Р Е Ш Е Н И Е
№231
гр. Добрич, 30.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на тридесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка К., разгледа докладваното от председателя
административно дело № 73 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.Ж.Б. *** срещу Ревизионен акт № Р-03000817008112-091—001/10.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП- Варна, поправен с Акт за поправка на РА №
П-03000819212833-003-001/17.12.2019 г., потвърден с Решение № 243/18 от
19.12.2019 г. на ***– директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени
задължения по чл.48, ал.1 и ал.2 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. в общ размер на 36 991 лева главница и
4480,38 лева лихви за забава.
Жалбоподателят,
И.Ж.Б. счита, че издаденият
ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен в нарушение на
процесуалните правила. Излага твърдения, че през 2016 г. е водила предприятието
си по търговски начин, макар да няма регистрация в Търговския регистър като
търговец и това е декларирано с годишна данъчна декларация (ГДД) за 2015 и с ГДД за 2016 г. Възразява срещу възприетия
с ревизионния акт (РА) подход - част от стопанската й дейност да бъде облагана
като земеделски производител, а друга като търговец, тъй като и двете дейности
са извършени от едно и също предприятие. Позовава се на чл.26 и чл.29, ал.1,
т.1 от ЗДДФЛ като изтъква, че и двете разпоредби постановяват облагане на
цялостния доход от стопанска дейност като не се допуска една част от дохода да
се облага по единия ред, а друга част по другия ред. След като през 2016 г. НАП
е признала жалбоподателката за търговец, то целият нейн доход от стопанска
дейност следва да се облага по реда на чл.26 от ЗДДФЛ като данъчната основа
бъде формирана по реда на ЗКПО, равна на търговската печалба и да се приложи
ставка от 15 % при определяне на дължимия данък. Изразява становище, че нормата
на чл.29а от ЗДДФЛ не се прилага в конкретния случай, понеже И.Б. е призната за
търговец за 2016 г. за данъчни цели, т.е. отпада изискването за подаване на
изрична декларация за избор на ред, по който да се облагат доходите й. Счита,
че правилно е попълнила ГДД за 2016 г. по чл.50 от ЗДДФЛ и Приложение 2, в
която е отразила доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Позовава
се на Решение № 16 209/28.11.2019 г. на ВАС по адм.д. № 6079/2019 г.,
постановено по идентичен спор между същите страни, но за предходен данъчен
период. Моли ревизионния акт като незаконосъобразен да бъде отменен.
Ответникът – директорът
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез
процесуалния си представители, изразява становище за неоснователност на жалбата
и законосъобразност на ревизионния акт. Придържа се изцяло към мотивите,
изложени в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна, с които РА е
потвърден. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд
– Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на
оспорения административен акт на всички основания и от фактическа и правна
страна и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна- ревизираното лице, срещу годен за
оспорване административен акт след изчерпване на процедурата по обжалване по
административен ред. Жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК. Решението на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП е
съобщено на И.Б. на 15.01.2020 г., а жалбата е постъпила на 28.01.2020 г.
От фактическа и правна страна, относно компетентността на
органите в ревизионното производство, спазване на административно
производствените правила по ДОПК и съответствие на издадените актове с
изискванията за форма по ДОПК, съдът приема следното:
Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000817008112-020-001/21.11.2017
г., подписана от Нели И. Бонева, началник
Сектор „Ревизии“, на 21.11.2017 г. с квалифициран електронен подпис по см. на
чл.141 от АПК, установено в съдебното заседание от 30.06.2020 г. Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на Милена К.- директор на ТД на НАП-Варна
(л.370).
ЗВР е връчена по
електронен път на жалбоподателя на 23.11.2017 г., с което е спазено изискването
на чл.113, ал.2 от ДОПК. Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на И.Ж.Б. за наличие
на задължения за „Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ“ за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г. и за „Данък върху
доходите на ФЛ- свободни професии, граждански договори и др.“ за същия данъчен
период. Определен е срокът на ревизията, ревизиращите органи и ръководителя на
ревизията. Съдържанието на заповедта формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК.
С Решение № Р-03000817008112-106-001
от 04.12.2017 г., подписана от ръководителят на ревизията *** И. с квалифициран
електронен подпис, е удължен срока за представяне на документи по молба на
ревизираното лице.
Със Заповед №
Р-03000817008112-023-001 от 29.12.2017 г., подписана с квалифициран електронен
подпис от ***, ревизионното производство е спряно до 29.01.2018 г., поради
недостатъчно време за подготвяне на документи, изискани в хода на ревизията.
Със Заповед №
Р-03000817008112-143-001 от 29.01.2018г. ревизионното производство е
възобновено като е определен срок за ревизията до 26.03.2018 г.
Със Заповед №
Р-03000817008112-020-002 от 26.03.2018г. срокът на ревизията е удължен до
24.05.2018 г. Като правно основание е посочена нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК
– недостатъчен срок за извършване на ревизията.
Ревизионният доклад
(РД) с № Р-03000817008112-092-001 е издаден на 07.06.2018 г. и е подписан с
квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат
ревизията - ръководителя на ревизията, Драгомир Стоянов Маринов-
инспектор по приходите и *** Р.И.- главен инспектор по приходите.
Спазено е
изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно
от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният
доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие
с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 14.06.2018
г. по електронен път.
Не е подадено възражение срещу РД.
На 10.07.2018 г. е издаден Ревизионен акт (РА)
№ Р-03000817008112-091-001, подписан от възложителя на ревизията и от ръководителя
на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен
на 15.07.2018 г.
И.Б. е обжалвала по
административен ред РА с жалба с вх. № 41350, подадена по пощата получена на
31.07.2018г., а от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна - на 07.08.2018 г.
Със Заповед №
243/14.09.2018 г. директорът на Дирекция "ОДОП“- Варна е спрял производството
по разглеждане на жалбата срещу процесния РА до приключване на съдебното
производство по оспорване на предходен РА с № Р-03000817002427-091-01, издаден
на 14.12.2017 г. В мотивите на заповедта за спиране е прието, че спорът за
законосъобразност на ревизионният акт е обусловен от преюдициален спор за
законосъобразност на предходен РА, издаден за предходния данъчен период на 2015
г. На това основание производството по разглеждане на жалбата срещу процесния
РА е спряно до приключване на съдебното
производство по оспорване на предходния РА с № Р-03000817002427-091-01 от
14.12.2017 г.
С преписката
(стр.394 е сл.) е представено Решение № 16209/28.11.2019 г., постановено по
адм.дело № 6079/2019 г. на Върховен административен съд, VІІІ отделение, с което
РА № Р-03000817002427-091-01 от 14.12.2017 г. за предходен данъчен период на
2015 г. е отменен. Решението е окончателно, поради което на 10.12.2019 г. със Заповед
№ 243-1 ответникът е възобновил производство по оспорване на процесния РА по
административен ред.
Междувременно РА е
поправен с Акт за поправка на РА № П-03000819212833-003-001/17.12.2019 г., с
който са установени задължения за 2016 г. по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на
35 911 лева главница и 4 349,57 лева лихви за забава и по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
– 1 080 лева главница и 130,81 лева лихви за забава.
С Решение № 243/18
от 19.12.2019 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна, а РА, поправен със
съответния акт, е потвърден.
Съдът
приема, че всички документи в ревизионното производство са подписани с квалифицирани
електронни подписи, което се установява от електронните документи и от
удостоверенията към всеки от тях. Проверката на представените в електронна
форма на оптичен носител документи бе извършена в съдебното заседание от 30.06.2020
г. Заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионен акт са издадени от компетентни органи и са в съответна на закона
форма.
Не се установиха
съществени процесуални нарушения на правилата, по които се извършва данъчна
ревизия. В хода на ревизията са връчвани няколко искания за представяне на
документи на ревизираното лице.
Установените
данъчни задължения кореспондират с възложените предметни предели на ревизията.
Ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА. Ревизионният акт не съдържа всички правни основания, необходими да
обосноват прилагането на закона, но в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ са изложени липсващите съображения,
от които може да се установи, какви са причините, мотивирали административния
орган да постанови оспорения акт.
От фактическа и правна страна, относно съответствието на
ревизионния акт с материалния закон
В ревизионното
производство е установено, че жалбоподателят И.Ж.Б. е регистрирана като земеделски
производител за 2016 г. От 18.03.2015 г. И.Б. има регистрация и за целите на Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), но не е вписана като едноличен
търговец в Търговския регистър. Жалбоподателят е регистрирана като осигурител и
през ревизирания период извършва дейност по растениевъдство на зърнени и
технически култури като обработва земеделски земи в землищата на селата Стожер,
Плачи дол, Бранище, община Добричка.
Установено е, че
жалбоподателят прилага националните счетоводни стандарти за финансови отчети на
малки и средни предприятия, както и че организира и осъществява текущото
счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството,
счетоводните стандарти и утвърден индивидуален сметкоплан. След анализ на
представените счетоводни регистри ( главна книга, оборотна ведомост и
хронологии) ревизионните органи са установили, че жалбоподателката прилага двустранна
форма на счетоводно записване, която осигурява синхронизирано хронологично и
систематично счетоводно отчитане ( стр.6-7 от РД). Установено е също, че за
2015 г. и за 2016 г. жалбоподателката е ползвала реда за облагане на доходите
си от стопанската дейност на предприятието си, приложим за едноличните
търговци.
Относно облагането с данък по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ
При ревизията е установено,
че за 2016 г. Б. е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ като е попълнила Приложение 2
„Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга
стопанска дейност по чл.29а от ЗДДФЛ“. По този начин е декларирала: приходи - 996 392,39
лв.; разходи - 992 250,19 лева; счетоводна и данъчна печалба –
4 142,20 лева; приспаднати разходи по КСО и ЗЗО - 1 084,80 лева;
годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ – 3 057,40 лева и съответно
по реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ – данък от 15 % върху годишната данъчна основа
в размер на 458,61 лева, за който е установено, че е внесен.
Установено е също,
че И.Ж.Б. е подала декларация по реда на чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ за периода от
2011-2017 г. на 27.12.2016 г.
Ревизиращите органи
са направили извода, че щом декларацията била подадена през м.декември 2016 г.,
то заявеният с нея избор за облагане като едноличен търговец по реда на чл.28,
ал.1 от ЗДДФЛ се прилагал за следващата данъчна година 2017 за срок не
по-кратък от пет години, но за ревизираната 2016 г. данъкът следвало да се
определи по реда на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.
По тези съображения
е прието, че жалбоподателката неправилно е определила данъчните си задължения в
подадената ГДД за 2016 г. по реда на чл.28 от ЗДДФЛ. В резултат на това
годишната данъчна основа за 2016г. е определена по реда на чл.29, ал.1 т.1 от ЗДДФЛ за доходите на И.Б. като земеделски производител, за която дейност са
признати приходи в размер на 897 792,18 лв.; нормативно признати разходи
от 60% - 538 675,31 лв.; облагаем доход и годишна данъчна основа за 2016
г. – 359 116,87 лв., данък върху годишната данъчна основа- 35 911,69
лв., който не е внесен.
Относно
облагането с данък по реда на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
Независимо от
констатацията при ревизията, че няма подадена декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ за избор на ред за облагане, с ревизионния акт се приема, че следва да се
извърши облагане с данък и по реда на чл.28, ал.1 във връзка с чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, понеже жалбоподателката реализирала приходи от търговска дейност. Тези
приходи представлявали постъпления от продажба на услуги в размер на 95 900 лв.
и постъпления в размер на 600 лева от продажба на стоки. Прието е, че тези
приходи не били свързани с дейността на жалбоподателката като земеделски
стопанин и следвало да се обложат по реда на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ.
В резултат на това
годишната данъчна основа за 2016г. и дължимият данък са определени и по реда на
чл.28, ал.1 във вр. с чл.48, ал.2 за доходите на И.Б. като едноличен търговец,
за която дейност са признати общо приходи в размер на 96 500 лв.; общо разходи – 85 158 лв.; счетоводна и
данъчна печалба и облагаем доход – 11 342 лв.; годишна данъчна основа по
чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ – 10 257,20 лв.; данък от 15 % върху годишната
данъчна основа- 1538,58 лв., част от който внесен и дължим за внасяне 1 080 лв.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице Е.Й. дава
заключение, че през процесния период предприятието на жалбоподателката има
заведено двустранно счетоводство и че в случай, че се приеме, че целият
облагаем доход през 2016 г. е реализиран от стопанска дейност като ЕТ по реда на чл.26 от ЗДДФЛ,
облагаемият доход би бил в размер на 4 112,20 лева, а дължимият за внасяне
данък в размер на 454,11 лева или с 5 лева по-малко от внесения от
жалбоподателката.
Заключението е
изготвено и във вариант, в който данъчната основа от извършване на услуги да се
определи по реда на чл.26 във в. с чл.28 от ЗДДФЛ, а останалата дейност по реда
на чл.29 от ЗДДФЛ. При този вариант вещото лице потвърждава сумите, установени
в РА с незначителна разлика за дължим данък за довнасяне, определен по реда на чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ, вместо 1080 лв. по РА, на 1067 лева.
Заключението не бе
оспореното от страните и съдът го приема за компетентно и обосновано.
По основателността на жалбата
Жалбата е
основателна. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореният
ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с
разпоредбата на чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ, чиято цел е да въведе единен подход при
облагане доходите от стопанска дейност на земеделските производители, които не
са регистрирани като търговци и вписани в Търговския регистър, но извършват
търговска дейност.
Спорен
по делото е фактът, подала ли е жалбоподателката декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ в сроковете, определени в нормата, т.е до 31.12.2015 г., с която да
избере доходът от стопанската й дейност да се облага с данък върху годишната
данъчна основа по чл. 28, ал.1 от ЗДДФЛ.
Съгласно
чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ, озаглавен „Облагане на доходи от стопанска дейност на физически
лица, регистрирани като земеделски стопани“, в приложимата му действаща и към
момента редакция, публ. в ДВ, бр. 12 от 2015 г., физическите лица, регистрирани
като земеделски стопани, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да
се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. С изменението на
чл. 29а от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2014 г.), е отпаднало задължителното облагане
на регистрираните по ЗДДС земеделски производители по реда за облагане на ЕТ и
е дадена възможност на всички физически лица, регистрирани като земеделски
производители, да изберат доходите от тази стопанска дейност да се облагат с
данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, т.е. по реда за
едноличните търговци.
А според чл.29а,
ал.4 от с.з., правото на избор за лицата по ал. 1 се упражнява чрез подаване на
декларация по образец до 31 декември на предходната година. В закона е
предвидено също, че редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по
чл. 28, избран от лицата по ал. 1, се прилага за срок, не по-кратък от 5
последователни данъчни години.
В съдебното
производство по оспорване на ревизионния акт за предходния данъчен период на
2015 г., развило се пред Административен съд –Варна по адм.д. № 1059/2018 г. и
пред ВАС, VІІІ отд. по адм.д. № 6079/2019 г., е установено, че няма представени надлежни
доказателства за подадена на 10.12.2014 г. декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ,
която е приложена от жалбоподателката при административно оспорване и на
настоящия РА за 2016 г.
Съдът приема за
установено, че жалбоподателката не доказва и в настоящото съдебно производство подаването
на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срока, до 31 декември 2014 г., нито в
срок до 31 декември 2015 г., тъй като доказателства в тази насока няма.
Представената по делото декларация с дата 10.12.2014 г., дори и добросъвестно
да е била подадена по пощата на посочената в нея дата, не удостоверява, че е
била получена в НАП, тъй като няма данни за това. Тази декларация няма входящ
номер и дата и не е открита в данъчната администрация при провеждане на двете
ревизии за данъчните периоди на 2015 г.
и на 2016 г.
По делото са
представени доказателства за подадена декларация през м. декември 2016 г., за
която ползва жалбоподателката, но за следващ данъчен период на 2017 г. и нататък.
Настоящият състав
на съда приема, че декларацията по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ е процесуална
предпоставка за валидността на последващото подоходно облагане по реда на чл.
29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Ако такава декларация не е подадена и лицето попълни
приложение № 2 от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за облагане като ЕТ, то ще следва да се
смята, че декларацията за облагане с подоходен данък е некоректно подадена или
(при определени условия) въобще не е подадена. И обратно, ако декларация по чл.
29а, ал. 4 ЗДДФЛ е подадена, съответното лице не би могло да декларира облагаем
доход и да попълни приложение № 3 от ГДД по ЗДДФЛ, за да бъде обложено по реда
на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ.
Нормата на чл.29а,
ал.1 от ЗДДФЛ не допуска облагане на доходи от едно и също предприятие на един
и същ земеделския производител и по реда за облагане на едноличните търговци и
по реда за облагане доходите от стопанска дейност на ФЛ, които не са търговци.
След като в
настоящото производство няма доказателства за
подадена декларация, то следва да се приеме, че жалбоподателката е
пропуснала да избере ред за облагане по чл. 29а от ЗДДФЛ на доходите й от 2016
г. При това положение доходите от дейността на 2016 г. следва де се обложат по
реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който облагаемият доход от
дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, се
определя, като придобитият доход от производство на непреработени продукти от
селско стопанство, се намалява с 60 на сто разходи за дейността. В горния
смисъл са множеството съдебни решения на Върховния административен съд по
идентични спорове относно това какви са последиците от липсата на подадена
декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ
( Решение № 5102/29.04.2020 г. по
адм.д. № 13731/2019 г., І отд. на ВАС, Решение № 4094 от
13.04.2020 г. по адм.д. № 9906/2019 г., VІІІ отд. на ВАС и др.)
Независимо от
горното, съдът намира РА за незаконосъобразен. Незаконосъобразно и в
противоречие с материалния закон е извършеното облагане на една част от дохода
на И.Б. за 2016 г. по реда на чл.29, ал.1, т.1 и чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, а друга
част по реда на чл.28, ал.1 и чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. След като органите по приходите са установили, че
декларация за 2016 г. по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ не е подавана, то е е следвало
да ползват еднакъв подход при облагането доходите на жалбоподателката, а не да
разделят приходите от дейността й като приходи от дейност на лице, което не е
търговец и приходи на дейност на лице, действащо по търговки начин. Неправилно
и необосновано с оспорения ревизионен акт една част от дохода на
жалбоподателката е обложен по реда за облагане на едноличните търговци, а друга
част от дохода й е обложен по реда за облагане на доход от стопанска дейност на
физическите лица, които не са търговци (чл.29, ал.1, т.1 ЗДДФЛ).
Основателно е възражението в
жалбата, че и двете
дейности са извършени от едно и също предприятие и че, както чл.26 от ЗДДФЛ,
така и чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ постановяват облагане на цялостния доход от
стопанска дейност като земеделски производител.
Законът не цели
дохода от стопанска дейност на земеделския производител да бъде разделян и част
от него да бъде облаган по единия ред, а друга част - по другия ред.
Основание за горния
извод дава разпоредбата на чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2014 г., с
която е въведена промяна именно, за да се избегне двойният подход и различният
ред за облагане на дейността на едно и също предприятие на земеделските
производители, които нямат регистрация като еднолични търговци. Затова
законодателят е предвидил възможността тези данъчно задължени лица да изберат
ред, по който да се облага доходът от стопанската им дейност – по чл.26 във р.
с чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ като еднолични търговци или по реда на чл.29, ал.1, т.1
от ЗДДФЛ като физически лица, осъществяващи друга стопанска дейност. В
разпоредбата на чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ е ползван израза „доходът от стопанската
им дейност“ като не се прави разграничение между различите дейности, които
осъществят ФЛ, регистрирани като земеделски производители.
Ревизионният акт е
с лаконични, почти липсващи мотиви, но в решението на директора на дирекция
„ОДОП“ е посочено, че жалбоподателката е обложена с данък и по двата метода -
по реда на чл.29, ал.1, т.1 във вр. с чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и по реда на чл.28,
ал.1 във вр. с чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ - на
основание чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ, според който облагаемият доход и данъчната
основа се определяли за всеки източник на доход поотделно. Нормата на чл.29а,
ал.1 от ЗДДФЛ, която е специална за дейността на физическите лица, регистрирани
като земеделски производители, изключва приложението на чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ,
поради което съдът намира становището на органите по приходите за обратното за
неправилно.
Съгласно чл.26,
ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е
формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна
печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на
едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския
регистър. А според ал.7, по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от
стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския
закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.
Фактически, макар и
без подадена декларация, от начина на воденото счетоводство и подадените ГДД за
2015 и за 2016 г. се установява, че И.Б.
е избрала реда за облагане на едноличните търговци по ЗКПО, установен в чл.26,
чл.28, ал.1 и чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. Ревизията е установила, че по подадената по
този ред ГДД за 2016 г. жалбоподателката и внесла пълния размер на дължимия
данък.
След като органите
по приходите са възложили ревизия за наличие на задължения и на ЕТ и са приели,
че жалбоподателката извършва търговска дейност, макар е без регистрация като
ЕТ, то е следвало да прилагат единен подход при извършване на ревизията за
установяване на непогасени данъчни задължения за 2016 г. по ЗДДФЛ, каквито е
видно, че няма установени.
В този смисъл е и окончателното съдебно
решение, постановено за предходния данъчен период на 2015 г. по идентичен спор
между същите страни. В мотивите на Заповед № 243/14.09.2018г., с която е спряно
производството по административното обжалване на процесния ревизионен акт,
органите по приходите са приели, че спорът за законосъобразност на РА за
предходния данъчен период на 2015 г. е идентичен с спора за законосъобразност
на РА за данъчния период на 2016 г.
В мотивите на
приложеното към данъчната преписка Решение № 16209/28.11.2019 г., постановено
по адм.дело № 6079/2019 г. на Върховен административен съд, VІІІ отделение, с
което предходно издадения на жалбоподателката РА № Р-03000817002427-091-01 от
14.12.2017 г. е отменен и заради което е спряно настоящото ревизионно
производство на етап административно обжалване, е прието, че незаконосъобразно
доходът от стопанска дейност на жалбоподателката е бил обложен по двата метода,
по които се прилагат различни данъчни ставки като РА за 2014 г. е отменен в
цялост.
Съдът съобрази
влязлото в сила решение, постановено между същите страни по идентичен спор за
предходен данъчен период съобразно принципа на оправданите правни очаквания. След
като органите по приходите и за процесния данъчен период на 2016 г. отново са определили
данъчна основа за облагане и по двата подхода, което е възприето за неправилно
и незаконосъобразно от съда при решаването на идентичен спор между същите
страни, но за предходен данъчен период, настоящият РА следва следва също да се
отмени като незаконосъобразен в цялост.
При този изход на
спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски,
своевременно поискани в последното съдебно заседание, за които е представен
Списък на стр.101 от делото. Жалбоподателката е направила разноски за държавна
такса от 50 лв., депозит за съдено-счетоводна експертиза 300 лв. и възнаграждение
за адвокат в размер на 3 120 лева, които следва да й се присъдят. Искането
за присъждане на транспортни разходи от 319,87 лева е неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като това не са
разноски, направени от страната по водене на делото и съответно не попадат в
приложното поле на чл. 78 от ГПК. Същите разходи би следвало да се включат в
общата сума на уговореното между страните възнаграждение за процесуално
представително и защита по делото.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03000817008112-091—001/10.07.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Варна, поправен с Акт
за поправка на РА № П-03000819212833-003-001/17.12.2019 г., потвърден с Решение
№ 243/18 от 19.12.2019 г. на ***– директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на И.Ж.Б. с ЕГН **********
*** са установени задължения по чл.48, ал.1 и ал.2 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. в общ размер на 36 991 лева
главница и 4 480,38 лева лихви за забава.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на И.Ж.Б. с ЕГН ********** *** 470 лева –
разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искане за
присъждане полза на И.Ж.Б. на сумата от 319,87 лева за транспортни разходи.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред
Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: