Решение по дело №1030/2019 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 694

 

гр. Плевен, 28.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на  първи ноември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

   КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

              

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1030/2019г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора П.П.Б., чрез старши юрисконсулт Т.срещу Решение № 137/12.07.2019г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 96/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 1619/04.04.2019г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на М.С.М. *** на осн. чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 213, ал.1, предл. 4, т. 1 от ЗГ, затова че на 01.10.2018г., в 16:30ч. в землището на с. Писарово, общ. Искър, в отдел 107, подотдел г1, държавна горска територия, транспортира с конска каруца  1 пр.м³ брестови дърва за огрев, без да са маркирани с контролна горска марка. 

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на М.. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се доказва личността на нарушителя и неговата вина. На място са заварени от актосъставителя седем лица, които избягали. М.М. е едно от тези лица, установени след извършени издирвателни мероприятия. Посочва, че въпреки че актосъставителят не е възприел конкретно М.М. като извършител на посоченото в НП нарушение, то това обстоятелство се потвърждава от официални документи, а съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в този случай актът може да бъде съставен и в отсъствието на свидетели. Както АУАН, така и НП отговарят на всички изисквания на закона, съдържат пълно и точно описание на нарушението, правилна е правната квалификация на нарушението, липсва противоречие между констатациите, като наложеното наказание е близо до  предвидения от закона минимум. Иска отмяна на решението, а по същество – да се потвърди НП. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Кнежа.

Ответникът по касация – М.С.М., чрез адв. Ц.А.от Адвокатска колегия – гр. Плевен, изразява становище, че решението на Районен съд – Кнежа е  правилно и законосъобразно. Счита, че по никакъв начин не се доказва, че М. е автор на вмененото му нарушение. От изслушаните по делото свидетелски показания се установява, че М. не е бил на мястото, когато е извършена проверката. Посочва, че са му издадени 8 бр. наказателни постановления във връзка с това нарушение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Кнежа е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно районният съд е стигнал до правилен и обоснован извод, че от писмените материали по делото и изслушаните свидетелски показания на актосъстовителя, свидетелите по акта и двете лица, установени на място, не се доказва по безспорен начин, че М.М. на посочените дата и място е бил на мястото на нарушението и има някаква съпричастност към вмененото му нарушение.

От показанията на горските служители и съставения от тях на място констативен протокол се установява, че на посочената в акта дата и място в държавна горска територия са забелязали група лица с четири конски каруци, които извършвали сеч на дървесина с моторни триони, която товарели. При появата на горските служители част от лицата избягали в гората в посока с. Глава през брод на р. Искър с моторните триони и две от натоварените каруци. На място останали две конски каруци с натоварени 1 прм3 дърва за огрев от вида – бряст, а на земята са измерени 15м3 прясно отрязани дърва за огрев от вида бряст и акация. Общото количество задържана дървесина е 2 прм3 брестови дърва за огрев, а акациевата дървесина е извозена, задържани били и 2 конски каруци. Дървата не били маркирани с КГМ. След справка се установило, че за този отдел не е издавано разрешение за сеч. На място били заловени лицата М.М.И. и синът й – Н.С. М.от с. Глава, на които били съставени АУАН за нарушения по ЗГ. Според констативния протокол по сведенията на заловените лица, останалите избягали лица са – С.П.П.А.и бащата на П.от с. Глава. След извършени по-късно полицейски издирвателни мероприятия по тези сведения били установени и останалите лица съгласно писмо от 16.10.2018г. на РУ – Д.Дъбник – С.М.А.„А.“, Р.В.М.„П.Д.“, П.М.Т.П.и М.С.М.. Преписката е била прекратена и прокурорът е отказал да образува досъдебно производство по случая по отношение на М.С.М., поради това че не са събрани достатъчно данни за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 235 от НК, тъй като горските служители не са видели лично дървесината, нито лицето срещу което са съставили актове за административни нарушения и е изпратил преписката на Директора на РДГ – Ловеч за преценка дали да бъде наложено административно наказание.

При съставяне на акта М. категорично е възразил, че не е бил на посоченото място с посочените лица и не е извършил нарушението и не знае нищо по случая, затова е отказал да подпише акта. В тридневния срок подал и саморъчни писмени възражения срещу акта, в които категорично отрича да е извършвал незаконна сеч на посочената дата и място. Същото е заявил и в обясненията си в хода на образуваната проверка.  Категорично отрича да има каквато и да било съпричастност към вмененото му нарушение.

         Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – двамата горски служители, двете заловени лица и полицейският служител-свидетел на отказа на М. да подпише акта, също не установяват той  да е бил на процесната дата и място. Горските служители не го познават и не са разпознали М. като едно от избягалите лица. А двете задържани лица отричат да е бил с тях. Свидетелят Д.– полицейски инспектор, обслужващ територията на с. Глава дава подробни сведения за всяко от изброените в констативния протокол лица и техните прякори и родствени връзки, тъй като добре ги познава. Но М. не може да бъде индивидуализиран  като нито едно от изброените в протокола лица – С.М.А.по прякор „А.“, Р.В.М.– „П.Д.“, П.М.Т. П.Относно лицето, посочено като бащата на „П.“, полицейският инспектор изяснява, че бащата на „П.“ е починал преди две години, а Р.В.М.– „П.Д.“ живее на семейни начала с майката на „П.“. Може да се направи извод, че под посочените в протокола две лица „П.“ и „бащата на П.“ всъщност се има предвид едно и също лице – Р.В.М., а избягалите лица са общо четирима и М.М. не е сред тях. Не става ясно как М.М. е установен при оперативно-издирвателните действия като едно от избягалите лица и как е установена неговата съпричастност към нарушението.

Няма никакви данни по преписката, не са събрани доказателства и в хода на съдебното производство, М.М. да е извършил вмененото му нарушение.

По изложените съображения решението на  Районен съд – Кнежа е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137/12.07.2019г. на Районен съд – Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 96/2019г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

          ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.