В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с право основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Постъпила е искова молба от С… С… Б…, ЕГН: ..., от гр.Д…, против И... Ф.... М...., ЕГН: ....., и Е... С... М...., ЕГН: ...., двамата от гр. Д…, в която се сочи, че ищецът е собственик на основание договор за дарение и по наследство от покойния му баща Ш... А... М.... (С... Л... Б...), на УПИ VІІІ – 394, кв.24 по плана на гр.Д…, одобрен със заповед № 46/1966 г., с площ 360 кв.м., който по сега действащия кадастрално-регулационен план на гр.Д… одобрен със заповед № 730/1984 година е заснет като УПИ ХІV – 557, 558 от кв.49, с площ 216 кв.м. Твърди, че парцел VІІІ-394, кв.24 по плана от 1966 г., се явява само частично идентичен с парцел ХІV – 557, 558, от кв.49 по плана на гр.Д… от 1984 година, че част от него с площ от 144 кв.м., е неправилно заснета като част от съседния УПИ ХІІІ-556, кв.49, по плана от 1984 година, записан като собственост на ответниците. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че е допусната грешка в кадастралнатÓ основа по сега действащия план на гр.Д…, приет през 1984 година, изразяваща се в неправилно заснемане – изместване на северозападната граница навътре към УПИ ХІV-557, 558, кв.49 и неправилно отразяване на площ от 144 кв.м., като част от УПИ ХІV-556 от кв.49, вместо като част от УПИ ХІV-557, 558, кв.49, по отношение на която ищецът е собственик на 1/16 ид.ч. В съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, не се явява, от негово име искът поддържа адв.М… Г…. От ответниците е постъпил отговор на исковата молба, в който искът се оспорва, като недопустим и неоснователен. Твърди се, че е преждевременно предявен, тъй като не е завършила започнатата от С... Б..., административна процедура по съставяне от страна на Община гр.Д… на акт за непълноти и грешки в плана на града. Сочи се, че С... Б... и неговият баща никога не са били собственици на претендираната част от УПИ ХІV – 556, кв.49 по плана на гр.Д… от 1984 г., че границата между имотите на ищеца и ответниците е материализирана на място с ограда(каменна зидария), през 1968 г. по съгласие на собствениците на имотите, като разделяла бившия имот пл.№ 394 на два отделни имота. Твърди се, че владението върху спорната част от имота е упражнявано от ответниците непрекъснато, явно и спокойно повече от 10 години. В съдебно заседание ответниците, редовно и своевременно призовани, се явяват лично и с пълномощника си адв.С… М…, който от тяхно име навежда доводи за отхвърляне на ищцовата претенция. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението по СТЕ и като взе предвид становищата на страните, на основание чл.12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от удостоверение за наследници изх.№ 4046/02.07.2009 г. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ 5715/15.10.2009 г., издадени от Община Д…, ищецът С... Б... е син на Ш... А.... М.../С... Л... Б.../, бивш жител на гр.Д…, обл.Смолян, починал на 21.12.2007 г., който с нотариален акт № 432, том І, дело № 1028/29.03.1975 г. на Девински районен съдия, е признат за собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност на ½ ид.ч. от парцел VІІІ , кв.24, пл.№ 394 по плана на гр.Д…, върху който има застроена жилищна сграда на три етажа, целият от 360 кв.м. Не следва в настоящия казус да се обсъжда нотариален акт № 482, том І, дело № 887/28.03.1975 г. на Девински районен съдия, тъй като с него ищецът се легитимира като собственик на втори етаж от жилищната сграда, находяща се в горецитираното дворно място, а не на дворното място- предмет на предявения иск. Ирелевантни са и доводите за нищожност на нотариален акт № 432, том І, дело № 1028/1975 г., на Девински районен съдия, поради последващо дописване площта на парцела. Съдът счита, че този аргумент е необоснован, тъй като площта не е определяща величина за индивидуализиране на даден имот; имотите в населените места за които има приет регулационен план се индивидуализират с номер на парцела, който е определен за имота и номера на строителния квартал. Този извод се налага и от разпоредбата на чл.6, ал.1, буква „в” от Правилника по вписванията, в редакцията й към 1975 г., съгласно която не се изисква посочване на площ на имота. От нотариален акт № 414, том І, дело № 981/28.03.1975 г., на Девинския районен съдия е видно, че за собственик на другата ½ ид.ч. от парцел VІІІ, кв.24, по плана на гр.Д… е признат Р… Л… Б… брат на бащата на ищеца. Видно от нотариален акт № 71, том ІІ, дело № 392/1997 г., нотариален акт № 95, том І, дело № 393/1997 г. на Девински районен съдия, удостоверение изх.№ 2852/10.06.2010 г., за идентичност на лице с различни имена на Община Д…, ответникът И… Ф… М… се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имот пл.№ 556, за който е отреден УПИ ХІІІ-556, в кв.49 по ЗРП на гр.Д… от 1984 г., целият с площ 470 кв.м., по силата на сключен между него и родителите му договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка. Ответникът Е... С... М... е придобил право на собственост върху другата ½ ид.ч. от имот пл.№ 556, за който е отреден УПИ ХІІІ, кв. 49 по плана на гр.Д…, одобрен през 1984 г., на основание сключен между него и родителите му договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В заключението по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, вещото лице инж.С… сочи, че към момента на огледа на регулационната линия между УПИ ХІІІ-556, към който се твърди, в исковата молба , че неправилно са заснети 144 кв.м., и УПИ ХІV – 557, 558, кв.49 по действащия план на гр.Д…, е изградена каменна стена, зидана с кал, заздравена с вароциментов разтвор; за имот пл.№ 394 по предходния план са отредени два парцела VІІІ/осми/ и ХІV/четиринадесети/, предвидени за ниско жилищно застрояване, площта му е 554,60 кв.м. Съгласно разписната книга към плана на гр.Д… от 1966 г., имот пл.№ 394, кв.24, е записан като собствен на братя А.... и И... И... М..... В заключението се сочи, че по плана от 1966 г. парцел ХІV – 394, кв.24 е с площ 602,60 кв.м., в разписната книга към плана на гр.Д… от 1966 г., а имот № 391, кв.24, за който е отреден парцел VІІ е записан, като собственост на А... М... и Х... М.... Съгласно плана на гр.Д… одобрен през 1984 г., процесните 144 кв.м., представляват югоизточната част от парцел ХІІІ-556, кв.49, и са част от имот пл.№ 556, който в разписната книга към плана е записан като двор на братята Ф... и С... В... М...., И... Ф.... М.... Имот пл.№ 557, кв.49 по плана от 1984 г., в разписната книга е записан като собственост на Р... Б..., за него е отреден парцел ХІV-557, 558, а имот пл.№ 558 в разписната книга към плана е записан като собственост на С... Л.... Б... и за него е отреден парцел ХІV-557, 558. На комбинираната скица към първоначално изготвеното заключение вещото лице е повдигнало с жълт цвят процесния имот, явяващ се северозападна част от УПИ VІІІ-394, кв.24 по плана от 1966 г., като изчислява, че тази площ възлиза на 109,40 кв.м., а не 144 кв.м., както се сочи в исковата молба. От свидетелските показания се установява, че дворните места на ищеца и ответниците, преди 50-60 години представлявали два съседни хармана, че през 1967 г. бащите на ответниците започнали да строят своята къща, а бащата и брата на ищеца малко по-късно, тъй като имали стара, находяща се понастоящем в бившия имот пл.№ 391, по плана на гр.Д… от 1966 година. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ф... и А....., които притежават имоти в непосредствено съседство с имотите на ищеца и ответниците. Сочат, че двата бивши хармана са били отделени през 1967 г., със изградена от бащата на И... М... подпорна стена, която оттогава разделя двата съседни имота. Съседите на имота сочат, че мястото от подпорната стена до къщата на И…, не се ползва от С... Б..., а от М..., че не е имало спорове между тях. Не следва да се кредитират показанията на свидетелката Д... и свидетеля Ч..., тъй като те са близки сродници на ищеца и разказаното от тях не кореспондира с безспорно установени факти по делото, например показанията им за каменна стена. Повдигнатият в отговора на исковата молба въпрос дали предявяването на установителния иск е обусловено от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта е решаван противоречиво от съдилищата / Определение № 137 от 29.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3499/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С… Н…/, но в настоящия си състав съдът счита, че искът е допустим, въпреки данните за неприключило административно производство. По иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, се цели установяване на собствеността към датата на плана за който се твърди, че е непълен/неточен/. В производството по делото на основание чл.154, ал.1 ГПК, нормата указваща разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване, че е собственик на 1/16 ид.ч. от площ в размер на 144 кв.м., неправилно заснета като югоизточна част на имот УПИ ХІІІ-556, повдигнат в жълт цвят на комбинираната скица към заключението по СТЕ, че е налице твърдяното разминаване между регулационната граница, определена с регулационния план от 1966 г., между УПИ VІІІ-394, кв.24 и УПИ ХІV-394 кв.24 и границата между имотите по плана на гр.Д… приет през 1984 г. Съдът следва да обсъди въпроса за собствеността върху спорните 144 кв.м. от УПИ ХІІІ – 556, кв.49 по плана на гр.Д… от 1984 година. Налага се изводът, че бившия имот №394, кв.24 по плана на гр.Д… от 1966 г., е бил съсобствен между наследодателите на ищеца и ответниците, че наследодателите на И... М... и Е... М...., са придобили по давност спорната част, а последните и досега упражняват фактическа власт върху нея, че давност в тяхна полза е изтекла до влизане в сила на установената в чл.59 ЗТСУ/отм./ забрана за придобиване по давност на реални части на парцели. С ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства, не се доказва, че С... Б... и праводателите му са упражнявали самостоятелно владение върху претендираната част повече от 10 години и че са отблъсквали владението на другата група собственици. Напротив, установява се, че каменната стена зидана с кал, по която минава регулационната линия между УПИ ХІІІ-556, и УПИ ХІV – 557, 558, кв.49 по действащия план на гр.Д…., разделя имотите и е поставена на установената още по времето, когато дворните места са били хармани, граница. Гласните доказателства кореспондират и със записванията в разписната книга, към плана на гр.Д… от 1966 г. Искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, въз основа на горното, като на ответниците се присъдят направените разноски по водене на делото-адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Водим от горното, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЯ като неоснователен и недоказан, предявения от С... С... Б..., ЕГН: …………….., с адрес: гр.Д…., ул.”С…” № …, иск за признаване за установено по отношение на И... Ф.... М...., ЕГН: ...., и Е... С... М..., ЕГН: ...., и двамата от гр. Д…, ул.”С…” № …., че С.... С... Б... е собственик на 1/16 ид.ч. от площ от 144 кв.м., че тя е неправилно отразена, като част от УПИ ХІV-556 от кв.49, вместо като част от УПИ ХІV-557, 558, кв.49, по плана на гр.Д… от 1984 г. ОСЪЖДА С.... С.... Б... ЕГН: ...., с адрес: гр.Д…, ул.”С…” № … да заплати на И.... Ф.... М.... ЕГН: .... и Е... С.... М.... ЕГН: ..... и двамата от гр. Д…, ул.”С…” № …, разноски по водене на делото в размер на 300 (триста )лева РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в пред Окръжен съд гр.Смолян, с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |