Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № ... от ...2012 година, постановена по НОХД № .../2012 година Великотърновският районен съд е признал подсъдимия М. М. Ш. за виновен да е извършил престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК и му наложил наказание два месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК отложил изтърпяването му за срок от три години. Признал подсъдимия П. А. Д. за виновен да е извършил престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26, вр.чл.63 ал.1 т.3 НК и му наложил наказание два месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 НК отложил изтърпяването му за срок от три години. Осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно направените по делото разноски в размер на 78 лв., както и ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист от 5 лв. Недоволен от присъдата останал районният прокурор, който като я протестира твърди, че същата е явно несправедлива, че определените наказания не съответстват на обществената опасност на деянието и дейците и предлага на съда да завиши така определеното наказание с един месец и за двамата подсъдими. Недоволни от присъдата останали е двамата подсъдими, които като я обжалват твърдят, че наложените им наказания са несправедливо високи и молят същите да бъдат намалени, като съдът приложи разпоредбата на чл.55 НК. Окръжният прокурор поддържа протеста, така както е заведен. Счита наложените наказания за несъобразени с обществената опасност на деянието и дейците, както и с закона. Заема становище, че жалбите са неоснователни и предлага на съда да ги остави без уважение. Жалбоподателите Ш. и Д., редовно уведомени не се явяват. Упълномощения от тях защитник в съдебно заседание оспорва протеста и моли съда да го остави без уважение. Поддържа жалбите и моли съда да ги уважи, като определи наказанието с приложение на чл.55 НК. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод протеста и жалбите, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страните, намери за установено следното: Производството в районния съд е протекло по реда на глава 27 НПК като двамата жалбоподатели са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са дали съгласие да не събират доказателства за тези факти. Същите са признали вината си и след като съдът е установил, че самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и след като е обсъдил тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е приел за безспорно установена фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от настоящата инстанция. В хода на въззивната проверка не са събирани други доказателства, които да водят до промяна в тази фактическа обстановка, а именно: Двамата жалбоподатели са приятели помежду си и със свидетелите К. и Г. И. При едно от гостуванията си в дома на К., последната показала бурканче със златни бижута, собственост на родителите й. Ш. споделил информацията с другия жалбоподател, както и това, че притежава ключ от жилището на К., който откраднал при друго посещение. Двамата решили да извършат кражба на бижутата. Около 05.04.2011 г. сутринта двамата се срещнали и отишли пред дома на К. Ш. влязъл в апартамента с ключа, а Д. останал пред входа да наблюдава и евентуално при опасност да съобщи това на първия по мобилния телефон. Ш. след влизането в апартамента се насочил към спалнята, отворил няколко чекмеджета на секционния шкаф и намерил бурканчето с бижутата, което взел и напуснал апартамента. Двамата се отдалечили от мястото и Ш. показал на Д. отнетите бижута, след което ги изсипал в джоба си, а буркана изхвърлил. Отишли при св. Г. И. и го помолил да ги продаде, като Ш. казал, че са негови. На 6.04.2011 г. и на 11.04.2011 година тримата посетили гр.В. Т. като на два пъти св.И. продал съответно 11,24 гр. И 9.06 гр. Златни бижута на св.С. С. – продавач консултант в златарско ателие ”Т. С.”, за което били съставени бордера с №№ .../06.04.2011 и .../11.04.2011 г. На 15.04.2011 г. тримата отново във В.Т., чрез св.Г.И. продали последното количество бижута с тегло 15.85 гр. на св.Б. М. магазинер в ателие „А.” ООД, за което била съставен РКО № .../15.04.2011 г. По време на кражбата на 05.04. Ш. забелязал до буркана с бижута златна монета и на 15.04. при връщането си към Г. споделил това с Д.. Решили отново да влязат в апартамента и да вземат и монетата. На следващия ден извършили кражбата по същия начин – Ш. проникнал в апартамента, а Д. пазел отвън. На 18.04.2011 година двамата жалбоподатели и св.И. отново дошли във В. Т. и продали ломената на св.Б.М. – магазинер в ателие на „А.” ООД, за което бил издаден РКО № .../18.04.2011 година. Общата стойност на отнетото имущество, видно от оценъчната експертиза е 2585,84 лв. Горната фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не се спори от страните по делото. С оглед на изложеното правилно и обосновано районният съд е приел, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 и вр.чл.63 ал.1 т.4 НК, тъй като са действали като непълнолетни след като са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си и ги признал за виновни. При определяне на наказанията на двамата жалбоподатели районният съд правилно и законосъобразно е приел, че следва да определи същото при условията на чл.58а НК с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК. При индивидуализацията на наказанието е отчел висока обществена опасност на деянията, поради засегнатите обществени отношения, начинът на извършването и престъпната упоритост и последователност на престъпната дейност. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел младата възраст на дейците и липсата на данни за трайно изградени престъпни навици и прояви. Т.е. районният съд е отчел баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Предвиденото от закона наказание за извършеното от жалбоподателите престъпление, след редукцията съгласно чл.63 ал.1 т.3 НК е лишаване от свобода за срок до три години. С оглед на посоченото по-горе за баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и разпоредбата на чл.54 НК справедливото наказание е това от шест месеца лишаване от свобода. Настоящата инстанция, обаче е ограничена от искането на прокурора, посочено в протеста, поради което намира, че за извършеното от двамата жалбоподатели престъпление следва да бъде наложено наказание от три месеца лишаване от свобода. Въззивната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.66 НК – двамата жалбоподатели не са осъждани на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за тяхното поправяне не е наложително наложеното наказание да бъде изтърпяно. С оглед на изложеното присъдата следва да бъде изменена, като на жалбоподателите Ш. и Д. бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за всеки от тях, като изтърпяването на същото бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Следва да се отбележи, че въззивната инстанция не споделя мотивите на съда относно допустимостта за определяне на наказание под минималния размер предвиден в чл.39 ал.1 НК. Вярно е, че чл.58а ал.1 НК задължава съда при постановяване на присъда в случаите по чл.373 ал.2 от НПК да намали определеното наказание с една трета. Също така, обаче е вярно, че при определяне на наказанието съдът се ръководи от Общата част на този кодекс, включително и чл.39 ал.1 НК. Позоваването на районния съд на разпоредбата на чл.43а т.2 НК е недопустимо, доколкото е недопустимо разширително тълкуване на наказателните норми. В този смисъл и решение № .../31.01.2011 г. по н.д. № .../2010 г. на ІІІ н.о на ВКС. В горния смисъл протеста е основателен и следва да бъде уважен. Жалбата на двамата подсъдими следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Искането на същите за определяне на наказанието при условията на чл.55 НК е неоснователно, доколкото по делото липсват доказателства за многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Такива практически и не се сочат от жалбоподателите. При извършената цялостна проверка на присъдата съдът не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Водим от горното и на основание чл.337 ал.2 т.1, вр.чл.334 т.3 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда №... от ...2012 година, постановена по НОХД № .../2012 година от Великотърновският районен съд само в частта, с която на М. М. Ш. и П. А. Д. е наложено наказание от два месеца лишаване от свобода, като увеличава наложеното наказание на три месеца лишаване от свобода за всеки от тях. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |