РЕШЕНИЕ
№ 3944
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря В.а М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110110979 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от В. И. Д., ЕГН **********,
с адрес: с. *, срещу ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, с която е
предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата
от 100 лв. /сто лева/, част от сумата 4 200 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на врата на
багажник, стоп ляв, облицовка задна броня, спойлер задна броня, дъно багажник, панел
заден ляв, панел заден десен, преден капак, рамка хром пр.решетка, облицовка предна броня,
радиатор климатик, решетка предна броня лява, решетка предна броня дясна, решетка
предна броня средна, кора върху напречна греда багажник, престилка задна, напречна греда
багажник, основа предна броня, основа задна броня, воден радиатор, стойка основа предна
броня лява и рамка радиатори PVC на собствения на ищеца лек автомобил марка „**“ с рег.
№ *, причинени в резултат на настъпило на 24.07.2021 г. в гр. Варна, ПТП по вина на водача
на лек автомобил „*“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба /12.08.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът В. И. Д. твърди, че на 24.07.2021 г. около 01,00 ч. в гр. *
срещу хотел „*“ личният му автомобил марка „*“ с рег. № * бил блъснат от лек автомобил
„*“, с рег. № В 5613 ВН, управляван от Г. Л.. Подробно излага, че автомобилът му е бил
паркиран и получил телефонно обаждане от полицейски служител, че е бил блъснат.
Ищецът е отишъл до автомобила и установил, че същият е бил блъснат от паркиран зад него
друг автомобил, поради това, че виновния водач, поради движение с несъобразена скорост,
изгубване на контрол над автомобила си е блъснал други автомобили, които са се
преместили напред. Сочи, че от съответното ПТП са пострадали общо пет автомобила.
Твърди, че местопроизшествието е посетено от контролните органи и е съставен
констативен протокол с пострадали лица, за което е образувано и ДП № 268/2021 г. Излага,
че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на събитието. Сочи, че е
1
уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков
материал и е съставен опис на щетите, които подробно описва. Излага, че не е получил
полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в общ размер на 4 200 лв.
Поради тази причина предявява и настоящия частичен осъдителен иск за сумата от 100 лв.
Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.
Ответникът ЗД „*“ АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към датата на събитието. Оспорва истинността на механизма на описаното ПТП,
вината и противоправното деяние на Г. А. Л., описани в представения констативен протокол
за пострадали лица. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите и извършеното
деяние. Счита, че вината е изцяло на ищеца, защото е паркирал на нерегламентирано за това
място, като е създал опасност за движението по пътя. Релевира възражение за
съпричиняване в тази връзка. Оспорва иска по размер. Счита, че същият е в завишен размер,
предвид възрастта на автомобила. Счита, че посочените части не са увредени от събитието.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Допуснато е изменение на иска чрез увеличаването му до сумата от 3 532 лв.,
частично от 4 200 лв.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представено е свидетелство за регистрация /л. 5/, от което е видно, че В. И. Д. е
вписан като собственик на лек автомобил марка „АУДИ А4“ с рег. № В 9756 ВТ
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 6-7/, съставен от
*П. /мл. автоконтрольор към ОД на МВР/ се установява, че на 24.07.2021 г., около 01:00 ч. в
гр. * срещу хотел „*“ е настъпило ПТП, при което е настъпила верижна катастрофа, в която
е увреден процесния автомобил на ищеца „**“ с рег. № *, който е бил блъснат от лек
автомобил „*“, с рег. № *, управляван от Г. Л..
От опис заключение на щета на МПС № ********** /л. 8-9/ се установява, че на
12.08.2021 г. е извършен оглед на л.а. „*“ с рег. № * и са описани констатираните щети.
От Постановление от 13.06.2022 г. по ДП № 268/2021 г. на ВРП /л. 25/ се установява,
че е образувано досъдебно производство за причинена средна телесна повреда при
възникнало ПТП на 24.07.2021 г.
От останалите писмени доказателства (представени от ответника и включени в
застрахователната преписка) се установява, че процесното МПС, което е причинило
уврежданията - лек автомобил „*“, с рег. № *, е застраховано при ответника със застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към датата на ПТП /л. 45/. На 27.07.2021 г. ищецът е
подал уведомление за щета /л. 46/. Представен е и снимков материал /л. 47-48/.
От заключението на вещото лице инж. Й. М. по допуснатата по делото съдебно авхо-
техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е движение с несъобразена
скорост на водачът на л.а. „*“, с рег. № * – Г. Л., който губи управление и блъска паркирани
автомобили на обособени паркоместа в дясно от пътното платно. Процесният автомобил „*“
с рег. № * е бил ударен в задната си част и преместен, което е довело до сблъсък с друг
автомобил. В резултат на удара автомобилът получава увреждания в предна лява част и
задна централна към лява част. Описаните вреди по автомобила могат да настъпят при този
механизъм на ПТП. Стойността на ремонта варира между 3 310,95 лв. и 9 275,48 лв., в
зависимост от методиката на изчисление.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * се установява, че на 24.07.2021
г. се прибрали с В. от работа към 12 вечерта, след което му звъннали, че колата му е
участвала в ПТП, пред дома им, където бил паркиран автомобилът. Свидетелката разказва,
2
че излезли навън и видело грозна картина на блъснати шест коли, от които едната обърната
по капак, като тяхната кола била четвърта по ред. Колата им била в лошо състояние, но не
ги допуснали до нея. Написали им протоколи и ги изпратили да се прибират вкъщи. На
следващия ден видели, че колата е извън движение. Описва как е бил паркиран автомобила,
както и състоянието му преди катастрофата.
От заключението на вещите лица С. К., Т. Т. и А. В. по допуснатата по делото тройна
съдебно авхо-техническа експертиза се установява, че механизма на настъпване на вредите е
пряк контакт между шест превозни средства, като процесният автомобил е бил ударен отзад
от друго превозно средство, след което е ударил паркирания пред него автомобил. Вещите
лица считат, че е налице причинна връзка между констатираните увреждания по автомобила
и доказателствата за механизма на ПТП. Стойността на ремонта на процесното МПС е
8 168,85 лв., която значително надвишава пазарната стойност на автомобила, която
определят на 4 000 лв. Посочват, че ако автомобилът бъде предаден за изкупуване цената,
която се предлага е 468 лв., като ако се предаде на скрап цената е 297,21 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно
деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на лек автомобил
„БМВ 320Д“, с рег. № В 5613 ВН, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявения размер. В
тежест на ответника е било да докаже, че е определил по процесната застрахователна
претенция обезщетение, което е съответно на действителната стойност за възстановяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, че е заплатил същото, както и че
претендираното от ищеца обезщетение надвишава действителната стойност на същите. В
тежест на ответника е още да докаже, че водачът Г. Л. не е виновен за настъпилото ПТП,
както и че евентуално е налице съпричиняване от страна на ищеца.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил „“, с рег. № *, валидна към
датата на ПТП, настъпило на 24.07.2021 г. в гр. Варна, между ответника и застрахования
при него водач.
Установява се по делото механизмът за настъпване на ПТП и причинната връзка
между произшествието и настъпилите вреди. За тях съдът прави извод от съставения
констативен протокол, свидетелските показания и заключението на вещите лица. Видно от
тези доказателства механизмът на ПТП е движение с несъобразена скорост на водачът на
л.а. „*“, с рег. № * – Г. Л., който губи управление и блъска паркирани автомобили на
обособени паркоместа в дясно от пътното платно. Процесният автомобил „*“ с рег. № * е
бил ударен в задната си част и преместен, което е довело до сблъсък с друг автомобил.
Налице е причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди, като са
налице и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
В този смисъл съдът приема, че основният въпрос по делото е какъв е размерът на
застрахователното обезщетение за претърпените от ищеца вреди.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ
3
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Установява се от заключението на вещите лица, че в случая е налице т.нар. „тотална
щета“, доколкото увреждането на автомобила е такова, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В тази връзка
ремонтът на увредената вещ е икономически необоснован (нецелесъобразен) и дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи по средната пазарна цена на погиналата
вещ.
В случая от заключението на вещите лица се установява, че пазарната стойност на
автомобила към датата на увреждането е 4 000 лв. В тази хипотеза, доколкото е налице
тотална щета ремонтът на автомобила на стойност 8 168,85 лв. е необоснован. Дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно реално претърпените вреди,
които са в размера на 4 000 лв., каквато е пазарната стойност на автомобила. Тази сума
следва да се редуцира с посочената от вещите лица сума от 468 лв., която би получил ищеца
след прекратяване на регистрацията на автомобила и предаването му за изкупуване.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата от 3 532 лв., като частичен
от сумата 4 200 лв.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда,
че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от представяне
на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е.
не е в зависимост от ОУ на отделния застраховател. Инициирането на административна
процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документ за
дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в правомощията на потребителя
на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона
доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. /В този смисъл е
постановената непроменена практика на ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д №
775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и др./ В настоящия
случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/, обезщетение за
чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди. Представянето на
такова доказателство няма отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение,
но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в зависимост от момента, в който
това задължение е изпълнено от потребителя на застрахователна услуга. Не е спорно по
делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е изпълнено от потребителя, поради което и искът
за присъждане на мораторна лихва е неоснователен за периода преди изпълнението на това
условие. Ищецът не е ангажирал доказателства и не е изразил становище относно
изпълнение на това изискване. Същевременно, по делото липсват доказателства
застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС,
с цел да се освободи от заплащане на претендираното обезщетение, поради което и
последиците на чл. 25 ЗЗД не намират приложение. Освен това, извод за тотална щета би
могъл да бъде направен единствено в хода на исковото производство и въз основа на
установените суми за възстановяване на щетите. Не е налице забава на кредитора. С оглед
на горното и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг,
обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от датата на
представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.
390 КЗ.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане, представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък и доказателства за
плащане на сумите от 141,28 лв. държавна такса, 1 330 лв. депозити за вещи лица и 1 100 лв.
с ДДС адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално
4
представителство, което е неоснователно, предвид минимално предвиденото
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9, вр. § 2а ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
МРАВ, което е в размер на 1 084 лв. с ДДС, като се вземе предвид, че производството е
продължило в три съдебни заседания и не е отлагано по вина на процесуалния
представител. Ищецът е претендирал възнаграждение от 1 100 лв., което не надвишава
съществено минимума, поради което и не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *, сумата от 3 532 лв. /три хиляди
петстотин тридесет и два лева/, част от сумата 4 200 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на врата на багажник, стоп ляв, облицовка задна броня, спойлер задна броня, дъно
багажник, панел заден ляв, панел заден десен, преден капак, рамка хром пр.решетка,
облицовка предна броня, радиатор климатик, решетка предна броня лява, решетка предна
броня дясна, решетка предна броня средна, кора върху напречна греда багажник, престилка
задна, напречна греда багажник, основа предна броня, основа задна броня, воден радиатор,
стойка основа предна броня лява и рамка радиатори PVC на собствения на ищеца лек
автомобил марка „*“ с рег. № *, причинени в резултат на настъпило на 24.07.2021 г. в гр.
Варна, ПТП по вина на водача на лек автомобил „*“, с рег. № В 5613 ВН, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от представяне на удостоверение
от ищеца за прекратена регистрация на МПС, на основание чл. 432, вр.чл. 390 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *, сумата от 2 571,28 лв. /две хиляди
петстотин седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сторени от
ищеца разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят по посочената от ищеца банкова
сметка с IBAN: *, с титуляр адв. Й. А..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5