Разпореждане по дело №422/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 922
Дата: 17 юли 2024 г. (в сила от 17 юли 2024 г.)
Съдия: Росица Велкова
Дело: 20241700500422
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 922
гр. Перник, 17.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500422 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 21 от 10.05.2024 г., постановено по гр. дело № 224/2023 г. по описа на Районен съд - Т. е
отхвърлен предявения конститутивен иск с правно основание чл. 357, вр. с чл. 188, ал. 1 от Кодекса на труда за
признаване на незаконно и отмяната на дисциплинарното наказание "забележка", наложено на Н. Й. К. със
Заповед № РД-08-04/17.11.2023 г. на Кмета на Община Т. - Ц. Цветкова, на основание чл. 195 ал. 1, вр. с чл. 188, т.
1, чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ. Със същото Н. К. е осъдена да заплати в полза на Община Т. сумата от
800,00 лева, представляваща платен хонорар за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Н. Й. К., чрез адв. И. М., е обжалвала постановеното от Районен съд –
гр. Т. решение. С жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е намерил, че е спазена
разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ, доколкото наказанието е наложено от длъжностно лице, натоварено с
ръководни функции - кмета на Община Т.. Първоинстанционният съд е приел, че е спазена материалноправната
норма, обективирана в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, но не е обсъдил възражението на ищцата, че
работодателят е допуснал нарушение при налагане на наказанието, изразяващо се в неспазване на разпоредбата
на чл. 193 от КТ. Според жалбоподателката, в посочената правна норма работодателят преди да наложи
дисциплинарното наказание следва да поиска от работника или служителя обяснения за нарушенията на
трудовата дисциплина, което в настоящият случай не е сторено. Липсват каквито и да било доказателства,
ангажирани от работодателя, чиято е доказателствената тежест, че дадените писмени обяснения от служителката
са достигнали до знанието на наказващия орган. Видно същите /вх.№0800-99-(2)/16.11.2023г./, е че са адресирани
до кмета на Община Т. и до ст. специалист „Човешки ресурси", с поставена резолюция „Д.Стоянова за наказание
по КТ/16.11.2023г." и положен подпис неизвестно от кого, от което следва, че обясненията на служителката не са
достигнали до кмета на Община Т.. Счита, че заповедта за наложеното наказание не съдържа описание на
извършеното нарушение по начин, по който да не остава съмнение за неговата индивидуализация. В нея липсва
каквото и да било описание на конкретно дисциплинарно нарушение, не е ясно какво е приел за нарушение
работодателят, дали е налице закъснение, преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното
време, което прави заповедта напълно незаконосъобразна. Нарушенията не са посочени по време и място на
тяхното извършване, не се конкретизира къде е следвало Н. К. да изпълнява трудовите си задължения, т.е. къде е
работното й място.
Жалбоподателката твърди, че представеният констативен протокол, изготвен от инж.Р.Младенова -
зам.кмет на Община Т. и Д. Стоянова. - ст.специалист „Човешки ресурси" при Община Т., е изготвен
впоследствие и не отговаря на действителната ситуация. Счита, че показанията на свидетелите на ответника,
1
които съдът е кредитирал като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се,
сочат на заинтересованост. Намира, че самото събитие не се отличава с някаква значимост и последици, за да
обоснове налагането на наказание. Моли съда да постанови решение с което да бъде отменен изцяло
постановения от първата инстанция съдебен акт, като бъде постановено друго решение, с което да с което
да признаете за незаконно и подлежащо на отмяна наказание, наложено на Н. К. със Заповед №РД-08-
04/17.11.2023г. на Кмета на Община Т..
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия ответник Община – Т., чрез адвокат
Милен Георгиев. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Намира
решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно, съобразено с процесуалния и материалния
закон и подробно аргументирано и мотивирано, почиващо на приетите по делото доказателства, а направените от
ищеца възражения са неоснователни. Твърди, че подадената въззивна жалба е напълно бланкетна, преповтаряща
исковата молба, като в нея не се разкриват конкретни пороци на първоинстанционното решение. Счита, че
първоинстаниионният съд правилно и в съответствие с материалния закон и приетите по делото доказателства е
приел, че обжалваната Заповед № РД-08- 04/17.11.2023 г.на Кмета на Община Т. за налагане на дисциплинарно
наказание е напълно законосъобразна. Оспорва твърдението, че разпоредбата на чл. 193 от КТ не е спазена при
налагане на процесното дисциплинарно наказание, както и твърдението във въззивната жалба, че заповедта е
лишена от мотиви. Счита, че от всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства и
установени факти, по безспорен начин се е доказала законосъобразността на обжалваната заповед. Моли да бъде
отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението на Районен съд - Т., като
правилно, законосъобразно, обосновано и мотивирано. Моли да им бъдат присъдени и направените
разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за
спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 03.10.2024 г. от 11:40 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
2
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно
с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3