№ 84
гр. Търговище , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20203530200932 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Акцент 9084“ ЕООД гр. Търговище, представлявано от
управителя Е. Д. М., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Д.П. от ТАК,
против Наказателно постановление № 25-000130/12.11.2020 г. на Директора на Дирекция
”Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на дружеството, в качеството му на
работодател, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
1500 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. В жалбата не се оспорват фактическите
констатации по АУАН и НП и се признава извършеното нарушение. Жалбоподателят
навежда доводи за маловажност на допуснатото нарушение и моли за прилагане на
разпоредбата на чл. 415в от КТ, поради отстраняване на нарушението веднага след
допускането му и липсата на настъпили вредни последици за живота и здравето на
работника. Предвид тези доводи настоява за изменение на обжалваното НП в санкционната
му част като се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. В съдебно заседание дружеството-
жалбоподател се представлява от адв. Д.П., който поддържа жалбата и заявява изрично, че
не претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Търговище, се представлява
от ст. ю. к. Р. Х., която оспорва жалбата, като изтъква, че в процесния случай по безспорен
начин е доказано визираното в НП административно нарушение и НП е издадено при
спазване на административно производствените правила. Относно искането на
жалбоподателя за прилагане на чл. 415в от КТ становището на АНОрган е за
неоснователност на същото, тъй като искането за издаване на разрешение от ДИТ било
1
направено на 09.07.2020г. и имало действие занапред, поради което не заличавало
допуснатото нарушение. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди
наказателното постановление.
Районна прокуратура – град Търговище, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания нарушител на
16.11.2020г., видно от приложената разписка, а жалбата против същото е входирана в Д“ИТ“
- Търговище на 20.11.2020г., при което съдът приема, че последната е подадена в законния
7-дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява
редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
От приложения по АНПреписка протокол №ПР2017784/28.07.2020г. става ясно, че на
01.07.2020 г. в 13.06 часа е извършена проверка от инспектори в Дирекция ”Инспекция по
труда” гр. Търговище в обект – кафе „Акцент“ в гр. Търговище, пл. „Свобода“, стопанисван
от „Акцент 9084“ ЕООД гр. Търговище. При проверката е установено, че в обекта полага
труд Г.Б.М., роден на **********г. (лице от 16 до 18 години) с посочен ЕГН, който работел
като сервитьор – взема поръчки, сервира напитки и приема плащания от клиенти, с работно
време за деня от 11.00 ч. до 15.00 ч., почивни дни - по график и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 305 лв. Контролните органи извършили проверка в книгата
/регистър/ за постъпили искания и издадени разрешения за приемане на работа на лица до
18- годишна възраст в Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Търговище като от същата е
установено, че към 01.07.2020 г. от работодателя „Акцент 9084“ ЕООД няма постъпило
искане и издадено от Д“ИТ“разрешение за приемане на работа на непълнолетния Г.Б.М..
Предвид направената констатация е съставен АУАН № 25-000130/29.07.2020г. срещу
„Акцент 9084“ ЕООД - гр. Търговище, представлявано от управителя Е. Д. М., за нарушение
на чл. 303, ал. 3 от КТ. Актът е подписан от актосъставителя и двама свидетели, същият е
съставен в присъствието на управителя на дружеството - нарушител, който е подписал без
възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са депозирани писмени такива.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление №
25-000130/12.11.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище, с
което за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, изразяващо се в това, че на 01.07.2020г.
работодателят приел на работа в обекта - кафе „Акцент“ в гр. Търговище, пл. „Свобода“
непълнолетния Г.Б.М. - лице от 16 до 18 години, без разрешение на инспекцията по труда,
на „Акцент 9084“ ЕООД - гр. Търговище, представлявано от управителя Е. Д. М., е
наложено на основание чл. 414, ал. 1 от КТ административно наказание - имуществена
санкция в размер на 1500 лв. В с.з. е разпитан като свидетел Г.Б.М., който посочва, че през
2020г. е работил в кафе“Акцент“като сервитьор при работно време от 11ч.до 15ч. като денят
на извършената проверка бил първият му работен ден. Според свидетеля работата не му
тежала и я вършел с удоволствие без да се затруднява до началото на м.септември 2020г.
2
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.
Относно съставения АУАН – след направен преглед на акта съдът установи, че
същият съдържа всички визирани от чл. 42 ЗАНН реквизити и е изготвен по правилата на
чл. 37 и чл. 40 от ЗАНН. Съставен е от компетентно за целта длъжностно лице, имащо
контролни функции по смисъла на чл. 416 ал.1 КТ. Ето защо съдът приема, че при съставяне
и връчване на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Относно обжалваното наказателно постановление – На първо място следва да се
отбележи, че наказателното постановление е съставено от овластено за това длъжностно
лице - директора на Д”ИТ” – град Търговище, като овластяването му следва от разпоредбата
на чл. 416 ал. 5 КТ. При преглед на съдържанието на обжалваното НП съдът установи, че
същото съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 57 ал.1 и 2 ЗАНН реквизити. При
издаване на процесното НП съдът приема, че са спазени процесуалните правила на ЗАНН.
След като установи липсата на допуснати съществени нарушения в процедурата по
издаване на АУАН и НП, които да ограничават правата на нарушителя, съдът следва да
разгледа оплакванията в жалбата по съществото на казуса и да провери спазен ли е
материалния закон. Безспорно е установено извършването на нарушение по чл. 303 ал.3 КТ,
съгласно който лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията
по труда за всеки отделен случай. При това положение съдът дължи произнасяне по въпроса
приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 414в ал.1 КТ. Във връзка с този въпрос,
отнасящ се до маловажност на нарушението, следва да се посочи, че КТ се явява специален
закон спрямо ЗАНН, в частност спрямо чл. 28 ЗАНН, тъй като в КТ има изрична разпоредба,
озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение“, и това е чл. 415в ал.1 КТ, съгласно
който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Според конкретиката на
казуса, установена от наличните по АНПреписка доказателства и събраните свидетелски
показания, установеното при проверката непълнолетно лице, работещо като сервитьор в
питейното заведение, е започнало работа в същия ден, приемало е поръчки и плащания от
клиенти, при тричасово работно време в интервала от 11ч.до 15ч. Към деня на проверката
непълнолетният е бил на възраст 17 години и 4 месеца, т.е. 8 месеца преди да стане
пълнолетен. Следователно същият се е намирал близо до възрастта, възприета от
законодателя като критерий за достигната житейска зрялост и пълна дееспособност.
Същността на извършваната от непълнолетния работа не предполага физическо и
психическо натоварване, които да поставят в риск здравето или живота му, в какъвто смисъл
са и показанията на същия непълнолетен. По делото не са налице наведени твърдения и
събрани доказателства за това от нарушението да са произтекли каквито и да било вредни
3
последици за работника. От документите се установява, че още на следващия ден след
проверката – 02.07.2020г., непълнолетният е получил издадено медицинско удостоверение и
на 09.07.2020г. работодателят е подал искане в Д“ИТ“ за издаване на разрешение по чл. 303
ал.3 КТ, като такова разрешение е издадено на 10.07.2020г. под №20055772. Изложените
данни за това, че непълнолетният е работил не седмици и дни, а само два часа към момента
на проверката, че извършваната от него работа, на която към този момент се е обучавал, не
го е натоварвала и съответно не са настъпили вредни последици от същата за него, както и
предприетите непосредствено след проверката действия по изпълнение на процедурата по
чл. 303 ал.3 КТ, и издаденото 9 дни след проверката разрешение от Д“ИТ“ са обстоятелства,
сочещи на маловажност на случая, който се отличава с по – ниска степен на тежест в
сравнение с други подобни нарушения. Предвид изложеното настоящият състав намира, че
установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 415в ал.1 от КТ, и като не е приложил
тази разпоредба административно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон чрез неправилното му приложение. Предвид отчетените данни и с оглед липсата на
сведения за финансовото състояние на търговеца – жалбоподател, съдът намира за
справедливо налагане на имуществена санкция в средния законов размер от 200 лева. Ето
защо НП следва да бъде изменено като вместо наложената на основание чл. 414, ал. 1 от КТ
имуществена санкция” в размер на 1500 лева на жалбоподателя следва да се наложи
„имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание чл. 415в ал.1 от КТ.
Предвид изменението на обжалваното НП и доколкото разпоредбата на чл. 143 АПК,
към която препраща чл. 63 ал.3 ЗАНН относно отговорността за разноски, визира хипотези
на цялостно отхвърляне на жалбата или отмяна на обжалвания акт, то в случая не следва да
бъдат присъждани разноски. При субсидиарно прилагане съгласно чл. 144 АПК на чл. 78
ГПК за присъждане на разноски съразмерно на уважената, респ.отхвърлена част от искането,
съдът отчита следното: в настоящото производство жалбоподателят не претендира за
разноски, но искане за присъждане на такива е направено от страна на АНОрган, който в
съдебното производство е представляван от юрисконсулт. В жалбата и в съдебно заседание
жалбоподателят оспорва само размера на наказанието и основанието, на което то е
наложено, като настоява за прилагане на чл. 415в ал.1 от КТ. Доколкото съдът намира
искането за основателно, поради което изменя процесното НП като вместо наложената на
основание чл. чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева налага такава
на основание чл. 415в ал. 1 от КТ в размер на 200 лева, следва да се приеме, че искането на
жалбоподателя е уважено изцяло, поради което не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНОрган.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-000130/12.11.2020 г. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище, с което за извършено административно
нарушение по чл. 303 ал.3 КТ на „Акцент 9084“ ЕООД със седалище в гр. Търговище,
4
представлявано от управителя Е. Д. М., е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, В ЧАСТТА
на наложеното административно наказание, като вместо наложената на основание чл. 414,
ал. 1 от КТ „имуществена санкция” в размер на 1500 лева налага на основание чл. 415в ал.1
от КТ на „Акцент 9084“ ЕООД със седалище в гр. Търговище, представлявано от управителя
Е. Д. М., „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5