РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501641 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от Община Пловдив, в качеството й на длъжник по и.д. №
20229040400090 по описа на ЧСИ И. К., против постановление за разноски, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване на разноските на
взискателя поради прекомерност. Поддържа, че разноските на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение са прекомерни и не съответстват на фактическата и правна
сложност на делото. Твърди, че с оглед качеството й е било ясно, че вземането ще бъде
изпълнено и че няма да се налага извършване на други изпълнителни действия.
Поддържа, че е изпълнила задължението в срока за доброволно изпълнение. В този
смисъл единствените действия на пълномощника на взискателя са били по образуване
на изпълнително производство поради което и дължимите разноски за заплатено
възнаграждение следва да се редуцират до минимума от 200лв. Позовава се и на
съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали
претендираните разноски. Претендира разноски за производството.
Ответната страна, взискател в производството Д. А. С., поддържа, че жалбата е
неоснователна. Счита, че претендираното възнаграждение е формирано на база на
материалния интерес и съобразен с действащите към момента разпоредби на Наредба
1
№1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това
поддържа, че още в исковата молба пред съда е посочил банкова сметка, на която
длъжникът е могъл да изпълни и без образуване на изпълнително производство.
Очевидно е че това не е сторено и се е наложило прибягване на принудително
изпълнение за събиране на дълга. Сочи, че пълномощникът му не само е извършил
действия по образуване на изпълнително дело, но и е инициирал прилагане на способи
по принудително изпълнение. Също се позовава на съдебна практика. Моли за
отхвърляне на подадената жалба. Не претендира разноски.
Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, т.к. адвокатското
възнаграждение е заплатено, посочени са изпълнителни способи, които и са
приложени, като от наложения запор са налице и постъпили суми. Вярно е, че
задължението е заплатено в срока за доброволно изпълнение, както и че делото не е с
фактическа и правна сложност, но това обстоятелство не обосновава намаляване на
дължимите разноски под минимума. Счита, че всъщност претендираните разноски да
под законовия минимум от 659,84лв. , поради което и не може да бъде редуциран.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано
лице, в срок, допустима е, а по същество е неснователна, по следните съображения :
Изпълнителното производство е образувано по молба на Д.С., чрез
пълномощника му адв. М. М., за събиране вземането му от Община Пловдив по
изпълнителен лист, изд. по в.гр.д.№ 1195/2021, ПдОС в размер на 12989,13лв.. С
молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ –
налагане на запор на сметки на длъжника и са претендирани и разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Представено е пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение от 500лв., като е посочено че същото
е изплатено изцяло. С образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е
изпратил ПДИ и е наложил запор на банкови сметки на длъжника. По наложения запор
е преведена от банката дължимата сума. С молба от пълноощника на дължника
представено доказателство за изплащане на дължимата сума и е поискано от съдебния
изпълнител намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение. С
Постановление от 19.05.2022г. съдебният изпълнител е отказал намаляване на
разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение , като е приел, че
същите са под законоустановения минимум.
При така описаната фактическа обстановка по изпълнителното дело съдът
намира следното по отношение на претендирания адвокатски хонорар:
Възможността за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в
общата част на ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на
страните за разноски в производствата по различни правни спорове.
2
Изпълнителното дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на
главница – 12989,130лв.. По делото е посочен изпълнителен способ – запор на банкови
сметки на длъжника. Претендирани са разноски, като са представени и доказателства
за извършването им.
В конкретния случай изпълнителното производство не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност. При това положение следва, при направено
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, същите да бъдат определени до законово определения минимум в
Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се
ориентират около минимума.
Съобразно с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум, за това вземане се дължат 200лв. за образуване
на изпълнително производство /чл.10, т.1/ и ½ от възнаграждението по чл.7, ал.2, което
е 830лв. +3% за горницата над 10000лв., което прави 89,67лв. или общо 919,67лв., като
½ от 919,67лв. е 459,83лв./ чл.10, т.2/. Така, общо минимума на адвокатското
възнаграждение е 659,83лв. /200лв. +459,83лв./.
Изрично следва да се посочи, че не може да бъде споделен доводът на
жалбоподателя, че се дължи само възнаграждение за образуване на изпълнително
производство, доколкото още в молбата за образуване е посочен изпълнителен способ,
който е и приложен. Законодателят не е поставил дължимостта на разноски в
зависимост от обстоятелството дали длъжникът е изпълнил в срока за доброволно
изпълнение или не. При неплащане на дълга и необходимост от извършване на
допълнителни действия, за взискателя би възникнало правото са претендира
допълнителни разноски във връзка с предприетите от него изпълнителни действия.
Съгл. чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният
изпълнител/ може да намали размера на претендираното от страната адвокатско
възнаграждение по възражение на насрещната страна, но не може да определи размер
по-нисък от минимално определения в чл.36 от ЗА. В случая приетото като дължимо
адвокатско възнаграждение е 500лв., а минимума , изчислен по-горе е 659,83лв.
Очевидно е, че са претендирани разноски под минимума. Ето защо постановеният
отказ да се намали адвокатското възнаграждение е правилен и законосъобразен.
Подадената жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 16477/20.06.2022г., подадена от Община
Пловдив, ЕИК ***, против Постановление от 20.06.2022г. на ЧСИ И. К. по изп.д.№
3
20229040400090, с което е постановен отказ да се намалят разноските дължими на
взискателя Д. А. С., ЕГН **********, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4