РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Пловдив, 10.01.
2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, IІ отделение, XIІ състав в публично съдебно
заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и
участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2058 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на Н.С.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.
Т., против Държавен фонд “Земеделие” гр.София, с която се претендира
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 723 лв. В исковата молба и допълнителна молба - уточнение
се твърди, че вредите са настъпили в резултат на неизплатени своевременно
субсидии за 2013 год. по подадено заявление от ищеца, УИН 16/090513/30181,
които е следвало да бъдат изплатени най-късно до кроя на месец юни 2014г., но
същите са били отказани с уведомително писмо изх. № 02-160- 6500/9133 от
13.08.2014год. на ДФЗ, оспорено по съдебен ред и отменено като
незаконосъобразно от съда с Решение № 313/13.02.2019, постановено по адм.дело № 3849 год. по описа на Административен съд –
Пловдив за 2018г., влязло в законна сила. Твърди се, че субсидията е изплатена
на 06.02.2019 г., а е следвало да бъде заплатена в периода от 01.12 на текущата
година до 30.06. на следващата година, като това става най-много на две вноски,
следователно ДФЗ незаконосъобразно не е изплатил сумата и от 01.07.2014 г. е
изпаднал в забава, като на основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение в размера
на законната лихва. Иска се от съда да осъди ответника – ДФЗ – София за заплати
сумата от 723 лв. обезщетение за забава в размера на законната лихва, както и
се претендират разноски по делото.
Ответникът по делото – ДФЗ – София, чрез
процесуалния си представител юриск. Н. оспорва иска,
като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомернот на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Представителят на ОП - Пловдив е на становище за неоснователност
на исковата претенция.
Пловдивският Административен Съд – Второ отделение,
дванадесети състав, след като прецени процесуалните предпоставки за допустимост
на исковата молба, събраните в настоящото производство доказателства поотделно
и в съвкупност и доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Не е спорно между страните по делото и това се установява
от събраните доказателства по делото, че ищцата Н.С.Т. е регистрирана като
земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 374599 и за кампания 2013 г. е
подала заявление за подпомагане УИН 16/090513/30181 от 26.04.2013 г., с което е
заявила подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и Схемата за
национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП).
По повод подаденото заявление с Уведомително писмо от
Държавен фонд „Земеделие“ с изх.№ 02-160-6500/9133 от 13.08.2014г. ищцата е
уведомена, че оторизираната й субсидия за кампания 2013г. е прихваната, както
следва по дати :
СЕПП 29.01.2014г.- удържана сума в размер на 1418,24 лв.
СНДП 30.01.2014г. – удържана сума м размер на 46.40
лв.
СЕПП 03.04.2014г. – удържана сума в размер на 84,31
лв.
С Решение № 313/13.02.2019
год. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм.дело
№ 3849/2018 год. е било отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014год., в частта, за извършеното
прихващане на сумата 1502,55 лв. по СЕПП. Преписката е върната на органа, за ново
произнасяне в тази част при съобразяване на указанията в съдебното решение. Така постановеното решение е влязло
в законна сила на 13.03.2019г. год.
На
база влязлото в сила решение на Административен съд – Пловдив, ДФЗ с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания за кампания 2013, изх.№ 02—160-6500/9133#10 от 04.04.2019
г. е преразгледал подаденото от ищеца заявление с УИН 16/090513/30181 от
26.04.2013 г. и при съобразяване на указанията и мотивите на съда е постановил плащания
по съответните схеми в размер на: по СЕПП – 1 502,55 лв. и по СНДП – 46,40
лв.
Сумата от 1 548,95 лв. е изплатена на
лицето на 06.02.2019г., като е следвало да бъде платена най-късно до 30.06.2014
г., следователно на 01.07.2015 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение
на тази сума.
В хода на съдебното производство е
допуснато извършване на съдебно - счетоводна експертиза. От изслушаното
експертно заключение е установено, че лихвата върху главницата от 1 548,95 лв.
за периода от 01.07.2014. до 06.02.2019г.. е както следва :
Върху сумата СЕПП 1 502,55 лв.
законна лихва 702,56лв
Върху сумата СНДП 46,40 лв. законна лихва 21,75 л
Общо върху главница 1 548,95 лв.
законна лихва 724,31 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът е процесуално ДОПУСТИМ. Същият
е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат
на незаконосъобразен акт на изпълнителния директор на ДФЗ, срещу Държавен фонд
„Земеделие“ – юридическо лице, съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие“, т.е исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във връзка с чл.1 ал.2 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН. Съображенията са
следните.
В процесния
случай е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния
ред - Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014год. на ДФЗ, а
впоследствие и положително произнасяне по заявлението за подпомагане с
Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2013, изх.№ 02—160-6500/9133#10 от 04.04.2019
г.
Налице е и настъпила за ищеца вреда,
изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране, която вреда е в
причинна връзка с отменения административен акт. Плащането по подаденото
заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2014 г., което следва
от разпоредбите на действалите към момента чл. 29, § 2 от Регламент (ЕО) №
73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми
за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване
на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти
(EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1782/2003, чл. 11 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски
стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР
2007 - 2013 г. и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по НАТУРА 2000 и плащания,
свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи от ПРСР 2007 - 2013 г. Не
е спорно, че административният орган в
крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на
финансовото подпомагане, но това е станало много след предвидените в
нормативната уредба срокове.
Претенцията за лихви за забава се
основава и на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД). Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За
действително претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска
обезщетение съобразно общите правила. Лихвата е предмет на вземане, което
възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се
касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на
отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния
случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите -
пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от
административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в
забава – 01.07.2014 г., така както е поискана. Нейният размер
върху сумата от 1 548,95 лв. възлиза на сумата от 724,31 лв., в какъвто
смисъл е заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в
необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са
необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат. В случая обаче следва да бъде
присъдена претендираната от ищеца сума от 723 лв.,
тъй като ищецът не е поискал изменение на иска за установената от вещото лице
сума от 724,31 лв.
При
така изложеното следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата в
размер на 723 лв. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и
като такъв ще следва да бъде уважен.
В изложения смисъл е и Решение № 5113 от 19.04.2018г.
по адм.дело № 972/2017г. на Върховен административен
съд, Трето отделение.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски. В СЗ процесуалния представител на ответника е заявил,
че оспорва размера на адвокатския хонорар, което практически представлява
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът
констатира, че възнаграждението, съгласно договора за правна защита и
съдействие на л.33 от делото е в размер на 500 лв., при което съобразно
фактическата и правна сложност на делото, същото следва да бъде коригирано на
минималния размер от 300 лв., съгласно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При това
положение следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски в
размер на 460 лв. – 10 лв. внесена ДТ, 150 лв. възнаграждение за вещо лице и
300 лв. коригирано адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, дванадесети състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавен
фонд “Земеделие” - гр.София,бул.“Цар
Борис III “№ 136I да заплати на Н.С.Т., ЕГН **********,***, обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 723 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” гр.София,бул.“Цар
Борис III “№ 136I да заплати на Н.С.Т., ЕГН **********,***, сторените разноски
в производството размер на 460 лв.
Присъдените с настоящото съдебно решение суми следва
да бъдат преведени по следната банкова сметка *** „Централна кооперативна банка“ АД –BIC : *** : ***.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: