Решение по дело №219/2021 на Районен съд - Перник

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260748

гр. Перник, 21.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                            Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                                                                               

като разгледа гр. д. № 219 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

        Производството е образувано по искова молба от С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** 34, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, срещу: "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от:  926.29 лева - главница, представляваща стойност па консумирана и отведена питейна вода за периода от 10.12.2007г. до 24.08.2011 г, сума в размер па 160.69 лева - законна лихва за забава за периода от 15.02.2008г. до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски... поради погасяването й по давност.

В исковата молба се сочи, че въз основа на молба, с вх. № 4421 от 05.10.2012г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД срещу И.Р.К. е било  образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д.. Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по частно гражданско дело № **** г. по описа на Районен съд - Перник за сумата в размер па 926.29 лева - главница, представляваща стойност на консумирана и отведена питейна вода за периода от 10.12.2007г. до 24.08.2011 г., сума в размер на 160.69 лева - законна лихва за забава за периода от 15.02.2008г. до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2011г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева, направени по делото разноски.Съгласно удостоверение за наследници, с изх. № 301/14.04.2020г. издадено от община Перник, наследници на И.Р.К., починал на 11.11.2019г. са С.К.К., ЕГН ********** - съпруга, К.И.Р., ЕГН ********** - син и Р.И.Р., ЕГН ********** - син.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Закона за наследство наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая дяловете на наследниците му са по 1/3 идеална част от задължението.

Претендираните от ответното дружество суми не се дължали  от ищците, тъй като  се твърди са погасени по давност. Твърдението  за недължимост на тези суми, поради погасяване на вземането, по съществото си представлявало възражение за изтекла погасителна давност, което е въпрос по същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. По давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата, поради периодичния характер па плащането на доставената топлинна енергия. Според единната съдебна практика, и видно от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГК па ВКС се твърди, че  вземанията па ВиК дружества се характеризират като „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД и като такива се погасяват с тригодишна давност. В общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ООД - Перник е уредено, че предоставената услуга - доставка на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа за което ВиК операторът издава месечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, т.е., във всички случаи се касае за периодични плащания. Конкретния случай по настоящето дело попадало безспорно в обхвата па горецитирания задължителен за останалите съдилища тълкувателен акт, поради което считам, че претенцията па дружеството, в т.ч. главница и лихва, е погасена поради изтекъл давиостеи срок.

Счита се,  че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Предвид гореизложеното и обстоятелството, че по изп. дело № 338 по описа на ЧСИ С.Д. за 2012г. взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия, респ. не е внасял съответните такси и разноски за извършването им, в продължение на повече от 3 години вземането е погасено но давност.

С оглед горното налице се обосновава  правен интерес от установяване на обстоятелството, чс ищеца не дължи по отношение на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД сумите по изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № **** г. по описа на Районен съд - Перник, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д..

 

            Моли се съдът, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** 34, чрез пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, срещу: "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от:  926.29 лева - главница, представляваща стойност па консумирана и отведена питейна вода за периода от 10.12.2007г. до 24.08.2011 г, сума в размер па 160.69 лева - законна лихва за забава за периода от 15.02.2008г. до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски, поради погасяването й по давност.

В проведеното по делото съдебно заседание не са се явили представители на двете страни по делото, като съдът е докладвал и приел по делото молби от същите, а именно:постъпила по делото, с рег.№ 270243/29.04.2021 г., депозирана от пълномощника на ответника адв. П., с която е представена квитанция за заплатена такса за заверено копие на изпълнително дело № 388/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д. и молба-становище с рег. № 271910/31.05.2021 г., депозирана по делото от адв. П., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Сочи, че поддържа съображенията, изложени в исковата молба, не възразява по проекто-доклада на съда. Моли да бъдат приети по делото изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д. и ЧГД № **** г. по описа на РС-Перник. Няма други искания. В случай, че ответното дружество заяви процесуални искания, моли за възможност да изрази становище по същите. Изразява становище по същество на спора. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна. Към молбата е представен списък на разноски.За ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.Перник – редовно призовани чрез юрисконсулт М. К., представител не се явява.СЪДЪТ е докладвал постъпила по имейл молба с рег. № 272079/02.06.2021 г. от процесуалния представител на „ВиК“ ООД - Перник юрисконсулт М. К., с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа отговора, оспорва исковата молба. Няма възражение по проекта на доклада и не възразява да бъде приет за окончателен. Посочва, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск е неоснователен. Няма да сочи доказателства. В случай, че съдът прекрати съдебното дирене моли за решение, с което да бъде отхвърлен иска като неоснователен, за което излага съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна. Моли за присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски. Към молбата са представени пълномощно и списък с разноски по чл.80 от ГПК.

                     Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           По делото е приложена заповед за изпълнение на парично задължение №4484 от 20.09.2011 г. по ч.гр. № ****г. по описа на ПРС за 2011г.,  и Изпълнителен лист от 19.1.2012 г., въз основа на Заповед №4484от 20.09.2011 г. по ч.гр.5540 по описа на ПРС за 2011г., а именно сумите в размер на: 926.29 лева - главница, представляваща стойност па консумирана и отведена питейна вода за периода от 10.12.2007г. до 24.08.2011 г, сума в размер па 160.69 лева - законна лихва за забава за периода от 15.02.2008г. до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски... поради погасяването й по давност, поради погасяването й по давност и въз основа на които е било образувано изп.д.№  388/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС.

ВИДНО  от печата на заповедна и от дата на издаване на изп. Лист се направи извод за датата на влизане в сила на заповедта по частното гражданско дело,  като в заповедта за изпълнение е отбелязано, че е издаден изпълнителен лист на 19.1.2012 г.. В този смисъл съдът приема, че заповедта  влезнала в сила на19.1.2012 г., като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба с вх. № 4421 от 05.10.2012г. е било образувано ид № 388/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

От материалите по изпълнителното дело №388/2012 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение. По делото няма депозирана нито една друга молба от взискателя за насочване на изпълне­нието, с изключение на молбата за образуване, като единствените изпълнителни действия по делото са две запорни съобщения - за налагане запор на трудовото възнаграждение на починалия наследодател във фирма - „СТРЕЗА”-ЕООД от 09.01.2013 г., връчено на 23.01.2013 г., откъдето със същата дата е отговорено, че лицето не работи там. Изпратената ПДИ от 09.01.2013 г. също не е било връчена на длъжника като същият не е бил открит и е било залепено уведомление, изтекло на 31.05.2013 г.. Това означава, че последното годно да прекъсне давността изпълнител­но по своя характер действие е запорното съобщение до фирма - „СТРЕЗА”-ЕООД от 09.01.2013 г.,поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2015г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за наличие на висящо изпълнително производство. Ищцовата страна оспорва изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК, като навежда доводи, че са погасени по давност паричните суми, предмет на производство по индивидуално принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.  

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.

В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 14.05.2013 г., (липсват доказателства, че същата е влезнала в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.

Давността е прекъсната на 4421 от 05.10.2012 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело , като е било образувано изп.д.№ ***г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС, като от тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се покани първо длъжникът да изпълни доброволно, след което да се пристъпи към принудително изпълнение- като в този смисъл се поиска информация от НОИ, НАП, АДВ, ЗДВП и др. досежно имущественото състояние на длъжника.

           От материалите по изпълнителното дело №  ***г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие ПОС,се установява, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до НАП, НОИ, за започнато принудително изпълнение, както и е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение. Единствените изпълнителни действия по делото са двете запорни съобщения – за налагане запор на трудовото възнаграждение на починалия наследодател във фирма - „СТРЕЗА”-ЕООД от 09.01.2013 г., връчено на 23.01.2013 г., откъдето със същата дата е отговорено, че лицето не работи там. Изпратената ПДИ от 09.01.2013 г. също не е било връчена на длъжника като същият не е бил открит и е било залепено уведомление, изтекло на 31.05.2013 г.. Това означава, че последното годно да прекъсне давността изпълнител­но по своя характер действие е запорното съобщение до фирма - „СТРЕЗА”-ЕООД от 09.01.2013 г.,поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2015г.

            Доколкото обаче към тази дата /09.01.2013 г./ все още не е било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както изрично се сочи и в самото решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността следва да започне да се брои именно от датата на която е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2015г и.д., тъй като е  било действащо към посочения момент ППВС 3/80 Г на ВС и давността не е текла по време на висящността на делото. Само искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Така, с оглед изложеното, се установява, че  след като давността се брой от 09.01.2015г., то същата е изтекла преди  до подаване на и.м. – м. януари 2021 г., което обуславя извода, че взе­мането е погасено както на материално, така и на процесуално основание, поради което и вече не се дължи.

Този извод не се променя от обстоятелството, че ЧСИ Ст. Б. /видно и от представеното с настоящата ИМ копие от гореописания ИЛ/ на не е прекратил производството по делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 и не е било издадено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител. 

Горният извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период са изпращани писма до НАП,НОИ и др., с цел проучване имуществото на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

      

       По въпроса Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; е постановено Решение № 37, от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година, по описа на ВКС, по реда на чл.290 ГПК, където изрично е посочено по въпроса-Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; и постановеният отговор е: Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността, но в случая както е посочено и в това решение- Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.- какъвто именно е настоящият случай/.

             Доколкото делото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2015г., при не е  било влязло в сила ТР № 2 /26.06.2015г./ и същото, както решение, поражда действието си по отношение на всички висящи и бъдещи дела. то давността следва да започне да се брои именно от датата прекратяването, тъй като давността не е текла по време на ППВС-то и следователно давността е изтекла на 09.01.2020 г., тоест преди подаване на исковата молба.

 

Това налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 50 лева - държавна такса, 24 лева – такса за препис на 1 бр. изпълнително дело и по 300 лева – адвокатско възнаграждение за всеки един от тримата ответници или сумата от 900 лева общо адвокатско възнаграждение, т. е. в общ размер на 974  лева.  Във връзка с възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адв. Възнаграждение на ищеца, съдът намира следното: общият защитим материален интерес по делото от ищците е 1111,98 лева, като съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните адв. Възнаграждения, то полагащата се сума за адвокат като минимум е (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; или в случая сумата от 307, 84 лева, като предвид обстоятелството, че е подадена една обща искова молба от ищците, че е проведено само едно с.з. по делото, то съдът намира, че следва да намали претендирания адв. Хонорар до законовия минимум или да присъди същия в сумата от 307, 84 лева, в какъвто смисъл възражението на ответната страна се явява основателно. Или съдът намира, че на ищеца се следват разноски в размер на сумата от 381, 84 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** 34, всички с пълномощник- адв. К.П., с адрес ***, НЕ ДЪЛЖАТ на "Водоснабдяване и Канализация-Перник"-ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1, представлявано от Управителя, сумата разделно за всеки по 1/3 част от общо следните суми:  926.29 лева - главница, представляваща стойност па консумирана и отведена питейна вода за периода от 10.12.2007г. до 24.08.2011 г, сума в размер па 160.69 лева - законна лихва за забава за периода от 15.02.2008г. до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 25.00 лева направени по делото разноски,  въз основа на които е било образувано изп.д.№ ***г. по описа па ЧСИ С.Д., водено срещу техния наследодател- И.Р.К., поради погасяването й по давност.

 ОСЪЖДА "Водоснабдяване и Канализация-Перник" ООД, гр.Перник ЕИК:*********, гр.Перник,ул. „Средец” №1 представлявано от Управителя ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, К.И.Р., ЕГН **********, с адрес *** и Р.И.Р., ЕГН **********, общо сумата в размер на 381, 84 лева– направени разноски или за всеки от тях сумата в размер на 127, 28 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № **** г. по описа на ПРС за 2011г. да бъде върнато в архив.

 

 

            Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: