Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Таня Стоянова, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 3815 по
описа за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от З.В.Х. против „Застрахователно акционерно
дружество”ОЗК – З.”АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 15.09.2019 г., около 15.10 ч., настъпило
пътно-транспортно произшествие в гр. София, по вина на водача на автобус, марка "МАН“, модел „СГ260“, с
рег. № СА ****АМ – А.М. Б.. Твърди, че по
силата на договор за застраховка
"Гражданска отговорност"
ответникът отговарял за вредите,
причинени при управлението на гореописания автобус. Поддържа, че от деликта получила фрактура на
тялото на Л1, от което претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания. През първия месец след инцидента болките и страданията били особено
интензивни. Към датата на подаване на исковата молба ищцата продължавала да
изпитва болки при движение в областта на травмата. Предвид възрастта й, възстановяването
й продължило дълго и болезнено. През възстановителния период не могла да посреща
със собствени сили битовите си потребности, а се нуждаела от помощта на своите
близки. Изпитваните силни болки и неразположения довели до смущаване на съня й и променили ежедневието й, тъй като вече не
можела да води активен начин на живот, а трябвало да разчита на чужда помощ. Започнала
да се страхува да използва градския транпорт, изпитвала и страх от автомобили.
Твърди, че преживените от нея стрес и душевни страдания от инцидента ще я
съпътстват до края на живота й. Поддържа
становището, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 40 000 лв. Поради изложените доводи, ищцата моли съда да осъди
ответника да й заплати сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск,
като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на
пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението на
сочения от ищцата деликвент е било противоправно и виновно; твърди, че вредоносното
събитие представлявало случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК; оспорва да
е налице причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба
вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която не е
заела специално определеното, с оглед възрастта й, място в автобуса, съгласно
чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община; не използвала
предназначените за сигурно пътуване обезопасителен парапет или дръжка; не
спазила нормативната забрана на чл. 137, т. 1, предл. второ от ЗДвП и стояла на
„опасно място“ по смисъла на закона, като сама се поставила в риск. В отговора
се поддържа и становището, че ищцата не е положила дължимата грижа за
по-бързото си възстановяване, липсвали доказателства да е проведено
предписаното й лечение. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на
законна лихва. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъде уважен иска ищцата трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/ за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/ за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието отговорността на водача
на автобус „МАН“, модел „СГ260“, с рег. № СА ****АМ е била застрахована от
ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”.
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема като компетентно и обективно дадено, се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На 15.09.2019 г., около 15:10 часа,
в гр. София, по ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“, с посока на движение от ул.
„Поп Грую“ към ул. „Станислав Доспевски“, се е движел автобус „МАН СГ260“ с
peг. № СА ****АМ. Широчината на пътното платно на ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ е била 7,00 метра, с две разнопосочни пътни ленти с широчина по
3,50 метра. Времето е било слънчево, с добра видимост. Настилката на пътя се е
състояла от дребнозърнест сух асфалт, без неравности и наклони. Автобусът се е
движел в дясната пътна лента. В района, преди спирка на МГТ № 0126, бл. 10,
ж.к. „Левски Г“, скоростта на движение на автобуса е била около 20 км/ч. По
делото няма данни по време на произшествието да е имало интензивно движение. Автобусът
е извършвал десен завой, като на кръстовището преди мястото на ПТП, е изчакал
разминаване с тролейбус. В салона на автобуса, права, срещу втора врата, е стояла
пострадалата Х., с лявото рамо към посоката на движение. Водачът на автобуса е
намалил скоростта на движение на автобуса, при което инерционнната сила е предизвикала
залитане напред по посока на движението на тялото и пострадалата е паднала на
пода на автобуса. Съобразно посоката на падане на пострадалата, причината за
настъпване на процесното ПТП е предприетото спиране (рязко натискане на педала
на спирачката) за преминаване на повдигната пешеходна пътека, при което
пострадалата е залитнала напред и е паднала на пода на автобуса. Според вещото
лице, при така приетия механизъм на настъпване на процесното ПТП, причината за
настъпване му са субективните действия на водача на автобуса, изразили се във
внезапно задействане на органите за управление на автобуса. От заключението се
установява още, че процесният автобус марка „Ман“, модел „SG 260“, не е бил
оборудван с места за обособена категория пътници.
От заключението на изслушаната съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че вследствие на процесното ПТП от 15.09.2019 г. ищцата е получила
счупване на първи поясен прешлен, което й е причинило трайно затруднение на
движенията на снагата за около 10-12 месеца и е довело до провеждане на
болнично, оперативно и домашно лечение. Вещото лице приема, че така полученото
увреждане се намира в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищцата е
претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 4-5
месеца, болки с умерен интензитет за около 3-4 месеца, след което интензитетът
на болките е намалявал постепенно за около 1 година. Понастоящем ищцата може да изпитва болки в кръста при
влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене права. Вещото лице
заявява, че в случай, че ищцата бе ползвала седалките на автобуса и бе пътувала
седнала, не би могла да получи описаното по-горе травматично увреждане. В
заключението е посочено, че, с оглед характера, вида и местоположението на
травматичната увреда, е било необходимо провеждане на болнично оперативно
лечение и рехабилитация. Липсва медицинска документация за проведена
рехабилитация. Вещото лице е обсъдило представени по делото медицински
документи, като е посочило, че от допълнително представената Етапна епикриза от
Медицинска практика „Медика“ с изх. № 243 /11.04.2022 г. е установило, че
ищцата е провела контролни прегледи при личен лекар на 29.10.2019 г. и на 05.11.2019
г. От Епикриза към ИЗ № 9393 на болница „Св. Наум“ - София е установило, че З.Х.
е лекувана от 21.10.2015 г. до 26.10.2015 г. с диагноза: „Лумбосакрален
радикулерен синдром при дискови протрузии на нива Л 3 – 4 – 5 - Eс1“. При
постъпването си същата е съобщила, че има болки в кръста от 1976 г. с периоди
на обостряне и ремисия, но от 1 г. болката станала почти постоянна. Направено е
било КТ изследване /скенер/ на поясните прешлени, при което е била установена
остеопороза на телата на поясните прешлени, дискови хернии, остеофити /шипове/
и дегенеративни изменения на гръбначния стълб. Според вещото лице, ищцата е
имала заболяване на гръбначния стълб преди процесното ПТП, което е удължило
възстановителния период.
Разпитана в съдебно заседание, д-р Димитрова заявява, че
придружаващите заболявания на ищцата на гръбначния стълб са предпоставка
счупването на първи поясен прешлен при пътно-транспортното произшествие да се
случи по-лесно. Те са забавили възстановителния период, удължили са го.
Обикновено счупен прешлен се възстановява между 6-8 месеца. В конкретния случай
възстановяването е продължило по-дълго – между 8 -12 месеца.
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани
и гласни доказателствени средства.
От показанията на св. А.М. Б. се установява, че на
15.09.2019 г., около 15:00 часа, в кв. „Левски Г“, е управлявал процесния
автобус, в който е паднала пътничката Х.. Твърди, че направил завой с автобуса
от бул. „Владимир Вазов“ към успоредната улица, която се намирала по маршрута
на автобус 78, като преди това изчакал тролея да мине пред него, защото там било
тясно и нямало как да се разминат. След като завил, хората отзад в автобуса се
развикали, че е паднал човек. Казал им да не вдигат падналата жена, а да
изчакат да изтегли задната част на автобуса. След това спрял и отишъл до пострадалата
жена. Попитал я дали може да я вдигне, а тя отговорила, че не може. Извикал
линейка и се обадил в мобилния център на Столичния транспорт. Преди инцидента
шофьорът се движел с около 20 км./час. От неговата кабина имал видимост към задната част на автобуса, тъй
като имал огледала за задно виждане. Автобусът не бил препълнен. Жената била
паднала до двойната седалка, която се намирала над задната страна на гумата. Намерил
я полуседнала. Според свидетеля, си била ударила гърба в седалката или в
калника. Главата й била в посока напред, едната й торба се била търколила
напред, а другата била до нея. Не видял дали имала някакво помощно средство. Никой
от другите пътници не бил паднал в салона. Според свидетеля, падането не се е случило нито при ускоряване
на автобуса, нито при намаляването на скоростта, тъй като се движел с бавна
скорост. Преди да направи маневра на завоя, той намалил.
С оглед заключението на автотехническата експертиза, съдът
приема за установено по делото, че поведението на водача на автобус „МАН“,
модел „СГ260“ с рег.№ СА ****АМ – А.М. Б. – е било противоправно и виновно,
като същият е нарушил задължението си, съгласно чл. 132, т. 2 ЗДвП, по време на
движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците в
автобуса, което изключва рязкото спиране на превозното средство, предвид
възможността пътниците да паднат и да се наранят. В резултат на противоправното
поведение на водача е настъпило падането на ищцата, при което е получила
телесна повреда. От заключението на изслушаната медицинска експертиза се
установява както наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и травмата
на ищцата, така и претърпените от нея неимуществени вреди, т.е доказани са
всички юридически факти от състава на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е указано, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Така например, в Решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по
т.д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд,
е прието, че за да реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характера и тежестта на
увреждането, степента и интензитета на болките и страданията, икономическата
конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им
за всеки индивид е индивидуално.
Така при определяне
на размера на дължимото обезщетение
следва се вземе предвид, че З.Х. вследствие на пътно-транспортното произшествие е получила
средна телесна повреда - счупване на първи поясен прешлен, което е
наложило продължителен възстановителен период от 10-12 месеца, болничен
престой, оперативно
лечение и продължителни
ограничения в начина й на живот. Оперативното лечение се е изразило в извършване на вертебропластика
на Л1 и Л3 с костен цимент. През периода 25.09.2019г. – 02.10.2020 г. е
останала в болницата/епикризи от 28.09.2019г. и от 02.10.2020 г., двете
издадени от „Пирогов“ ЕАД, описани в констативната част на заключението на
медицинската експертиза – раздел “Медицински документи“/. През периода на
лечение и възстановяване ищцата е била зависима от чужда помощ в
хигиенно-битовото си обслужване, рязко се е влошило качеството й на живот.
Преживяла е интензивни болки и страдания през първите 4-5 месеца, след което
болките и страданията са били с умерен интензитет за 3-4 месеца и постепенно са
намалели в рамките на около 1 година. Несъмнено продължителността и
болезнеността на периода на лечение и възстановяване са се отразили тежко на
емоционалното и психологическото състояние на пострадалата. Понастоящем тя
продължава да изпитва спорадични болки в мястото
на счупването (при промяна във
времето или при по-дълго ходене или стоене права). От друга страна, по
делото се установи, че продължителността на възстановителния период се дължи на
възрастта на ищцата – 75 години и обстоятелството, че към датата на
катастрофата е страдала от други заболявания на опорно-двигателния апарат –
„Лумбосакрален радикулерен синдром при дискови протрузии на нива Л3 -4-5- Ес1“,
остеопороза на телата на поясните прешлени
дискови хернии, остеофити /шипове/ и дегенеративни изменения на
гръбначния стълб, които са констатирани още през 2015г./епикриза от 26.10.2015
г. от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия
„Свети Наум“ – л.122-123 от делото/
Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразен с горепосочните
обстоятелства, както и с икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2019 г., възлиза на сумата
от 40 000 лв.
При определяне
размера на обезщетението съдът съобрази и
съдебна практика по сходни дела – напр. определение № 50338/18.05.2023
г. по т.д. № 1506/2022 г. на ВКС за счупване на поясен прешлен през 2019
г., болничен престой на пострадалата – четири
дни, 6 месечно лечение, чрез носене на тораколумбален корсет, е определено
обезщетение от 60 000 лева, чийто размер е
намален поради съпричиняване; определение
№ 243/21.04.2022 г. по т.д. № 1235/2021 г. на ВКС – за счупване на поясен
прешлен и ребра през 2018 г., възстановителен период от 6
месеца, е определено
обезщетение от 40 000 лева/.
По възраженията за
съприничяване на вредите:
Възраженията са неоснователни.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди, би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения
отговор е навел възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доколкото пострадалата сама се е поставила в опасност, тъй като същата не е
заела специално определеното, с оглед на възрастта й, място в автобуса,
съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община; не е
използвала предназначените за сигурно пътуване обезопасителен парапет или
дръжка; не е спазила нормативната забрана по чл. 137, т. 1, предл. второ от ЗДвП и е стояла на „опасно място“ по смисъла на закона, като сама се поставила
в риск.
От обсъдените
по-горе доказателства и експертизи беше изяснено, че З.Х. е пътувала в автобуса
като правостояща. Това обстоятелство не може да се приеме като фактор, който е
допринесъл за настъпилата телесна повреда. Действително в автобуса има
предвидени места за сядане за възрастни хора, но обстоятелството, че пострадалата
е предпочела да пътува права, само по себе си не означава, че е допринесла за настъпване
на травматичното увреждане, тъй като в автобусите има места и за правостоящи,
т.е пътуването прав не може да бъде разглеждано като поведение, което поставя в
риск пътника. Не съществува нормативно
задължение за възрастните хора да ползват предвидените за тях места в
автобуса. При нормално движение на автобус от редовните линии на градския
транспорт не се очаква да е налице опасност за пътниците в него от удари и
падане. Именно и поради това в тези автобуси са предвидени места за правостоящи,
за разлика от автобусите, предназначени за междуселищни превози, при които
всички места са за седнали пътници. В този смисъл не може да се приеме, че за
по-възрастните пътници съществува отнапред задължение да пътуват седнали в
превозните средства на редовните линии на градския транспорт, особено когато
тяхното физическо състояние не го налага. В конкретния случай няма данни
пострадалата да е била в състояние, което да е изисквало да пътува седнала. От друга страна, от заключението на автотехническата експертиза
се установи, че процесният автобус не е бил оборудван с места за обособена
категория пътници.
Останалите възражения на ответника също са неоснователни.
Не беше проведено пълно и главно доказване на твърдението му, че ищцата не е
използвала предназначените за сигурно пътуване обезопасителен парапет или
дръжка. В тази насока са ангажирани единствено показанията на св.Б./водач на
автобуса/, който е заинтересован от изхода на делото, поради което съдът не
кредитира показанията му в частта, в която заявява, че друг пътник в автобуса
се провикнал след падането на ищцата – „Така ти се пада, като не се държиш“. Не
бе доказано да е допуснато и нарушение на чл.137, т.1, предл. второ от ЗДвП – липсват
доказателства пострадалата да е стояла на стъпалата или на
други опасни места в автобуса, с което да е допринесла за
настъпване на травмата.
По
законната лихва:
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от 27.01.2010 г./датата на постановения отказ от застрахователя
да заплати застрахоателно обезщетение/
до окончателното изплащане.
Съгласно даденото
тълкуване в Решение №
128/04.02.2020г. по т.д. №
2466/2018г. на ВКС, І т. о., в хипотезата
на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност", лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение
по силата на нормата на
чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на чл. 429, ал. 3 от КЗ , като
това са тези
лихви, които текат от момента на по-ранната
от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ , или от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице,
или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение. В
този смисъл е и многобройна друга практика на ВКС по решение № 50040/30.05.2023 г. по т.д.
№ 790/2022г. на ВКС, по т.д.
№ 2273/18г. на ІІ т.о.; т.д. № 2273/18г. на ІІ т.о.; по т.д.
2026/21г. на І т.о.; по т.д. № 1428/21г. на ІІ т.о., по
т.д. № 2530/21г. на І т.о., по т.д.
№ 1191/21 г. на І т.о. и др.
В конкретния случай ищцата е отправила застрахователна
претенция до ответника на 25.10.2019г./л.11/, като това е най-ранната дата на уведомяване
на застрахователя и считано от нея се дължи законна лихва. Тъй като ищцата
претендира законна лихва от по-късна дата – 27.01.2020 г., претенцията следва
да бъде уважена от посочената от нея в исковата молба дата – 27.01.2020 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 400
лв. за възнаграждения за вещи лица.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Я.Д.Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 3850 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1600 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на З.В.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** –
за адв. Я.Д., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 40 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от средна телесна
повреда - счупване на първи поясен прешлен, настъпила при пътно-транспортно
произшествие на 15.09.2019 г., причинено по вина на водача А.М. Б., при
управление на автобус марка „МАН“, модел „СГ260“ с рег. № СА ****АМ, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ****,
да заплати на З.В.Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ****,
да заплати на адвокат Я.Д.Д.,***, адрес за призоваване: гр. София, ул. “****, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3850
лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ”ОЗК – З.”АД, ЕИК ****,
да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС,
държавна такса върху уважения иск в размер на 1600 лв.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ :