Решение по дело №10009/2011 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

              гр. София, 13.03.2015 г.

 

                                       В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публично заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря Д.И. и с участието на прокурора…, като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. № 10009/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРЕДЯВЕНИ са при условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а” от КЗ, вр. с чл. 226 от КЗ и чл. 288, ал.7 от КЗ.

           В исковата молба ищците – Ц.Н.П. и Х.М.П. твърдят, че на 05.05.2009 г., в с.Т., общ.В., обл. В., по ул. „В.К.“, водачът И.Д.И., управлявайки лек автомобил марка „Форд”, модел „Ескорт”, с рег. № „********“, нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол върху управляваното от него моторно превозно средство вследствие на превишената и несъобразена с пътните условия скорост, загубил странична устойчивост на автомобила и плъзгайки се и въртейки се около оста си, блъснал насрещно движещата се в противоположна посока като пешеходка тяхна дъщеря П.Х.М.. Твърдят, че водачът И.Д.И. е бил в пияно състояние и че е избягал от местопроизшествието. Твърдят, че вследствие на пътнотранспортното произшествие дъщеря им П.Х.М. е починала. Твърдят, че е било образувано НОХД № 609/2009г. по описа на Врачански окръжен съд, което е приключило с влязла в законна сила на 10.01.2011г. осъдителна присъда, с която е установена вината на водача И.Д.И.. Твърдят, че вследствие загубата на дъщеря им са претърпели и продължават да търпят морални болки и страдания, както и че са преживели тежка психологическа травма. Ищците твърдят, че са изживели отрицателни емоции, мъка, страдание и скръб по загиналото тяхно дете, както и че са лишени завинаги от техните очаквания и надежди, свързани с дъщеря им. Твърдят, че към момента на възникване на процесното ПТП, по отношение на увреждащото МПС няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърдят, че в „Г. Ф.“, по повод тяхна молба, е била заведена щета № 210216/ 26.10.2010 г., по която им е било предложено изплащането на обезщетения от по 40 000 лева за всеки един от ищците, които считат за силно занижени. Поради това, предявяват своите искове, като молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер на по 80 000 лв. за всеки един от тях, изразяващи се в моралните болки и страдания от загубата на дъщеря им. Поддържат, че предявените искове са съобразени и с лимита на отговорност на ответника за 2009 г. и броя на увредените лица. Претендират присъждане на законната лихва върху обезщетенията, считано от 26.01.2011 г. – датата на която е изтекъл тримесечният срок за произнасяне на Ф.а, до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание, проведено на 10.11.2014 г. и на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал увеличение в размера на главните искове, като същите се считат предявени за сумата от по 130 000 лева за всеки от ищците.

         С отговора на исковата молба – ответникът Г. Ф. оспорва размера на предявените искове за размера над 40 000 лева, определен като обезщетение за всеки от ищците. Релевира доводи, че общият размер на изплатените от Ф.а обезщетения за неимуществени вреди за едно ПТП не може да надвишава размера на минималната застрахователна сума по задължителната застраховка, определена за годината, в която е настъпило ПТП и която за 2009 г. е 1 000 000 лева при повече от един пострадал, като в случая от процесното ПТП има общо петима пострадали.

          Третото лице-помагач – И.Д.И. на страната на ответника „Г. Ф.“, с писмена молба заявява становище, с което изцяло оспорва предявените искове. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, която към момента на ПТП се е движела в нарушение на правилата за движение по пътищата. Релевира доводи, че пострадалите при процесното ПТП лица са се намирали на пътното платно и са се движели разпръснато при слаба видимост, в мъгла и дъжд, като част от тях са били в нетрезво състояние и са се появили внезапно от завой. Счита, че към момента на настъпване на произшествието по отношение на л.а. „Форд Ексорт“, с рег. № „********“ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с испанско застрахователно дружество, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ответника „Г. Ф.“.

        Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като прецени становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

        Приложена е като доказателство присъда № 8 от 30.03.2011 г. на Врачански окръжен съд, НК, видно от която съдът признава подсъдимият И.Д.И., за виновен в това, че на 05.05.2009 г., към 19.30 часа, в с.Т., общ. В., на ул. „В.К.“, пред дом № 14, при управление на МПС – л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № „********“, в нарушение на правилата за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че „при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – ППС от категория „В“ за населено място 50 км/ч“, управлявайки автомобила със скорост около 88 км/ч, по непредпазливост е причинил смъртта на П.Х.М., на 18 години, и средни телесни повреди на А.Д.И., на 14 години, изразяваща се в тежко мозъчно сътресение, с изпадане в състояние на безсъзнание, съпроводени с разкъсно-контузна рана на главата и изразен мозъчен оток, които увреждания са й причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, на Ц.А.Г., изразяваща се в счупване на лява скочна кост, с което му е причинено трайно затруднение движенията на долен ляв крайник, като деянието е извършено в пияно състояние (1,82 промила), деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр. с ал. З, пр. 1 и 4 б. „б“, алт. 1, във вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 4 години „лишаване от свобода“, и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

        С решение № 242 от 29.07.2010 г., постановено по ВНОХД № 376/ 2010 г., Софийският апелативен съд, НО, II-ри състав е потвърдил изцяло посочената присъда. Видно от решение № 641 от 10.01.2011 г. по нак. дело № 671/ 2010 г. по описа на ВКС, посоченото въззивно решение е оставено в сила.

       Представен е констативен протокол рег. № КАТ 9069/ 15.11.2010 г. за ПТП с пострадали лица, посетено от дежурен ПТП при сектор ПП ОД на МВР-В., настъпило на 05.05.2010 г. около 20.20 ч. в с. Т., на ул. „В.К.“, срещу № 14. В констативния протокол е посочено, че водачът на МПС „Форд Ескорт“, с рег. № „********“ е представил „Зелена карта“ № Е (1124) 00104163-1, валидна от 10.10.2008 г. до 09.10.2009 г., издадена в гр. Барселона (Испания).

       Приложени са материали от досъдебно производство  № 704/ 2009 г. по описа на РУ „Полиция“-гр. В. – протокол за оглед на местопроизшествие, настъпило на 05.05.2009 г., скица към протокола за оглед и фотоалбум към него.

       Пред настоящата инстанция е назначена и изслушана автотехническа експертиза. Според заключението на автоексперта, механизмът на процесното пътнотранспортно произшествие се изразява в следното: При движение с висока скорост от 88 км/ч. и при удар на автомобила в земен бряг, водачът на автомобила е употребил спирачната система, за да намали скоростта на движение и е изгубил контрол върху управлението на автомобила, като автомобилът е преминал в платното за насрещно движение, завъртял се е по вертикалната ос и е започнал движение със задната си част напред. Съгласно експертизата срещу автомобила, на около 50 м., са се движили младежи, които са били ударени от автомобила, като загиналата П.М. се е качила върху задния капак на автомобила. Вещото лице посочва, че след като е ударил пешеходците, автомобилът е продължил движението си и се е ударил в дърво встрани от пътя, след което водачът е напуснал мястото на произшествието с автомобила. Експертът установява, че участъкът от пътя е бил прав, с двупосочно движение и с по една лента за движение в едно направление, като пътната настилка е била суха, времето е било сухо, видимостта е била добра, а пътното платно е било с лек наклон от 3%. Вещото лице посочва, че не е имало отразена вертикална сигнализация, а хоризонтална маркировка е била непрекъсната осева линия. Експертът дава заключение, че скоростта на автомобила при удара в земния насип            е била 88 км/ч. Според вещото лице л.а. „Форд Ескорт“ се е движил в с. Т. по път с двупосочно движение, като срещу него са се движели пешеходците. Съгласно експертизата при движение на автомобила със скорост до 57 км/ч водачът е можел да предотврати удара в пешеходците, даже и след завъртането на автомобила. Вещото лице установява, че причината за ПТП е високата скорост, с която автомобилът се е ударил в земен насип на пътното платно и завъртането му след удара. Автоекспертът дава заключение, че опасната зона за спиране на автомобила е била 88 метра при скорост от 88 км/ч и при завъртане на автомобила. В съдебно заседание вещото лице допълва, че най-вероятно земният бряг е бил от дясната страна, по посока на движение на автомобила, тъй като автомобилът се е завъртял назад. Експертът уточнява, че автомобилът се е обърнал на 180 градуса, обратно на движението си при навлизане в насрещното платно. Според вещото лице от момента, в който се е завъртял, до момента, в който се е плъзнал напред, процесното МПС не е било технически управляемо. Експертът излага, че пешеходците са били на около 50 метра от автомобила. Вещото лице посочва, че е взел предвид изложеното в огледния протокол, по отношение на констатацията, че настилката е била суха. Според експерта ако настилката е била мокра, скоростта на автомобила не би се променила, но опасната зона няма да е 90 м., а ще бъде 150 метра, като мястото на удара и механизмът на произшествието не биха се  променили, а само силата на удара би се променила. Вещото лице обяснява, че тъй като автомобилът е „Форд Ескорт”, при този удар не би могло отпред да се отворят въздушни възглавници, както и че съвременните автомобили имат датчици отпред и отзад за отваряне на въздушните възглавници, но този автомобил не е такъв.

         По делото е допусната и изслушана повторна тройна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че пътният участък, където е настъпило ПТП е в с. Т., област В., на ул. „В.Коларов“,  пред дом № 14, като участъкът от пътя е бил прав, с надлъжен наклон 3 %, покрит с дребнозърнест асфалт. Съгласно експертизата платното за движение е било мокро, предназначено за двупосочно движение, широчина на платното за движение е била 6,30 м., разделено с непрекъсната единична линия на две ленти и от двете страни на пътя е имало затревен банкет на нивото, като на пътя не е имало пътни знаци и пешеходни пътеки. Вещите лица установяват, че лекият автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № „********“ се е движил по ул. „В.Коларов” в посока от изток на запад, а пострадалата П.Х.М. и другите пешеходци са вървели в обратната посока срещу лекия автомобил. Експертите посочват, че от деформациите по процесния автомобил се установява, че при удара на пешеходците, автомобилът се е движил със задната си част напред, при което е ударил поне двама души. Вещите лица излагат, че тъй като няма обективни данни, не е възможно да се изчисли скоростта на автомобила по време на ПТП и по време на ударите. Експертите обясняват, че за да навлезе автомобил в лентата за насрещното движение и вляво от платното и да се движи със задната си част назад, това означава, че преди това водачът по някаква причина е загубил контрол над управлението му, както и че загуба на управление на прав участък настъпва при висока скорост, неправилни субективни действия на водача с органите за управление, при наличие на препятствия или разрушени участъци на пътя и неадекватни действия на водача, както и че в конкретния случай има данни, че водачът е бил под алкохолно влияние 1,83 промила. Според вещите лица водачът на автомобила е имал възможност да управлява адекватно автомобила си и да не допусне загуба на управление при правилен подбор на скоростта и плавни действия с органите за управление, като след загуба на управление, водачът не е имал възможност да контролира правилно движението на автомобила си на заден ход с оглед високата скорост. Съгласно експертизата процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 05.05.2009г. , около 19,30 часа в село Т., област В., по ул. „В.Коларов” се е движел лек автомобил „Форд Ескорт“, с ДК № „********“, управляван от И. Данаилов И., с неустановена скорост, в посока от изток на запад, като платното за движение е било мокро. Вещите лица установяват, че в същото време, по ул. „В. Коларов“, в лентата за насрещното движение се е движела група пешеходци – 7 младежи от селото в посока срещу движението на автомобила, като в зоната на № 14 от ул. „В.Коларов“ водачът на автомобила е загубил контрол над управлението му и автомобилът е навлязъл в лявата лента за насрещното движение, придобил е и ротация, при която е започнал да се движи със задната си част напред в левия край на платното за движение. Експертите излагат, че пострадалата П.Х.М. е теглила ръчна количка с празни 10-литрови бутилки в нея, които след удара на количката са се разпилели по пътя, а тялото на пострадалата е било качено на задния капак и вероятно с глава е счупило задното стъкло. Според вещите лица след счупване на стъклото вероятно тялото на пострадалата се е задържало върху задната част на автомобила и поради тази причина е било пренесено на далечно разстояние и е паднало върху пътната настилка. Автоекспертите дават заключение, че причината за възникване и настъпване на процесното ПТП е в субективните действия на водача на л.а. „Форд Ескорт” с органите за управление, довели до загуба над управлението на автомобила и навлизане в лентата за насрещното движение, и лявата затревена площ, където е настъпил удар на групата пешеходци. В съдебно заседание вещите лица допълват, че тялото на пострадалата П.М. се е намирало в лентата за движение на лекия автомобил „Форд”, но ударът е настъпил в другата лента или в другия банкет който е бил затревен и е имал бордюр. Експертите обясняват, че когато има задържане, от ротацията телата на ударени пешеходци се изхвърлят. Вещите лица уточняват, че тялото на пострадалата П. е влязло през задното стъкло и е било известно време задържано върху задната част на автомобила, като при тази ротация е било хвърлено обратно към лентата на автомобила.

         По делото е представено особено мнение на вещото лице ст.н.с.инж. Н.С.И.. В своето становище вещото лице посочва, че в конкретния случай по - правдоподобно е пешеходката П.М. да се е движила по пътното платно и там да е била ударена от процесния автомобил. Според експерта механизмът на удара не е изяснен от техническа гледна точка. Вещото лице счита, че с оглед депозираните свидетелски показания може да се направи извод, че групата от 7 човека е заела цялата широчина на платното за движение.  В съдебно заседание експертът допълва, че според него е по-правдоподобно въз основа на данните по делото, пешеходката да се е движела по пътното платно и да е ударена там от лекия автомобил, а не на банкета извън пътното платно, както и че пешеходците са се движели изцяло по пътното платно, а не в редица, както твърди един от свидетелите. Вещото лице уточнява, че е било твърде вероятно групата от пешеходци да се е движела по цялото платно.

          Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на четирима свидетели. От показанията на свидетеля К.И.М. се установява, че същият познава ищците от дълги години, че са близки и че са от родното му село, където живее и в момента. Обяснява, че инцидентът с дъщерята на ищците е станал преди Гергьовден. Излага, че е бил на погребението на П. и че след инцидента ищците са били в лошо състояние и са припаднали. Установява, че се вижда с ищците почти всеки ден, тъй като те пазаруват в центъра, където живее свидетелят. Споделя, че за ищците е трудно да преживеят загубата на дъщеря си и че са отчаяни и не са добре здравословно. Посочва, че ищците имат още една дъщеря и един син. Установява, че преди да почине дъщерята на ищците тя е живеела заедно с родителите си в с. Т. в родната си къща. Споделя, че ищците са били много добро и весело семейство, но след инцидента всичко се е променило.

          В съдебно заседание свидетелят И.Г.И. заявява, че е кмет на с. Т. и че е роден в гр. В., но от малък живее с родителите си в Т. и оттогава познава семейството на ищците. Установява, че процесното ПТП е настъпило през месец май 2009 г. Излага, че е бил на погребението на дъщерята на ищците и че е изнесъл траурното слово на гробищата, по време на което ищците са припаднали. Обяснява, че често се вижда с ищците, тъй като взима мляко от тях. Споделя, че случилото се е трагедия за тях, че изживяват много тежко смъртта на своята дъщеря, която постоянно е в мислите им. Посочва, че са били весели хора, а след инцидента винаги са унили и скърбящи, и че не могат да преживеят загубата на дъщеря си. Установява, че ищците и загиналата П. са живеели заедно и са имали много добри отношения.

          От показанията на свидетеля С.Н.К. се установява, че същият е осъждан за лъжесвидетелстване, свързано с процесното ПТП и наложеното му наказание е било пробация. Излага, че преди да се качи в автомобила „Форд Ескорт“, с И.Д.И. навън са употребили алкохол. Установява, че навън е валял дъжд.

         В съдебно заседание свидетелят Ц.А.Г. заявява, че е пострадал от процесното ПТП, за което също е предявил искова претенция и делото все още не е приключило. Установява, че в деня на инцидента е бил заедно с  още 7 човека – Т., П., А., М., С. и А.. Излага, че той и Т. са вървели най-напред, след него са били М. и А., и отзад са били останалите, като П. е била най-отзад със С. и А.. Твърди, че са били на разстояние помежду си около 3-4 метра и са се движели в колона, отстрани на тревата, на около един метър от платното, а не по пътното платно. Свидетелят заявява, че няма тротоар на този участък от пътя. Установява, че автомобилът първо е ударил него и Т., след това А., а след А. – П.. Излага, че след като го е ударил, автомобилът се е завъртял, тръгнал е по тревата и е помел всички от групата. Посочва, че П. е била ударена със задната част на автомобила. Установява, че П. е дърпала количка с туби с мляко, като тубите не са били пълни. Излага, че инцидентът е настъпил вечерта около 19.30 ч., но е било светло, като през деня е валяло. Поддържа, че  в момента на удара не е валяло, но е било мрачно и не е имало слънце. Установява, че в този участък е имало склон, на 10-тина метра след удара.

        Съгласно препис – извлечение от акт за смърт № 06 от 06.05.2009 г. П.Х.М. е починала на 06.05.2009г., а като причина е отразена: мозъчна контузия и счупване на четвърти шиен прешлен при ПТП.

        Съгласно удостоверение за наследници  № 44 от 11.05.2009г., ищците Х.М.П. и Ц.Н.П. са родители и единствени наследници на починалата П.Х.М..

         По делото е приложен отговор на „Г. Ф.“, по повод писмо на ищците, от който се установява, че в базата данни на Информационния център към „Г. Ф.“ няма полица за „Гражданска отговорност” на процесния автомобил към 05.05.2009 г.

        Представено е писмо изх. № 24-01-382/10/11.07.2001  г. по щета № 210216/ 26.10.2010 г., изходящо от Г. Ф., във връзка с молба на ищците, от което се установява, че е било взето решение за одобрение на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от по 40 000 лева на наследниците на П.Х.М. – Х. М. П. и Ц.Н.П..

      Видно от представена по делото международна застрахователна карта на автомобил с превод от испански на български език, издадена с разрешение на испанска служба на застрахователите на автомобили, по отношение на автомобил „Форд Ескорт“ – „1.8 TD GHIA“, с рег. №  „B7725SG“ е бил издаден сертификат „Зелена карта“ по полица № Е/1124/00062760-6 от „С. К. АД С.и Р.“, със срок на валидност от 29.04.2008 г. до 29.04.2009 г. и с покритие на територията на България. В приложената карта е посочено, че рег. №  „B7725SG“ е идентичен с регистрирания на 16.10.2008 г. български рег. № „********“, като е поставен печат на МВР – Пътна полиция В..

        Приложена е международна застрахователна карта на автомобил с превод от испански на български език, издадена с разрешение на испанска служба на застрахователите на автомобили, от която се установява, че по отношение на автомобил „Форд Ескорт“ – „1.8 TD GHIA“, с рег. №  „B7725SG“ е бил издаден сертификат „Зелена карта“ по полица № Е/1124/00104163-1 от „Сегур К.АД С. и Р.“, със срок на валидност от 10.10.2008 г. до 10.10.2009 г. и с покритие на територията на България.

       При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

       При така предявен иск, трябва да се установи, че е извършено противоправно деяние, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието, а също така, че водачът причинил произшествието не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

      Безспорно се установи настъпването на пътно-транспортно произшествие на 05.05.2009 г. При преценка дали е налице противоправно деяние от страна на водача на л.а. „Форд Ескорт“, с рег. № „********“ – И.Д.И., настоящият съдебен състав приема следното: Установи се, че с влязла в законна сила присъда И.Д.И. е признат за виновен по обвинението за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че „при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – ППС от категория „В“ за населено място 50 км/ч“, и, управлявайки автомобила със скорост около 88 км/ч, по непредпазливост е причинил смъртта на П.Х.М.. Съгласно чл. 300 от ГПК, присъдата е задължителна за настоящия състав, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

        Във връзка с установяване противоправното поведение на водача на лекия автомобил, механизма за настъпване на ПТП и възможността за предотвратимост на удара, настоящият съдебен състав е допуснал единична АТЕ и тройна АТЕ. Съдът изцяло кредитира заключението на тройната АТЕ – в нейното мнозинство, като компетентно изготвено и неоспорено от страните. От същото по категоричен начин се установи, че причината за настъпване на произшествието е в субективните действия на водача И.Д.И., тъй като съгласно заключението той е имал възможност да не допусне загуба на управление при правилен подбор на скоростта и плавни действия с органите на управление. Този извод се потвърждава от основното заключение на АТЕ, както и от събраните по делото писмени доказателства.

       С оглед изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние на водача на л.а. „Форд Ескорт“, с рег. № „********“ – И.Д.И..

       По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника: Настоящият състав приема, че от приложените писмени доказателства, се установи, че увреждащият лек автомобил е имал издаден сертификат „Зелена карта” по застрахователен договор, сключен с чуждестранно застрахователно дружество. За да достигне до извода за наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение, съдът съобрази, че представената от третото лице-помагач И.Д.И. „Зелена карта“ № Е/1124/00104163-1, която не е оспорена от ищцовата страна и е валидна към датата на процесното ПТП, е за автомобил „Форд Ескорт“ – „1.8 TD GHIA“, с рег. №  „B7725SG“.  На следващо място, от направеното от МВР – Пътна полиция В. удостоверение в приложената „Зелена карта“ № Е/1124/00062760-6, се установи, че рег. № „B7725SG“ е идентичен с регистрирания на 16.10.2008 г. български рег. № „********“. С констативния протокол от 15.11.2010 г. на „Пътна полиция“ на ОД на МВР-В., който не е оспорен от страните, се доказва представянето на описаната в протокола „Зелена карта“ № Е/1124/00104163-1. Съгласно формираната постоянна практика /Решение № 85 от 28.05.2009 г. по т.д. № 768/ 2008 г. на ВКС, ІІ ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т.д. № 395/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т.д. № 750/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О, Решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/, протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В конкретния случай изводът на съда за съществуването на валидно застрахователно правоотношение е направен и с оглед на другите събрани писмени доказателства – представените от третото лице-помагач сертификати  „Зелена карта“ за автомобил „Форд Ескорт“.

        С оглед изложеното съдът при съвкупната преценка на неоспорените по делото писмени доказателства намира, че към датата на процесното ПТП, за процесния автомобил е бил налице валиден сертификат „Зелена карта“.Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 3, т. 1 от КЗ всяко лице, което управлява моторно превозно средство, не е длъжно да сключва договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при влизане на територията на Република България, при условие че притежава валиден сертификат „Зелена карта“.

        Поради изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно: липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на процесното ПТП, за да бъде ангажиране отговорността на ответника „Г. Ф.“. Следователно исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

        Предвид неоснователността на главните искове, обусловените от тях акцесорни искове по чл. 288, ал. 7 от КЗ, също се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

        С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски, а именно: 8330 лв. – юрисконсулстско възнаграждение.

         Водим от горното, Софийският градски съд

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Н.П., ЕГН ********** и Х.М.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***. „В.Л.“ № **, ет. *, против „Г. Ф.“, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. И.” №2, искове с правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а” от КЗ, вр. с чл. 226 от КЗ и чл. 288, ал.7 от КЗ за заплащане на сумата от по 130 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследниците на загиналата  на 05.05.2009 г. вследствие на ПТП П.Х.М., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.01.2011 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ц.Н.П. и Х.М.П. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Г. Ф.“ сумата от 8330 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач – И.Д. Й..

          Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: