Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ………..12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIV-ти
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Богданка Гешева и прокурора Стоил Томов,
като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВ ВНОХД №4047/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда на СРС, НО, 97
състав от 18.04.2018г. по НОХД№21200/14г., подсъдимият Н.Ф.О. е признат за
невиновен, за това че на 26.05.2014 г. в гр. София, като извършител в съучастие
с неустановено лице отнел чужди движими вещи на обща стойност 17 414,55 лева от
владението на Й.И.Я., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил
за това сила, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдаван по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 198, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 НПК
направените разноски са оставени за сметка на държавата.
В законовия срок е постъпил
въззивен протест срещу горецитираната присъда на СРС и допълнение към него, в
които се поддържа, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена
при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Счита, че
не е проведено от районния съд обективно и всестранно разследване, което е
съществено нарушение на процесуалните правила. Според прокурорът неправилно
съдът е отказал да обяви за ОДИ пострадалият и свидетел очевидец на
престъплението Й.Я., за да бъде редовно призован и разпитан като свидетел в
съдебната фаза. Поради това се прави искане да се установи местонахождението на
този свидетел и той да се разпита от въззивния съд. Предлага се присъдата да
бъде отменена и вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда, а
алтернативно да се отмени и делото да се върне на нов съдебен състав на СРС
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В разпоредително заседание
въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
Пред въззивния съд
представителят на СГП не поддържа протеста на СРП и посочва, че оправдателната
присъда на СРС е правилна и законосъобразна. Застъпва мнението, че обвинението
срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин. Посочва, че присъдата следва
да бъде потвърдена.
В заседание пред въззивния
съд защитникът на подсъдимия оспорва въззивния протест. Твърди, че обвинението
не е било доказано по несъмнен начин. Моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият подкрепя
казаното от защитника си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната ѝ и връщане на
делото на предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните
по делото доказателствени източници, обсъдени подробно в мотивите към присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Н.Ф.О. е роден
на *** ***, български гражданин, не е женен, средно образование, работи, неосъждан,
ЕГН **********.
На 25.05.2014 г. вечерта свидетел
Й.И.Я. заедно със св. М.и св. С. решили да отидат в заведение в Студентски град,
гр.София, за да се почерпят. По това време пострадалият живеел с момичетата в
едно жилище. Същата вечер Я.разполагал с голяма сума, тъй като бил продал
недвижим имот. В заведенията демонстрирал, че има пари, поради което бил
предупреден от свидетелките да не ги показва. След като употребил значително
количество алкохол св.Й. Я.заявил на св. М.и св. С., че иска да се прибере,
защото му е лошо. Тримата отишли на таксиметрова стоянка, откъдето техния
приятел се качил на неустановен таксиметров автомобил. И двете момичета отново
му казали да не показва портмонето си пред таксиметровия шофьор, защото се
виждала голямата парична сума. Вече преминавало полунощ и настъпила датата
26.05.14 г., когато Я.наел такси. По пътя към дома му и след като слязъл от
колата бил нападнат от непознати лица, които го съборили на земята, а единия го
притискал с ръце към нея. Неустановените нападатели му взели мобилния телефон
марка ”Самсунг”, модел ”Галакси НОУТ 3” на стойност 953.91лв., мъжки портфейл
марка ”Арт” на стойност 14 лв., сумите от 800 лв. и 8000 евро с равностойност
15 646.64лв. или всичко на стойност 17 414.55 лв. Веднага след това тези лица
се качили в автомобила и напуснали местопрестъплението.
Когато св. М.и С. се
прибрали в дома, св.Я.им разказал, че бил нападнат и обран от непознати, които
му взели парите и мобилния телефон.
Горната фактическа обстановка се установява, след
проведен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
за тяхното установяване: обясненията на подс. О.; показанията на свидетелите М.,
С. (включително и тези от ДП прочетени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т.
1 и т.2 от НПК), С., М., А.О., протоколи за претърсване и изземване, писмата на
мобилните оператори Виваком, Мобилтел и Глобул /л.85- 97 от ДП/, писмо от
05.06.14 г. на таксиметровата фирма “За едно евро “, справка за съдимост,
заключение на съдебно-оценителната експертиза и заключение на комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Правилно районният съд е кредитирал като
достоверни показанията на на св.М.и св. С.. И двете са очевидки на поведението
и състоянието на пострадалия преди инцидента. Те подробно описват, че пострадалият
е употребил същата вечер много алкохол, носил е в себе си голяма сума пари,
чиято наличност демонстрирал в заведенията. Освен това свидетелките са
възприели разказа на пострадалия Я., че бил нападнат и ограбен от непознати
лица след като слязъл от таксиметровия автомобил. Възприели са и неговото
състояние на разстроен човек, който е претърпял сериозен инцидент. Показанията
им са логични и последователни.
Въззивният съд също не намира основание да не
кредитира показанията на св. Г. С., която живее на семейни начала с подсъдимия.
Същата установи, че последния работен ден на мъжа й е бил 24.05.2014 г. като на
25.05.2014 г. през деня е употребявал алкохол с други лица, а вечерта си е
легнал и е спал цяла нощ. Едва на следващия ден е излязъл на работа с таксито.
Показанията й се потвърждават от тези на св. М. и А. О..
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
свидетелствата на св. Д. М. са подробни, логични и непротиворечиви относно обстоятелството,
че подсъдимият не е бил на работа на 25.05.14 г. Те са логически свързани с
показанията на св. С. и на св. А. О..
Поддържаното от св. А. О., че е работил през
седмиците на 2014 г. по един два пъти с таксиметровата кола на неговия брат -
подс. Н. О., не е в противоречие с показанията на св. С. и М.. Твърденията не
се опровергават от друг доказателствен материал.
Макар свидетелите С., М. и О. да са
заинтересовани от изхода на делото поради роднинска близост с подсъдимия,
въззивният съд не намира основания да не кредитира тези показанията, тъй като
на практика не са налице други убедителни доказателства, които да опровергават
разказаното от тези свидетели.
Правилно контролираният съдът е счел, че
обясненията на подсъдимия следва да се приемат за достоверни. Не са събрани
доказателства и доказателствени средства, които да опровергават
обстоятелствата, че на инкриминираните дата и място той не е бил на
местопроизшествието. Изявленията на подс. Н. О., че почивал на 25.05.2014 г.
срещу 26.05.2014 г. през нощта съвпадат със съобщеното от свидетелите С., М. и
А. О..
Само пострадалият, по време на извършеното
разпознаване, го посочва като лицето осъществило насилнически действия с цел
другият неустановен мъж да изземе инкриминираните вещи от джобовете му. Настоящият
съд обаче също счита, че това единствено доказателство е недостатъчно, за да
установи участието на подсъдимия в престъплението. Въпреки че пострадалият е
бил редовно призован, за да даде свидетелски показания пред първият съд, той не
се е явил в съдебно заседание и не подкрепил изявленията си от досъдебното производство
за извършен над него грабеж.
От протоколите за претърсване и изземване
удостоверяващи това действие по разследване, извършено в жилището на
подсъдимия, се установи, че там не са намерени вещи от значение за
разследването.
От писмата на мобилните оператори Виваком,
Мобилтел и Глобул /л.85- 97 от ДП/ е видно, че няма данни от мобилния телефон
на подсъдимия в инкриминирания период от време да са били провеждани разговори
в периметър, в който е пътувал потърпевшият с таксито.
Според писмо от 05.06.14 г. на таксиметровата
фирма “За едно евро “ няма регистрирана заявка за изпращане на таксиметровия
автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия “ на инкриминираните дата, час и маршрут.
Не са се движили в този период и маршрут автомобили с джи-пи-ес системи.
От изготвеното заключение на КСППЕ се установява,
че пострадалият е употребил значително количество алкохол непосредствено преди
извършеното срещу него престъпление и е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване в горните граници на средна степен.
Първоинстанционният съд правилно е оценил
фактическите отношения, въз основа на събрания доказателствен материал, като не
са допуснати логически грешки при оценката. Изложил е подробни и изчерпателни
съображения относно съдържанието на гласните и писмени доказателствени средства
и тяхната оценка за достоверност.
Солидаризирайки се с доказателствените изводи на
районния съд и на основата на изяснената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Въззивният съд напълно споделя правните изводи на
районния съд, че от така установените факти не може да се приеме за доказано по
несъмнен и убедителен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр.ал. 1 от НК.
Настоящият съд споделя заключението
на първоинстанционния, че доказателственият материал, оборващ обвинението, а
именно показанията на св. С., М., А. О., писмените доказателства - протоколи за
претърсване и изземване, писма на мобилните оператори, писмо от таксиметровото
дружество “За едно евро “ сочат, че не може да се направи единствен и
категоричен извод за присъствието и участието на подсъдимия на инкриминираните
време и място на грабежа.
Действително от показанията на
св. С. и М.установява, че спрямо Й. Я.са извършени насилнически действия и в
резултат са му отнети пари и вещи, но те не са очевидци на деянието, нито са
получили информация от пострадалия кой е бил извършителят на престъплението.
Напълно изолирано остава
единственото доказателствено средство в полза на обвинението срещу подсъдимия -
протокола за разпознаване, където
пострадалия посочва подс. Н. О. като извършител на деянието. Това
доказателство, обаче, не е потвърдено от друг доказателствен източник. При това
положение правилен и правния извод на контролирания съд, че само от него, при
наличието на противоречащите му други доказателствени материали, не може да се
направи извод, че автор на грабежа, извършен спрямо Й.Я., е подсъдимият.
Предвид това правилно и законосъобразно на
основание чл.304 НПК подсъдимият е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.ал.1 от НК.
След обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото
изменение или отмяна, поради което и с оглед посочените съображения, постанови
своето решение.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.
338, вр. чл.334, т.6 НПК, Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.04.2018г. по НОХД№21200/14г. по
описа на СРС, НО, 97 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…… ЧЛЕНОВЕ:1………………… 2…………………..