Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч, 06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на
дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при
секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №11 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 11-0001234 от 17.09.2019 г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч на основание чл.416 ал.5
във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на „Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Т., област Ловеч, ул. В.Л. 999, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.А.М. с ЕГН ********** е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл.62 ал.1
във връзка с чл.61 ал.1 от КТ.
Недоволно от постановлението останало
дружеството-жалбоподател, което чрез адвокат Е. *** го обжалват и молят съда да
бъде отменено. Считат, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото му на защита. Твърди, че не отговарят на истината описаните твърдения
в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП, тъй като фактическата
обстановка не е такава, каквато е описана в НП.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно
призовани, не изпраща представител. Представлява се от упълномощения
процесуален представител адвокат Е. ***, който счита, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно. Обръща внимание, че с това НП на дружеството,
на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ, но санкционната норма
на чл.414 ал.3 от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61 ал.1 от КТ, чл.62 ал.1 и ал.3 и чл.63 ал.1 или ал.2, се наказва с
имуществена санкция или глоба от 1 500 до 15 000 лева, а видно от
съдържанието на санкционната норма на чл.414 ал.3 от КТ, предвидената санкция е
за пет различни състава на административни нарушения, като първото е за
нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, а второто - за нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. Сочи,
че съгласно разпоредбите на чл.61 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа, че нарушението
се състои в приемане на работа на работник или служител без сключен трудов
договор, а съгласно разпоредбите на чл.62 ал.1 от КТ, трудовият договор се
сключва в писмена форма, като нарушение на тази забрана има тогава, когато не е
спазена формата на трудовия договор, от което прави извода, че разпоредбите на
чл.61 ал.1 и чл.62 ал.1 от КТ възлагат отделни задължения на работодателя и неизпълнението
на разпоредбите на чл.61 ал.1 и неизпълнението на разпоредбите на чл.62 ал.1 от КТ съставляват отделни състави на административно нарушение, като в процесното
НП е описано, че дружеството, в качеството на работодател не е сключило трудов
договор в писмена форма с лицето Е.А.М., преди постъпване на работа в процесния
обект, като е посочено, че с описаното деяние, дружеството е нарушило
разпоредбите на чл.62 ал.1 във вр. с
чл.61 ал.1 от КТ, но тези две норми съставляват два отделни състава на
административни нарушения и при така даденото от административно наказващия
орган описание на нарушението от фактическа страна, съпоставено с посочените от
него нарушени правни норми, не става ясно кое точно административно нарушение
наказващият орган приема, че е осъществено - дали това, че отношенията между
страните не са били уговорени като трудови, преди постъпване на лицето на
работа или това, че не е спазена писмената форма на трудовия договор, като
посочената неяснота в описанието на нарушението е съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до невъзможност на наказаното лице да разбере за кое точно
нарушение е вменена наказателна отговорност. Заявява, че в случая, от
фактическа страна, административно наказващият орган неясно е описал
извършеното деяние, а от правна страна е дал неправилна квалификация на
деянието, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Счита,
предвид установените по делото факти и обстоятелства, изводът на
административно наказващия орган, че е осъществявана дейност в изпълнение на
трудови функции, за необоснован. Според него, от събраните по делото
доказателства, не се установява наличие на всички елементи на трудово
правоотношение, а в АУАН и в НП са наведени твърдения, които не са се доказали
в хода на съдебното следствие. Пояснява, че тези твърдения касаят обстоятелства
и факти, според които процесният обект, в който е извършена проверката,
експлоатиран от дружеството „Р.У.Е.С.“ ЕООД, град Т. и се твърди, че Е.А.М.е
полагала труд на работна площадка, осигурена от Р.У.Е.С.ЕООД, но имотът, съгласно
постановлението за възлагането му от ЧСИ на 02.04.2018г., което представя като
доказателство в съдебно заседание, е собственост на физическото лице С.А.М.. Счита,
че не се е установило, че санкционираното юридическо лице е извършвало дейност
на територията на този имот, още по-малко да е осигурявало работна площадка за
извършване на дейност. Сочи, че по делото има договор за изработка между
дружеството и Е.А.М., в който никъде не е упоменато мястото на изпълнение на
възложената работа и кой, какво е казал и твърдял по време на проверката - няма
значение, тъй като са налице надлежни писмени доказателства относно
собствеността на този имот. Счита, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила по връчване и съставяне на АУАН, като пояснява, че съгласно
чл.43 ал.4 от ЗАНН, АУАН, като е съставен в отсъствие на нарушителя, се изпраща
на общинската администрация по местоживеене или седалище за предявяване и
подписване, че съгласно ал.6 от ЗАНН, когато след щателно издирване, не се
намира нарушителят, то се отбелязва в
акта и се спира производството. Изтъква, че в КТ има и друга процедура по
връчване на АУАН, но няма данни, дали тя е осъществена и дали е
законосъобразна. Предвид всичко изложено, моли съда да отмени изцяло
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно и да присъди на доверителя му
сторените разноски по делото, съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие.
Ответникът, редовно призован, се представляват от
директора на Д „ИТ“ Ловеч – Митко Митев, който пледира жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Счита, че от приложените към преписката писмени доказателства и снетите гласни
такива, по безспорен начин е установено полагането на труд от лицето Е.А.М.на
територията на производствените помещения, експлоатирани от дружеството
жалбоподател. По отношение на твърденията, че дружеството не е собственик на
въпросния имот, а то е собственост на физическото лице С.А.М., сочи, че
съгласно справка от Търговския регистър относно „Р.У.Е.С.” ЕООД, град Т. е
посочено, че едноличен собственик на капитала на дружеството е въпросния С.А.М.,
както и че управител е същото лице и при проверката е бил налице писмен
документ – разрешение, в което въпросната дейност по обработка на растенията е
разрешено на фирмата жалбоподател. Изтъква, че по отношение възраженията около
връчването на актовете за административни нарушения – те са няколко броя, е
спазена процедурата, визирана в чл.416 ал.3 от КТ, която дава възможност копие
от акта да бъде изпратен на нарушителя, актовете са получени от Т.М.Г., служител
на фирмата, за което е представена разпечатка от регистър на уведомления за
трудови договори от информационната система на ИА „Главна Инспекция на труда”. Счита,
че представеният договор за изработка е само опит на жалбоподателя да избегне
необходимостта от сключване на трудов договор и предвид сериозността на
нарушението – работа без трудов договор е допълнително отежняване на
обстоятелството, че лицето Е.А.М.работи
без трудов договор. Предвид това, отново призовава съда, да постанови решение,
с което да потвърди изцяло издаденото НП.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията
на свидетелите Ц.И.Ц. и Е.Н.И., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
На 09.08.2019
год. свидетелят Ц.И.Ц., в присъствието на свидетеля Е.Н.И., съставил акт за установяване на административно
нарушение №11-0001234 против „Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД
в качеството му на работодател, със седалище и адрес на управление гр.Т.,
област Ловеч, ул. В.Л. 999, ЕИК *********, представлявано от управителя С.А.М.
с ЕГН ********** за това, че на 05.06.2019
г., в 10.00 часа е извършена проверка на обект „СПБОРСП“, намиращ се в
с.Абланица, експлоатиран от „Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД - гр.Т.. При проверката в
обекта е заварено да извършва - разсад на медицински канабис и поливането му лицето
Е.А.М.с ЕГН **********. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и
подписало декларация, в която посочило, че работи в експлоатирания обект, като
в деня на проверката е започнало работа в 08.00 часа, има установено работно
време от 08.00 до 17.00 часа, уговорило е с дружеството продължителност на
работния ден от 8 часа, следствата, с които работи са предоставени от
дружеството, има един почивен ден - неделя и служител на дружеството следи и
контролира процеса на работа. До приключване на проверката лицето продължило да
работи. На 17.06.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч е извършена
проверка на представената документация, свързана с осъществяването на трудовите
правоотношения на “Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД - гр.Т. относно проверявания обект в с.А..
За лицето Е.А.М.с ЕГН ********** е представен договор за изработка от
03.06.2019г., с който й е възложено засаждането на кълнове, има уговорено възнаграждение
от 80 лева и работата да бъде завършена до 4 дни. От направените при проверката
констатации е установено, че на 05.06.2019 г., лицето Е.А.М.с ЕГН ********** е
полагало труд на работна площадка, осигурена от “Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД - гр.Т. съобразно
създадена от работодателя организация на работа и работно време, под негов
контрол, с негови средства и материали, като риска за извършване на работа е за
сметка на дружеството. Поради това е прието, че са налице условия за
съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от Е.А.М.работна
сила, с нея да бъде сключен писмен трудов договор преди да постъпи на работа. В
резултат на гореизложеното е установено, че “Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД - гр.Т., в
качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото
законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с Е.А.М.с ЕГН **********
преди датата на постъпване на работа на лицето 05.06.2019г. за предоставената от нея работна сила като
„работник“ в използвания от дружеството обект „СПБОРСПР“, намиращ се в с.А., с
което е нарушен чл.62 ал.1 във връзка с чл.61 ал.1 от КТ.
При проверката на документите били представени и книги за
провеждане на начален и ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при
работа, в които било отразено, че за лицата заварени при проверката да работят
в обекта е проведен такъв инструктаж. При проверката не били представени други
документи касаещи Е.А.М.и в частност сключен с нея трудов договор за
извършваната от работа, нито пък са били направени възражения в смисъл, че
такъв съществува.
Резултатите от документалната проверка свидетелят Ц.
отразил в протокол за оглед № 11-С-17-67/17.06.2019 г.
На 21.06.2019г. свидетелят Ц.Ц. издал постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ ИЗХ19059580/21.06.2019
г., както и дал предписание по чл.405а, ал.4 от КТ спрямо „Р.У.Е.С.– БГ“ ЕООД -
гр.Т., да предложи на Е.А.М.сключването на трудов договор с начална дата,
считано от 05.06.2019 г.
На „Р.У.Е.С.– БГ“ ЕООД - гр.Т. била изпратена покана изх.
№19071471/06.08.2019г. за съставянето на АУАН, за констатирани в обекта на
дружеството нарушения на трудовото законодателства, като едно от тях бил
посочен и случая с лицето Е.А.М.. Представител на дружеството е следвало да се
яви на 08.08.2019г. в ДИТ Ловеч, в 10.00 часа. Видно от разписка за получаване,
поканата е била получена лично от управителя С.М. на 06.08.2019 година.
Тъй като на указаната в поканата дата в ДИТ Ловеч не се
явил управителя на „Р.У.Е.С.– БГ“ ЕООД или негов упълномощен представител, то
това обстоятелство било документирано с протокол от 08.08.2019г., подписан от
свидетелите Ц. и И..
На 09.08.2019г. свидетелят Ц.Ц. съставил АУАН.
От представения по делото АУАН, не се установява кога и
дали им е бил връчван така съставения АУАН.
Няма данни и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН от дружеството
да са представили писмени възражения.
На 17.09.2019г. било издадено обжалваното наказателно
постановление № 11-0001234, в което наказващият орган изцяло възприел описаните
от актосъставителя обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото
законодателство се състои в това, че в качеството си на работодател,
дружеството не е сключило писмен трудов договор с лицето Е.А.М., преди
постъпването й на работа – 05.06.2019г., за предоставяната от нея работна сила
като „работник“, в експлоатирания от дружеството обект „СПБОРСП“, намиращ се в
землището на с.А., община Ловеч. Наказващият орган също квалифицирал
нарушението по чл.62 ал.1 във връзка с чл.61 ал.1 от КТ и наложил на
дружеството предвидената в чл.414 ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на
1500 лева.
В обжалваното постановление е отбелязано също така и че
нарушението е от изрично посочените в чл.415в ал.2 от КТ, поради което не може
да бъде квалифицирано като маловажно.
От представените от процесуалният представител на
жалбоподателя хода на съдебното следствие и приети като доказателства по делото
Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.02.2018 г. /л.45-48 от делото/
и скица на поземлен имот № 15-209613 - 04.04.2018 г. /л.43-44 от делото/ се
установява, че провереният обект, описан в акта и НП, за който се твърди от
АНО, че е експлоатиран от юридическото лице „Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД гр. Т., с
Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.02.2018 г. на Частен съдебен
Изпълнител И.Л.с рег. №903 на Камарата на ЧСИ и с район на действие ОС Ловеч е
бил възложен на С.А.М. с ЕГН **********. В хода на делото не бяха представени,
каквито и да било доказателства от които да се установява по категоричен начин,
че обект „СПБОРСПР“, намиращ се в землището на с. А., общ. Ловеч, към датата на
проверката 05.06.2019 г. е бил експлоатиран именно от юридическото лице „Р.У.Е.С.-
БГ” ЕООД гр. Т., и че именно наказаното ЮЛ е осигурило работна площадка за
полагане на труд на лицето М.. От цитираното Постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.02.2018 г. безспорно се установя, че „Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД
гр. Т., след 29.03.2018 г., когато същото е влязло в законна сила, не е имало
право на собственост или на ползване върху процесния имот. Действително по
делото е приета и вложена справка от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на
дружеството жалбоподател /л.25 от делото/, от която е видно, че едноличен
собственик и управител на дружеството жалбоподател „Р.У.Е.С.– БГ” ЕООД гр. Т. е
С.А.М. с ЕГН **********, но това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че
провереният обект „СПБОРСПР“, намиращ се в землището на с. А., общ. Ловеч, към
датата на проверката 05.06.2019 г. е бил експлоатиран именно от юридическото
лице „Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД гр. Т., на което С.М. е управител, както и че
дейността, която се е извършвала е била на работна площадка осигурена от това
дружество.
С оглед така установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка, съдът намира, че не се установи по категоричен и безспорен
начин от обективна страна, че в случая с Ема Милчева „Р.У.Е.С.- БГ” ЕООД гр. Т. е имало качеството
„работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, респективно, че Милчева се е
намирала на „работно място” по смисъла на легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР
на КТ, поради което НП се явява недоказано и следва да бъде отменено.
Въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция “Инспекция
по труда” - Ловеч.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При
извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира и
нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.
Видно от
събраните по делото доказателства препис от процесния АУАН не е бил връчен
лично на лицето, представляващо дружеството жалбоподател, което нарушава
правото на защита на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗАНН,
когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия случай,
той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската
администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. По
делото са налице доказателства, че след съставяне на АУАН в отсъствие на
представляващия дружеството, същия с писмо с изх. №ИЗХ19073864/13.08.2019г. е
бил изпратен на Кмета на Община Т. за връчване на основание чл.43 ал.4 от ЗАНН.
По делото са налице неоспорими доказателства, и че с писмо с вх.
№ВХ19095250/29.08.2019 г. Кмета на Община Т. е върнала процесния АУАН, като
невръчен. В последствие АНО се е възползвал от разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ, като е изпратен за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
„Български пощи” ЕАД. В тази връзка по делото са налични писмени
доказателства, от които се установява, че процесния АУАН, заедно с още 4 АУАН,
е бил изпратен на управителя на „Р.У.Е.С.– БГ” ЕООД гр. Т. с писмо с изх.
№19078240/03.09.2019 г. за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка чрез
„Български пощи” ЕАД. Това писмо е било получено на 04.09.2019 г. от лицето Т.С..
Така събраните по делото писмени доказателства водят до извод, че процесния
АУАН не е бил връчен лично на представляващия дружеството, нито на пълномощник
с надлежно учредена представителна власт за извършване на фактически и правни
действия от името на „Р.У.Е.С.– БГ” ЕООД гр. Т.. В тази връзка, съдът
не приема възражението на Директора на ДИТ Ловеч, че същите са представили по
делото справка от Регистър на уведомления за трудови договори, от която било
видно, че получилото писмо с изх. №ИЗХ19078240/03.09.2019 г. лице Т.М.Г. - С.е служител на дружеството. Няма спор, че
лицето Т.М.Г. - С.има сключен трудов договор
с дружеството жалбоподател, но същата видно от приложените по делото писмени
доказателства е назначена в дружеството, на безсрочен трудов договор на
длъжността „камериер/камериерка”. Липсват по делото, каквито и да било
доказателства, от които да се установя, че това лице е било натоварено и с
представителна власт, включително не е приложено и пълномощно, което да
установява това обстоятелство. В приложеното към АНП известие за доставяне, не
е и вписано, че лицето което го получава е надлежно упълномощено и е
представило пълномощно. Посочено е, че лицето е „управител”, което
обстоятелство не се доказва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В чл.36 ал.1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ е предвидено, че Пощенските пратки по
чл.34 се доставят на потребителите на
местата или съоръженията съгласно чл.6 ал.3, а съгласно чл.4 ал.4 от ЗПУ
„Условията за доставянето на пощенските пратки по ал.1 се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията“. По силата на чл.
11 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети - Получателите на пощенски
пратки и пощенски колети могат да упълномощават други лица да ги получават.
Управителните и представляващите органи на юридически лица и еднолични търговци
могат да упълномощават свои служители да получават пощенските пратки и колети.
Видът на пълномощните се определя от пощенския оператор в общите условия на
договора с потребителите в съответствие с действащото законодателство. От своя
страна Общите условия на „Български пощи” в т.44 б.”а” е предвидено, че
препоръчани пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу
подпис. При отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов
пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на
получателя“, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо
на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в
служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на лицето,
получило пратката. По същия начин се процедира и при връчване на юридически
лица, като б.”в” на същата точка предвижда, че препоръчани пратки до еднолични
търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в
деловодството или на упълномощен служител.
Наказващият орган е представил като доказателства,
установяващи връчването на АУАН протокол за публикуване на съобщения по чл.61
ал.3 от АПК, чл.416 ал.3 от КТ, чл.79 ал.2 от ЗТМТМ на интернет страницата на
ИА ГИТ и съобщение изх. № 19074423/14.08.2019г., изготвено на основание чл.61
ал.3 от АПК. Безспорно, това е един от начините за връчване на съставения АУАН,
когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, съгласно разпоредбата
на чл.416 ал.3 изр.2-ро от КТ, но в така цитираните протокол и съобщение не е
посочен АУАН №11-0001234 от 09.08.2019 година. Отразени са само постановления
за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписания по чл.405а
ал.4 от КТ, но не и съставения на дружеството АУАН. Затова и съдът приема, че актосъставителят
не е изпълнил процесуалните си задължения по чл.416 ал.3 от КТ и чл.43 ал.1 от ЗАНН. Следователно липсват категорични и безспорни доказателства, че преди издаване
и връчване на НП, нарушителят, в лицето на законния му представител, е бил в
известност, че срещу него е инициирано и образувано административнонаказателно
производство. Така допуснатото процесуално нарушение е от категорията на
съществените, тъй като е лишило жалбоподателят от възможността да упражни
редица процесуални права, които има в този стадии от
административнонаказателното производство. От това следва, че не може да бъде
издадено наказателно постановление на основание АУАН, който не е бил връчен на
нарушителя – аргумент от нормата на чл.52 ал.2 от ЗАНН и това прави такова постановление
незаконосъобразно.
В допълнение към гореизложеното следва да се отбележи, че
е нямало пречки съставеният АУАН да бъде връчен на лицето Божидар Ангелов
Радоев, тъй като същият е бил надлежно упълномощен за подобни действия от
управителя на „Р.У.Е.С.– БГ“ ЕООД. Още повече, че същият, представяйки
пълномощното надлежно е представлявал дружеството при извършената на
17.06.2019г. документална проверка - протокол за оглед. Актосъставителят е бил
в известност за това обстоятелство, тъй като препис от пълномощното е останало
при него (в последствие приложено към административнонаказателната преписка) и
при срещнатите трудности относно връчването на АУАН е можело да бъде връчен, и
с това и предявен, и на пълномощника.
Ето защо съдът приема, че при издаване на НП № 11-0001234/17.09.2019
г. на Директора на Дирекция „Испекция по труда” със седалище гр.Ловеч е
допуснато съществено процесуално нарушение на административнонаказателното
производство, водещо до незаконосъобразност на постановлението, поради което
същото следва да бъде отменено и като незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените
по делото разноски, то на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена
Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, представлявана от
директора Митко Лалев Митев да заплати на „Р.У.Е.С.– БГ“ ЕООД - гр.Т.,
представлявано от управителя С.А.М., сумата 300 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-0001234 от 17.09.2019 г. на
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, с което на “Р.У.Е.С.-
БГ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Т., област Ловеч, ул. В.Л. 999,
ЕИК *********, представлявано от управителя С.А.М., е наложено административно
наказание на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62 ал.1 във връзка с чл.61
ал.1 от КТ, като НЕДОКАЗАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч,
представлявана от директора Митко Лалев Митев, да заплати на “Р.У.Е.С.- БГ”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Т., област Ловеч, ул. В.Л. 999, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.А.М., сумата 300 /триста/ лева,
представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :