РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Смолян, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Елен М. Маламов
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215400600114 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от 5.10.2021г., депозирана от
подсъдимия М.Н. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. "Ив." № *, чрез
защитника му - адв. М. Д. от АК - Смолян, със съдебен адрес: гр. Д., ул. "О."
№ **, ет. *, против Присъда № 3 от 02.09.2021г., постановена по НЧХД №
153/2020г. по описа на Районен съд - гр. Д., с която подсъдимият Ч. е признат
за виновен в това, че на 04.10.2020г., около 12.00ч. на обяд, в гр. Д. пред Спа
хотел „Д.“, пред казино „Б.“, чрез нанасяне на удари в областта на лицето на
Д.К. Х., с ЕГН **********, от гр. Д., кв. Н., ул. Л. Д. № ** му причинил лека
телесна повреда – контузия на носа, клинично изразена като оток и
зачервяване в областта на носа, с което му е било причинено болка и
страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130,
1
ал.2 във вр. с чл. 78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание – глоба в размер 1 000.00 лева,
която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – гр.Девин.
Със същата присъда подсъдимият М. Ч. е осъден да заплати на Д.К. Х., с
ЕГН **********, от гр. Д., кв. Н., ул. Л. Д. № ** обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението в размер 1 000.00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2020г. до окончателно
изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 712.00 лева, от които
350.00 лева – адвокатско възнаграждение, 300.00 лева за експертиза, 12.00
лева – държавна такса и 50.00 лева за съдебно медицинско удостоверение, на
основание чл.45 във връзка с чл. 52 ЗЗД, като първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения граждански иск за разликата до претендираната сума
от 1 500 лева като неоснователен. Подсъдимият е бил осъден да заплати и
държавна такса в размер 50.00 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – гр.Д., съобразно уважената част от гражданския иск.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания за нарушение на
материалния закон, недоказаност на обвинението и постановяване на
присъдата при допуснати съществени процесуални нарушения.
Настоява се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на нова присъда, с която въззивният съд да признае
подсъдимия М. Ч. за невиновен, както и да отхвърли предявения срещу него
граждански иск.
В срока по чл. 320, ал.4 НПК е направено допълнително писмено
изложение към въззивната жалба, в което се излагат доводи за материална
незаконосъобразност на присъдата и недоказаност на обвинението по
несъмнен и безспорен начин.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и допълнителното
писмено изложения към нея, изразеното становище на страните в съдебно
заседание и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Присъда № 3 от 02.09.2021г., постановена по НЧХД № 153/2020г. по
описа на Районен съд - гр. Девин подсъдимият М.Н. Ч. е признат за виновен в
това, че на 04.10.2020г., около 12.00ч. на обяд, в гр. Д. пред Спа хотел „Д.“,
пред казино „Бл.“, чрез нанасяне на удари в областта на лицето на Д.К. Х. му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, клинично
изразена като оток и зачервяване в областта на носа, с което му е било
причинено болка и страдание без разстройство на здравето по смисъла на чл.
130, ал.2 НК.
На основание чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимият Ч. е освободен от
наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
2
като му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1000,00
лева /хиляда лева/.
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия М. Ч. да заплати на
частния тъжител Д. Х. на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД парична сума в размер на
1 000лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
пострадалото от престъплението лице неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2020г. до окончателно
изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 712.00 лева, от
които 350.00 лева – адвокатско възнаграждение, 300.00 лева за експертиза,
12.00 лева – държавна такса и 50.00 лева за съдебно – медицинско
удостоверение, като е отхвърлил предявения граждански иск за разликата до
претендираната сума от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева като неоснователен.
След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд прие за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – гр. Д. е образувано по внесена
тъжба от Д.К. Х. за това, че на 04.10.2020г. около 12 часа, в гр. Д., пред Спа
хотел „Д.“, пред казино „Бл.“, чрез нанасяне на удари в областта на лицето,
М.Н. Ч. му причинил лека телесна повреда – контузия с травматичен оток на
носа, съставляващо престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, както и за това, че на
на 04.10.2020г. около 12 часа, в гр. Д., пред Спа хотел „Д.“, пред казино „Бл.“
му отправил обидни думи, наричайки го „боклук“ и напсувал на близък
роднина, като обидните думи са изречени на публично място и са чути от
крупието Стоянов – престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал. 1
НК.
С протоколно определение от съдебно заседание на 02.09.2021г., с оглед
направено изявление от страна на повереника на частния тъжител – адв. Г. за
оттегляне на тъжбата в частта и по обвинението за престъпление по чл. 148,
ал.1, т.1 във вр. с чл. 146, ал. 1 НК и предявения граждански иск за
обезщетение на причинени неимуществени вреди в размер на 3 000лв. /три
хиляди лева/, първоинстанционният съд е прекратил частично
производството по НЧХД № 153/2020г. по описа на Районен съд – гр. Д. в
частта по обвинението за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр. с чл. 146,
ал. 1 НК и предявения граждански иск за обезщетение на причинени
неимуществени вреди в размер на 3 000лв. /три хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, поради оттегляне на тъжбата в тази част.
Частният тъжител Д. Х. и свидетелят Ас. Б. били колеги и работили по
строителни обекти. На 04.10.2020г. двамата се прибрали в град Д. и след
проведено помежду им телефонно обаждане решили около 12 часа да се
срещнат в кафе – аперитив „К.“ в гр. Д.. След като посетили кафенето,
двамата решили да отидат в казиното в гр. Д., намиращо се в Спа хотел „Д.“.
На път към казиното /на входната врата/, телефонът на частния тъжител Х.
позвънял и същият останал отвън, за да разговаря. През това време
свидетелят Б. влязъл в казиното, където по това време се намирал и
подсъдимият Ч. Тъй като подсъдимият Ч. и св. Б. се познавали, двамата се
3
поздравили, а св. Б. седнал на игрален автомат, намиращ се в близост до
подсъдимия. Докато двамата си говорели, подсъдимият попитал свидетеля Б.
с ядосан тон къде е неговият колега и дали ще дойде. Св. Б. му казал „Да, ще
дойде, отвън е, говори по телефона.“ Когато в казиното влязъл тъжителят Д.
Х., подс. М. Ч. станал от стола и се отправил към него, като му казал „хайде
да излезем малко навън“ и двамата тръгнали към аварийния вход. Св. Б.
помислил, че подсъдимият и частният тъжител имали някаква работа и затова
решил да остане вътре в казиното, като продължил да играе на игралния
автомат. Изминали около 10 минути, в които частният тъжител Х. не се
появил, което провокирало св. Б. да му се обади по телефона. В последвалия
между двамата телефонен разговор, тъжителят Х. съобщил на Белилов, че е
отишъл в полицията да пусне жалба срещу М. Ч., защото същият го удрял и
помолил св. Б. да излезе отвън и да му намери слънчевите очила, за да му ги
занесе. Когато излязъл отвън, там се намирали св. С. Ст. и подсъдимият М. Ч..
Св. А. Б. започнал да търси очилата, но тъй като не ги открил, св. С.Ст. му ги
показал. Попитал М. Ч., какво се е случило, а той казал „нищо, получи си
това, което трябваше и чакам в момента да дойдат да ме закопчаят полицаите.
Занеси му очилата“. След това св. Б. отишъл до полицията и изчакал Д. Х. да
излезе. Когато излязъл видял, че има същият има видими синини под едното
око и силно зачервен нос. Х. споделил на Б., че не се чувства добре и го
помолил да го закара до ЦСМП. Св. А. Б. откликнал на молбата и закарал
частният тъжител до болницата, където на същият бил извършен медицински
преглед.
На процесната дата – 04.10.2020г., служебните си задължения
изпълнявали свидетелите Т. К. и Пл. Ч. – полицейски служители в РУ – гр. Д..
След подадената от страна на частния тъжител Х. жалба, св. К. и св. Ч. около
13ч. посетили казино „Бл.“, като провели разпит на крупието – св. С. Ст.
който обяснил, че Д. Х. и М. Ч. са били там, но не е видял и не е чул да
възникне скандал между тях. Св. Ст. обяснил, че двамата са излезли навън да
си поговорят приятелски.
На 06.10.2020г. частният тъжител Х. е освидетелстван от д – р Ив. Цр. –
ординатор в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ – ЕАД –
гр. Пл.. За извършения преглед е съставено съдебномедицинско
удостоверение № 1026/2020г., в което е отразено, че при прегледа е
констатиран слабо изразен разлят травматичен оток на площ с размери 2,5/2
см, който е болезнен при опипване. Освидетелстваният съобщава за
постоянно главоболие, както и болка, която върви от тилната област на
главата към шията.
По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза. От
депозираното заключение на вещото лице д-р Д. се установява, че от
представените по делото медицински документи по време на инцидента на
04.10.2020г. на частния тъжител Д. Х. е било причинено: контузия на носа,
клинично изразена като „Оток и зачервяване в областта на носа“. Механизмът
на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия
предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени
наранявания. На базата на данните, получени от приложените в делото
4
материали и от медицинската документация се приема, че травматичните
увреждания по тялото на пострадалия частен тъжител Д. Х. са причинени от
действието на твърд, тъп предмет - неговото директно, пряко въздействие.
Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на
произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както
медицинските данни и така и данните получени от досъдебните и съдебните
материали. Ето защо по време и начин е напълно възможно тези травматични
увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото
материали. Описаните травматични увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с инцидента на 04.10.2020г., по време на който е пострадал
частният тъжител Д. Х., на който са били причинени – болка и страдание, без
разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Напълно е възможно
и в значителна степен на достоверност посочените телесни увреждания,
причинени по време на инцидента на 04.10.2020г. на частния тъжител Д. Х. да
се получат по описания по-горе механизъм и начин - от един директен удар
от юмрук в областта на лицето.
Настоящият съдебен състав също кредитира изцяло показанията на
свидетелите С. Ст., Т. К., Пл. Ч. и А. Б., тъй като същите са обективни и
непротиворечиви. Обосновано Районният съд е кредитирал техните
показания, доколкото същите се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства, а именно съдебномедицинско удостоверение № 1026/2020г.,
фиш за спешна медицинска помощ с амб. № 14601/04.10.2020г., както и
заключението на вещото лице по изслушаната съдебномедицинска
експертиза.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия М. Ч., доколкото
същите са изолирани и не кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. При преценка на обясненията на подсъдимия,
следва да се отчита техният двояк характер – от една страна те са
доказателствено средство, а от друга – защитна версия срещу повдигнатото
му с тъжбата обвинение. Настоящият съдебен състав приема, че депозираните
от подсъдимия Ч. обяснения представляват негова защитна версия, доколкото
същите не съответстват на събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Неоснователна е тезата на защитника на подсъдимия за недоказаност на
обвинението по несъмнен начин, поради липса на преки доказателства, в това
число и очевидци на нанасянето на удар на частния тъжител Х.. Действително
по делото липсват преки доказателства, които да установяват пряко фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102
НПК, но по делото са налице множество косвени доказателства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единствения възможен
извод за съпричастността на подсъдимия М. Ч. към процесното деяние.
Последователно в практиката на ВКС се приема, че осъдителната присъда
може да бъде основана не само на преки, но и на косвени доказателства,
когато веригата от тях, води до единствения възможен, несъмнен и
категоричен извод за авторството на престъплението, и то по начин, който да
изключва други възможни версии.
5
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че
подсъдимият М. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.130, ал.2 от НК.
От обективна страна се установява, че на 04.10.2020г. около 12:00 часа
на обяд в в гр. Д. пред Спа хотел „Д.“, пред казино „Бл.“ подсъдимият М. Ч. е
нанесъл удари в областта на лицето на частния тъжител Д. Х., вследствие на
което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа,
клинично изразена като оток и зачервяване в областта на носа, с което му е
било причинено болка и страдание без разстройство на здравето. Авторството
на деянието е установено по безспорен начин от показанията на свидетеля
Белилов, приобщените по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по назначената СМЕ.
Видът на нанесените телесни увреждания се установява от назначената
СМЕ, съгласно която на Д.К. Х. при станалия инцидент на 04.10.2020г. е
причинено – контузия на носа, клинично изразена като „Оток и зачервяване в
областта на носа“. Въпросното телесно увреждане е причинило на частния
тъжител болка и страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на
чл.130, ал.2 НК.
Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимия Ч. и
причиненото телесно увреждане на Д. Х., доколкото нанасянето на удари в
лицето е било едно от необходимите условия за настъпване на
общественоопасните последици.
От субективна страна, подсъдимият М. Ч. е извършил деянието при пряк
умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването на престъпния резултат.
Обосновано и законосъобразно съдът е освободил подсъдимия М. Ч. от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание на
основание чл.78а, ал.1 от НК, тъй като са налице всички законови
предпоставки за това.
По отношение на гражданско – осъдителната част на присъдата,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно и
при съблюдаване на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
от страна на частния тъжител Х., вследствие на нанесената му лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК от страна на подсъдимия М. Ч..
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира
жалбата за неоснователна, поради което същата ще следва да бъде оставена
без уважение.
При цялостната проверка на присъдата, настоящият съдебен състав не
констатира нарушения, които да обуславят нейната отмяна или изменение,
поради което същата ще следва да бъде потвърдена като законосъобразна,
обоснована и правилна.
6
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен
съд – гр. Смолян
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 02.09.2021г., постановена по НЧХД
№ 153/2020г. по описа на Районен съд - гр. Девин.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7