като маловажен случай, поради което е потвърдил издаденото НП като законосъобразно.
Касационната
инстанция не възприема направените от
първостепенния съд изводи. Правилно същият е приел, че от обективна страна е извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като е била заплатена винетната такса, определена в Закона за
пътищата, за ППС с изписан на латиница рег. № SN7821ЕЕ,
а не действителния регистрационен номер
СН7821ЕЕ. Правилността на регистрационния номер е едно от изискванията за
валидност на заплатената винетна такса. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, при заплащане на винетната такса собственикът или
ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите,
посочени в чл.
4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Съгласно
чл. 5, ал. 3 от Наредбата, отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. В този смисъл
следва да се приеме, че за процесното ППС не е заплатена дължимата винетна
такса.
Съдът обаче изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът
на делото, в т.ч. и правилността на преценката на
административно наказващия орган за «маловажност» на случая по чл. 28 от ЗАНН, която е част от преценката за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. При определяне на маловажните случаи
при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. От
анализа на цитираните норми
следва, че преценката дали
конкретно административно нарушение съставлява
маловажен случай, е поставена в зависимост
от липсата или незначителността
на вредните последици, както и от всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Касационната инстанция намира, че с оглед тежестта
на санкционираното нарушение, същото
съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на извършената проверка е
била заплатена винетна
такса за ППС с рег. № SN7821ЕЕ,
като единствената разлика с рег. номер на процесното ППС е изписването на
буквите на латиница. Няма доказатлства, а и не се навеждат твърдения, че в Р. България има друг автомобил с посочения рег. номер, който
хипотетично би могъл да се ползва от заплатената винетна такса. При това
положение настоящият състав приема, че от нарушението не са настъпили вредни
последици, което сочи на по-ниска степен на обществена опасност на констатираното
деяние, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид.
Въз основа на изложените съображения, касационният състав намира, че като не е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, при
наличие на визираните в посочения законов текст предпоставки,
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон.
Това нарушение не е отчетено от районния съд и той неправилно е потвърдил издаденото НП като законосъобразно,
като е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен, а подадената против него касационна жалба
следва да бъде уважена.
След отмяната на решението касационният състав
следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при постановяване
на съдебния акт на въззивния съд не са
направени съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти
и обстоятелства, за които писмените доказателства не са достатъчни. По
изложените по-горе съображения
оспореното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на
спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на касатора,
такива му се дължат на основание чл.
63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143 АПК. В производството пред въззивната
инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 06.01.2020г.,
от който е видно, че настоящият касатор е договорил и заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева., договор за същата
сума е представен и пред касационната инстанция . АПИ гр.София в качеството си
на ЮЛ, в чиято структура се намира административнонаказващият орган, издал
отмененото НП,следва да заплати на
касатора сумата от 600 /шестстотин/ лв. сторени от него разноски за двете
съдебни инстанции.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр.чл.222 ал.1 от АПК вр.чл. 348 ал.1 т.1 от НПК , Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 38 от 05.05.2020 г., постановено по АНД № 14/2020 г. по
описа на Районен съд – Мездра, с което е
потвърдено НП №004933/18.12.2019г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ-София и И.П.И. *** е осъден да заплати на АПИ-София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №004933/18.12.2019г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ-София .
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да
заплати на И.П.И. *** разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 600,00 /шестстотин/
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.