РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 430/30.6.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав, в открито
заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и третата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 377 по описа на съда за 2023год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производство по
реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по жалба, предявена от „МИМДАН - 100“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Черногорово, ул. 51-ва, № 4, чрез управителя С.К.Т.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-156-0121980
от 03.04.2023 г, издадена от Д.Р., на длъжност Началник Отдел „Оперативни
дейности“, Пловдив към Централно управление на Национална агенция за приходите,
с която е постановено запечатване на търговски обект - магазин за хранителни
стоки, находящ се на адрес: с. Черногорово, ул.‘‘28 - ма“ № 46 и стопанисван от
„МИМДАН – 100“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14
дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от Закона за данък върху
добавената стойност и чл. 187. ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и
на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на административния
акт, като се иска неговата отмяна от Съда.
Възразява се, че от една страна, органа по приходите твърди, разликата в
касовата наличност от 68,43 лв. да е резултат на извършени продажби, за които
няма издадени фискални касови бележки, но от друга страна е описана извършена
контролна покупка, за която е издадена фискална касова бележка.
Сочи се, че хипотеза на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ЗДДС, изисква не
спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за продажба, като в случая, административния орган
твърди, че този отрицателен факт се е сбъднал, доколкото е налице положителна
разлика между фактическа и отчетена касова наличност и дадени обяснения на лице,
представляващо задължения субект. Според жалбоподателя обаче, съставът на
мярката изисква да се установи като положителен факт продажба, за която да
липсва издаден по установения ред съответен документ - в случая фискален касов
бон или касова бележка от кочан. Поддържа се, че в конкретния казус, такава
продажба, относно която не е издаден фискален бон няма осъществена.
Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените
разноски по производството.
3. В депозирано по делото писмено становище, Началник Отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив КЪМ Централно управление на Национална агенция за приходите,
чрез юрк. А. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се и се
възпроизвеждат изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани в
оспорената заповед. Отново е заявено разбирането, че налагането на финансова
дисциплина, чрез спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци
върху реално реализираните обороти без отклонение от данъчното облагане,
безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси,
свързани с осигуряването на регулярност приходите в държавния бюджет и нормално
функциониране на цялата държавна бюджетна система.
В съдебно заседание, процесуалния представител на администрацията, юрк. В. е
на становище, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че към момента, не е
издадено наказателно постановление за процесното административно нарушение,
поради което не може да се стигне до налагане на две наказания едновременно.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди юрисконсулско
възнаграждение.
Възразява се по отношение на размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
4. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. На 20.02.2023 г. в 10:44 часа при извършена проверка в обект - магазин
за хранителни стоки, намиращ се на адрес: с. Черногорово, ул.‘‘28 - ма“ № 46 и
стопанисван от „МИМДАН – 100“ ЕООД, ЕИК ********* е изготвен опис на наличните
парични средства в касата на обекта и е установено, че има разлика между
наличните парични средства и тези в касата в размер на 68.43 лева, за която
сума е прието за установено, че е от продажба на кафе.
Посочено е, че за тези продажби не са издадени фискални касови бележки от
въведеното в обекта фискално устройство, модел „ЕЛТРЕИД А3 КЛ“ с рег. №
ЕД327683 и фискална памет 44327683, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговаряш
на изискванията на Наредба № Н-18/13Л2.2006г. на МФ.
В хода на проверката е била извършена контролна покупка от проверяващите
органи по приходите на един брой хляб и един брой мляко на обща стойност 3,50
лв., за която покупка е надлежно издаден фискален бон № 0033745 от 20.02.2023
г. Стоките са били маркирани, съответно в гр. „А“ и група „Б“.
Според дадените пояснения от намиращия с в обекта продавач Тунова,
положителната разлика в касовата наличност се дължи на продажбата на кафе. В
тази насока, проверяващите органи са констатирали, че в търговския обект се
продава кафе от кафе автомата на стойност 0,60лв.
Относно извършената проверка и констатираните данни е изготвен Протокол
сер. АА, № 0121980 от 20.02.2023 г.
Съставен Акт за установяване на административно нарушение № F701587 от 03.04.2023 г.
По преписката е приложена Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която е определено началниците на отдели
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС.
6. Процесната Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-156-0121980 от 03.04.2023 г, е издадена от Д.Р.,
на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към Централно
управление на Национална агенция за приходите, въз основа единствено на констатацията, че е налице разлика
между наличните парични средства и тези в касата в размер на 68.43 лева, като е
прието, че едноличния търговец в
качеството му на задължено лице по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извършило деяние, което се явява основание по смисъла
на чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на процесната принудителна
административна мярка.
За да постанови оспорения в настоящото
производство резултат, административния орган е изложил общи съображения, които
не са основани на конкретно установени факти. Посочено е, че процесния
търговски обект е „…с възможност за реализиране на значителни обороти…“,
като в обстоятелствената част на заповедта не е посочен нито един конкретен
факт от който не само да следва този извод, но да е възможно да се направи,
дори някаква индиция в тази насока.
Относно необходимостта от прилагане на
административната принуда и срока в който тя да действа, са възпроизведени
отделни нормативни текстове и са изложени напълно общи съображения свързани с
„….утвърдения ред на данъчна дисциплина…“, с настъпването на „… значителни
и трудно поправими вреди…“ за фиска.
ІV. За правото :
7. Според чл. 3,
ал. 1, изречение първо от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Аналогично е и
изискването на закона, като според чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
Според чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по
чл. 118 от ЗДДС.
8. В случая, няма
спор между страните за това, че при извършената проверка на 20.02.2023 г. в
процесния обект е установено, че има разлика между наличните парични средства и
тези в касата в размер на 68.43 лева.
Несъмнен е обаче
и факта, че това нарушение е първо и единствено, допуснато при осъществяване на
търговската дейност в магазина. Други нарушения на изискванията на Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. и на ЗДДС нито се
твърди, нито се установява да са извършвани. Неспорно е също така, че в
търговския обект е въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство модел
„ЕЛТРЕИД А3 КЛ“ с рег.№ ЕД327683 и фискална памет 44327683.
Както се посочи,
в хода на проверката е била извършена контролна покупка от проверяващите органи
по приходите на един брой хляб и един брой мляко на обща стойност 3,50 лв., за
която покупка е надлежно издаден фискален бон № 0033745 от 20.02.2023 г.
Стоките са били маркирани, съответно в гр. „А“ и група „Б“.
Тези факти
обаче, не са обсъдени в контекста на останалите данни установени при проверката
и не са съобразени по никакъв начин от административния орган при налагане на
процесната административна мярка.
Все в тази
насока трябва да се добави, че наличието на разлика от 68.43 лева., между
фактическата наличност в касата и тази която би следвало да е налична според
данните от фискалното устройство, е нарушение на нормативно установения ред за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти.
Посочено в
оспорената заповед е, че тази разлика се дължи на продажба на кафе от автомат
на самообслужване, разположен в обекта. В тази насока обаче, липсват каквито и
да е твърдения, дали този автомат на самообслужване, отговаря на изискванията
на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. или пък нормативно
установените изисквания за продажби извършвани от автомат на самообслужване на
са спазени.
Въз основа на
изложените съображения, не би било невярно, ако се формира извод, че
допуснатото нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка е
инцидентен случай и явно, след него не е допускано извършването на други
подобни, доколкото повторни проверки и твърдения в тази насока от страна на
контролните органи не се заявиха.
9. Както се
посочи в Определение № 519 от 13.04.2023 г., постановено по настоящото дело, съобразно
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки
Несъмнено е, че въпросните
мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар
и да са форма на административна принуда. За разлика от административното
наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият
период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност), действието на
наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до
момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува
вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който
противоправното поведение е преустановено, налагането и действието на мярката
не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принудата, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
10. Следва да се
приеме също така, че разбирането на административния орган, за това че факта на
извършване на процесното нарушение е единствената и достатъчна предпоставка за
прилагане на административната принуда е напълно несъстоятелно. Фактическият
състав с проявлението на който, правната норма свързва като последица,
пораждане на правомощие за административния орган да наложи принудителна
административна мярка, освен факта на извършеното нарушение, включва още един
или повече от следните факти : наличие на данни за предстоящо осъществяване на
деяние, в нарушение на съответно материално правило за поведение ; осъществяване
на деяние(действие или бездействие) в нарушение на съответно материално правило
за поведение, което да е започнало и да продължава към момента на издаване на
индивидуалния административен акт; да е налице вероятност от настъпване на вредни
последици от нарушението или пък такива вредни последици вече да са настъпили и
те да могат да бъдат предотвратени или отстранени, посредством прилагането на
административна принуда.
В конкретния
казус, нито се твърди, нито се установява, която и да е от тези хипотези да е
проявена, поради което налагането на принудителната административна мярка е
фактически неосновано.
Както се посочи
в т. 6 от настоящото решение, въпреки пространните съображения изложени в
обстоятелствената част на оспорената заповед, от същите не е възможно да се
формира извод, поради какви конкретни причини, административния орган е счел,
че административната принуда трябва да действа точно 14 дни. Обозначените като
„мотиви относно продължителността на срока“, всъщност съставляват общи
твърдения и преповтаряне на нормативни разпоредби, без да е посочен нито един
критерий, от който ясно да следва извода на административния орган, че мярката
ще постигне, целения с налагането ѝ резултат, единствено ако действието и
продължи точно 14 дни (в този смисъл например Решение № 12915
от 16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 5168 по описа на ВАС за 2021,
докладчик съдия Теодора Николова).
11. Съотнасянето на описаните в
предходния раздел на настоящото решение данни и цитираните в този раздел нормативни
текстове, налага да се констатира, че процесното нарушение е извършено в обекта
на едноличния търговец на 20.02.2023г., а процесната административна мярка е разпоредена
на 03.04.2023г., т.е. около четиридесет дни след това, като е
връчена на нейният адресат на 12.04.2023 г., тоест около петдесет дни
след проверката Този факт, сам по себе не позволява, да се формира някакъв логично
обоснован извод, че упражняването на процесната административна принуда има за
цел предотвратяване и преустановяване на административно нарушение или
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението.
Всички изложени
до тук съображения обаче, налагат извода, че административния орган е разпоредил
прилагането на процесната административна мярка не за да предотврати или
преустанови извършването на административно нарушение, респективно да отстрани
вредните последици от същото, а да наложи наказателна санкция на жалбоподателя.
В случая,
наложената четиридесет дни след извършване на деянието административна принуда,
по никакъв начин не ще преустанови или предотврати извършването на
административно нарушение, нито пък ще отстрани някакви вредни последици от
него, каквито не се твърди да са настъпили, но ще има за последица принудително
преустановяване на търговската дейност на лицето за един не малък период от
време. Явно е при това положение, че тази принуда е излишна, тя не ще има за резултат
постигането на установените в закона цели, обосноваващи налагане на
ограничението и ще засегне в твърде сериозна степен правната сфера на
жалбоподателя, без това да е фактически обосновано и необходимо.
V. За разноските
12. Констатираната незаконосъобразност на оспорения
административен акт, предполага на жалбоподателя се присъдят сторените разноски
по производството, които се констатираха в размер на 50,00лв., заплатена
държавна такса и 300,00лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Размера на последното
е в пъти по-нисък от минимума, предвиден в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ще
рече, че становището на ответната администрация за прекомерност на
възнаграждението е отново, напълно произволно и не основано на конкретните
факти по делото.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-156-0121980 от 03.04.2023 г, издадена
от Д.Р., на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към
Централно управление на Национална агенция за приходите, с която е постановено
запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се на
адрес: с. Черногорово, ул.‘‘28 - ма“ № 46 и стопанисван от „МИМДАН – 100“ ЕООД,
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл.
187. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите, София да заплати на „МИМДАН - 100“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Черногорово, ул. 51-ва, № 4, сумата от 350,00(триста
и петдесет) лева, представляващи извършени от дружеството разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването, за неговото изготвяне.
Административен съдия : (П)