Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе , съобрази следното : Постъпила е искова молба от П. М. Ц. против Л. Н. М.. В исковата молба се твърди, че на 07.04.2006г. на пазара е излязла книгата „КОШМАРЪТ СЛЕД ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО”, чийто автор е ответникът М.. Към момента на издаване на книгата той бил прокурор в Окръжна прокуратура Р., а преди това е бил прокурор, следовател, дознател по НОХД № .../94г. на Окръжен съд Р.. В качеството си на такъв Л. М. се сдобил с лични данни на ищцата по силата на правомощията, които му давала заеманата от него държавна длъжност и ги употребил незаконно за лични цели и облаги. На 28.08.2006г. ищцата подала жалба до Председателя на КЗЛД София против ответника за нарушение на ЗЗЛД. С решение № ../20.12.2006г. на комисията жалбата на ищцата Ц. била уважена, а това решение било потвърдено от ВАС с Решение № .../04.11.2008г., което било окончателно. Разгласяването на личните данни на ищцата от страна на ответника в книгата му според първата е целенасочено, умишлено, целящо постоянно упражняване и поддържане на психически тормоз над личността й, дискредитиране в общественото, манипулиране на общественото мнение досежно нейната личност, прикриване на истината за извършителите на компютърния банков обир, и умишлено поддържане на „жива” историята за него. В резултат на това ищцата продължавала да търпи материални и морални вреди, изразяващи се в това, че е безработна, без трудов стаж за пенсия, без здравни и социални осигуровки, а оттам и с намалена покупателна способност и възможност за адекватно медицинско лечение . В следствие на преживения стрес по време на наказателния процес, воден против Ц., при изтърпяване на присъда, която тя счита за несправедлива/ „не моя присъда”/, както и към момента на предявяване на исковата претенция, отново с възобновяването на миналото чрез книгата на ответника, се влошило здравословното й състояние е си наложило тя да бъде оперирана на 18.08.2008г. с последвали усложнения. Поведението на ответника било в разрез с установения правопорядък и още повече според ищцата той знаел и целял точно настъпването на вредните за ищцата последици в следствие написването на книгата „КОШМАРЪТ СЛЕД ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО”. В резултата от поведението на ответника за ищцата настъпили посочените по- горе увреждания, които представляват вреда. Към съда се отправя молба да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С определение на съда от 19.10.2009г. производството по делото е прекратено в частта му относно предявената от ищцата претенция за имуществени вреди и производството по делото е продължило само досежно претенцията за неимуществени вреди. Ищцата претендира да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в системен психически тормоз, болка, унижения, живот в страх, че всеки може да се възползва от положението, в което тя умишлено е поставена от ответника вече 15 години, самота/ ответникът прокудил сина й зад граница/, клевети, обиди и ваяне на образ на престъпник, незачитане на законните й права, неподбиране на способи, средства и място, където да я унижава. Претенцията си ищцата обосновава и с факта, че 70 години след своята смърт ответникът ще носи авторските права върху своята книга и ще продължи да дисквалифицира не само нея , но внуците и правнуците й. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., като с определение от 23.12.2009г., постановено в открито съдебно заседание е увеличен размерът на исковата претенция от 50 000лв. на 80 000лв. Претендира се и законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увредата – 06.04.2006г. до окончателното й изплащане. Ответникът по иска чрез своя процесуален представител заема становище за неоснователност на същия. Сочи, че целта на литературното произведение, написано от ответника не е да унижи ищцата, а да запознае широката общественост с тяхната уникалност в различен наказателно правен аспект. Цитира се и предговорът на книгата „Кошмарът след престъплението”. Това произведение според ответника не може да упражни или поддържа психически тормоз над ищцата. Написаното не можело да дискредитира ищцата пред обществото, нито да манипулира общественото мнение, понеже било истина, която никой не можел да оспори. Извършеното от Ц. умишлено престъпление от общ характер било това, което я дискредитирало в обществото, а не неговото цитиране в литературно произведение. Налице била влязла в сила присъда на Окръжен съд Р., с която ищцата е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 212а,ал.1 т. 3, вр. чл. 212,ал.2 и чл. 20 от НК, като й е наложено и наказание лишаване от свобода за срок от седем години. Ищцата все още не е реабилитирана според твърденията на ответника, поради което не е заличено осъждането й за престъплението описано в книгата на ответника. Ответникът сочи, че оставането на ищцата без работа, а оттам и другите, сочени в исковата молба последици, не са резултат от написването и издаването на книгата от ответника, тъй като същата била пълнолетно лице и можела да реализира трудови доходи, стига да има желание за това. В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител и лично поддържа исковата си претенция за неимуществени вреди в размер на 80 000лв. Ответникът от своя страна поддържа становището си за неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски по представен списък . Великотърновският Окръжен съд, след като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и Ô тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното. Не се спори между страните, че през месец април 2006г. е публикувана книгата „Кошмарът след престъплението”, чийто автор е ответникът Л. М.. Екземпляр от произведението е приложен като доказателство по делото. В главата озаглавена „Аферата Балканбанк първият компютърен обир в България на 7,3 милиона лева” / стр. 179-230/ авторът е описал събитията по дело, по което е работил като прокурор и по което ищцата е била обвиняема и подсъдима, а в последствие е била и осъдена за извършване на престъпление. В рамките на посочената глава от книгата са огласени лични данни на ищцата, като трите й имена, възрастта й към момента на повдигане на обвинението против нея. Цитирайки разпит на един от обвиняемите по делото, авторът посочва и името на сина на ищцата – Калоян. В посочената глава авторът на книгата и ответник по делото е посочил, че ищцата, която към него момент е носела имената П. М. ЙОРДАНОВА, на 04.08.1994г. в Р. , в съучастие с други три лица като извършители, след като разпределили предварително ролите и участието на всеки един в изпълнителното деяние, съставили документи с невярно съдържание, подробно посочени в книгата . Посочено е, че ищцата и други двама от съучастниците й съзнателно дали възможност на третия от тях да получи без правно основание и той чрез използване на посочените документи получил без правно основание чуждо имущество – 7,3 млн. лв, собственост на БАЛКАНБАНК СОФИЯ. Посочено е, че извършеното от цитираните лица е престъпление по чл. 212,ал.4 вр. с ал. 2 и чл. 20, ал.2 от НК . В цитираната глава от книгата авторът описва целия процес на разследването по случая, в който ищцата е била обвиняема и съдебното производство по делото, по което тя е била подсъдима, респ. е осъдена. Към делото е приложено НОХД .../94г. на Р. Окръжен съд. Делото е образувано по обвинителен акт, изготвен и подписан от ответника в качеството му на зам. Окръжен прокурор на окръжна прокуратура Р., против ищцата и три други лица. Ищцата е била обвиняема по делото за това, че на 04.08.1994г. в гр. Р. в съучастие с другите трима обвиняеми по делото като извършител, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, подробно изброени, съзнателно дала възможност на един от обвиняемите да получи без правно основание чуждо имущество – сумата от 7 300 000лв., собственост на БАЛКАНБАНК СОФИЯ като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай- престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. с ал 2 и чл. 20 от НК. С присъда № ... от 13.01.1995г. по посоченото дело ищцата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 212а,ал.1 т. 3 НК вр. чл. 212 , ал. 2 и чл. 20 НК и е осъдена на лишаване от свобода за срок от девет години, като със същата присъда ищцата е лишена от права за заема отговорна държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност , свързана с материална отчетност , за срок от девет години . С Решение № .../ 19.07.1996г. подадените против цитираната присъда жалби са оставени без уважение. С решение ... 27.01.1997г. по дело № .../96г. ВКС е изменил по реда на надзора присъдата и решението на ВКС посочени по- горе, като е намалил наложеното на ищцата наказание на лишаване от свобода за срок от седем години. В издадената на 09.12.2009г. справка за съдимост на П. Й. фигурира горното й осъждане. След запознаване с протоколите за разпити на обвиняеми и протоколите от проведени съдебни заседания съдът констатира, че авторът на книгата „Кошмарът след престъплението” дословно е цитирал части от пледоарията си пред съда по посоченото по- горе дело, както и част от разпитите на обвиняемите по делото. С Решение № .../20.12.2006г. на Комисията за защита на личните данни е уважила жалба на ищцата П. Ц. против ответника Л. М. .на основание чл.10,ал.1 т. 5 от ЗЗЛД комисията е предписала на М. в случаите, когато обработва лични данни единствено за целите на художественото изразяване, да не нарушава неприкосновеността и личния живот на гражданите , като при бъдещо тиражиране на литературното му произведение „КОШМАРЪТ СЛЕД ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО” да приведе данните на П. Ц. в анонимни. Комисията е указала на Главния прокурор да не допуска за в бъдеще незаконосъобразно обработване на лични даÝни и да оказва ефективен контрол по отношение на обработващите данни в подчиненото му ведомство като не допуска обработване на лични данни без наличие на законови основания за това и в нарушение на реда, предвиден в ЗЗЛД и действащото в България законодателство. С Решение № ...19.06.2008г. на ВАС жалбата на Л. Н. М. против решението на комисията за защита на личните данни, цитирано по- горе, е отхвърлена. Това решение на ВАС е потвърдено от петчленен състав на същия съд с Решение І .../04.11.2008г. Съгласно приложена към делото епикриза от 20.08.2008г. , издадена от МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Р.- , ОТДЕЛЕНИЕ „ПЛАСТИЧНА ХИРУРГИЯ И ТЕРМИЧНА ТРАВМА”ищцата П. М. Ц. е лекувана в посоченото отделение с диагноза „Струма Хашимото”, като е претърпяла хирургична намеса и е изписана със статус „Здрава”. Съгласно последваща епикриза от 10.09.2008г. Ц. отново е постъпила в болница с диагноза постоперативен хипотиреоидизъм Дислипидемия, придружена от заболявания артериална хепхертония 2ст. Сърдечна форма и захарен диабет тип2. След това лечение в болница ищцата е изписана със започнато заместително лечение след проведено функционално изследване на щитовидната жлеза следоперативно. В двете епикризи е посочено, че оплакванията на ищцата датират от 1997г./ по първата епикриза / и от 1996г/по втората епикриза/. Съгласно приложени амбулаторни листи с № № 362/19.02.20090г,6/05.01.2009г,2332/08.12.2009г., 2749/03.12.2008г.,571/08.04.2009г., 232/26.01.2010,129/25.01.2010 с приложена към последния кардиограма се установява, че ищцата е посещавала лекар на посочените дати, по повод заболяванията й, като са й правени редица изследвания. Резултатите от изследванията така, както са отразени в амбулаторните листи, съдът не може да прецени поради липсата на специални знания. Съгласно удостоверение № .../2009г. на Районен съд Р. по молба на ищцата в посочения съд е образувано дело, с искане да бъде обявен за незаконен съставът на Р. Окръжен съд, постановил присъда №../13.01.1995г. по НОХД№ .../94г. Съгласно удостоверение на Р.Окръжен съд от 2009г. в същия съд ищцата П. М. Ц. е подала молба за възстановяване на срока по чл.18 НПК по НОХД № .../94г. Към делото е приложено писмо от ДРСЗ-Р. Дирекция „Бюро по труда „Р., с № 0433/25.01.2010г., съгласно което П. М. Ц. е била регистрирана в ДБТ Р. от 04.11.1998г. до 31.01.2001г. , а към настоящия момент има активна регистрация от 04.04.2008г. , по време на която е получавала консултации и информация за обявени свободни работни места, както по специалността, така и в други сфери, възможностите за включване в програма ФАР, предстоящо провеждане на трудова борса, предстоящо стартиране на проект „Пак ще успеем”. Съгласно цитираното писмо на 06.02.2009г Ц. е била насочвана към свободно работно място за домашен помощник в Община Р., от където има отказ на работодателя. Сочи се, че Ц. е била обслужвана от екип посредници, като по време на посещенията си в БТ Р. е провеждала консултации с всички служители от екип. Ищцата е оспорила истинността на цитираното писмо и е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по повод направеното оспорване. В рамките на това производство от БТ Р. са изискани копия на документи от служебното досие на ищцата в бюрото. Същите са изпратени на съда с писмо № 594/04.02.2010г. на БТ Р.. Съгласно приложения график за посещения за изпълнение на стъпките, заложени в плана за действие е видно, че за периода от 04.04.2008г. до настоящия момент ищцата редовно посещава бюрото по труда в Р., като последното й посещение е планирано за 18.03.2010г. При посещенията си същата получава консултации за професионално обучение, информация за свободни работни места, включително и за такова като ресурсен учител в ресурсен център, подавала е заявление за курс по проект „Пак ще успеем” – все дейности, свързани с намирането на работа . Същите обстоятелства се установяват и от останалите, приложени към цитираното писмо документи от досието на ищцата в БТ Р.- План за действие на безработно търсещо работа лице, копия от заявление № 400/ за съдружник в малък бизнес – проект „Пак ще успеем”/,заявление № 478/ за съдружник в СМБ/, заявление 445/ за включване в квалификационно обучение текстообработване/. С писмо № .../06.02.2009г. ДБТ Р. е препоръчало на Община Р. ищцата да заеме свободно работно място за домашна помощница НП – СУСС. С писмо Община Р. е отговорила на ДБТ Р.,че не е приета на работа П. М. Ц. поради отказ на работодателя по негова индивидуална преценка. Всички горепосочени доказателства установяват истинността на съдържанието на оспореното от ищцата писмо, поради което съдът приема, че то представлява истински документ и следва да бъде взето предвид като доказателство при решаване на делото. Към делото са приложени постановление на ОП гр. Р. от 12.12.2008г. и две писма на ВКП от 15.01.2009г Съгласно постановлението на Окръжния прокурор на ОП Р. е отказано да се образува досъдебно производство против Л. Н. М.. Преписката пред ОП Р. е образувана по жалба на П. М. Ц. по повод действията на М. във връзка с издадената от него книга и изнасянето на данни за нея в частта от книгата, касаеща нейния случай. С едно от посочените две писма ВКП уведомява лицето Е. П. П., че е извършена проверка по случая с публикуването на книгата „КОШМАРЪТ СЛЕД ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО” от Л. М. и е установено извършено от него нарушение във връзка с изнасяне на данни, станали му известни във връзка с прокурорската му дейност. Тъй като М. от 2006г. не е прокурор в ОП Р., не може да му се търси дисциплинарна отговорност. С другото писмо жалбата на П. е изпратена на ОП Р. за проверка. За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетелите Е. П., К. Й. и С. С.. Свидетелят Петров, сочи, че също е „ нарисуван „ в книгата „КОШМАРЪТ СЛЕД ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО” с автор ответника, като счита, че е лично увреден от него. Същият твърди, че познава ищцата от 1956г, като последно я срещнал в Бюрото по труда и тогава разбрал за написването на книгата. Преди да отиде в затвора тя била жизнен и енергичен човек, но след това се била превърнала в развалина. Разбрал, че е диспансеризирана белодробно и са й правили базедова операция, но не можала да вземе пенсия. Не им дали работа в БТ и на двамата, защото имали лош имидж, понеже били описани в книгата. Веднъж директно им заявили, че заради Л. М. не искат да им дадат работа. Дори при кмета се ангажирали да намерят работа на П., но М. колел и бесел и всичко идвало от него. В книгата свидетелят и ищцата били”нарисувани като абсолютни престъпници и …..дамгосани за цял живот „.П. плачела , припадала, непрекъснато живеела в психологически стрес Лекарите се произнесли, че тя има нарушена обмяна на веществата, хипертония и други болести. През 2008 г. я оперирали и през 2009г. три – четири пъти влизала в болница. На 15.-06.2007г. свидетелят се върнал от Гърция, където бил прокуден от М..Свидетелят сочи, че води 27 дела против ответника по настоящото дело и заявява, че ще ги води, докато е жив. Свидетелят Й.– син на ищцата сочи, че след публикуването на книгата „КОШМАРЪТ СЛЕД ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО” от 2006г. живее с майка си. Тя известно време пребивавала в Италия. Когато книгата на ответника излязла, свидетелят бил на работа и в един момент неговият началник казал, че е по – добре и за двамата свидетелят да си намери друга работа, защото не било много удобно. Не било удобно, защото в книгата се споменавала майката на Й., както и неговото име и не било много удачно той да работи при работодателя си. Свидетелят напуснал и започнал да си търси друга работа, бил в Италия и в момента бил също там. В България нито той , нито майка му можели да си намерят работа. Няколко пъти ходили при бившия кмет на Р. да го молят за работа, но им отказвали навсякъде. Имиджът им бил такъв и никой не можел да им помогне. От2006г. досега свидетелят работи в Италия и всеки месец изпраща на майка си пари, понеже тя не можела да си намери работа. Той и помогнал и за операцията. Свидетелят твърди, че е бил с майка си в БТ и хората искрено им казвали, че имиджът й е такъв, да не ги занимава, че не могат да й помогнат с нищо. На обществото се внушило това с написването на книгата. Ищцата била в Италия от 2003г. до началото на 2006г. Тя отишла преди сина си там . Той се прибрал в началото на 2004г., защото очаквал дете. В Италия ищцата отишла да се лекува, защото свидетелят имал осигуровка там. След като излязла от затвора през 2000г. ищцата никъде не работила, търсела си работа, но не можела да си намери. Продавала плодове на пазара. Свидетелят С.- бивш работодател на сина на ищцата, посочен от него като лицето, което го е уволнило поради публикуване на книгата „Кошмарът след прÕстъплението” сочи, че не познава самата ищца. Синът й, когото той познава като свой работник, работил при него през 2005-2006г. като охрана – периодът бил края на 2005 и началото на 2006г. След проверка в счетоводството си свидетелят сочи, че точният период, през който К. Й. е работил при него е от ноември 2005 до януари 2006г. Прекратяването на трудовото му правоотношение било по взаимно съгласие, като Й. казал, че си е намерил по – добра работа. Свидетелят твърди, че не познава нито бащата, нито майката на Й., не знае и факти около личния им живот. При тези данни от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В случая са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 51 и чл.52 от ЗЗД и по чл. 84,ал. 3 от ЗЗД, вр. С чл. 86 от ЗЗД . Така предявените искове са неоснователни и недоказани , по следните съображения: За да се уважи претенцията по чл. 45 от ЗЗД , вр. с чл.51и 52 от същия закон следва да се докаже кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД , а именно: виновно и противоправно поведение / деяние на ответника, настъпила вреда/вреди за ищеца и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда/вреди/. От данните по делото безспорно се установява, че ответникът М., огласявайки лични данни на ищцата в литературното произведение, чийто автор е, е нарушил правилата на Закона за защита на личните данни. В този смисъл е налице и решение на Комисията за защита на личните данни, установяващо това нарушение, като решението е влязло в законна сила. Налице са и други доказателства, като цитираното писмо на ВКП, които установяват извършеното от ответника нарушение. Относно формата на вина при извършването му съдът намира, че то не е извършено умишлено, а непредпазливо. До този извод съдът достигна съобразявайки не само презумпцията на чл. 45,ал.2 от ЗЗД, която не е оборена в хода на настоящото производство, а и анализирайки предговора и посвещението на литературното произведение, чийто автор е ответникът и в което същият е изнесъл личните данни на ищцата. Произведението е посветено на неговите най- близки хора за подкрепата и търпението им докато авторът е упражнявал професията прокурор и е работил по делата, описани по-нататък в самата книга. Освен това в предговора е ясно очертана целта на автора при написване на книгата и тя въобще не е да се увреди някое от описаните в нея лица, да бъде то унижено или системно тормозено. Авторът дори директно отрича подобна цел /”не съм искал на никого да причинявам зло”/, без при това да е бил наясно към него момент, че ищцата ще предяви претенции спрямо него. Също в предговора авторът заявява: ”……реших, че моят труд и на всички останали, с които сме работили по тези дела, трябва да се съхрани. Близките и децата ми също трябва да го знаят.” Обобщавайки казаното до тук, съдът приема, че е налице виновно и противоправно деяние на ответника, изразяващо се в изнасяне на личните данни на ищцата в литературно произведение, чийто автор е първият, като деянието е извършено при форма вината непредпазливост/ авторът не е целял настъпването на вредни последици за ищцата/. Не може да се отрече, че от едно такова противоправно действие, каквото е огласяването на лични данни на едно лице, за него биха могли да настъпят вредни последици, дори и такива, каквито ищцата претендира да са настъпили за самата нея. Анализът на доказателствата по делото обаче сочи, че твърдените от ищцата вреди, доколкото подобни въобще са налице, нямат никаква връзка с изнасянето на личните й данни от страна на ответника в написаната от него книга. Свидетелските показания на двамата свидетели П. и Й., които едно от основните доказателства на ищцата по отношение установяване настъпването на неимуществени вреди в случая, според съда не следва да бъдат взети предвид като достоверни при разрешаване на настоящия спор. Това е така, понеже и двамата свидетели са предубедени. Свидетелят П. явно демонстрира не само неприязненото си отношение спрямо ответника, а и сочи, че води дела против него /27 на брой/ и ще продължава да ги води. П. също е споменат в книгата на М. и с оглед личното му изключително негативно отношение към последния е съвсем логично показанията му да са дадени с цел да се подпомогне ищцата, ерго да се увреди ответника. Показанията на свидетеля Й., освен в частта им, в която се потвърждават факти, установени и по друг начин по делото/ като например нейното заболяване и престоят й в болнично заведение/, също не следва да се кредитират. Й. е син на ищцата, респективно е пряко заинтересован от изхода на спора в нейна полза. Освен това показанията са и объркани, понеже веднъж той казва, че живее с майка си от април 2006, когато на пазара е излязла книгата на ответника, а от друга страна твърди, че е заминал за Италия през август същата година и оттам й праща средства за препитание. Впрочем, и двамата свидетели възпроизвеждат факти и обстоятелства, съобщени им от самата ищца, а не и такива, на които самите те да са били преки очевидци. При това положение, дори и съдът да бе приел показанията им за достоверни, то те не биха могли да обосноват категоричен извод за доказаност на настъпването на твърдените от тях факти. По горните съображения съдът не кредитира показанията на двамата посочени свидетели. По отношение вредите, които ищцата твърди да са й били причинени: На първо място се твърди, че ответникът чрез поведението си умишлено целял да причини на ищцата и да поддържа постоянно психически тормоз, дискредитиране на личността й в обществото, манипулиране на общественото мнение досежно нейната личност, прикриване на истината за извършване на компютърния банков обир и умишлено поддържане на историята му „жива”. От данните по делото е установено, че П. Ц. е осъдена за извършване на престъпление, като прокурор в наказателното производство, водено срещу нея пред Окръжен съд Р. е бил ответникът М.. В книгата си той е описал целия процес на разследване и след това съдебната фаза на производството пред окръжния съд, като точно и конкретно е посочил фактите и обстоятелствата, касаещи случая на ищцата, без да се отклонява по никакъв начин от установеното в рамките на наказателното производство. Фактът на осъждането на ищцата е абсолютно доказан и това се установява не само от приложеното наказателно дело, водено против нея, но и от настоящата й справка за съдимост, където осъждането фигурира. Тъй като ответникът своята книга не е изнесъл неверни факти по отношение на ищцата, нито пък е споменал такива, които да не са широко известни/ факт е ,че свидетелството й за съдимост съдържа данни за осъждането й/ съдът намира, че ако въобще ищцата е била дискредитирана в обществото, то това не се дължи на изнесеното в книгата. Освен това произведението не цели да манипулира общественото мнение по повод личността на ищцата, като се има предвид вече цитираният предговор на същото. Що се касае до това, че ответникът с произведението си прикривал истината за извършителите на престъплението, за извършването на което е осъдена самата ищца, то това твърдение стои извън възможните вреди, които биха могли да настъпят за нея. На следващо място ищцата твърди, че в резултат на разгласяването на личните й данни от страна на ответника тя е безработна, без здравни и социални осигуровки, без трудов стаж за пенсия, а оттам и с намалена покупателна способност. От данните по делото се установява, че тя действително е безработна, като за периода след публикуване на книгата „Кошмарът след престъплението” има регистрация в Бюрото по труда, която е с начална дата точно две години след издаването на книгата. Не са налице данни тя да е останала без работа или да не е мотла да си намери такава именно поради изнасянето на личните й данни от страна на М.. Показанията на свидетелите в тази насока съдът, както вече посочи, не кредитира. От представените по делото писмени доказателства се установява, че Ц. активно търси работа, като е подавала на няколко пъти заявления. Налице са данни за един отказ от страна на работодател да я наеме, но не са изяснени мотивите на същия, за да може да се приеме, че отказът има връзка с книгата на ответника. Малко вероятно е това да е така и поради факта, че при кандидатстване и постъпване на работа един от þадължително изискуемите от работодателите документи е свидетелство за съдимост на лицето, кандидатстващо или постъпващо на работа. След като в справката за съдимост на ищцата фигурира осъждането й, не би могло да се установи по категоричен начин, че тя не е била наемана на работа заради това, че ответникът е посочил в книгата си факти, свързани със същото това осъждане. Твърди се от страна на ищцата още, че освен по време на наказателния процес, воден против нея и по време на изтърпяване на присъдата, и сега след написването на книгата на ответника тя е преживяла стрес, довел до влошаване на здравословното й състояние, операция и усложнения след нея. От представените и приети като доказателства медицински документи, касаещи здравословното състояние на Ц. се установява, че тя действително е претърпяла хирургична интервенция, както и след това е била лекувана, но по никакъв начин не може да се установи наличието на причинна връзка между написаното от ответника в книгата му и влошаването на здравословното състояние на ищцата. Това според съда е така не само защото не са налице доказателства на какво точно се дължи заболяването й, а и поради факта, че самата тя е съобщила на лекуващите я, че оплакванията й във връзка със заболяването датират от периода 1996-1997г. - десет години преди написването и публикуването на книгата на ответника. Последната, твърдяна от ищцата вредна последица от изнасянето на личните й данни от страна на ответника е, че той прокудил сина й от страната и по този начин я обрекъл да живее в самота. В тази връзка се твърди, че синът на Ц. бил уволнен от работа заради написаното в книгата на М.. От данните по делото се установява, че синът на ответницата е работил при лицето С. С., който има регистрация като едноличен търговец и в началото на 2006г. , преди излизане на книгата на ответника на пазара трудовото му правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие на страните по същото. Показанията на св. С. съдът възприема като достоверни, доколкото той няма нито родство, нито особени отношения със страните по делото. Този факт се установява и от изявлението на ищцата в съдебно заседание на 24.02.2010г., че не познава лично свидетеля. В обобщение на казаното до тук, съдът приема за доказано наличието само на една от кумулативно дадените предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника- негово виновно противоправно деяние. Наличието на вреди за ищцата, които да са настъпили като пряка и непосредствена последица от деянието на ответника не е доказано. Безспорно част от твърдяните от ищцата неблагоприятни за нея обстоятелства са налице, но не е доказано, че те са в впричинна връзка с изнасянето на личните й данни от страна на ответника. Причинната връзка между деянието и настъпилите вреди е обединяващият елемент на предпоставките на непозволеното увреждане. Тя не се предполага / за разлика от вината/ и следва да бъде доказана. Когато не е установено въобще от какво е настъпил резултатът, не може той да се приписва сляпо на виновното поведение на едно лице, дори и такова да е доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 154,ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в тежест на ищцата е било да докаже наличието на всички кумулативно дадени предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, в каквато насока са й дадени указания и в доклада по делото. Недоказването на горните предпоскавки влече след себе отхвърляне на иска, предявен на соченото правно основание. Исковата претенция с правно основание чл. 84,ал.3 вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД като акцесорна спрямо главния иск, следва неговата съдба. След като главният иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане подлежи на отхвърляне, следва да се отхвърли и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава върху претендираната главница. При този изход на делото и на основание чл.78 , ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 9 530лв. съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. Същият кореспондира изцяло с приложените към õелото документи, удостоверяващи заплащането на адвокатски хонорар за един адвокат, както и депозит за призоваване на свидетел. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от П. М. Ц., ЕГН * против Л. Н. М., ЕГН * обективно съединени искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 51 и чл.52 от ЗЗД и по чл. 84,ал. 3 от ЗЗД вр. С чл. 86 от ЗЗД за заплащането на обезщетение за причинени от Л. Н. М. на П. М. Ц. неимуществени вреди в размер на 80 000лв. ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 06.04.2006г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА П. М. Ц. ЕГН * да заплати на Л. Н. М. ЕГН * сумата от 9 530лв./ девет хиляди петстотин и тридесет лева / разноски по делото . Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |