№ 6772
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110156126 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/, с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 18636/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 200,61лв., представляваща месечни такси
и потребление за използване на услуги по договор за използване на мобилни услуги за
периода от 21.05.2019г. до 20.12.2019г., и 2 лв., представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения по договора, ведно със законната лихва от
01.04.2021г. до изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор № ********* за ел.
съобщителни услуги, партида № *********, ID A1672187 и приложениe към него от
23.07.2015г. С приложението бил активиран пакет от услуги ***********, включващ
мобилна телефонна услуга с № *********, фиксирана телефонна услуга с № *********
и фиксиран интернет, с месечна такса за пакета в общ размер от 24,90лв. без ДДС и
срок на договора от 2 години. Твърди, че през процесния период ответникът ползвал
ел. съобщителни услуги, но не заплатил цената за тях, като същите били в общ размер
от 200,61лв. и за тях били издадени 7бр. фактури. Ответникът дължал и обезщетение за
обработка на просрочени задължения в размер на 2,00лв. поради допусната забава в
плащанията съгласно ОУ към договора.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че срокът на договора е изтекъл на 21.08.2017г., тъй
като бил 2-годишен, като телефонните номера не били ползвани. Посочва, че е
отправил писмено уведомление за прекратяване на договора до ищеца, като
единствената услуга, която била ползвана, била за доставка на интернет на стойност
13,68лв. месечно, която била заплатена. Твърди, че услуга за телефонни номера не е
предоставяна и ползвана. Поддържа, че доставката на интернет услуга е била
прекратена на 01.08.2019г. едностранно от ищеца. Оспорва и дължимостта на суми за
1
обработка на задължения, тъй като такса не била предвидена.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
От представения договор № А1672187/02.07.2010г. се установява, че страните по
делото са обвързани от облигационно правоотношение за предоставяне на ел. услуги.
Между тях не се спори, че на 23.07.2015г. е подписано приложение № 1 към договора
/л. 8-10/, като същото влиза в сила и има действие от 21.08.2015г. до 21.08.2017г. С
него е уговоренo ползването на пакет *********** – мобилна телефонна услуга,
фиксирана телефонна услуга и фиксиран интернет с номера съответно *********,
********* и 100880126332. В чл. 3.1. от това приложение е предвидено, че месечната
абонамента такса за всички услуги, включени в пакета в лева и без ДДС възлиза на
24,90лв. В чл. 3.2.1, 3.2.2., 3.2.3 и 3.2.4 са описани по-конкретно какво включват
услугите, тяхното количество и стойност на допълнителни услуги. В чл. 7.1. е
предвидено, че с подписване на приложението се прекратява действието на
договори за услуги и/или допълнителни споразумения и/или приложения,
сключени преди датата на това приложение по отношение на SIM карти/номера,
посочени в него, като се запазват активираните услуги.
Ответникът в отговора на исковата молба признава, че е ползвал услугите и до
21.07.2017г. ги е заплащал надлежно, но счита, че с изтичане на срока на договора на
21.08.2017г. и отправеното писмено уведомление е прекратил договора и след това не е
ползвал телефонните номера, а единствено домашния интернет, за който плащал такса
от 13,68лв. месечно. С оглед на това, решаващ за изхода на спора е въпросът дали
ответникът е отправил такова изявление и дали същото е породило прекратително
действие за договора.
Както се посочи по-горе, договорът е бил сключен за срок от 2 години, който
изтича на 21.08.2017г. Между страните не е спорно, че след изтичане на този срок,
договорът се превръща в безсрочен, като може да бъде прекратен с едномесечно
писмено предизвестие от страна на клиента. Видно е от представеното и неоспорено
заявление на л. 38, че ответникът е подал до ищцовото дружество заявление с вх. №
190М48/21.07.2017г., с което е заявил, че с едномесечно предизвестие прекратява
ползването на услуги за 7 номера, сред които и двата процесни ********* и *********.
В заявлението е посочил, че очаква да получи оферта за други два ползвани телефонни
номер, както и за кабелния интернет, който ползва (процесният с № 100880126332).
Ответникът признава, че е продължил да ползва интернета и след тази дата. За да се
отговори на въпроса дали това изявление е породило целения резултат (прекратяване
на договора), следва да се анализира в съвкупност със самото съдържание на договора.
Както се посочи, приложение № 1 от 23.07.2015г. включва пакет от услуги – мобилна
телефонна услуга, фиксирана телефонна услуга и фиксиран интернет. Цената на тези
услуги е определена общо – на 24.90лв. без ДДС, като няма направено разграничение
всяка една от трите услуги на каква стойност е. Това се дължи на обстоятелството, че
съгласно уговореното, същите вървят в пакет, а цената се дължи за целия пакет. От
това следва, според настоящия съдебен състав, че не е възможно клиентът да прекрати
само една или две от услугите и да остави действаща третата. Всички услуги (целият
договор) следва да бъдат прекратени в съвкупност, като нито една от тях не може
2
отделно и самостоятелно, освен при изрично съгласие и на насрещната страна.
Възможно е да бъде сключен нов договор или допълнително споразумение (анекс), с
което това да бъде изрично направено, но в случая няма твърдения и доказателства да е
извършено. В тази връзка не може да се приеме, че с отправеното изявление
ответникът е прекратил договора и си е възобновил само стар договор за фиксирания
интернет, доколкото в чл. 7.1. изрично е предвидено, че с подписването на
процесното приложение се прекратява действието на всички договори,
допълнителни споразумения или приложения, сключени преди неговата дата по
отношение на същите СИМ карти и номера. Ето защо, отправеното изявление, с което
се иска прекратяване на договора спрямо мобилната телефонна услуга и фиксираната
телефонна услуга, но не и спрямо фиксирания интернет, не може да се приеме, че е
надлежно извършено, за да породи сочения ефект. Още повече, че самият ответник
признава, че след 21.08.2017г. е продължил да ползва интернета и да заплаща за него.
В аспекта на изложеното, не може да се приеме и че извършваните от ответника
плащания след 21.08.2017г. в размер от 13,68лв. се отнасят само за интернета. От
фактура № ********** /л. 41-45/, която не е представена в цялост (най-вероятно
умишлено), а само 5 от 8-те страници, на страница 2 /л. 42 от делото/ изрично е
посочено, че включва и пакет **********, отнасящ се за процесните номера и
интернет, и дължимата месечна такса за този пакет възлиза на 11,40лв. без ДДС. На
стр. 5 от фактурата /л. 45 от дело/ изрично отново е посочено, че включва и процесното
пакетно предложение. От последващите издавани фактури в периода след 21.08.2017г.
(датата, на която ответникът твърди, че е прекратил договора), представени от ищеца в
цялост (за разлика от непълното им представяне от ответника), се вижда /л. 67-71 от
делото/, че фактурираната сума от 13,68лв. с ДДС /11,40лв. без ДДС/ се отнася за
целия процесен пакет, включващ трите услуги. Ответникът признава, че е плащал
тези фактури до м.05.2019г., а това се установява и от представените платежни
нареждания и разписки. Тоест, извънсъдебното поведение на ответника сочи на
признание за продължаващото наличие на облигационно правоотношение между
страните за целия пакет от услуги. Ето защо, основателен е доводът на ищеца, че
сумата от 13,68лв. с ДДС е включвала целия пакет от услуги, а не е представлява цена
само за интернет по предходен договор за фиксиран интернет. Действително сумата е в
по-нисък размер от цената, посочена в приложение № 1. Изрично обаче ищцовото
дружество признава с писмото на л. 39 от делото, че поради грешка на служител е
начислявана отстъпка, на каквато клиентът не е имал право, поради което след
установяването й на 29.05.2019г., в следващите фактури вече е сочена като дължима
реалната цена по договора от 24,90лв. без ДДС /29,88лв. с ДДС/. От експертното
заключение по допуснатата, изслушана, неоспорена и приета съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се
установява, че до 30.08.2019г. всички услуги са били напълно активни, като на
30.08.2019г. са ограничени изходящите обаждания, на 30.10.2019г. и входящите, а на
03.01.2020г. услугите са напълно прекратени. Видно е от представените фактури на л.
11 и л. 13, отнасящи се за периода 21.05.2019г.-20.06.2019г. и 21.07.2019г.-20.08.2019г.,
както и от експертното заключение, че има проведени разговори от телефонен номер
№ ********* /фиксираната мобилна услуга/, който е включен в процесния пакет и през
целия период е фигурирал като такъв на ответника. С оглед на това се установява, че е
имало потребление на телефона след твърдяната дата на прекратяване на договора от
ответника, а последният признава, че е ползвал и интернет. Ето защо, при съвкупната
преценка на целия доказателствен материал, съдът намира, че договорът е продължил
своето действие и след 21.08.2017г.
Вещото лице по СТЕ посочва, че до 30.08.2019г. услугите са били активни за
ползване в тяхната пълнота, като на 30.08.2019г. са ограничени изходящите обаждания,
3
а на 30.10.2019г. и входящите обаждания поради неплащане на дължимите суми.
Съдът счита, че след като ответникът не е разполагал с възможността да ползва
услугите след тази дата /30.10.2019г./, то същият не следва да дължи и цена за тях.
Вярно е, че таксата по договора е абонамента, но дружеството следва да е осигурило
възможността на клиента да използва услугите. В случая след 30.10.2019г. същият е
могъл да ползва единствено набиране на номера като 112 (спешен телефонен номер) и
др. под. Не се установява след тази дата да е имал достъп и до интернет услугата.
Следователно, след 30.10.2019г. престиране от страна на ищцовото дружество не е
имало и съответно не следва да се дължи заплащане на цена за услуги, които не е
можело да бъдат ползвани. Без правно значение е, че до този резултат се е стигнало
поради неплащане на предходни задължения от страна на ответника, тъй като при
неизпълнение на задължения по договора от едната страна може да се търси
обезщетение за неизпълнението като неустойка, лихва за забава и т. н., но не и цената
на услуга, каквато не е предоставяна.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на
цената по договора до 30.10.2019г., но не и след тази дата. Това обхваща изцяло
задълженията по петте фактури, намиращи се на от л. 11 до л. 16, за отчетен период
21.05.2019г.-20.10.2019г. Необходимо е да се отбележи обаче, че по фактурата за
отчетен период 21.09.2019г.-20.10.2019г. /л. 16/ е начислена сума от 38,68лв., като в
нея е начислена и „такса за събиране на дължими суми“ в размер от 7,33лв. без ДДС.
По делото няма никакви данни на какво основание и въз основа на какви конкретни
фактически обстоятелства е начислена тази „такса“ и как е определен нейният размер.
Ето защо, съдът счита, че ответникът следва да отговаря само за абонаментната цена
по договора, която възлиза на 24,90лв. без ДДС или на 29,88лв. с ДДС. Същият следва
да дължи и пропорционална част от месечната цена за периода 21.10.2019г.-
30.10.2019г., включващ 10 дни от общия отчетен период от 30 дни. Тоест, същият
дължи 1/3 част от абонаментната такса за отчетния период 21.10.2019г.-20.11.2019г. по
фактура № **********/25.11.2019г. /л. 17/ или 9,96лв. Други суми не следва да дължи
по изложените по-горе съображения. Следователно, общият размер на дължимите
суми възлиза на 159,36лв. и до този размер искът се явява основателен, а за разликата
до пълния предявен размер от 200,61лв. подлежи на отхвърляне.
В настоящото производство се претендира и сумата от 2,00лв., представляваща
обезщетение за обработка на просрочения задължения по договора съгласно т. 27.1 от
ОУ. Тази клауза от общите условия предвижда, че при частично или цялостно
неплащане на указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен документ сума
в срока за плащане, абонатът дължи: ….; обезщетение в размер на 2,00лв. без ДДС за
обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране
(дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания. Очевидно е, че тази
клауза има характеристиките на неустойка при неизпълнение на задължението на
абоната да заплати дължимите суми в срок. От експертизата се установява, че ищецът е
изпращал СМС-и на ответника за дължимите и просрочени задължения. В същото
време, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е плащал
суми по процесните фактури, от което следва, че за ищцовото дружество е възникнало
правото на горната неустойка в размер на 2,00лв. Още повече, че в случая страни по
правоотношението са две търговски дружества и свободата на договаряне при тях не е
подчинена на императивни норми по защита на някоя от тях, както е при потребители
– физически лица.
С оглед изложеното, искът за сумата от 2,00лв. се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
4
уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 325лв.,
от които съразмерно му се дължат 258,83лв.
В заповедното производство ответникът не е доказал направата на разноски.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 25лв. за
държавна такса и 400лв. депозит за експертиза или общо 425лв., от които съразмерно
му се дължат 338,47лв.
За исковото производство ответникът е доказал разноски в размер на 300лв. за
платено адв. възнаграждение, от които съразмерно му се дължат 61,08лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
срещу /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, ап. 76, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18636/2021г. по описа на СРС, I ГО, 40-ти състав, а
именно: 159,36лв., представляваща незаплатена цена на услуги, доставени от ищеца за
периода от 21.05.2019г.-30.10.2019г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с ID A1672187 и приложениe към него от 23.07.2015г.,
ведно със законната лихва от 01.04.2021г. до изплащане на вземането, и 2,00лв.,
представляваща неустойка съгласно т. 27.1 от ОУ за обработка на просрочени
задължения по договора, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер
от 159,36лв. до пълния предявен от 200,61лв. и за периода 31.10.2019г.-20.12.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, ап. 76, да заплати на /фирма/, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 258,83лв.
– разноски в заповедното производство и сумата от 338,47лв. – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, ап. 76, сумата от
61,08лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5