№ 477
гр. Варна , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503375 по описа за 2020 година
С решението на ВРС-ХLІс-в № 260003/12.08.2020г по гр.д.№ 16320/ 2020г е ПРЕКРАТЕН
бракът между А.А. К. – М.а ЕГН ********** и Д. А. М. ЕГН **********, сключен на
25.08.1996г, на осн.чл.49 ал.1 СК ;
ОБЯВЕНО Е, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи, на
осн.чл.49 ал.3 СК;
ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д.
М.а, род.*** на майката А.А. К. – М.а.
ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето А. Д. М.а, род. *** при майката;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични контакти на бащата Д. А. М. ЕГН ********** с детето А.,
род.*** както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 9.00ч до 18.00ч, както и
два периода от по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
ОСЪДЕН Е Д. А. М. ЕГН ********** да заплаща в полза на детето А., род.*** чрез неговата
майка и законен представител А.А. К.–М.а, месечна издръжка в размер от 200лв, платима до
10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 10.10.2019г, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪДЕН Е Д. А. М. ЕГН ********** да заплати в полза на детето А., действащо чрез
неговата майка и законен представител А.А. К.–М.а ЕГН **********, сумата от 1800лв,
1
представляваща издръжка за минал период от 10.10.2018г до 10.10.2018г,
ПРЕДОСТАВЕНО Е ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на А.А. К. – М.а,
на осн.чл.56 ал.2 СК.
ПОСТАНОВЕНО Е след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име
- К..
ОСЪДЕН Е Д. А. М. да заплати по см-ката на ВРС 20лв - окончателна държ.такса по иска за
развод, на осн.чл.6 т.2 от ТДТТСС по ГПК; 360лв, на осн. чл.69 ал.1 т.7 ГПК.
ОСЪДЕНА Е А.А. К. – М.а да заплати по см-ката на ВРС 20лв - окончателна държ.такса по
иска за развод, на осн.чл.6 т.2 от ТДТТСС по ГПК.
Въззивният съд е сезиран с въззивни жА., както следва:
1/ Въззивна жА. вх.рег. № 265951/15.09.2020г е подадена от Д. А. М. срещу
решението на ВРС в частта му, с която е осъден да заплаща в полза на детето А. Д. М.а,
действащо със съгласието на своята майка и законен представител А.А. К.–М.а, месечна
издръжка в размер на 200лв, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано
от датата на подаване на ИМ – 10.10.2019г, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, както и
сумата от 1800лв - издръжка за минал период от 10.10.2018г до 10.10.2018г.
Счита решението за незаконосъобразно в обжалваните части и затова моли за
отмяната и постановяването на друго за отхвърлянето на претенциите.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 274227/ 19.10.2020г от
А. А. К., в който изразява становище за неоснователност на жА.та и моли за потвърждаване
на постановеното от РС решение в тези части като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това
число и заплатено адв.възнаграждение.
2/ Подадена е и насрещна въззивна жА. с вх.рег.№ 274231/ 19.10.2020г от А. А. К.
срещу решението на ВРС в частта му, с която са отхвърлени претенциите й за издръжка в
полза на малолетното дете А. за бъдеще време - за разликата над 200лв до 300лв, и за
минало време – една година назад за разликата над 1800лв до 3600лв при месечен размер от
300лв.
Моли за отмяната на решението в обжалваната част и вместо него за постановяване
на друго, с което да бъдат уважени изцяло претендираните размери на издръжка в полза на
детето А..
2
Претендира и разноските за въззивната инстанция.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ДИРЕКЦИА „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“
ВАРНА, редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по
жА.та.
Решението на ВРС в частите му, с които бракът между страните е прекратен, както и
по отношение на вината, фамилното име на жената след развода, упражняването на
родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на детето, не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Така пред въззивния съд е висящо само производство по обективно кумулативно
съединеният с иска за развод иск за издръжка в полза на непълнолетното дете А.,
род.24.1.2005г, както за в бъдеще, така и за минало време с правно осн.чл.143 ал.1 и чл.149
СК. Поради това следва да бъдат обсъдени само относимите за този спор факти и
доказателства.
В исковата молба на А. А. К. се излага, че страните имат родено от брака си две
деца – В., род.***, вече пълнолетна, и А., род.***
След инцидента на 12.09.2018г съпрузите били във фактическа раздяла, откогато
ищцата живее в семейното жилище заедно с детето А., а пълнолетната дъщеря В. отишла да
живее при баща си в друго жилище.Оттогава ответникът не предоставял средства за
издръжката на дъщеря си А., не се интересувал от нея и не комуникирал с детето.
Твърди се, че А. посещавала частни уроци по български език и математика за периода
от м.07.2018г до м.05.2019г, всяка седмица по 2 часа, за което ищцата заплащала по 30лева.
През 2019г А. била приета в Първа езикова гимназия с немски език. За необходимите
учебници ищцата дала около 300лв, за облекло около 400лв, закупила месечна автобусна
карта на стойност 21лв, като отделно предоставяла джобни пари в размер на 5лв ежедневно.
В тези разходи ответникът не участвал и не предоставял средства.
Поради това претендира издръжка в полза на детето А. за бъдеще време от по
300лв, както и за една година назад в размер общо от 3600лв, изчислено на база месечна
издръжка от 300лв.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор отв.Д. А. М. е оспорил
твърденията в исковата молба и е предявил насрещен иск за прекратяване на брака поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата, като претендира за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А., определяне
на режим на лични контакти между детето и ищцата, и осъждането на ищцата да заплаща
3
месечна издръжка в полза на детето в размер на 1/4 от минималната работна заплата.
През целия период на брачното съжителство ищцата почти не работела. Първата
постоянна работа била през 2018г след раздялата им.
Твърди още, че след раздялата през 2018г при ищцата оставил 6000 лв от продаден
негов наследствен имот. Скандалът на 12.09.2018г бил по вина на ищцата, която започнала
да го обижда, повишила тон и ударила ответника по ръката с точилка. Ответникът изчакал
ищцата да се успокои и да размисли как ще продължават, но от нейна страна не последвала
промяна в поведението . Ответникът взел чантата с документи и напуснал, като в дома
останали негови средства в размер на 6000лв, които били достатъчни за покриване
разходите на дъщеря му в тази година на фактическа раздяла.
Три или четири дни след инцидента, ответникът помолил голямата им дъщеря да му
донесе дрехи. Ищцата като разбрала, че дъщеря им ще взема дрехи на ответника, й дала
срок от два дни да напусне жилището. От тогава голямата дъщеря В. живее при ответника,
който се грижел за нея и осигурявал средства за семестриални такси, ежедневна издръжка и
учебници.
След посочения скандал ищцата прекъснала връзката на ответника с малката
дъщеря и дори и забранила да общува със сестра си.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане" гр.Варна не е
изразила становище.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното обжалване , приема за установено от
фактическа страна:
Към настоящия момент решението в частта, с която бракът между страните е
прекратен по вина на двамата е влязло в законна сила
Няма спор, че от брака си имат родени две деца – В., род.1997г, пълнолетна, и А.,
род.2005г.
От данните по делото се установи, че през учебната 2019/2020г. А. Д. М.а е била
ученичка в VІІ-ми клас в Първа езикова гимназия гр.Варна /уч.карта на л.8-І/.
От представеното от ищцата у-е е видно, че е получавала брутно трудово
възнаграждение в размерна 586,96лв до м.септ.2019г вкл. включително /л.48-І/. В трудовия
й договор от 3.06.2020г е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 610лв
/л.49-І/.
Декларации, попълнение от ответника, според които през отчетните 2019г., 2018г. и
2017г. управляваното от него дружество „ДИ ЕМ-М.“ ООД не е осъществявало дейност по
смисъла на Закона за счетоводството /л.51-53/.
От справка за ищцата се установява, че е имала подлежащи на принудително
изпълнение вземания срещу П.Г.Д. и Пл.Ив.Д. по изп.нително дело № 528/2017г. по описа
на ЧСИ Л.Тасева. Наложената по изп.дело възбрана за обезпечаване на вземанията е
заличена на 30.01.2018г. По партидите на ищцата липсват записвания, водещи до извод, че е
собственик на недвижим имот на територията на страната.
4
По партидата на ответника в СлВп–Балчик са записани покупка на поземлени имоти
– стопански двор и сграда с площ от 32кв.м. в с. Оброчище, общ.Балчик, обл.Добрич, на
14.03.2003г, закупуване на стопански двор с площ 457кв.м. прилежаща площ към обект
колиен кантар в с.Оброчище, общ.Балчик, обл.Добрич, на 02.07.2008г, както и закупуване
на имот – стопански двор с площ от 584кв.м. в с.Оброчище, общ.Балчик, обл.Добрич на
01.06.2017г. Пак по партидата на ответника в СлВп–Несебър е отразено придобиване чрез
покупко-продажба на офис № 401 ет.4 на обща площ от 16,99кв.м., ОЗП 21,46кв.м. в к.к.
„Слънчев бряг – запад“ на 8.09.2006г. Посочените имоти, са придобити по време на брака с
ищцата и при липсата на данни за изключение от презумпцията по чл.21 ал.3 СК следва да
се считат, че са в режим на СИО.
По партидата на ответника в СлВп–Карнобат има данни за множество вписвания, от
които е видно и действия на разпореждане чрез възмездна сделка с имоти до 30.05.2017г.
По отношение на настъпилата фактическа раздяла съвкупният анализ на събрания
доказателствен материал сочи на датата 12.09.2018 – данни се съдържат в социалния доклад
и показанията на разпитаните свидетели /К., Т., Д./. След посочената дата отв.М. заживял на
квартира заедно с пълнолетната дъщеря на страните В., за която заплащал месечен наем от
300лв.
В семейното жилище останали ищцата и по-малката родена от брака дъщеря А.. След
раздялата били преустановени контактите на ответника с дъщеря му А., на ищцата с дъщеря
В., както и контактите между двете сестри. Ищцата поела изцяло грижите за
непълнолетното родено от брака дете А. Д. М.а.
Ищцата е декларирала трудови доходи в размер на 610лв месечно и 50лв ваучери за
храна, а ответникът е заявил, че реализира доходи от продажба на скрап от около 700лв
месечно /л.41-44-І/.
В показанията си разпитаните свидетели излагат и следното:
свид.В.П. К. /майка на ищцата/ сочи, че през двете години на раздяла отв.М. не бил
дал пари за детето А., не му се обаждал и не го виждал. Голямата дъщеря В. живеела с него
и казвала, че учи и работи. По време на брака ищцата не работела, защото голямата им
дъщеря имала лека пареза и не можела да говори. От две години ищцата започнала работа.
Докато живеели заедно ответникът не й давал да работи;
свид.И.П.Т.Т. има база под Аспарухов мост и давал на ответника да върши някои
други работи и му заемал парични суми. Знаел, че съпрузите били разделени от година и
половина. по неговите думи ответникът бил рядко грижовен баща и се грижел за
семейството си; той осигурявал средствата за семейството докато били заедно. От отв.М.
свидетелят узнал, че при раздялата оставил на ищцата 5000лв от продажбата на недвижим
имот;
5
свид.Д.Хр.Д. излага, че от ответника разбрал, че при раздялата бил оставил 5-6000лв.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка
на непълнолетните лица е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите,
които я дължат - чл.142 ал.1 СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания още с ППВС №
5/1970г, т.5/. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето.
Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание
при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението.
Съгласно ал.2 на чл.142 СК минималният размер на издръжката е определяем като
една четвърт от размера на минималната работна заплата, установена за страната през
процесния период. За 2020г МРЗ, установен с ПМС № 350/19.12.2019г, възлиза на 610лв
Следователно, 1/4 от нея е равна на 152,50лв.
В конкретния случай детето А., род.*** към настоящия момент е на 15г и 3м;
ученичка е в Немската гимназия-Варна.
По отношение материалните възможности на майката.
Установи, че е започнала работа след като е настъпила фактическата раздяла между
страните и реализира доходи в размера на установената минимална работна заплата за
страната. На нея е предоставено упражняването на родителските права и затова същата има
задължението да полага преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на
6
дъщеря си.
По отношение податните възможности на ответника.
Същият е на 52г, очевидно здрав и в трудоспособна възраст, след като липсват
твърдения и доказателства, установяващи влошено здравословно състояние, което да му
пречи да полага редовно обществено полезен труд и да реализира доходи по-големи от
заявените получавани спорадични такива. Няма твърдения и данни за алиментни
задължения към други непълнолетни низходящи лица. Фактът на задължение за заплащане
на наем за квартира и осигуряване издръжката на пълнолетната дъщеря В., 24-годишна, не
се конкурират със задължението му за издръжка към непълнолетно лице. Съвкупният анализ
на косвените доказателства сочи, че същият поддържа нормален стандарт на живот, а не
живее на ръба на бедността.
Що се отнася до наведеното твърдение за сумата от 6000лв, които ответникът бил
оставил в сем.жилище за издръжката на детето А. за срок от една година.
На първо място не се доказва по убедителен начин съществуването на тези парични
средства към датата на фактическата раздяла. за такава сума от 5-6000лв говорят само
свидетелите на ответника, които имат само опосредени впечатления от узнатото от самия
ответник. Не се установява и произхода на посочените средства да е бил от продажбата на
недвижими имот – лична собственост на ответника. От справката от СлВп се установява
само фактът на извършена възмездна сделка с имот в с.Съединение на 30.05.2017г.
Ответникът не представя писмени доказателства /нот.акт за продажбата/, който да установи
размера на продажната цена. При това положение остава недоказана връзката между
получената продажна цена и евентуално наличната в дома парична сума. Освен това, не
може да се направи категоричен извод за връзката между двата факта поради отдалечеността
им във времето – продажбата е била извършена през 30.05.2017г, а фактическата раздяла е
настъпила след инцидента на 12.09.2018г, т.е. след повече от една година.
При това положение се налага изводът за неоснователност на наведеното от
ответника твърдение, че бил предоставил парична сума за издръжката на непълнолетната си
дъщеря за времето след фактическата раздяла с бившата си съпруга.
След като съобрази нуждите на децата, пазарните цени на стоките и услугите, чието
закупуване е в непосредствена връзка с тяхното отглеждане /вкл. цени на хранителни стоки,
лекарства, медицински консумативи, дрехи и обувки, образователна литература, транспорт
и др./, такси за допълните дейности /подготвителни уроци за кандидатстване за гимназия/, се
налага изводът, че размерът на издръжката, дължима от бащата в полза на детето А. следва
да бъде:
за периода една година назад – от 10.10.2018г до датата на подаване на ИМ-
10.10.2019 следва да бъде определен общ размер на издръжката от 250лв, от които бащата да
заплаща по 150лв или общо 1800лв.За този период се отчита по-ниската възраст на детето
7
А., обуславяща нейните потребности от храна, облекло и образователни, и материалните
възможности на родителите.
За разликата над посочената сума до общо претендирания размер от 3600лв
претенцията се явява недоказана по размер.
за бъдеще време бащата следва да заплаща по 300лв при общ размер от 500лв, като
разликата до посочените суми се поема от майката, върху която са преките и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Следователно, решението на РС в частта, с която имплицитно е отхвърлено искането
за издръжка за бъдеще време за разликата над 200лв до претендирания размер от 300лв
следва да бъде изменено, като бъде определена такава. Същата се дължи, считано от датата
на подаване на ИМ-10.10.2019г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.
Направените в хода на производството плащания следва да бъдат съобразени в
изп.производство.
Като краен извод следва, че подадената от Д.М. въззивна жА. се явява неоснователна
и следва да бъде оставена изцяло без уважение и обжалваното в тази част решение бъде
потвърдено. Подадената насрещна въззивна жА. от ищ. Ан. К. като частично основателна
следва да бъде уважена.
Върху разликата от 100лв ответникът следва да заплати държавна такса в размер на
216лв /4% за първата и 2 % за въззивната инст-я върху сумата от 3600лв=100лв х 36мес./ по
см-ката на ВОС.
По разноските за въззивната инстанция
Предвид изцяло неоснователността на жА.та на ответника и отчасти основателността
на жА.та на ищцата, в полза на последната следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски за заплатено адв.възнаграждение за въззивната инстанция. Представено е
доказателство за заплатено такова в размер на 500лв, което е общо за ползваната адв.защита
и процесулано представителство по изготвянето на писмения отговор по жА.та на отв.М. и
за насрещната въззивна жА. на ищцата. Така съразмерно на основателната част от
претенциите на ищцата, а именно: 1800лв – за издръжка за минало време и по 300лв за
бъдеще време, като цената на иска по последната се определя върху 3-годишните пратежи,
равно но 10800лв, или общо 12600лв, дължимата от ответника част от заплатеното
адв.възанграждение възлиза на 437,50лв.
Що се отнася до претенцията за заплатена държавна такса – липсва представени
доказателства за заплатена такава. Ето защо от въззивамеата следва да бъде събрана
държавна такса върху отхвърлената част от обжалваемия й интерес, т.е. върху 1800лв х 2% =
8
36лв.
Върху уважената част от претенциите й – държавната такса е възложена върху ответника,
както е посочено по-горе.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХLІс-в № 260003/ 12.08.2020г по гр.д.№
16320/2020г в частта му, с която Е ОСЪДЕН Д. А. М. ЕГН ********** да заплати в полза
на детето А., действащо със съгласието на своята майка А.А. К.–М.а ЕГН **********,
сумата от 1800лв, представляваща издръжка за минал период от 10.10.2018г до
10.10.2018г,на осн.чл.149 СК, както и в частта, с която Е ОСЪДЕН да заплаща в полза на
детето А., род.*** действаща със съгласието на своята майка А.А. К.–М.а, месечна издръжка
в размер от 200лв, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 10.10.2019г, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,
на осн.чл.143 СК.
ИЗМЕНЯ решението в частта му, с която размерът на издръжката за бъдеще време
в полза на непълнолетното дете А., род.*** действаща със съгласието на своята майка А.А.
К.–М.а ЕГН ********** дължима от неговия баща Д. А. М., е определен на 200лв месечно,
като я УВЕЛИЧАВА от 200лв на 300лв, т.е. с още 100лв /сто лева/, платима до 10-то число
на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на ИМ – 10.10.2019г, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката, на осн.чл.143 СК.
ОСЪЖДА Д. А. М. ЕГН ********** и адрес ***, да заплати в полза на съдебната
власт, по сметката на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 216лв /двеста и
шестнадесет лева/ - държавна такса за двете инстанции върху присъдения размер на
издръжка.
ОСЪЖДА Д. А. М. ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на А.А. К. – М.а ЕГН
********** и адрес ***, сумата от 437,50лв /четиристотин тридесет и седем лева и 50ст/ -
сторени от въззиваемата разноски за въззивното производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА А.А. К. – М.а ЕГН ********** и адрес ***, да заплати в полза на
съдебната власт, по сметката на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 36лв /тридесет
9
и шест лева/ - държавна такса върху неоснователната част от претенцията й за издръжка за
минало време.
Решението в останалите части не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивното решение, касаещо издръжката, не подлежи на касационно
обжалване, съгл.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10