МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №233/18.04.2017 Г. ПО НОХД №1542/2016 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия Н.С.В.
- роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, със средно
образование, управител на Кастрастрой" ЕООД, неосъждан , ЕГН **********, в
това, че в условията на продължавано престъпление за времето от 24.07.2015 г.
до 21.10.2015 г. включително в гр. Видин, на 24.07.2015 г. в гр. Видин с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил у В.П.И. *** заблуждение, че ще
извърши строително монтажни работи външна изолация - саниране на 19 кв.м. със
стиропор с дебелина 10 см. и боядисване с бяла силиконова боя на апартамент,
находящ се в гр. Видин, ж.к. „Строител" бл.№ 1, вх. В, aп. 59, за което
получил от В.П.И. сума в размер на 350 лв. и с това му причинил имотна вреда в
размер на 350 лв. и на 21.10.2015 г. в гр. Видин с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у И.Т.Н. *** заблуждение, че ще извърши строително
монтажни работи, изразяващи се в направа на капандура, ремонт на комин
(обшивка) и отваряем прозорец на стълбище, находящо се в гр. Видин, ул. „Юрий
Венелин" № 7, за което получил от И.Т.Н. сумата от 200 лв. и с това му
причинил имотна вреда в размер на 200 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в
с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият, лично и чрез процесуалния
си представител, заяви в с.з., че не се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
По делото няма конституирани частни
обвинители и граждански ищци.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
На През юли 2015г., чрез телефонен
номер от разлепена обява за извършване на СМР от „Кастрастрой" ЕООД,
пострадалият свид. В.П.И. *** се свързал с управителя на търговското дружество
подсъимия Н.В. и двамата се договорили да се видят и уточнят вида, размера и
цената на търсените строително монтажни работи от свид. И.. На 24.07.2015 г.
при посещение на блока, в който пострадалия И. живее, В. и И. договорили извършване на изолация на
една степа на апартамента на пострадалия, а именно : саниране на 19 кв.м. със
стиропор с дебелина 10 см. и боядисване с бяла силиконова боя на апартамент,
находящ се в гр. Видин, ж.к. „Строител" бл.№ 1, вх. В, ап. 59 , като
договорили и цена. Двамата подписали договор от 24.07.2015г. и свид. И.
заплатил авансово плащане, както е указано в договора, респ.капаро според
свидетеля и подсъдимия, в размер на 350.00 лв. За авансовото плащане/капарото подсъдимият в.
обяснил, че тези пари са необходими за закупуване на материали. Срокът за
извършване на СМР бил фиксиран в договора - до 20.08.2015 г. След като изтекъл
уговорения в договора срок и никой не се свързал със свид. В.И., то последният
се свързал с подсъдимия и му казал, че щом не е изпълнил възложената му работа,
то той се отказва и си иска капарото. В. на свой ред отговорил, че щом има
отказ от възложени СМР, не може да му върне парите, а и трябвало да изчака 30
дни за да му върне капарото. Изпълнителят и възложителят по договора развалили
сделката, като В. обещал да върне авансово платената сума на И.. Подсъдимият не
връщал парите на свид. И., за което последният го потърсил, но В. му заявил, че
не е в гр. Видин и ще се чуят след няколко дни. В. отново не се обадил на сви. И.,
предвид което същият отново го потърсил, но в разговора между тях обвиняемия му
заявил, че не може да му ги върне. Така в продължение на около месец време
свид. И. звънял на обвиняемия да си търси парите, а втория всеки път намирал
причини да не възстанови капарото в размер на 350.00 лв. След като В. бил
потърсен от органите на МВР по назначената проверка да даде обяснения по случая
в ОДМВР-Видин, то той превел сумата от 350.00 лв. на свид. И. чрез фирма за
парични преводи „Изипей“.
През м. 10.2015 г., пострадалият И.Т.Н.,
видял обява на „Кастрастрой" ЕООД и също чрез телефона от обявата се
свързал с подсъдимия В. и се договорили последният да му извърши строително
монтажни работи, изразяващи се в ремонт на комин и капандура в сградата в която
живее, намираща се в гр. Видин, ул. „Юрий Венелин" № 7. Договорът бил
подписан на 21.10.2015г.от В. като физическо лице , като за договорените СМР и
цената за тях, свидетелят Н., заплатил при подписване на договора на 21.10.2015
г., капаро в размер на 200.00 лв., като в договора е записано, че платената
сума представлява авансово плащане. Тъй като В. не изпълнил договорените СМР в
уговорения срок договорът е развален и възложителят и изпълнителят се договорили
изпълнителя В. да върне на възложителя Н. дадената по договора сума от 200 лв.
При поискване В. не връщал дадената сума като капаро, като за това измислял
различни причини и след като свид. Н. подал жалба, от ОД на МВР-Видин потърсили
В. за снемане на обяснение по назначената проверка, като подсъдимият чрез фирмата
за парични преводи „Изипей“, възстановила сумата на свидетелят Н..
Така установената фактическа обстановка
по същество не се оспорва от страните и се потвърждава от показанията на свидетелите В.П.И., И.Т.Н., А.Г.П.,
С.Ц.В. и Б.Ц.Н., както и от приетите
писмени доказателства, както следва: справка актуално състояние, тр.договори
НАП на лист 15, справка за актуално състояние на лист 18 за тр.договори, 2 бр.
разписки на лист 25 за сумата от 356 лв., и на лист 26 за сумата от 203 лв.,
разпечатка от Търговски регистър на „Кастрастрой” ЕООД на лист 46.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречия, поради което съдът ги кредитира. Налице са частични противоречия между показанията на
пострадалите лица И. и Н. и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Н., като същите
съдът приема за несъществени, тъй като се отнасят за ирелевантни към предмета
на доказване факти, касаещи последващи момента на деянието действия на
изпълнителя и възложителите по процесните договори. Съдът счита, че следва да
се кредитират в по-голяма степен показанията на пострадалите лица И. и Т.,
които въпреки това са логични, последователни, изчерпателни и неподлежащи на
съмнение.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Видно от извадка от Търговския
регистър подсъдимият В. е управител и едноличен собственик на „Кастрастрой“
ЕООД с ЕИК201121569 и на „Агролена“ ЕООД с ЕИК 1310631880291. Същият
разпространявал обяви за строително-монтажни работи, за да набира клиенти.
Според свидетеля Н. подсъдимият се занимава със строителна дейност, като Н. от
около година работел при него като шофьор и задачата му била да превозва
работници и строителни материали до поетите от подсъдимия обекти. Сключени са
два писмени договора за извършване на СМР със свидетелите И. и Н., по които
подсъдимият в качеството си на изпълнител и И. и Н., в качеството си на
възложители, се уговорили подсъдимият да извърши описаните в договора СМР, като
възложителите при подписване на договорите заплатили авансово суми съответно
350 лв. за И. и 200 лв. за Т.. Тъй като подсъдимият не престирал дължимото изпълнение
по договорите, като се оправдавал с това, че пътува и с други обстоятелства и
че щял да им върне дължимите по развалените договори възложителите И. и Т.
поискали развалянето им, без да се възползват от възможността по чл. 87 от ЗЗД
да дадат нов срок за изпълнение, тъй като се дезинтересирали от такова
изпълнение. Подсъдимият се съгласил, договорите били развалени и били уговорени
срокове за връщане на даденото от възложителите по договорите, в 30 – дневен
срок от изтичане на срока за изпълнение по договорите. На И.В. казал, че не
може да изпълни договора в уговорения срок и ако това не го устройва и не иска изпълнение извън този срок, то може
да се развали договора и в 30 – дневен срок да се върне даденото по него от
възложителя. Понеже подсъдимият не е върнал даденото по договора авансово
плащане, И. и Т. *** и била образувана
проверка по случая. Подсъдимият В. на 25.02.2016 г. върнал на И. и Т. даденото
т тях по договорите. В разпитите си по образуваното досъдебно производство,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК, тъй като производството е загледано по
реда на чл. 371, т. 1 от НПК, твърдят , че са им върнати сумите съответно от
350 лв. за И. и от 200 лв. за Т.. В с.з. от 08.02.2017г. И. и Т. заявиха, че даденото по
договорите от тях им е върнато и те нямат каквито и да било имуществени
претенции към подсъдимия В.. Не желаят да бъдат конститурани в процеса в
качеството на частни обвинители и граждански ищци, тъй като очевидно с връщането на сумите по развалените договори
са загубили интерес от водене на делото. Видно от показанията на свидетеля Н.
се е получило забавяне на обекта в ж.к.“Строител“, тъй като подсъдимият бил
поел обект в с. Бяла Рада и там възложителят ги е забавил. Били предложили
изпълнение на възложителя В.И. в последния ден от срока по договора за СМР, но И.
ги е бил върнал, като се бил отказал от изпълнение преди изтичане на срока по
договора. Същото твърди и подсъдимият В. в обясненията си, като допълва, че с
платената сума от 200 лв. бил закупил лента за сумата от 118 лв., която след
разваляне на договора с Т. бил принуден за вложи в друг обект. Подсъдимият
твърди, че е имал намерение да изпълни задълженията си по договорите, но се
било получило забавяне на друг обект и тъй като възложителите И. и Т. се
отказали от изпълнение , В., въпреки, че е бил могъл да има претенции към тях
се е съгласил да развалят договорите и да им върне даденото авансово плащане по
тях в уговорения 30 дневен срок. Бил им предложил изпълнение след изтичане на
срока, но те не се били съгласили. Не е отричал, че има задължение към тях
според уговорките им, но се е получило забавяне и е успял да върне дължимите
суми през февруари 2016г. Твърди, че поради лошото време през октомври 2015г.
не е искал да рискува да качва работници на скеле поради опасност за тяхното
здраве.
За посочената в обвинителния акт форма
на изпълнителното деяние на престъплението измама - възбуждане на заблуждение у
измаменото лице е характерно, че се въздейства върху съзнанието на измаменото
лице, като в резултат у него се създава невярна, погрешна представа за
определени факти и обстоятелства от обективната действителност. При наказателната
измама от обективна страна се изисква и причиняване на имотна вреда на
измаменото лице, вследствие на извършеното от него имуществено разпореждане,
мотивирано от извършителя на измамата /затова и измамата по чл.209 от НК е
резултатно престъпление/. Гражданската измама се характеризира също с неверни
представи, но относно отделни елементи на правната сделка, съдържащи се в
сключения договор, респ.- условията, при които ще се изпълнява. При
гражданската измама една от страните цели единствено сключване на договора,
съдържащ неверни представи за условията на изпълнението му и пр., докато при
измамата по чл.209 НК задължително извършителят преследва користна цел /р. №
59/30.03.2010г. по н.д. № 669/2009г. на ВКС/.
При така изложените по-горе фактически
положения, съдът счита, че се касае за неуредени гражданско-правни отношения
между подсъдимия от една страна и от друга-свидетелите И. и Т., но не и за
осъществен състав на измама по смисъла на чл.209,ал.1 НК. Доказателствата
сочат, че подсъдимият се е занимавал със строителна дейност. Разпространил е
обяви за набиране на клиенти. Сключил е договори за СМР, които са развалени и
даденото по тях е върнато на възложителите, които заявиха, че нямат каквито и
да било имуществени претенции към поддсъдимия. Самите пострадали не твърдят подсъдимия да е отказал да изпълни
задълженията си по договора или да е отказал съответно да върне авансово
получената сума, поради неизпълнение на договора. Съдът приема доводите им, че
ако не са били жалбите им до прокуратурата, то подсъдимият никога не би им
върнал парите, за предположения, а според чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не
може да почива на предположения. Както се посочи вече, не всяко мамене на
другиго представлява,съгласно утвърдената съдебна практика и доктрината е
измама по смисъла на чл.209 от НК. За да има измама като престъпно деяние нужно
е адресатът на заблуждението да бъде насочен към осъществяване на правнозначимо
поведение, като във всички случаи, за да има имотна вреда, нужно е
разпореждането на адресата с имуществото да доведе до безвъзмезден и
невъзстановим разход ( „Наказателно право на Република България, Особена част”-
Антон Гиргинов, изд. на „С Р”, 2002г.). Т.е. ако се сключва възмезден договор
(както е в казуса), деецът да получи изпълнение, но да няма никаква възможност
или пък да има обективна такава, но да няма изначално намерение да изпълни
своята насрещна част от договора, а разходът на измамения да е окончателен и
безвъзвратен.
Не всяко неизпълнение на гражданско-правен
договор – в случая за извършване на СМР, покрива състава на
наказателно-правната измама. Липсват каквито и да е доказателства, че
действайки по описания начин, подсъдимият е имал користна, измамлива цел. Т.е.,
че въобще не е имал намерение да изпълни ангажимента си към И. и Т.. В
обобщение, както от обективна, така и от субективна страна липсват
доказателства за измамливи действия по смисъла на чл.209,ал.1 НК от подсъдимия.
Поради горните съображения съдът намери
подсъдимия В. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.209,ал.1 от НК. Постановяването
на оправдателна присъда е възможно, ако деянието на подсъдимия въобще не
представлява престъпление, а не само то да не е престъплението по обвинителния
акт, тъй като при “съответно” обвинение съдът може да осъди дееца (за другото
престъпление, например- при неправилна правна квалификация на изведените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти и “съответна” защита по тях по
делото от подсъдимия). При липса обаче
на каквито и да е доказателства за това съдът прави извод за липса на престъпно
поведение на подсъдимия - не само за деяние по чл.209,ал.1 НК, но и за такова
по друг състав на НК.
Съобразно нормата на чл.190,ал.1 от НПК
разноските по делото остават за сметка на държавата.
Съдът, съобразявайки горното, приема,
че следва да се признае
подсъдимия Н.С.В. - роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен,
със средно образование, управител на Кастрастрой" ЕООД, неосъждан , ЕГН **********
за НЕВИНОВЕН в това, че в условията на продължавано престъпление за времето от
24.07.2015 г. до 21.10.2015 г. включително в гр. Видин, на 24.07.2015 г. в гр.
Видин с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В.П.И. ***
заблуждение, че ще извърши строително монтажни работи външна изолация -
саниране на 19 кв.м. със стиропор с дебелина 10 см. и боядисване с бяла
силиконова боя на апартамент, находящ се в гр. Видин, ж.к. „Строител" бл.№
1, вх. В, a п. 59, за което получил от В.П.И. сума в размер на 350 лв. и с това
му причинил имотна вреда в размер на 350 лв. и на 21.10.2015 г. в гр. Видин с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил у И.Т.Н. *** заблуждение, че ще
извърши строително монтажни работи, изразяващи се в направа на капандура,
ремонт на комин (обшивка) и отваряем прозорец на стълбище, находящо се в гр.
Видин, ул. „Юрий Венелин" № 7, за което получил от И.Т.Н. сумата от 200
лв. и с това му причинил имотна вреда в размер на 200 лв. - престъпление по чл.
209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което и на осн.чл.304, във вр.с чл.301 ал.1 т.1 от НПК следва да
бъде оправдан по повдигнатото обвинение с обвинителен акт.
Водим
от горното Съдът постанови присъдата си.
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :