Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Д., 17.05.2021
година
В
И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Д. РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет и
първи състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря С. Б., като разгледа докладваното от
съдия М. Неделчева гражданско дело №2869 по описа на ДРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. Д., .., ул. „О.” №.., представлявано и управлявано от Й.К.К.,
чрез упълномощения адвокат Е.И.Р., съдебен адрес:***, офис .., с която срещу „А.Г.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., жк „Д.”, ** „А.Г.”,
представлявано от А.Г.А.са предявени кумулативно субективно съединени искове
по чл.327 от ТЗ ъв вр. с чл.79, ал.1, предл.
1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми:
1) 7776.59 лв. - главница, представляваща неплатена цена по сключен
между страните неформален договор за покупко – продажба на стоки /резервни части/ и ремонт на
селскостопанска техника, съгласно следните фактури:
- Фактура №**/20.09.2019г. на стойност 1668.00 лева, ведно със
складова разписка №../12.07.2019г. и приемо-предавателен протокол работна карта №../12.07.2019г., касаеща смяна на селенови втулки и
регулиране люлка на комбайн, собственост на ответника;
- Фактура №**/20.09.2019г. на стойност 1056.00 лева, ведно със
складова разписка №../12.07.2019г. за покупка на резервна част;
- Фактура №**/20.07.2020г. на стойност 3183.82 лева, ведно със складова разписка №../28.04.2020г. и
приемо-предавателен протокол работна карта №../28.04.2019г.,
касаещ ремонт /демонтаж и монтаж на преден мост/ на челен товарач и покупка на
резервни части;
- Фактура №**20.07.2020г. на стойност 1868.77 лева, ведно със складови разписки №../12.06.2020г. и №..26.05.2020г.
за покупка на резервни части, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.10.2020г. до окончателното и изплащане задължението, както и
сумата от
2/
411.47 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от падежа на всяко от главните задължения на отделните фактури до 12.10.2020г.
Претендират се сторените по делото
разноски.
В ИМ ищецът твърди, че с ответника са
били в търговски отношения през 2019г. и 2020г., като ищцовото дружество е
издало горепосочените 4 броя фактури, на обща стойност 7776.59 лв., за закупени
и доставени на ответното дружество резервни части за земеделска техника и за
ремонтни услуги.
Към датата на подаване на исковата молба ответното
дружество не е погасило в цялост задълженията си по описаните фактури, падежът
на които е настъпил. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение,
ведно с обезщетение за забава в размер на сумата от 411.47 лева – представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяко от главните задължения до 12.10.2020г
С разпореждане от 21.10.2020г. ДРС е изпратил на
ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено лично от управителя на ответното дружество на
20.11.2020г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който не оспорва иска по основание и размер, предлага на ищеца сключване на
съдебни или извънсъдебна спогодба при разсрочено плащане по схема,
конкретизирана в отговора.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител моли съдът да уважи изцяло
исковата молба.
Ответникът, чрез упълномощения адвокат оспорва
исковете по основание и размер и моли за отхвърлянето им, като заявява, че не
поддържа направеното признание с отговора по исковата молба, но същевременно
сочи, че управителите на двете дружества са имали разговори в хода на процеса
за договаряне на разсрочено плащане на задълженията на „А.Г.” ЕООД към ищеца.
Д.районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбите на чл.327 от ТЗ във
вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно, наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения между
страните през 2019г. и 2020г. за търговски договор за покупко-продажба на стоки
/резервни части за машини за земеделска техника/ и ремонта и и в тази връзка -
размера на възникналите задължения, както и изпълнение на договорните си
задължения като продавач и, че е изправна страна по двата договора.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже
възраженията си в отговора и при установяване на горните предпоставки от ищеца,
следва да докаже, че е погасил търсените суми.
При така разпределената доказателствена тежест, от
правна страна, съдът приема иска за основателен и доказан по следните
съображения:
Като писмени доказателства по делото са приети гореописаните
четири фактури, складови разписки и работни карти /л.4-14/, от които се
установява, че са ремонтирани машини за земеделска техника /комбайни/ и са
продадените стоки /резервни части за тези машини/, които са доставени на
купувача към момента на издаването на фактурите, а те са съставени от ищеца с получател: ответника. Във фактурите са обективирани съществените елементи от
съдържанието на договора за продажба – стоката, съставляващ нейния предмет и
дължимата за нея цена. Индивидуализирани са и страните по сделката и е посочен
падежът на задължението за плащане на цената. Съдът намира, че чрез тези
документи пряко се установяват облигационните отношения между страните по повод
продажбата на процесните стоки.
От представените доказателства се установява, че
страните са били в търговски отношения през 2019г. и 2020г., като в тази връзка
ищцовото дружество е издало процесните 4 броя фактури, на обща стойност 7776.59
лв., за закупени и доставени на ответното дружество резервни части за
земеделска техника и за ремонтни услуги.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
но поради невнасяне от ответника на определения му депозит, не е призовано
вещото лице и не е депозирано заключение /с протоколно определение от
15.04.2021г. съдът е отменил определението си, с което е назначил ССЧЕ/.
Тъй-като ответната страна възпрепятства събирането на доказателства, чрез съответната
експертиза, съдът на осн. чл.161 от ГПК приема за доказани фактите, за които
ответното дружество е създало пречки за събирането им, а именно: че
счетоводството на ищеца е водено редовно и счетоводните записвания са в съответствие
с изискванията на счетоводното и данъчно законодателство, че между страните са
съществували търговски отношения през 2019г. и 2020г., по повод на което ищецът
е издал процесните 4 фактури, че те са били отразени в счетоводството на ищеца
и на ответника, че е ползван данъчен кредит и са фигурирали в дневниците за
продажби, още повече, че ответникът не оспорва доставката на резервните части и
ремонта на машините, нито подписите на лицето, подписало за купувача процесните
фактури, складовите разписки и работната карта, както и, че дължимите суми по
фактурите на обща стойност 7776.59 лв. не са платени от ответника.
Обезщетението за забава по четирите фактури е в общ размер на 411.47
лв., изчислена за периода от деня, следващ датата на падежа по съответната
фактура до 12.10.2020г. Исковете /главен и акцесорни/, като основателни и
доказани следва да бъдат уважени за претендираните от ищцовото дружество
размери, визирани по-горе.
Относно
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените
от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 361.06 лв. -
държавна такса /л.3/ и 750.00 лева – адвокатско
възнаграждение /л.15/, съгласно предстаените доказателства и списък с
разноски по смисъла на чл.80 от ГПК /л.46/.
Водим от горното, Д. районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„А.Г.” ЕООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: гр.Д., жк „Д.”, ** „А.Г.”, представлявано от А. Г. А., ДА ЗАПЛАТИ НА
„А.” ООД, ЕИК **, адрес на управление: гр. Д., …, ул. „О.” №.., представлявано от Й. К., на
осн. чл. 327 от ТЗ във вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните
суми:
1) сумата от 7776.59 лв. /седем хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща неплатена цена по сключен
между страните неформален договор за покупко – продажба на стоки /резервни части/ и ремонт на селскостопанска техника, съгласно следните фактури:
- Фактура №**/20.09.2019г. на стойност 1668.00 лева, ведно със
складова разписка №…/12.07.2019г. и приемо-предавателен протокол работна карта №../12.07.2019г., касаеща смяна на селенови втулки и
регулиране люлка на комбайн, собственост на ответника;
- Фактура №**/20.09.2019г. на стойност 1056.00 лева, ведно със
складова разписка №../12.07.2019г. за покупка на резервна част;
- Фактура №**/20.07.2020г. на стойност 3183.82 лева, ведно със складова разписка №../28.04.2020г. и
приемо-предавателен протокол работна карта №…/28.04.2019г.,
касаещ ремонт /демонтаж и монтаж на преден мост/ на челен товарач и покупка на
резервни части;
- Фактура №**20.07.2020г. на стойност 1868.77 лева, ведно със складови разписки №…/12.06.2020г. и
№21945/26.05.2020г. за покупка на резервни части, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.10.2020г. до окончателното и изплащане
задължението и
2/ сумата от 411.47 лв.
/четиристотин и единадесет лева и четиридесет и седемстотинки/, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от падежа на всяко от главните задължения на отделните фактури до 12.10.2020г.
ОСЪЖДА „А.Г.”
ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр.Д., жк „Д.”, ** „А.Г.”, представлявано от А. Г.А., ДА ЗАПЛАТИ НА
„А.” ООД, ЕИК **, адрес на управление: гр. Д., …, ул. „О.” №.., представлявано от Й.К., на осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК, сторените по делото разноски, както следва: 361.06 лв. /триста шестдесет и един
лева и шест стотинки/ – платена държавна такса и 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева – уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми: … при „П. Б. (Б.)“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ДОС В 14-ДН. СРОК
ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ ОТ СТРАНИТЕ С ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: