Присъда по дело №317/2019 на Районен съд - Дупница

        М   О   Т  И  В  И     П  О    Н О Х Д № 317/2019г   П О   О П И С А   Н А     Дупнишки Районен Съд

 

 

Дупнишката районна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу А.М.С. – роден на *** ***, с настоящ адрес:***, ***гражданство, неженен,  ***образование, ***, осъждан, ЕГН **********,за престъпление по чл. престъпление по престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“  от НК.

 

        В обвинителният акт се твърди, че на 09.07.2018 г. в с. Т., общ. Дупница, от къща, обитавана от А.Н.С., е отнел чужди движими вещи – пари, а именно: сумата от 1100 лв. от владението на А.Н.С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, а именно, след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно с влязло в сила на 07.03.2014 г. споразумение по НОХД № 235/2014 година по описа на РС – Дупница за престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип – затвор, и не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на това наказание на 08.02.2015 г. до датата на извършване на настоящото престъпление – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“  от НК.

 

Представител на Дупнишка районна прокуратура в съдебно заседание е поддържал обвинението така както е повдигнато,и е изразил становище по обвинението , а именно,че обвинението е доказано по несъмнен начин,   молил е  да се признае подсъдимият за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“  от НК,и да му бъде наложено справедливо наказание,като се вземе в предвид, че извършеното деяние от подсъдимия е извършено в условията на опасен рецидив.

      По време на съдебното следствие, е предявен граждански иск от пострадалия,но същия не е приет за съвместно разглеждане.

 

        Защитника на подсъдимия А. Мариянов С.,адвокат И.А., счита че от събраните по време на съдебното производство и досъдебното производство доказателства,не може по категоричен и несъмнен начин да се твърди, че подсъдимия е извършил деянието за което му е било повдигнато обвинение и моли същия да бъде оправдан.

Подсъдимият А. Мариянов С.,не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение,дава обясниния по случая,моли да бъде оправдан,тъй като не е извършил деянието в което е обвинен.

 

Съдът след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на подсъдимия, приема за установено следното:

По фактическата обстановка:

 

 ПОДСЪДИМИЯТ А.М.С. – роден на *** ***, с настоящ адрес:***, ***гражданство, неженен,  ***образование, ***, осъждан, ЕГН **********,

      

 Подсъдимият А.М.С. е осъждан със споразумение от 07.03.2014г., по НОХД№235/2014г., по описа на Районен съд Дупница,за извършено престъпление по чл.131а,във вр. с чл.129,ал.1,във вр. с ал.2,пр.2,алт.2,във вр. с чл.20,ал.2 от НК.За извършеното от него престъпление,му е било наложено наказание”лишаване от свобода”, за срок от 1 година и 6 месеца,при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието,което е изтърпял на 08.02.2015г.Към датата на извършване на престъплението по настоящото дело, не е изтекъл петгодишният срок по чл.30,ал.1, от НК,от изтърпяване на наказанието по горе цитирания съдебен акт.Свидетелят А.Н.С. е възрастен човек,трудно подвижен с оглед възрастта си,който живее сам в с.Т.,община Дупница,област Кюстендил.Тъй като същия е пенсионер от доста години,след получаване на пенсията си,той поставял парите си в едно бурканче от пюре,което съхранявал в гардероб на втория етаж на къщата в която живее в стаята в която спял.На 06.07.2018г., подсъдимият А. Мариянов С.,заедно със свидетеля Е. Пламен Н., с лек автомобил собственост на свидетеля Н., пристигнали в с.Т.,за да предлагат закупуването на дърва за огрев на хора от селото.Пристигайки въпросния ден в с.Т.,подсъдимия и свидетеля Е.Н. отишли в къщата на свидетеля А.Н.С..Свидетелят Е. Найден останал в колата пред къщата на свидетеля С., а подсъдимия С. влязъл в къщата на С.,в една от стаите,като му предложил да си закупи дърва.Подсъдимият С. обяснил на С., че може да му достави рязани дърва.А.С. му обяснил, че си има човек който му докарва дърва.След което подсъдимият С. поискал от свидетеля С. сумата от 100.00 лева на заем.С. се съгласил да му даде искана сума в заем,като за целта си приближил да гардероба където си оставял палите,извадил от там 100.00 лева и ги дал на подсъдимия.През цялото това време свидетеля А.С. бил наблюдаван от подсъдимия,който се намирал в същата стая.Няколко дни по-късно след случилото се на 06.07.2018г., а именно на 09.07.2018г., обвиняемият отново с приятелят си Е.Н. пристигнал в с.Т. и отишъл в къщата на А.С..Отивайки на мястото подсъдимия помолил свидетеля С. да му услужи с химикал и лист хартия,за да си запише телефонния номер на свидетеля,ако евентуално му потрябват дърва.Свидетелят С. разпознал, че това е човека на когото преди дни е дал на заем сумата от 100.00 лева и тъй като е трудно подвижен и на възраст казал на подсъдимия,че няма в себе си нито химикал нито хартия, а да отиде в коридора,където на масата има хартия и химикал и да си вземе.Възползвайки се от това, че свидетеля и възрастен и трудно подвижен, подсъдимия бързо се качил на втория етаж на къщата в която живее свидетеля,влязъл в стаята където преди това видял, че С. си съхранява парите от пенсията,отворил гардероба му, от който го видял преди това да вади пари,намерил останалата парична сума в размер на 1100.00 лева и я взел.След което излязъл от стаята и тръгнал да слиза  по стълбите.При вратата на коридора срещнал С., който вървял бавно след него.Като видял свидетеля С., че подсъдимия излиза от стаята в която си съхранява парите,го попитал какво прави там, но С. без да му отговори излязъл от къщата, напуснал имота му и се качи в колата която била пред имота на С., след което колата потеглила.През това време свидетеля С. бавно стигнал да стаята,видял, че вратите на гардероба в който си държи парите са отворени и парите който съхранява там, в размер на 1100.00 лева липсват.Започнал да вика, при което съседите му дошли да видят какво става.На тях той казал, че са му откраднали пари,като преди точно да се случи тава,парите били там тъй като бил дал сумата от 2.00 лева, за да му купят хляб.Друг човек въпросния ден, освен подсъдимия С. в къщата на свидетеля С. не е влизал.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели-А.Н.С.,Д.В.С.,А.Б.А.,С.А.М.,Д.В.М.,К.И. Плочкарски,Б.М.А..

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като същите са обективни,логични,без противоречиви и се подкрепят от събраните по делото доказателства.Дадени са от свидетели незаинтересовани от изхода на делото,/свидетелят  А.Н.С., не е конституиран в качеството му на граждански ищец по делото/. При разпита си по време на съдебното производство свидетеля С. е заявил по категоричен начин,че именно от подсъдимия по делото са взети парите му, че въпросния ден освен него никои друг не посещавал дома му. Свидетелят С. подробно в показанията си обяснява как точно и по какъв начин е била отнета паричната сума от подсъдимия.При направеното разпознаване С. е посочил подсъдимия като извършител на деянието.Въпреки годините показанията на свидетеля С. са обективни логични и се подкрепят от събраните по делото доказателства.Свидетелят Д.С. в показанията си е заявил, че свидетелят Н. им е обяснил, че заедно с подсъдимия са били в с.Т.,подсъдимия е влязъл в една къща,влизал е в къщата но какво точно е привил не може да каже.Заявил, при разпита си, че самия С. е разпознал подсъдимия при направеното разпознаване и никои не му е помагал.Обяснил, е как свидетеля С. му е разказал за случилото си,когато му е било отнета паричната сума.Свидетелят А.-***, при разпита си е заявил, че познава подсъдимия и свидетеля С..Разбрал е че на свидетеля С. са откраднати пари,като го е разбрал на другия ден,и че за това е била уведомена полицията.Свидетелката М. при разпита си е заявила, че е видяла пред дома на С. в деня когато е било извършено деянието сребриста кола.видяла в последствие същия на улицата да плаче и да обяснява че са го обрали,като извършителят му е поискал молив,С. отишъл да вземе и тогава му били взети парите.Свидетелят Плочкараски пра разпита си е заявил, че е присъствал на направеното разпознаване в двора на РУ Дупница,и че при това процесуално следствено действие не е видял някои да казва на С. кой да посочва.При разпита си свидетеля А., също е заявил че е присъствал при направеното разпознаване в двора на полицията, и че никой не е казвал на дядото/свидетеля С. да посочи именно подсъдимия.Свидетелят М. в показанията си е разяснил, че е работил по случая,обяснил е как точно е било извършено деянието от подсъдимия,как са установили лекия автомобил и извършителя.

 

Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели-Е.П.Н.,Валентина Богомилова Стоилова ,И. Петков И., тъй като показанията им са в разрез със свидетелските показаният на които съдът дава вяра, а и не се подкрепят от събраните по делото както гласни така и писмени доказателства.Показанията на свидетеля Н. съдът не кредитира, тъй като същия е приятел на подсъдимия,повече от 20 години,бил е с него и е нормално същия да се опитва да оневини и прикрие подсъдимия.А показанията на свидетелката Стоименова съдът не кредитира тъй като същата живее на съпружески начала с подсъдимия и  от съвместното си съжителство имат деца.Свидетелят И.,на когото показанията също не се кредитират от съда при разпита си е заявил, че под съдия работи при него от две години, и че през 2018г., юли месец, подсъдимия е бил в една от бригадите на свидетеля които са работили в област Плевен.За това обстоятелство въпреки изпратените писма,не бе доказано, че подсъдимия месец юли 2018 е работил в бригада на свидетеля И., а и показанията на И. се намират разрез с показанията на свидетеля Н., че заедно със подсъдимия са били в с.Т. по тава време и са предлагали да снабдяват жителите на селото с дърва, а и на обясненията на самия подсъдим,които също не отрича по това време със свидетеля Н.  са обикаляли с.Т. и са предлагали дърва за огрев.

 

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С.,а ги приема като негова защитна теза.На първо място тъй като същите са  в разрез с показанията на групата свидетели на които съдът дава вяра.В дадените обяснения подсъдимия е заявил, че със свидетеля Н.  са обикаляли с.Т. и са предлагали дърва за огрев,но заявява, че не е влизал в къщата на С.,но отрича да е влизал по стаите и да е влез парична сума от дома му.

 

Съдът не споделя направеното възражение от страна на защитата,че направеното разпознаване не е направено в съответствие с нормите на НПК, и че полицейския служител С. е помогнал на свидетеля С. са разпознае подсъдимия. Процесуално следственото действие разпознаване е направеното съгласно изискванията на НПК, и видно от показанията на свидетелите никои не е посочил на свидетеля подсъдимия С., за да го разпознае като извършител на деянието.

 

С оглед изложеното, подсъдимия А. Мариянов С., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“  от НК.

 

     От обективна страна:

 

Обект на престъплението са имуществени отношения, свързани със собствеността.Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез действие,като на 09.07.2018 г. в с. Т., общ. Дупница, от къща, обитавана от А.Н.С., е отнел чужди движими вещи – пари, а именно: сумата от 1100 лв. от владението на А.Н.С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, а именно, след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно с влязло в сила на 07.03.2014 г. споразумение по НОХД № 235/2014 година по описа на РС – Дупница за престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 129, ал. 1, вр. с ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип – затвор, и не е изтекъл петгодишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на това наказание на 08.02.2015 г. до датата на извършване на настоящото престъпление.Деянието е извършено от подсъдимия А. Мариянов С. при условията на опасен рецидив.

 

           От субективна страна:

 

 От субективна страна  подсъдимият е извършил престъплението умишлено с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял настъпването им, а именно да отнеме чужди движими вещи от владението на другиго с намерението да установи трайната си фактическа власт върху тях, без съгласието на законно владеещото ги лице в нарушение на закона, и по този начин се обогати.

Отегчаващо отговорността на подсъдимият А. Мариянов С. обстоятелство са многобройните му предходни осъждания, по-голямата част от които кражби и грабежи.

 

Определяне на наказанието:

Съдът определи наказанието, като взе в предвид вида и пределите , предвидени съответно в чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“  от НК, 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“  от НК,  ,степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Степента на обществена опасност на деянието е сравнително по- висока от характерната такава за този вид престъпления.Съдът прави този извод, като взе предвид времето, мястото, начина и подбудите за извършване на деянието.

Смекчаващи  вината обстоятелства няма.

С оглед на изложеното съдът определи наказанието на подсъдимия С., при условията на чл.54,ал.1 от НК,като му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

 

Съдът счита, че по този начин ще се постигнат целите на наказанието визирани  в чл.36 от НК-да се поправи и превъзпита подсъдимия,както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.

По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                               Районен съдия: