Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Светлозар Димитров
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №2105 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №277488 от 18.11.2019г., постановено
по гр. д. №13651/2019г. по описа на СРС, 33-ти състав е признато за установено по искове с правно основание чл.124, ал.1 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление:***, против С.Й. Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, че С.Й. Д.- К.дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата от 2828,13 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018г., ведно
със законна лихва от 30.11.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 175,64 лв. за периода от
15.9.2017 г. до 21.11.2018г., сумата от 43,18 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016г. до 30.4.2018
г., ведно със законна лихва от 30.11.2018 г. до изплащане на вземане, като е
отхвърлен искът за сума за услуга дялово разпределение до пълния предявен
размер от 55,71 лв., както и, че дължи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6,31 лв. за периода от 30.11.2015 г. до 21.11.2018 г., като отхвърля
иска до пълния предявен размер от 9,79 лв., същите относно недвижим имот в гр.
София, ул. ******, аб.№ 031835, за които суми е
издадена заповед от 10.12.2018 г. постановена по ч.гр.д. № 76121/2018 г. по
описа на СРС, 33 състав. Осъдена е С.Й.Д. да заплати на „Т.С.” ЕАД, направените
по делото разноски в размер на 757,70 лв., включително разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 76121/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответницата С.Й.Д., в която
посочва, че решението е необосновано и неправилно и се иска неговата отмяна.
Посочва, че първоинстанционният съд не е взел в предвид безспорните доказателства,
които е представила и писмените й бележки. Смята, че няма научно обоснован
начин, който да позволява на уредите на ищеца да регистрират и измерват
фактическото потребление на ТЕ, още повече, че ищецът в същност доставя ТЕ, нужна за затопляне на водата и по дългия
път до съответната, включително до процесната сграда
снижава топлинната енергия до стойности, които само ищецът и помагачът му знаят.
Излага, че ищецът не е представил нито едно доказателство за поет към него
ангажимент като доставчик на ТЕ за битово отопление и/или БГВ и смята, че е
приложила безспорни доказателства, че между нея и ищецът няма никакви
правоотношения. Посочва, че в договора и в протокола, с оглед на които
собствениците и ползвателите в процесната сграда се
съгласяват доброволно да ползват ТЕ, доставена от ищеца и чрез неговия
помагач-топлинен счетоводител липсва нейното име, въпреки, че е собственик на
имот в процесната сграда. Смята, че са пренебрегнати
всички документи, доказващи мълчаливия й отказ за ползване на „услугата“ на
ищеца и след като собственик е записана и се е подписала нейната майка,
собственик на имота до края на април 2012год. Посочва, че още в отговора на
исковата молба е посочила, че не е ползвател на ТЕ, но първоинстанционния
съд е приел, че е оспорено само количеството и качеството на доставката ТЕ.
Изтъква, че сградата е частна собственост и е включена към централното
отопление, но ищецът не е представил доказателства, че е узаконил по някакъв
начин безвъзмездното ползване на частна собственица и е налице злоупотреба с монополно положение. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят
изцяло исковете. В съдебно заседание пред въззивния
съд въззивницата поддържа въззивната
си жалба. Представени са писмени бележки, в които поддържа становището си, че
липсва договор с ищеца за доставяне на ТЕ и още от 2003год. е направила отказ
от услугата на ищеца и не дължи претендираните суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаде отговор
на въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София“АД Подадена е молба в която се
прави искане да се остави без уважение жалбата и да се остави в сила решението
в обжалваната част.
Третото лице помагач „Т.С. “ЕООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3093550/30.11.2018г. срещу С.Й.Д. за
осъждане за посочените суми и е образувано гр.д. №76121/2018г. по описа на
СРС, 33-ти състав. Посочено е, че претендираното
вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2016год. до месец 04.2018г. в размер на 2828,13лв.-главница, сумата от 55,71лв. –за
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ул.“******, вх.1, ап.2, с аб. №031835 и 175,64лв.-законна
лихва за забава за периода от 15.09.2017год. до 20.22.2018год. и 9,79лв.-лихва
върху сумата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва
върху главницата от 30.11.2018год.-датата на подаване на заявлението до
окончателното и изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение в законоустановения срок е
постъпило възражение от длъжника и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е
предявила положителен установителен иск спрямо него
за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано
гр.д. №13651/2019г. СРС, 33-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата е депозирала такъв и в който
оспорва исковете. Смята, че не дължи сумите защото не е потребител на ТЕ в
имота за процесния период и никога не се е
съгласявала за ползва услугите на ищеца и няма неин подпис за това, а ищецът
продължава да се опитва да иска да е потребител на ТЕ, като й изпраща и писмо
от 16.12.2016год., в което иска да попълни формуляра и да се приеме, че
доброволно е приела услугата. Посочва, че е заплатила съоръженията, които
ищецът е следвало да осигури за уредите, а и ищецът дължи наем за ползваната
инсталация, поне от дата на сключения договор
от 2002год. Уточнява причината поради която не допуска представители на ищеца в
имота за отчет и ако ги допусне това е доброволен акт, който ще ползва ищеца.
Възразява, че ТЕ е реално потребена и оспорва
съобщения, известия и изравняване, тъй като измервателните уреди-топломер и
водомер не са годни да документират факти.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените
искове изцяло за главница за ТЕ и лихва върху главницата и частично за сума за
услугата дялово разпределение и лихва върху тази сума за посочения период и е
приел за установено, че ответницата дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2828,13лв., главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2016год.
до 30.04.2018год., ведно със законната лихва от 30.11.2018год. и сумата от 175,64лв.,
лихва за забава върху главното вземане от 15.09.2017год. до 21.11.2018год., сумата
от 43,18лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
същия период, като е отхвърлил в останалата част претенцията до пълния претендиран размер от 55,71лв., както и за сумата от
6,31лв. за лихва върху главницата за дялово резпределение
и е отхвърлил до пълния претендиран размер от 9,79лв.
Приел е, че страните са в облигационни отношения, след като ответницата е собственик
на процесния топлоснабден
имот на посочения адрес и с посочен аб.номер с оглед
на приложените писмени
доказателства за собственост и това, че
след като самата ответница е заявила, че е собственик на имота и в тази връзка
е прието от съда в съдебното заседание на 24.10.2019год. за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответницата е собственик на процесния
имот. За да уважи претенциите за
посочените суми, съдът е кредитирал СТЕ и ССЕ, като е приел, че за периода м.
05.2016год. до м.04.2018год. стойността на ТЕ е за сумата от 2828,13лв. за ТЕ,
след като в имота на ответницата е имало три отоплителни тела с поставени ИРРО,
щранг лира в банята и изчисленията са извършени на
база, поради неосигурен достъп до отчет на уредите.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор,
но само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответницата дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на
доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на
ответницата има монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът
на вещно право на ползване, който ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за
домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответницата, като
собственик на имота, има качеството на потребител на топлинна енергия, поради
което е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове. В тази връзка е неоснователно
възражението на въззивницата, че неправилно исковете
са уважени след като не се установява,
че между страните има договорни отношения след като ответницата не е подписвала
договор с ищеца и не се е съгласявала доброволно да ползва ТЕ, поради което и
не дължи претендираните от нея суми за топлинна
енергия, тъй като при придобиване от
ответницата на жилище в топлоснабдена сграда -етажна
собственост купувачът е длъжен да понесе разноските за общите инсталации,
включително топлоснабдителната, доколкото не е било
упражнено правото на отказ от услугите на ищеца при спазване на определена
процедура. Право на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че
когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или
горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение. В случая обаче ответницата не твърди и не е доказала, че са спазени
законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153, ал.2 ЗЕ. В случая на
доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда етажна собственост, следва
да намерят приложение разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на потребителите
разпоредба на чл.62 ЗЗП , която забранява доставка на централно отопление на
потребител срещу заплащане без искане от негова страна. В този смисъл изрично в ТР №2/2016год. по
т.дело №2/2016год. на ОСГК е
постановено, че за отношенията, възникващи при доставянето на топлинна енергия
за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62, във вр.
с пар.1 от ДР на ЗЗП.
Разпоредбите
на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и сградната
инсталация за топлоснобдяване
на сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва
да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ и още при придобиване на съответния имот, който е в
сграда, присъединена към централното топлоснабдяване,
собствениците и титулярите на вещни права
знаят, че следва да се включат в общото управлението на общите части, в това
число сградните инсталации за отопление и за горещо
водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост. В какъвто смисъл
е решение №5 от 22.04.2010год. на КС на
РБ по к.д.№15/2009год. Съгласието на даден етажен собственик за договорно
обвързване с топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които
за първия етажен собственик към момента на присъединяване на сградата –
съгласието е обективирано при гласуването в общото
събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл.
149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието
е обективирано в самия придобивен
акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а
несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден. Придобиването
на жилище в топлоснабдена сграда обективира
съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за договорно обвързване
с топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в
тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, ако
има такива. В този смисъл е и решение на
ЕС от 05.12.2019год. с предмет преюдициални
запитвания от български съдилища по дела С-708/17 и С-725/17год., в който
изрично е посочено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собственици на апартаменти в сграда-етажна собственост, присъединена към
системата за централно отопление са длъжни да участват в разходите за ТЕ за
общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки, че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
ползват в своя апартамент, както и че допускат национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за ТЕ за сградна инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
В качеството и на собственик на процесния
апартамен през исковия период /обстоятелство, за
което не се спори по делото/ ответницата
е била и потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.
Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение
между ищеца и ответницата произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата
и конкретно- в жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване
размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
извлечение от сметка, съставено от топлопреносното
предприятие, и индивидуална справка, съставени от фирмата за топлинно
счетоводство, като са приети в първоинстанционното
производство и експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно-
счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не
бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй
като няма данни експертите да са дали неверни заключения. Според даденото от
вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в
конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответницата топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката при снети по електронен
път отчети на ТЕ в абонатната станция по топломер, който е изправен и с приспадане на технологичните разходи. Взети
са предвид от експерта следните факти и обстоятелства, възприети от съставените
от ФДР отчетни документи за сградата и че през процесния
период в жилището е имало три броя отоплителни тела с ИРРО /индивидуални
разпределители на разходите за отопление/, щранг лира
в банята, като абонатът не е осигурил достъп за отчет на уредите за което са
съставени протоколи за неосигурен достъп, в следствие на което е начислена служебна енергия по МСРС
/максимален специфичен разход за отопление на сградата/; при липса на отчет на индивидуален водомер за
топла вода поради неосигурен достъп в имота
и топлинната енергия за БГВ е начислена на „брой лица“ с разходна норма
140 л/денонощие на 1 потребител.бр. Стойността на потребената
в имота през процесния период топлинна енергия-
според заключението на вещото лице Симеонов /СТЕ/, възлиза на общо 2 874,77лв.
от която 262,92лв.-за сградна инсталация, 1895,97лв.-за имота и 715,88лв. за БГВ.
Според заключението на съдебно- счетоводната експертиза не е установено от
страна на ответницата да е било извършено плащане цената на топлинната енергия
за процесния период и е посочило, че дължимата сума
след изравнителните сметки е от 2 828,13лв. за ТЕ и 43,18лв.-за услугата
дялово разпределение и които са присъдена с първоинстанционното
решение.
Предвид изложеното,
при съобразяване на цитираните експертни заключения, които ответницата е оспорила формално, но след като
в отговора си на исковата молба изрично същата е посочила, че иска да уточни
причината, че не допуска в имота си
служители на ищеца за отчет на уредите, които също така смята и, че не са и годни, за да не се счита, че ако ги допусне е
доброволен акт, който ще се ползва от ищеца и в тази връзка при съобразяване в този случай на разпоредбата на чл.70, ал.2
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ-
бр.34/ 24.04.2007 г. в редакцията й към процесния
период/сега отм./ и в която изрично е
посочено, че всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела
и изводите за гореща вода в имота си на представители на топлопреносното
предприятие и/ или лицето по чл.139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и
водомера за гореща вода и/ или осъществяване на визуален оглед на контролните
приспособления към тях, като в противен
случай с оглед на чл.70, ал.4 от Наредбата на клиентите неосигурили достъп за отчет за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т.6.5-от приложение по чл.61, ал.1 като
отоплителни тела без уреди. С оглед именно на които са и извършените
изчисления, изрично посочено от вещото
лице по СТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната
енергия в сграда- етажна
собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в действалата през процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. ДВ- бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия
за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. За сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот,
дяловото разпределение и отчитането на индивидуалните топлоразпределителни
уреди е било възложено и реално е извършвано за процесния
период от третото лице- помагач „Т.С." ЕООД, видно и от приложения от
ответницата отчет за предходен период от същото дружество, независимо, че
ответницата оспорва, че се е подписала върху списъка на ОС на ЕС за избор топлинен счетоводител. В случая именно с
оглед неосигурения достъп за отчет в имота за процесния
период и приложимост в случая са разпоредбите
на чл.70 от Наредбата за топло-снабдяването, според ал.4 на която, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т.6.5- от приложението по чл.61, ал.1 като
отоплителни тела без уреди е определена стойността на ТЕ. При това положение
начислената за процесния имот ТЕ за отопление на
същия, при прилагане на МСРС, и за сградна
инсталация, сумарно следва да бъдат приети за действителна стойност на потребената в имота топлинна енергия. Стойността на ТЕ за сградна инсталация- според нормите на приложимата Наредба
за топлоснабдяването, не зависи от показанията на
уредите в имота, а се определя от отопляемия обем на имота и на сградата,
общата проектна мощност за отопление на сградата, температурата и показанията
на общия топломер, каквито данни са посочени от вещото лице при изслушване на
експертното му заключение по СТЕ, поради което и определената стойност на ТЕ/ с оглед на ССЕ и която е по
ниска от тази посочена в СТЕ и която се претендира по исковата молба/ следва да бъде приета за дължима от
ответницата, включително и за БГВ на база за
1 потребител след като няма отчет на водомер за топла вода при
неосигурен достъп в имота. Няма данни по делото ответницата да се е възползвала
и от възможност за допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка с
оглед на чл.70, ал.5 от Наредбата в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител.
След като няма оплаквания по отношение на
сумите за услугата дялово разпределение, дължима с оглед на чл.36 от ОУ и в
размер на 43,18лв. за процесния период, съгласно ССЕ, както и по отношение на
претенциите за лихва върху главницата за ТЕ и върху главницата за услугата
дялово разпределение след като няма спор, че дължимите сумите не са заплатени, ответницата
е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за претендирания период до исковата молба.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението, в обжалваната част като правилно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивницата, както и на въззиваемата страна, която не е направила разноски за въззивното производство.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №277488 от 18.11.2019г., на СРС, 33-ти състав, постановено по
гр. д. №13651/2019г. по описа на СРС, 33-ти състав в обжалваните части.
Решението
в отхвърлителната част не е обжалвано от ищеца и е
влязло в сила. Решението е
постановено при участието на „Т.С. “ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.