РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500091 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Марица Менпауър“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Родопи № 65, ет.1, с
управител А.Я., чрез пълномощника по делото адвокат И.Н., против Решение №
262439 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. № 19268/2019г. по описа на РС Пловдив,
XVII гр. с., с което се признава за установено, че „Марица Менпауър“ ЕООД, ЕИК
********* дължи в полза на „Младенов Транс БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Княгиня Клементина № 24А, ет.5,ап.13
с управител Е.Р. Н.-В., сумите за които е била издадена заповед № 8217/25.09.2019г. по
ч.гр.д. № 13849/2019г. по описа на РС – Пловдив както следва: 12 960 лева, която
представлява незаплатена главница по фактура № **********/03.08.2016г. на обща
стойност 57 960 лева с ДДС и 0.16 лева – неизплатена главница по фактура №
**********/24.03.2016г. на обща стойност 3000 лева с ДДС ведно със законната лихва
за забава върху двете главници считано от 27.08.2019г. – датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и осъжда
„Марица Менпауър“ ЕООД с ЕИК *********, да заплати в полза на „Младенов Транс
БГ“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 3 143,40 лева - разноски за
първоинстанционното производство инстанция и за заповедното производство.
1
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно,
поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и че е необосновано.
Оспорва се възприетото от районния съд тълкуване на договора между страните от
18.07.2016 г. и доводът, че е от значение изпълнението на работата, а не начинът й на
извършване съобразно количеството машиносмени. Поддържа се, че договорът за наем
по същество представлява договор за транспортна услуга и определяща за цената по
същия е представената оферта, според която ценообразуването е поставено в
зависимост от броя на машиносмените. Приема се, че ищецът некоретно не е отчел
извършения от него по - малък обем на работата. Позовава се на изготвените от
ответника отчети по договор с „Баран инженеринг“ООД за установяването на
действителния обем на работата. Оспорва показанията на св.Р. М. като заинтересовани
с позоваването на чл.172 ГПК. По отношение претенцията за заплащане на 0,16 лева
по фактура № 482/24.03.2016 г. се сочи, че изводите на районния съд са противоречиви
и неясни, дадени при неправилно възприемане на заключението на ССчЕ. Поддържат
се оплакванията за нарушение на материалния закон, поради неправилна оценка на
вида и характера на договорната връзка между страните, както и на процесуалния
закон при кредитирането на свидетелските показания, както и необосноваността на
решението. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново
решение, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се направените разноски по
делото в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна „Младенов Транс БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Княгиня Клементина № 24А, ет.5,ап.13 с управител Е.Р. Н.-
В., чрез пълномощника по делото адв.Д.П., с който се взема становище за нейната
неоснователност. Оспорват се твърденията в жалбата и се излагат доводи за
правилността на обжалваното решение. Поддържа се, че страните са се договорили за
заплащането на твърда цена по договора. Оспорва се необходимостта от изготвянето
на товарителница за отчитането на транспорта с довода, че се касае за вътрешен
превоз. Излагат се доводи по отношение изготвянето на работни справки с
позоваването на чл.3.1 от договора между страните, както и намира за ирелевантни
представените работни справки между ответника и трето лица, а така и на договорът
между ответника и „Баран инижинеринг“ ООД. Моли се за отхвърляне на жалбата и за
присъждането на разноските по делото.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение и
откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
2
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.чл.415 ГПК, във вр. с чл. чл.79, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 303а ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 12 960 лева, представляваща незаплатена главница по фактура
№ **********/03.08.2016г. на обща стойност 57 960 лева с ДДС и 0.16 лева,
неизплатена главница по фактура № **********/24.03.2016г. на обща стойност 3000
лева с ДДС ведно със законната лихва за забава върху двете главници считано от
27.08.2019г. – датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на
сумите.
Исковото производство е образувано след издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13849/2019г. по описа на РС – Пловдив срещу
„Марица Менпауър“ ЕООД с ЕИК ********* за процесните вземания.Доколкото
длъжникът е възразил в законоустановения срок, на заявителя са дадени указания от
заповедния съд за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията,
който е предмет на разглеждане в настоящето производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че фактура № **********/24.03.2016г.
е била издадена за авансово плащане по проект за транспорт на оборудване по
направление гр.Пловдив - пристанище Бургас за сумата от 3 000 лева с ДДС, от която
ответникът дължат заплащането на 0, 16 лева. По отношение на фактура №
**********/03.08.2016г. се твърди, че е била издадена с основание - остатъчно
плащане по договор за наем на 5 бр.композиции от дата 18.07.2016г. за сумата от 57
960 лева, от която ответникът дължал заплащането на 12 960 лева. Договорът за наем
от 18.07.2019 г. бил сключен между ищеца като изпълнител и ответника като
възложител с предмет наемане на специализирани композиции за транспорт и
оборудване, за извършване на транспорт на товари от кораб до работна площадка на
територията на пристанище К., Р., контейнерен терминал SOCEP, с договорена цена от
90 000 лева без ДДС. Посочва се, че по договора е била издадена и фактура №
**********/01.08.2016г., по която била заплатена главницата от 39 000 лева. Поддържа
се, че по фактура № **********/03.08.2016г. са налични преводи в общ размер на
35 000 лева, като последното плащане било на 29.12.2016 г. Съгласно т.5 от договора
от 18.07.2019 г., ответникът е следвало да заплати фактура № **********/03.08.2016 г.
в 10 - дневен срок от датата на получаване на фактурата досежно мобилизацията и
доставката на оборудването в Пристанище К., Р. и 20 - дневен срок относно фактурата
за транспортните услуги, което не било изпълнено.
С подадения отговор на исковата молба, ответникът „Марица Менпауър“ ЕООД
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че сумата от 0.16 лева по
фактура № 482/24.03.2016г. е погасена с изплащане на сумата от 14 796,04 лева по
фактури № 482/24.03.2016г. и фактура № 483/30.03.2016г. като е надплатена сумата от
3
0.04 лева. Относно претендираната сума от 12 960 лева по фактура №
**********/03.08.2016г. твърди, че по тази фактура е платена сумата от общо 45 000
лева, тоест че ищецът е пропуснал плащане от 10 000 лева, при което действително е
налице разлика от 12 960 лева. Твърди, че в действителност между страните е бил
сключен договор за транспортни услуги, със специализирани композиции за транспорт
и оборудване, като предмета на същия се заключавал в наемане от страна на ответното
дружество на специализирана композиция за транспорт и оборудване, осигурени от
изпълнителя за извършване на транспорт на товари от кораб до работна площадка на
територията на пристанище К. - Р., контейнерен терминал SOCEP. Твърди, че
процесният договор е бил сключен от ответника в изпълнение на договор за наем на
кранове и оборудване с трето лице „Баран Инженеринг“ ООД от 06.07.2016г.
Съобразно сключения договор срокът по същия започвал да тече със стартиране на
разтоварването на кораба и приключвал с транспортирането на товарите, което
следвало да се извърши в рамките на 5 календарни дни. Предвидено било, че
извършването на транспортните работи следвало да бъде удостоверено с от страна на
изпълнителя-ищец с товарителници и/или работни справки, които да бъдат подписани
от съответното компететно лице на обекта /т.3.1 от договора/. Посочва, че цената на
договора формирана съгласно на изпълнителя от 16.07.2016 г. в размер на 90 000 лева
без ДДС, съдържаща обща цена за оборудването от 39 000 лева без ДДС и също така е
предвидено заплащането на всяка една машиносмяна за отделните модули с единична
цена, която е определена в офертата от 10 200 лева без ДДС за една машиносмяна.
Според ответника, в първата част от офертата, засягаща крайната цена на отдаваните
по наем специални съоръжения, е заплатена сумата от 46 800 лева с ДДС по фактура №
526/01.08.2016 г. с две плащания на 02.08.2016 г. за 39 000 лева и на 02.09.2016 г. за
7 800 лева. По отношение на втората част от изпълнението на договора - за
транспортна услуга, ищецът бил издал процесната фактура за сумата от 57 960 лева за
неясен брой машиносмени. Последните следвало да бъдат установени с товарителници
или работни справки, подписани от компетентно лице, съгласно чл.3.1. от договора от
ищеца, каквито не били представени. Прави съпоставка на отчета на дейността по
договора с „Баран Инженеринг“ ООД, от което заключава, че реално извършените от
ищеца машиносмени са на стойност от 44 800 лева с ДДС, които са била заплатени с
плащане на сумата от 45 000 лева по фактура № 527/03.08.2016 г.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че страните са били
в облигационни отношения по договор за наем с наименование проект: транспортни
услуги, със специализирани композиции за транспорт и оборудване от 18.07.2015 г.
Предмет на договора е наемане от страна на Възложителя на специализирана
4
композиция за транспорт и оборудване /наричано за краткост оборудването/,
осигурени от изпълнителя, за извършване на транспорт на товари от кораб до работна
площадка на територията на пристанище К. - Р., контейнерен терминал SOCEP /т.2.1/.
Договорено е срокът да започва да тече със стартиране на разтоварването на кораба,
превозващ товарите, и да приключи с транспортирането на всички товари, както и
неговото извършване в рамките на пет календарни дни. Последното е предвидено да се
удостовери с товарителници и/или работни справка, подписани от съответно
компетентно лице / т.3.1/. Договорената между страните цена е 90 000 лева без ДДС, с
включени мобилизация, демобилизация на оборудването/транспортните композиции и
товарозахватни приспособления/ съгласно оферта на изпълнителя от 16.07.2016 г.
/т.4.1/. Предвидено е плащането да се извърши по следния начин: мобилизацията на
оборудването да се фактурира при доставката му на пристанище К. и заплатено на
изпълнителя до 10 дни от датата на фактурата за стойността й; стойността на
транспортната услуга да се заплаща на изпълнителя до 20 дни след фактурата /т.5.1/.
Посочено е задължението на ищеца да извърши предварително проучване на терена и
маршрута, по който ще се извърши транспорта /т.6.1/ и да инспектира повторно
работната площадка по маршрута преди започване на работа /т.6.2/ Предвидено е, че
персоналът, извършваш транспорта по договора се назначава от изпълнителя, който
извършва всички плащания съгласно трудовото, социално – осигурителното и
данъчното законодателство на наетите от него лица, включително заплаща заплати,
осигуровки, данъци и др. на операторите /т.6.5, т.6.10. и т.6.12/.
С оглед съдържанието на постигнатите между страните договорености,
настоящият съд намира, че договорът от 18.07.2015 г. инкорпорира елементи както на
договор за наем, с който ищецът се е задължил да отдаде под наем на ответника
специализирани композиции за транспорт и оборудване, така и договор за транспортна
услуга, с който ищецът се е задължил да извърши транспорт на товара на ответника от
кораб до работна площадка на пристанище К., Р.. За това свидетелства както
задължението на ищеца за осигуряване на оборудването /мобилизация/, така и
задължението му за преварително проучване и повторна инспекция на маршрута на
транспорта, извършването на транспорта от нает от ищеца персонал/оператори, на
които да заплаща, осиуровки, данъци и др.
Страните не спорят, че с оглед изпълнение на предмета на договора са издадени
две фактури № **********/01.08.2016г. /за кратко с № 526/01.08.2016г./ и фактура №
**********/03.08.2016г./за кратко фактура № 527/ 03.08.2016 г./, които са представени
по делото. Фактура № 526/01.08.2016г. е с главница от 39 000 лева без ДДС с
основание позициониране на тежкотоварна композиция, вземането по която не се
претендира и е извън предмета на делото. Процесна е фактура № 527/ 03.08.2016 г. за
сумата от 48 300 лева без ДДС / 57 960 лева с ДДС/ с основание остатъчно плащане
по договора за наем на 5 бр.композиции от дата 18.07.2016 г., по която ищеца
5
претендира вземането от 12 960 лева. Твърдението на ищеца е, че сумата се дължи от
цената по договора от 18.07.2016 г. в размер на 90 000 лева като окончателно
договорена. Ответникът оспорва това си задължението с довода, че заплащането на
транспорта е обосновано от извършените машиносмени. Според ответника цената по
договора се формира от наемна цена и от броя на извършени машиносмени за
транспорта, съобразно оферта от 16.07.2016 г., цитираната в т.4.1. от процесния
договор. Така и ответникът твърди, че сумата от 39 000 лева без ДДС по фактура №
526/01.08.2016г. представлява наемната цена по договора, която е платил. Касателно
процесната фактура № 527/ 03.08.2016 г. твърди, че е издадена за стойността на
транспортната услуга, но посочената в нея стойност от 57 960 лева не съответства на
реално извършените машиносмени, доколкото не са представени товарителници и/или
работни карти.Този си довод ответникът обосновава и с работни карти по договор с
третото лице „Баран Инженеринг“ ООД от 06.07.2016г., от които се заключава, че
извършените машиносмени са на стойност от 44 800 лева с ДДС. В аспекта на
изложеното се поддържа във въззивната жалба, че ценообразуването по договора от
18.07.2016 г. е поставено в зависимост от броя на извършените машиносмени, с което
се оспорва и решаващият извод на районния съд, че цената по договора не е формирана
на база на машиносмени, а на база транспортиране на всички товари.
След преценка на представения договор от 18.07.2016 г., въззивният съд намира,
че договорената в него цена от 90 000 лева без ДДС е крайна такава за наемане на
оборудването и извършването на транспорта по договора. В договора цената от 90 000
лева е посочена за наема/мобилизацията/ на оборудването и за транспорта без
разграничение на отделните им стойности. По отношение на транспорта е договорено
да се извърши за пет календарни дни като заплащането на цената не е обвързано от
дните изпълнение на услугата, а още по - малко от количество машиносмени. Така и
липсва договорка за определяне стойността на транспортната услуга въз основа на
количество извършени машиносмени. Подобно условие не се установява и от
представената оферта за транспорт на извънгабаритен товар от 16.07.2016 г. на
„Младенов Транс БГ“ ЕООД, цитираната в т.4.1. от процесния договор. В офертата е
посочена обща цена от 90 000 лева без ДДС в табличен вид за позициониране на
празни композиции, в две графи по компоненти за модул 12-оси, модул 8 – оси,
нотебум 2, разтегателен ханглер, разтегателен нотебум, лоубед. Посочена е
окончателна цена от 39 000 лева и цена на една машиносмяна от общо 10 200, 00 лева.
Като Забележка в офертата е отбелязано, че цената от 90 000 лева без ДДС включва
позиционирането на техника и 5 бр.машиносмени, но в офертата никъде не е посочено,
че стойността на транспорта се определя на база на количеството фактически
извършени машиносмени. Не е и записано, че сумата от 39 000 лева съставлява
стойността на наема. Тоест не се доказват твърдения на ответника – жалбоподател, че
стойността на наема по договора е в размер на 39 000 лева, доколкото такива данни
6
няма по делото, както и че фактическото извършване на броя на машиносмените е
критерий за определяне на стойността на транспортната услуга, тоест че количеството
извършени машиносмени е формиращо за цената. Следователно се налага извод, че
сумата от 90 000 лева представлява крайна цена за извършването на предмета на
договора – предоставяне на оборудването под наем и транспорта, доколкото и не може
да се обоснове извод за обратното. С оглед на изложеното, неоснователно е
възражението в жалбата, че ценообразуването е поставено в зависимост от броя на
машиносмените и че начинът на изпълнение, тоест броя на машиносмените, е от
значение при преценка задължението на възложителя за заплащането на цената по
договора. По аргумент от изложеното, представените от ответника работни карти по
договора между него и „Баран Инженеринг“ ООД от 06.07.2016г. са ирелеватни,
доколко между страните по делото не се установяват договорки за остойностяване на
транспорта от броя на машиносмените, както и защото ищецът не е обвързан от
договореностите между ответника и неговите контрагенти.
От доказателствения материал по делото се налага извод за изпълнението на
договора от ищеца и приемането на работата по него от ответника, макар и да не са
представени товарителници и/или работни карти, удостоверяващи извършването на
транспорта от ищеца, за което възразява жалбоподателя. В първоинстанционното
производство е прието като доказателство заключение на съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че фактура № 527/ 03.08.2016 г. е осчетоводена от
ответното дружество със счетоводен запис в хронологичната и аналитичната му
ведомост, начислен е данък за покупката с нея и ДДС в пълния му размер по фактурата
от 9 660 лева. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице изрично е
посочило, ответникът е използвал правото на приспадане на данъчен кредит за
процесния период в пълен размер, който съответства на изчисления ДДС по фактурата.
Изводите си вещото лице е обосновало с постъпилата по делото справка от НАП,
според която фактурата е включена в дневника за покупки на ответника като доставка
с пълен данъчен кредит. Според постоянната практика на ВКС, ако възложителят, респ.
негов представител, е отразил в счетоводните регистри на търговското дружество
издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал правото на приспадане
на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на
фактически изпълнените работи, дори и документално да не е удостоверно
извършването на работата/ решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II
т. о., Решение № 178 от 13.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2017 г., II т. о., ТК/. Също
така се приема, че осчетоводяването на фактурите и включването им в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват
недвусмислено признание на задължението / решение № 7/22.02.2011 г. по т. д. №
264/2010 г. на ВКС, Iт. о. и в решение № 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на ВКС,
II т. о./. В аспекта на изложеното се налага извод, че с отразяването на фактура № 527/
7
03.08.2016 г. в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупките по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата – представлява
приемане на изпълнението по договора и недвусмислено признание на задължението
по фактурата. С оглед на така установените обстоятелства е неоснователно
възражението срещу кредитираните от районния съд показания на св. Р. М., доколкото
макар същият действително да се посочва като изпълнител на поръчката, то неговите
показания за изпълнението на предмета на договора и приемане на изпълнението от
възложителя се подкрепят от конклудентните действия на възложителя, с които е
признал вземането по фактура № 527/ 03.08.2016 г.
При доказателствена тежест за ответника по делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на сумата от 12 960 лева като остатък от задължението по
фактура № 527/ 03.08.2016 г. Същевременно от заключението на първоначалната ССчЕ
се установява, че ответникът е извършил пет плащания в общ размер на 45 000 лева,
поради което неиздължения остатък по същата е в размер на 12 960 лева. Следователно
предявения иск за установяване задължението на ответника за сумата от 12 960 лева по
фактура № 527/ 03.08.2016 г. е основателен.
Основателна е и претенцията за заплащане на сумата от 0, 16 лева по фактура №
**********/24.03.2016г. като неизплатен остатък от авансовото плащане по договора,
което задължение се установява от допълнителното заключение на ССчЕ, поради което
са и неоснователни възраженията против дължимостта на същото.
Следователно предявените искове за установяване на задължението на
ответника за заплащането на претендираните суми, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, правилно са били уважение от районния
съд. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба против същото да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на делото право на разноските по делото има въззиваемата
страна, която претендира същите в размер на 940 лева по договор за правна защита и
съдействие. Жалбоподателят е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на възнаграждението, което е основателно до размера на 918, 80 лева,
съставляващ минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото по
делото не е налице правна и фактическа сложност и въззивното производство е
протекло с едно съдебно заседание, в което не са извършвани процесуално-следствени
действия.
Мотивиран от изложените съображения, Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262439 от 03.11.2021г., постановено по гр. д. №
19268/2019г. по описа на РС Пловдив, XVII гр. с.
ОСЪЖДА „Марица Менпауър“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. Родопи № 65, ет.1, с управител А.Я., да заплати на
„Младенов Транс БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Княгиня Клементина № 24А, ет.5,ап.13, с управител Е.Р. Н.-В., сумата в
размер на 918, 80 лева, разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9