Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260055 28.10.2020 г. гр.
Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№176 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против А. Н. н., ЕГН ********** ***, с
която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр.
с чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 11.02.2017г.
между „Провидент Файненшъл България” ООД. като Кредитор и А. Н. Н. като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ
е сключен Договор за потребителски кредит № *********, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби.Подписвайки същите. Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида
на кредита, както и че от страна на .Провидент Файненшъл България“ ООД му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора
и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е
съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така. подписвайки
договора за кредит. Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди
неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на
пеговота свободна воля.
При условията на Договора за потребителски кредит, Кредиторът е
предоставил на Клиента потребителски кредит за лични нужди в размер на
800,00лева. като сумата е предоставена от кредитен консултант в брой по
местоживеенето на клиента и съгласно разпоредбите на договора
Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с факта на
подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор,
усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява
с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така.
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 157.80 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 957.80 лв..
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 15.96 лв. Първата погасителна вноска е платима на 20.02.2017 г.. а
последната погасителна вноска е с падеж 9.04.2018 г.
С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил
съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на
40.00 лв. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е
платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата
да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
Кредитополучателя. Така. таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя
равни вноски, всяка в размер на 0,67 лв.. кои го са платими на падежните дати
на погасителните вноски.
Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома". Съгласно чл. 25 от договора за кредит. Кредитополучателят се
съгласява, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна и по негово желание и
се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя
в брой по
неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по
местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у
дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя. както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при
подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у
дома", която е дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на
Кредитополучателя е в размер на 217.92 лв. и е разделена на 60 броя равни
вноски, всяка в размер на 3.63 лв., които са платими на падежните дати на
погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома", която е
в размер на 508.48 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през срока на
кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е разделена
на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 8.47 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща сума в буква
„Д" на първата страница на договора за кредит, а именно: 726.40 лв..
Съгласно чл. 26 от договора за кредит, клиентът има право по всяко време
да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя. като подаде писмено
уведомление за това до Кредитора. В
този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса
за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за
периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от
страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи
непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у дома", която е
дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1258.09 лв..
която включва: главница в размер на 800.00 лв.. договорна лихва в размер на
157.80 лв., такса за оценка на досие в размер на 40.00 лв.. такса услуга
„Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер
на 217.92 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене в размер на 42,37 лв. Съгласно клаузите на договора за
кредит общата дължима сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 28.74 лева. като в размера на вноската са включени:
вноска по кредита в размер на 15,96 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер
на 0.67 лв.. вноска по такса услуга ..Кредит у дома“ за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 3,63 лв. и вноска по
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 8,47 лв.
Подписвайки договора за кредит, клиентът се е задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в
сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски,
платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен
консултант по местоживеето му.
Клиентът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 201,06 лв., с която са погасени, както
следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя: 29,04 лв., такса услуга ..Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 42,37
лв., такса за оценка на досие: 5,36 лв., договорна лихва: 37.14лв., главница:
87,15 лв.
На 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия и заместване в дълг между
..Изи Асет Мениджмънт'" АД. ЕИК ********* и „Провидент Файненшъл България“
ООД /понастоящем „Файненшъл България" ЕООД/, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/11.02.2017 г.,
сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и А. Н. Н. е прехвърлено
в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 1.10.2018
г. е подписано Приложение 1. представляващо допълнително споразумение към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата
31.01.2017г. по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило
вземането произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/11.02.2017
г.. сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и А. Н. Н. в полза на
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. ЕИК ********* /понастоящем
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД/ ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. От своя страна “Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 03.05.2019г. Договора за
потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от името на
„Провидент Файненшъл България" ООД. „Изи Асет Мениджмънт“ АД и съответно
от името на "Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с
Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. в качеството й на пълномощник на цедентите с
отбелязване , че пратката не е потърсена от получателя.
Тъй като ответникът не е изплатил изцяло задължението си - „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е входирала заявление по чл. 410 от ГПК.с което
е поискала да бъдат издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:
712,85
лева /седемстотин и дванадесет лева и 85 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит
б) Договорна
лихва: 120,66 лева /сто и двадесет лева и 66 стотинки/ за периода от
10.04.2017 г. до 9.04.2018 г.
в) Такса
за оценка на досие: 34,64 лева /тридесет и четири лева и 64 стотинки/ за
периода от 17.04.2017 г. до 9.04.2018 г.
г) Такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брои но местоживеене на
Кредитонолучателя: 188,88 лева /сто осемдесет и осем лева и 88 стотинки/ за
периода от 17.04.2017 г. до 9.04.2018 г.
- Обезщетение за забава: 89,94 лева /осемдесет и девет лева и 94
стотинки/ за периода от 10.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Законна
лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението
В законовия
срок по чл. 414 от ГГ1К е постъпило възражение от длъжника А. Н. Н..*** по ЧГД
2027/ 2019г.. получено на 27.01.2020г на АСВ ЕАД като заявител е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. както и че при
непредставяне на доказателства за последното - издадената заповед за изпълнение
ще бъде обезсилена-ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО от съда, поради което за нас възниква
правен интерес от предявяването на настоящия иск, с който да установим
съществуването на вземането.
Моли съда да постанови
решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на ищцовото
вземане спрямо А. Н. Н. като заемател но Договор за
потребителски кредит с № ********* от 11.02.2017 г за сумите:712,85 лева
/седемстотин и дванадесет лева и 85 стотинки/ - представляваща главница по договор за
кредит, Договорна лихва: 120,66 лева /сто и двадесет лева и 66 стотинки/ за
периода от 10.04.2017 г. до 9.04.2018 г., Такса за оценка на досие: 34,64 лева
/тридесет и четири лева и 64 стотинки/ за периода от 17.04.2017 г. до 9.04.2018 г., Такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на Кредитонолучателя: 188,88 лева /сто осемдесет н осем лева и
88 стотинки/ за периода от 17.04.2017 г. до 9.04.2018 г., Обезщетение за забава: 89,94 лева /осемдесет
и девет лева н 94 стотинки/ за периода от 10.04.2017 г. до датата па подаване на
заявлението в съда.
Моли, да бъде
присъдена и законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението, както и да се произнесете
относно разноските в заповедното производство, а именногдържавна
такса в размер на 25,00 лв. /двадесет
и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв. /сто и петдесет лева/.
Моли за всички разноски в настоящото производство, чийто списък ще представи допълнително.
Моли, с получаване на настоящата искова молба, ответникът да се счита
за уведомен за сключените цесии . а именно :
Между „Провидент Файненшъл България" ООД /Цедент/ и „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Цесионер/ - Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017г.;
Между ,.Изи Асет Мениджмънт" АД и „ Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД - Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 31.01.2017г. ;
Между,, Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД - Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 03.05.2019г.
В срока за отговор ответникът, чрез процесуален
представител оспорва твърденията на ищеца, че тя е теглила кредит и е получавала процесната
сума по кредита, както са описани в исковата молба. Тя не е била в кредитни
отношения,нито
със сочения цесионер в ИМ, пито с посочения цедент в исковата молба.Оспорва по размер претендираните в настоящето
производство от ищеца суми за Договор за потребителски кредит № 59828016 от
11.02.2017г., както следват А) Главница: 712,85 лева /седемстотин и дванадесет
лева и 85 стотинки/ - представляваща главница по договор за кредит, Б)
Договорна лихва: 120,66 лева /сто и двадесет лева и 66 стотинки/ за периода от
10.04.2017 г. до 9.04.2018 г., В) Такса за оценка на досие: 34,64 лева
/тридесет и четири лева и 64 стотинки/ за периода от 17.04.2017 г. до 9.04.2018
г., Г) Такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя: 188,88 лева /сто осемдесет и осем лева и 88
стотинки/ за периода от 17.04.2017 г. до 9.04.2018 г. Д) Обезщетение за забава:
89,94 лв. (осемдесет и девет лева и 94 стотинки) за периода от 10.04.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и Д) Законна лихва за забава за
периода от подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на
задължението, разноските по заповедното производство в размер на 25.00 лв.
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
Твърди, че ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул „Д-р Петър
Дертлиев44 № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от юрк.Т.Й.В., пълномощник „Агенция за събиране на вземания'4 ЕАД,
със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. Хасково,ул. „Сан Стефано“ № За, ет.
3, офис.34, тел. 0884 66 22 57, не е активно легитимиран да подаде настоящият
иск, тъй като не е встъпил валидно в правата на твърдения в ИМ
кредитодател(заемодателят), /Твърденият кредитодателя не е уведомил ответника
за цесията в съответствие с императивната разпоредба на чл.99 ал.З и ал.4 ЗЗД
,съгласно който заемодателя се задължава в случай на прехвърляне на вземанията
си ,да уведоми заемополучателя за новия кредитор,като прехвърлянето ще има действие спрямо заемополучателя,при
уведомяването му от страна на заемодателя. Това задължение на кредитора е вменено и от Закона за
потребителския кредит - чл.6 ал.4, които норми са императивни. Не е достатъчно
в договора да е отразено ,че заемодателя може да прехвърли вземането, каквото няма. Също така.
считам ,че това не може да стане и чрез пълномощно, издадено от заемодателя на
цесионера .Освен това упълномоща ването не е с нотариално заверено пълномощно и
е невалидно, респективно и за извършените действия ,не настъпват желаните
правни последици. Не е на лице валидно упълномощаване на цесионера. Не е налице
и валидно уведомя ване на твърдения заемател. Върху съобщенията и обратните
разписки липсва подписа на заемополучателят. От горепосоченото е видно ,че към
момента на подаване на заявлението ,вземане нето не е било изискуемо нито
ликвидно и прочие.
В процесния Договор за потребителски
кредит № ********* се съдържали неравноправни, въз основа на което и нищожни
клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
При
анализа на изложеното в исковата молба заемно правоотношение се установява, че
с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице и липсата на противни
твърдения по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с
оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите
норми са и тези на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по- слаба в икономическо отношение страна.С оглед на това
въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в жалбата,
че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието
на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия
по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде
доказано в едно бъдещо исково производство /така Определение N 974/07.12.2011
г. по ч. т. д. N 797/2010 г., II т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от
14.06.2012 г. по дело С- 618/10, с което е дадено задължително тълкуване
съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни
законодателство Директива 93/13/ЕИО/.
Процесните клаузи попадали в приложното поле на чл.
143 от Закона за защита на потребителите, в който се съдържа примерен и
неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Разпоредбата на чл. 143 дава
легално определение на неравноправна клауза в договор, което включва следните
белези: 1) уговорка във вреда на потребителя; 2) която не отговаря на изискването
за добросъвестност; 3) води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца
или доставчика и потребителя. В случая, всеки един ОТ белезите от фактическия състав на чл. 143 е налице. Посочените
по-горе клаузи са уговорка във вреда на потребителя, тъй като банката си
запазва правото да повишава лихвения процент по кредита до размери, които не
могат да бъдат контролирани по никакъв начин.
Съгласно трайно установената европейска практика,
съдът следвало служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори по отношение на физическите лица. Така е в Решение на
съда от 21.02.2013 год. по дело С-472/11 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Fovarosi Birosag с
акт от 16.06.2011 год., постъпил в съда на 16 септември 2011 год., както и
Определение на съда от 14.11.2013 год. по съединени дела С-537/12 и С-116/13 и
други. В т. 32 от Определение на европейския съд от 14.11.2013 год. по
съединени дела С-537/12 и С- 116/13 изрично е посочено, че националният съд е
длъжен винаги да преценява служебно неравноправния характер на договорна
клауза, попадаща в приложното поле на Директива 93/13, след като разполага с
необходимите за тази цел правни и фактически обстоятелства.
Оспорва претендираната от ищеца
заплащане на така наречената Такса за оиенка на кредитното досие.
В исковата молба било посочено, че с подписване на
договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и
комисионни за допълнителни услуги. Същите съставлявали Такса за оценка на кредитното досие. Съгласно клаузите на сключения Договор, таксата за
оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали
съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел
улеснение на Кредитополучателя. Услугата. За предоставяната услуга,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса Подписвайки договора. В настоящия случай, неизплатената такса е в
размер на 36,64 лева за периода от
17.04.2017г. до 09.04.2018 г., както е посочено в исковата молба.
Клаузата от договора за кредит, предвиждаща такса за
оценка на кредитно досие, на практика прехвърля върху кредитополучателя
финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по
чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите
за кредит. Същевременно влиза в противоречие с нормата, забраняваща на
кредиторът да събира от потребителя такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая предвидената такса за оценка на
кредитно досие, е свързана с процедурата по усвояване на кредита, респективно
клаузата, която предвижда дължимостта й, влиза в колизия с горецитираната
повелителната разпоредба. В този смисъл претенцията за заплащане на такса за
оценка на кредитно досие, противоречи на закона и като такава е нищожна - Определение № 3211 от 12.09.2019 г. по в. ч. т. д. № 1389 / 2019 г. на II
състав на Окръжен съд - Варна.В
Решение № 174 от 17.07.2019 г. по в. т. д. № 174/2019 г. на Окръжен съд - Русе
е прието, че „Извеждането на тези услуги по същество представлява заобикаляне
на закона - чл.Юа ал.2 от ЗПК. Предоставянето на "възможности", които
потребителят има по силата на закона и които не кореспондират с насрещно
задължение на жалбоподателя, а изпълнението им зависи единствено от неговата
воля, са неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП и като такива са нищожни,
поради което възнаграждението по допълнителната услуга и таксата за оценка на
досие не се дължи от ответника.“Освен това, такса "оценка на досие"
не отговаря на изискванията разписани в чл. 10а, ал. 4 ЗПК - видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Таксата за оценка на досие
е уговорена в чл. 3 от процесния договор - същата е уговорена като
задължителна, но от съдържанието й не става ясно какви услуги ще се предоставят
на клиента и какви конкретни действия ще извърши кредитодателят, които да
доведат до дължимостта на таксата, от което следва, че уговорката има неясен
характер. От една страна, ако услугата е предприета и се извършва преди
сключване на договора, с оглед събиране предварителна информация за доходите и
материалните възможности на кредитополучателя, то подобна дейност касае
преценка на кредитодателя дали да сключи договора, извършва се в негов интерес и
е неясно, защо би се възложил този разход в тежест на кредитополучателя. От
друга страна, ако тази услуга се извършва след сключване на договора, то същата
пряко касае действия относно усвояване и управление на кредита и също
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Оспорва и Такса услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кред unto получа теля: 188,88 лева /сто осемдесет и осем лева
и 88 стотинки/ за периода от 17.04.2017 г. до 9.04.2018 г, видно от съдържанието на исковата молба, ищецът
твърди, че ответникът е избрал да му бъде предоставена услуга за домашна
доставка на заетата сума в брой по местоживеене, както и седмично събиране на
вноските оттам. Дори и да се приеме, че Кредитополучателят е отбелязал в
квадратчето „ДА“ за предоставяне на тази услуга и се е подписал за това,
доколкото обаче в случая става въпрос за поето задължение от кредитора да
извършва посещения на адреса на длъжника за събиране на седмичните вноски по
кредита, за което той ще получи допълнително възнаграждение по договора в определен размер, твърдението
в исковата молба за неизпълнение на задължението на длъжника по заплащане на
тази услуга, представлява своеобразна форма на неизпълнение на поето договорно
задължение на клиента. В този смисъл в тежест на кредитора е
да докаже, че той е изправната страна в това отношение, за да може да претендира насрещната престация, т.е.
доказването на изпълнението на договорното задължение пада върху страната, която се ползва от него-в случая
кредиторът следвало да докаже, че е ходил на адреса.Делимостта на същата е
обусловена не от простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на
услугата, за която тя е уговорена. По делото не се ангажират доказателства за
това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена на ответника.Смисълът на същата, съгласно уговореното в договора за кредит, е служител
на кредитора да предаде на
ответника на посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава адреса му, за да
събира оттам вноските по кредита.
В договора е посочено, че 30 % от таксата се равнява
на разходите, свързани с организирането на тази услуга. Т.е., ако задълженията
по договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответника, за кредитора
е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на негов
служител на адреса, включително, ако при тези посещения кредитополучателят не е
намерен или не е предал дължимата седмична вноска. Дори и да се приеме, че в случая
от една страна сумата е била предадена на адреса на ответника, дори и да се приеме,
че я усвоил (макар и да не се установява как точно е станало това), а от
друга- че извършените 3
броя плащания са били направени на адреса при посещения на
служител на кредитора (което обстоятелство също не се установява от разписките
за плащане), то след датата на последното плащане ищецът не ангажира
доказателства за извършени ежеседмични посещения на служител на кредитната
институция на адреса на клиента, предвид на което, кредиторът следва да понесе
и неблагоприятните последици от недоказването на тези свои твърдения.Нещо повече, цената на тази услуги действително следва
да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и
разходите за тази услуга. Същите обаче са предвидени в размер близък до
стойността на отпуснатия кредит, поради което тук липсва каквато и да е
съразмерност, като по- скоро таксата се явява средство
за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Това обаче противостои на всякакъв критерий за
добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на
страните по договора, а съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, като това се явява основание за отхвърляне на иска в
тази му част, така и Решение № 174 от 17.07.2019 г. по в. т. д. № 174/2019 г. на Окръжен съд
- Русе.В Определение № 3211 от 12.09.2019 г. по в. ч. т. д.
№ 1389 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд - Варна е прието , че „такси за
предоставяне на услугата ’’Кредит у дома’’, обхващаща разходи за по доставка на
заемната сума в брой и събиране на седмичните вноски по местоживеене на
длъжника, тъй като не съответства на никаква допълнителна услуга, а съставлява
плащане за действия, свързани с усвояване на кредита, респективно влиза в
противоречие с чл.Юа, ал.2 от ЗПК. На следващо място в заявлението изрично е
посочено, че сумата по договора за заем, е преведена по банковата сметка на
длъжника, т.е. услугата кредит у дома, не е предоставена от кредитора. Наред с
това, според размера на претендираната главница, дори да се приеме, че
въпросната услуга, е предоставена при събиране на задължението, то това е станало само по отношение на 1/9 от
вноските, т.е. предварително фиксираният размер на таксата не кореспондира с
конкретно предприети действия за събиране на задължението. На последно място таксата кредит
у дома, води до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на
заемодателят да получи сигурно завишено плащане в
размер равен на повече от половината от сумата на кредитиране, като това оскъпяване, очевидно не е включено при формиране на
ГПР и обявено на креднтополучателя, в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК, тъй като в противен случай би се достигнало до надхвърляне на максималният
нормативно определен размер на ГПР. Ето защо се налага извода, че клаузата
предвиждаща заплащане на такса за услугата "Кредит у дома", е
уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна и на основание чл.21,
ал.1 от ЗПК, респективно искането на заявителя влиза в противоречие със
закона.“Услугата в частта
"домашно събиране на седмичните вноски" също е във фиксиран размер и
не зависи от реалните разходи, които биха се направили, което води до извода,
че те на практика не представляват разходи, а предварително уговорени
задължения на потребителя. Така уговорените такси и комисионни представляват
допълнителни плащания, които имат за цел да се присъди още едно гарантирано
обезщетение в случай на забава. Затова и последицата от игнорирането по този
начин на забраната на чл. 33 от ЗПК - императивна по своя характер, следва да е
прогласяването за нищожни на тези клаузи за такси и комисионни, това е прието в Определение № 2068 от 05.06.2019 г. по в. ч. т. д. № 864 / 2019 г. на I
състав на Окръжен съд - Варна.Оспорва и претенцията на ищеца за
сумата от 120.66 лева /сто и
двадесет лева и 66 стотинки/ за периода от 10.04.2017 г. до 9.04.2018 г. по Договор № ********* от 11.02.2017г.. тъй като договорна лихва в размер на 31.82 % е
неравноправна клауза, също така противоречи и на добрите нрави (48% Годишен
процент на разходите -ГПР).Съгласно
чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1, чл. 11. ал. 1. т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12. ал. 1. т. 7 - 9. договорът за потребителски кредит е недействителен.В
случая договорът не отговарял на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено,
че договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“.В конкретния случай в договора бил посочен размерът на
ГПР, съгласно изложеното по - горе, но не е посочено как е формиран този размер.
В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай
тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 48.0%.Поради липсата на ясна формулировка в договора как е формиран
конкретния размер на ГПР настоящият състав приема, че договора е
недействителен.Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.В допълнение следва да
бъде посочено, че договорната лихва в размер на 31.82 % - фиксиран годишен
процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява
основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер
на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д.
№ 1106/2003 г., II г. о.
На трето
място оспорва и Обезщетение за забава: 89,94 лв. (осемдесет и девет лева и 94
стотинки) за периода от 10.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както.Това обезщетение
противоречи на добрите нрави и не е ясен механизмът на неговото изчисление. По
своя характер същото обезщетение се явява и неравноправно.
На следващо
място и независимо от гореизложеното счита, че в случая е налице не само
нищожност на отделни клаузи от сключения между ответника и "Провндент
Файненшъл българин " ООД с ново име (..Файненшъл България“ ЕООД) Договор
за потребителски кредит № ********* , но и недействителност на целия договор за
заем на основание чл. 22 от ЗПК, обосноваваща но арг. от чл. 23 ЗПК
неоснователност на всички акцесорни претенции по договора.Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.Разпоредбата на чл.22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът
е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на
ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.При съобразяване съдържанието на процесния договор за
Договор за потребителски кредит, както и на поетите с него права и задължения,
е видно, че последният има правната характеристика на договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици се подчиняват на
изискванията на специалния закон - Закона за потребителския кредит /ЗПК/ в
релевантната за периода редакция. В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено
съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити,
които то следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на
формиране на лихвен %, условия за издължаване, съдържание на погасителния план,
информация за дължимите плащания и т.н. Видно от съдържанието на процесния
договор е, че същия не отговаря на законоустановените изисквания и не съдържа
въведените от закона задължителни реквизити.
От
една страна в случая не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК, т.к. не
са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент, индекс или
референтен лихвен процент, като не е регламентиран и размерът на надбавката,
представляваща "печалба на кредитора" /възнаградителна лихва/ и не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума от лева и какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си
са достатъчни, за да се приеме, че договорът е недействителен.От друга страна
съгласно чл.11 ал.1 т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Към процесния договор липсва погасителен
план. В договора се съдържа информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Съгласно договора, за кредитополучателя възниква задължението да заплати
предоставената главница и надбавка, а при определени условия - неустойка за
непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това
положение, за да е изпълнено изискването на закона, в договора следва да бъде посочено
по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението погасителната вноска
между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се
погасяват, което в случая не е сторено. Също така - самата информация е най -
обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се
конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
главницата и лихвата. Липсва погасителен план /чл.11 ал.2 ЗПК/, вкл. и да е
подписан от потребителя, поради което същият не е известен за начина на
погасяване.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците
й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй
като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита. В
конкретния случай договорът следва да се приложат именно поседиците посочени в
нормата на чл. 23 ЗПК, доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е недействителен, поради не спазване на
императивните разпоредби на специалния закон, които предвиждат защита за
икономически по- слабата страна. Ето защо ответникът дължи връщане единствено
на чистата стойност на кредита.
На
основание всичко гореизложено относно нищожността на част от клаузите на
договора за кредит и недействителността на целия договор счита, че исковата
претенция на ищеца е неоснователна, при условията на евентуалност значително
завишена въз основа на извършени увеличавания размера на задължението по силата
на посочените нищожни клаузи и доколкото последните не произвеждат правно
действие, исковата молба е неоснователна в претендирания размер.
Като самостоятелно основание за
неоснователност на иска, не са спазени законовите изисквания за уведомяване за
цесията.Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.Не е налице облигационно
правоотношение между страните по делото. Според чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от Закона
за задълженията и договорите при прехвърляне на вземане предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.Следователно, ако прехвърлянето не е съобщено
на длъжника, то няма действие спрямо него, между длъжника и новия кредитор все
още не съществува облигационно правоотношение, по силата на което длъжника да
дължи плащане и новият кредитор не може да търси изпълнение.Не се представят
обаче никакви доказателства, че предишният кредитор е изпратил на ответника
приложеното по делото уведомително писмо.Намирам, че с представените договори
за цесия(било то рамков договор) не са изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 3
от Закона за задълженията и договорите. Посочената разпоредба вменява в
задължение именно на предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето.
Ноторно известно е, че нормата е императивна и не може да бъде променяна с
постигнати между предишния и новия кредитор уговорки. Още повече, че с Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между. Не е
уговорено, че предишният кредитор ще предупреди длъжника, а разходите за това
ще се поемат от новия кредитор, а напротив - че новият кредитор се задължава да
изпрати писмени уведомления от името на предишния кредитор.Тази уговорка
противоречи както на императивната разпоредба на закона, така и на нейната
логика. Според настоящия съдебен състав не случайно задължението за уведомяване
на длъжника е възложено именно на предишния кредитор. Ако съобщаването се
извършва от новия кредитор, напълно възможно е недобросъвестно лице да се
възползва от неосведомеността на длъжника и да го подведе да му престара без
вземането да му е прехвърлено. Когато съобщението изхожда от предишния
кредитор, ответникът може да бъде сигурен, че вземането му е прехвърлено и че
като престира на новия кредитор ще се освободи от задължението си.Поради изложените по-горе съображения намира, че съдът следва
да отхвърли предявения иск, само на това основание.
Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост по
кредита. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно
изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва
да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването .Фактическият състав на предсрочната изискуемост
включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до
изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора за
предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника за това, след като тези
фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката(кредитната институция), че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.В
случая по делото не се установява заемополучателят да е бил уведомен за
настъпването на предсрочната изискуемост преди подаването на заявлението по чл.
410 ГПК, включително и от цесионера - цесионерът придобива вземането с всичките
му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т. е. с всички произтичащи от или във
връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост - виж решение № 204 от 25.01.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2230/2016 г., 1 т. о. Ищецът се позовава на настъпила автоматична предсрочна
изискуемост, уговорена в чл. 7, ал. 4 от договора. В чл. 7, ал. 4 изрично е
уговорена възможността за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при
забава в плащането на три двуседмични погасителни вноски. В чл. 10 от Общите
условия към договора е уговорено кога заемодателят може да обяви вземането за
предсрочно изискуемо, като в ал. 2 на чл. 10 изрично е уговорено, че
заемодателят информира заемателя за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията на последния, изрично с писмено уведомление или с предприемането
на действия по досъдебно и/или съдебно събиране на вземанията. Налице е
противоречие между предвиденото в договора, че не е необходимо уведомяване при
настъпване на предсрочна изискуемост и посоченото в чл. 10, ал. 2 от Общите
условия, че заемодателят информира заемателя за настъпила предсрочна
изискуемост с писмено уведомление. Според чл. 147, ал. 2 ЗЗП при съмнение относно
смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин.
По отношение на искането за
присъждане на сторените в производството разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., счита същото за неоснователно и моли да се
отхвърли изцяло.От една страна
счита, че не се дължи отделно юрисконсултнско възнаграждение по чл. 13, т.2 от
НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело, доколкото при осъществено
процесуално представителство не се дължи отделно възнаграждение за изготвяне на
документите за образуване на делото и отделно такова за самото процесуално
представителство, а едно общо възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от
НЗПП.Счита, за неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по чл.25 от НЗПП в
размер на 150 лв., като Моля с оглед изхода на спора в случай, че присъдите
такова, да определите същото в минималния размер по наредбата от 100 лв. Счита,
че претендирания размер от 150 лв. за юрисконсултското възнаграждение не
съответства на неголямата правна и фактическа сложност на случая и следва да
бъде определено в рамките на минимума по наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2027/2019 г. по описа на ДРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на валидни уговорки за връщане на кредита, ведно с такси и комисиони за допълнителни услуги, които са извършени, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му; прехвърляне на вземанията в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което ги е прехвърлило на ищеца с твърдените договори и приложения, както и, че ответникът е уведомен за цесиите от съответните цеденти.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при доказване на горните предпоставки от ищеца – да установи, че е погасил задълженията си в срок.
При така разпределената доказателствена тежест, исковете са неоснователни.
Предвид оспорването на ответника, с определението по чл. 140 ГПК ищецът е бил задължен да представи в частност оригинала на твърдения договор, както и всички приложени към исковата молба писмени документи в оригинал. Изрично са указани последиците при неизпълнение. Съдебният акт е редовно връчен на страната /л.90/, като в предоставения срок, оригиналите на документите не са представени. При това положение и на осн. чл. 183 ГПК, приложените и допуснати копия от тези документи следва да се изключат от доказателствения материал по делото. При това положение, не се установява възникване на твърдяното правоотношение между първоначалния кредитор и ответника. Доколкото липсва доказателство за основанието на вземанията, исковете се явяват неоснователни.Следва да се отбележи и това, че копията на документите са представени в нечетлив вид за съда и страните по делото. За пълнота на изложеното, следва да се подчертае, че документите се представят в оригинал. Разпоредбата на чл. 183 ГПК допуска представяне на писмено доказателство в заверено от страната, която го представя копие. Ако съдът или противната страна поискат оригинала, защото неговата истинност се оспорва, той трябва да бъде представен в оригинал. Не се ли оспорва истинността може да бъде представен официално заверен препис от документа - копие заверено от органа, който го е издал. Ако оригинала или официално заверения препис не се представят, документът се изключва от доказателствените средства по делото, защото сам по себе си няма никаква доказателствена стойност. Следователно изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото става при изрично искане на страна по делото за представяне на оригинала на документа и непредставянето му в дадения срок. В този смисъл решение по гр. дело № 536/2010 г. ВКС, второ г. о., поставено по реда на чл. 290 ГПК. Завереният по реда на чл.32 от ЗА от а. пълномощник препис от документ не може да замести оригинала и да предотврати изключването му на основание чл.183 ГПК. С разпоредбата на чл.32 от ЗА за официално заверен препис от документ е признат преписът заверен от адвоката в кръга на работата му по повод защита на правата и интересите на негов клиент. Заместването на оригинала на документ с официално заверен препис по чл.32 от ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно единствено, когато документа не е оспорен. В този смисъл решение по гр. дело № 668/2011 г. ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед изложеното по-горе съдът е задължил ищцовото дуржество да представи оригиналите на посочените документи, но такива не са представени въпреки дадената възможност за това в проведено съдебно заседание и на основание чл.183 от ГПК следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Следователно предявените искови претенции се явяват неоснователни, тъй като ищецът не доказа материално правната си легитимация, която се извежда именно от изключените от доказателствата на основание чл.183 от ГПК договори за цесия. Твърденията, че ищцовото дружество е кредитор на ответника, са достатъчни да обосноват допустимост на иска, но тези твърдения следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, за да се обоснове първата предпоставка за основателност на исковите претенции, а именно че ищцовото дружество е кредитор на ответника.
Отделно и извън изложеното, са налице и други предпоставки за отхвърляне на исковете.
По делото не са ангажирани доказателства за прехвърляне именно на процесните вземания, както и за наличие на договор за цесия между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД от 01.07.2017 г.; уведомяване от цедента за сключването му, както и за прехвърляне на вземанията в полза на ищеца с приложение № 1 от 01.07.2017 г. към рамков договор за цесия от 1.7.2017 г. /приложение не е представено/. Горното обуславя неоснователност, т.к. ищецът не доказва да е носител на твърдените вземания, въз основа на договори за цесия със сочения предмет.
Липсата на доказателства за тези твърдени обстоятелства е била изрично указана с доклада на делото, съгл. чл. 146, ал. 2 ГПК. Въпреки тях, в проведеното о.с.з. не бяха представени доказателства, нито бяха направени доказателствени искания.
Съдът приема, че липсват доказателства за всички основни елементи на фактическия състав на претенциите.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи
елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно доказване не
е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да бъдат
отхвърлени.
Ответникът претендира
разноски, които предвид изхода на спора, следва да се заплатят от ищеца.С оглед
представен списък с разноски и писмени доказателства в тази насока, ищецът
следва да заплати на ответника разноски представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева/л.64-66/.По направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от ищеца, съдът намира същото за
неоснователно. По отношение на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство в исковото производство, доколкото предмет са обективно
съединени искове и на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно, поради и което минималният размер на общото възнаграждение по тях е
1146.97 лв., което надвишава заплатения адвокатски хонорар от 800 лв., поради и
което възражението за прекомерност, направено от ищеца на основание чл. 78, ал.
5 ГПК се явява неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Димитър Бориславов Бончев, против А. Н. Н., ЕГН ********** *** обективно съединени искове за признаване за
установена в отношенията между страните дължимостта от страна на А. Н. Н. на
следните суми: 712,85
лева /седемстотин и дванадесет лева и 85 стотинки/ -
представляваща главница по договор за кредит, Договорна лихва: 120,66 лева /сто
и двадесет лева и 66 стотинки/ за периода от 10.04.2017 г. до 9.04.2018 г., Такса
за оценка на досие: 34,64 лева /тридесет и четири лева и 64 стотинки/ за
периода от 17.04.2017 г. до
9.04.2018 г., Такса услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя:
188,88 лева /сто осемдесет и осем лева и 88 стотинки/ за периода от 17.04.2017
г. до 9.04.2018 г., Обезщетение
за забава: 89,94 лева /осемдесет и девет лева н 94 стотинки/ за периода от
10.04.2017 г. до датата па подаване на заявлението в съда 6.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението в съда – 6.12.2019 г. до окончателното погасяване, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1118/12.12.2019
г. по ч.гр.д.№ 2027/2019 г. по описа на ДРС и
присъждане на ищеца на направените разноски за производството по заповедното и настоящото
дело.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев,
да заплати на А. Н. Н., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 800/осемстотин/
лева-разноски в производството.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 28.10.2020 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова