Р Е Ш Е Н И Е № 153
Гр. Сливен, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 178 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от К.А.А.,
ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0814-000033/12.03.2020 г. по чл. 171 т. 2а, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата, издадена от Началник на РУ – Стралджа при ОД на МВР Ямбол,
с която е разпоредено прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от шест месеца. Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Оспорващият твърди, че процесното ППС е
собственост на „А.“ ЕООД, а автомобилът е бил управляван от служител Е.Д. Е., който
е напуснал работа без да уведоми работодателя си за съставените актове за
нарушения по ЗДвП. Заявява още, че не К.А. е собственик на автомобила, а
дружеството. Моли съда да отмени процесната
принудителна административна мярка.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***, който
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Излага доводи от фактическо естество.
В с.з. административният орган Началник РУ – Стралджа при ОД на МВР - Ямбол,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 30.01.2020 г. в 10:20 ч. в гр. Карнобат полицейски служители спрели
за проверка водача на лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ******* и
установили неговата самоличност – Е.Д. Е., както и обстоятелството, че същият
управлява МПС след като има наложено наказание „глоба“ за нарушение по ЗДвП и изтекъл
срок на плащане. За установеното нарушение бил съставен АУАН № АА 662080/30.01.2020
г. и издадено Наказателно постановление № 20-0282-000036/25.02.2020 г. Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б.
„д“ от ЗДвП полицейски инспектор при РУ – Карнобат разпоредил временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата гроба. На 12.03.2020
г. около 14:45 часа в с. Лозенец по път I-6 км. 424+6 в
посока гр. Сливен полицейски служители в ОД на МВР – Ямбол спрели за проверка лек
автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № *******, собственост на „А.“ ЕООД, управляван от Е.Д.
Е., при която установили, че водачът е с временно отнето по реда на чл. 171 т.
1 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС. Срещу Е. бил съставен АУАН №
724160/12.03.2020 г. за нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП.
На същата дата – 12.03.2020 г. Началникът на РУ – Стралджа при ОД на
МВР - Ямбол издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0814-000033
по чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на К.А.А. прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца. Заповедта била връчена на А. на 30.04.2020 г. Жалбата срещу същата е
подадена до настоящия съд на 14.05.2020 г.
Към доказателствата по делото е приобщено Свидетелство за регистрация
на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Голф 1.9 ТДИ с рег. № *******, от
което се установява, че собственик на превозното средство е „А.“ ЕООД, със
седалище гр. Сливен.
Представена е и приобщена по доказателствата визираната в оспорения акт
Заповед № 326з-1397/23.06.2017 г., издадена от Директора на ОД на МВР – Ямбол,
с която Началник РУ – Стралджа при ОД на МВР - Ямбол е оправомощен
да прилага принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5,
б. „а” т. 6 и т. 7 от Закона за движението по пътищата.
По делото е разпитан като свидетел Е.Д. Е., който заявява, че е р. в ******
до *** г. като т. п. и е у. п. а.. За неплатените глоби и съставения акт, както
и за отнемането на свидетелството за управление не уведомил управителя на
дружеството, за което р.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник на
Районно управление – Стралджа при ОД на МВР – Ямбол, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със
Заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. материална компетентност по чл. 172 ал. 1 от
Закона за движението по пътищата. Като издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, като при нейното
издаване не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, съдът приема заповедта като валидна и процесуално законосъобразна. При
преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като
неоспорени от страните, обжалваната
заповед обаче се преценява от настоящата съдебна инстанция като издадена в противоречие
с относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 171 т.2а б."а" ЗДвП, принудителната административна мярка, обективирана като „Прекратяване регистрацията на ППС“ се
налага на собственик, а в процесния случай адресат на
атакуваната заповед е лице, което не е такъв. Случаите, в които може да се
приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази
по буква "а": когато собственик управлява МПС без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства.
С оглед
разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът намира, че при издаването на заповедта
административният орган неправилно е определил субекта на процесната
ПАМ. Същата може да се причисли към категорията на преустановителните
административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения. С
фактическото прилагане мярката по чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП,
собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното
средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се
разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като
ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на
собственика на автомобила, поради което и именно собственикът е адресат на
акта, с който се налага ПАМ.С неправилно определяне на адресата на акта е допуснато
нарушение на материалния закон, доколкото е изпълнена принудителна
административна мярка по отношение на лице, което не е собственик на автомобила,
чиято регистрация е прекратена. В т.см. е Решение № 2320/18.02.2019 г.,
постановено по адм. д. № 10016/2018 г. по описа на
Върховния административен съд.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че подадената жалба е основателна, а обжалваният
административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0814-000033/12.03.2020 г. по чл. 171 т. 2а, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата, издадена от Началник на РУ – Стралджа при ОД на МВР
Ямбол, с която е разпоредено прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца е незаконосъобразна като издадена в
противоречие с относимите материалноправни
норми и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява и следва да се уважи претенцията на оспорващата
страна за присъждане на сторените по делото разноски. Същите възлизат на 410,00
(четиристотин и десет) лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса и
400,00 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл.
пето от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0814-000033/12.03.2020 г. по чл. 171 т. 2а, б. „а“ от Закона за движението
по пътищата, издадена от Началник на РУ – Стралджа при ОД на МВР Ямбол, с която
по отношение на К.А.А. е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на К.А.А., ЕГН **********,
с адрес *** разноски по делото в размер на 410,00 (четиристотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: