РЕШЕНИЕ
№ 3564
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330101351 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу З. Р. Ч. е направено
искане за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № ********г. на ПРС
суми, както следва: главница в размер на 161.71 лева, представляваща стойност на
електрическа енергия, доставена за периода *******г. – ******* г., обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода ********г. – ********** г., в
размер на 15.67 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване
на заявлението в съда, до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител на основание чл.
98 от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на клиентите си, съобразно Общите
условия. Действащите Общи условия били одобрени с решение на ДКЕВР № **********г.,
в сила от *********г. По силата на чл.7, ал.1 дружеството поело задължение да снабдява с
ел.енергия обект на потребление на ответника, ИТН: *******, гр.******, ул. „*****“ № ****
вх.****, ет****, ап.****, по клиентски номер *********. Имотът бил общинска
собственост, клиентът бил подал заявление за разкриване на партида. Ответникът се
задължил пък да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с енергия. За
периода ********г. до **********г. ищецът доставил енергия на стойност 161.71 лв., която
до момента не била заплатена от ответника. Поради забава в плащанията било начислено и
1
обезщетение за забава в размер на 15.67 лв. за периода ********г. – ******** г. Поради това
е направено искане за постановяване на решение, с което да се установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията на ищцовото дружество от ответника в
посочените по – горе размери. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез
назначения й особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. По делото нямало представен договор за наем, сключен с *********, от
който да било видно, че ответницата имала наемни отношения с общината. Не ставало ясно
кога е подадено заявлението от ответницата, нямало дата, не ставало ясно, че за процесния
период именно ответницата била ползвател на описания имот. Нямало данни и да е
уведомена, че има натрупани задължения за ел.енергия. Поради това е направено искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № ******** по описа на ******* за **********г. е видно, че е
издадена заповед № ******** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
*********г., по силата на която е разпоредено З. Р. Караджова да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД сумите от 161.71 лв. главница – стойност на ел.енергия, доставена
за периода от *********г. до ***********г., 15.67 лв. обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от *********г. до ***********г., ведно със законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда – ***********г. до окончателното погасяване на
главницата, както и разноските по делото в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С решение № ********* от**********г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране са одобрени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, представляващи неразделна част от решението.
По делото е представена фактура № ********** от *********г. на стойност 83.42 лв.,
№********** от **********г. на стойност 161.71 лв., с място на потребление: **********,
клиентски номер: *********, адрес гр.********, ул. „******“ № ***, вх.***, ап.***.
Представено е заявление – декларация за продажба на електрическа енергия от З. Р. Ч. за
обект, находящ се в гр.******, ИТН: ******.
Приложени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД, одобрени с Решение на ДКЕВР ****** от *******г.
По делото е представено удостоверение за постоянен и настоящ адрес на ответницата, както
и в заверено копие наличната документация при Общинско предприятие „*******“ –
******, касаеща наемно правоотношение със З. Р. Ч. за общинско жилище в гр.*******, ул.
„*******“ № ****, бл.*****, вх.***, ет.***, ап.****.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
2
От приложеното ч.гр.дело № *******по описа на ***** за *****г. се установява, че
издадената заповед за изпълнение № ******** от **********г. е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени
и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при
наличието на съответните процесуални предпоставки. Различието във фамилните имена на
длъжника по заповедното производство и ответницата по исковото производство не
обосновава друг извод, тъй като с оглед изготвената справка НБД по ЕГН на лицето, лицето
фигурира с имената З. Р. К.
На първо място ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ел. енергия, тъй
като с отговора на исковата молба се оспорва това качество на ответницата. В § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ се съдържа легално дефиниция на понятието битов клиент. Според посочената
правна норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в
чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се разбира
„потребител на електрическа енергия” - физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
По делото не се спори, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.
Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая
безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. От
постъпилата преписка от Общинско предприятие „*******“ се установява, че недвижимият
имот, находящ се в гр.******* ул. „******“ № *****, вх.****, ет.***, ап.**** е частна
общинска собственост, като по силата на заповед № ***** от *****г. на Кмета на Район
„*******“ в жилището е настанена ответницата З. Р. Ч., с петчленното й семейство, със срок
на настаняване не по-дълъг от 10 години. Видно от представения договор за наем на
общинско жилище от ******г., сключен между Община ******** чрез ******* „*********“
и З. Р. Ч., договорът е сключен за срок от **********г. до **********г. Подадено е от
страна на ответницата и заявление-декларация за продажба на електрическа енергия за
процесния недвижим имот, както и декларация от лицето, според която същото е съгласно
копие от настанителната заповед да бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН
България и декларира, че ежемесечно в ***** „*****“ ****** ще представя бележки за
3
платени консумативи, вкл.електроенергия. С оглед на така представените доказателства
съдът намира, че по делото е безспорно установено качеството на ответницата на ползвател
на имот, който ползва електрическа енергия за домакинството си. По делото са представени
4 бр. констативни протоколи, съответно от дати ********г., ********г., *********г. и
********г., според част от които семейството е в чужбина, но същите според настоящия
състав не обосновават различен извод. Липсват данни за периода на консумиране на
претендираната ел.енергия – от ********г. до **********г. недвижимият имот да не е бил
обитаван. Освен това срокът на настаняването и на наемния договор е до *********г., като
липсват данни за прекратяване на наемното правоотношение с ответницата. Поради това и
следва да се приеме, че ответницата дължи заплащане на стойността на начислената за имота
електрическа енергия.
Размерът на претендираните вземания не е оспорен. По силата на чл.11, т.1 от
представените Общи условия ответницата се е задължила да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 – 10
дни. Съгласно чл. 27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължимите суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
При тези данни и предвид издадените фактури съдът намира, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. внесена държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и 475
лв. разноски в исковото производство, от които 75 лв. държавна такса, 300 лв.
възнаграждение за особен представител, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че З. Р. К., ЕГН ********** от гр.********, ул.
„*********“ № ****, вх.***, ет.***, ап.*** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 сумата от 161.71 лв. /сто шестдесет и един лева и 71 ст./ главница – стойност
на ел.енергия, доставена за периода от *******г. до ******г., за обект на потребление с
ИТН:******* в гр.Пловдив, ул. „*******“ № ****, вх.***, ап****, сумата от 15.67 лв.
/петнадесет лева и 67 ст./ обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
********г. до ************г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – ***********г. до окончателното погасяване на
4
главницата, за които суми е издадена заповед № ********** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от **********г. по ч.гр.дело № ******* по описа на ******** за
*****г.
ОСЪЖДА З. Р. К., ЕГН ********** от гр.**********, ул. „*******“ № ****, вх.***, ет.***,
ап.*** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 сумата от 75 лв.
/седемдесет и пет лева/ - разноски за производството по частно гр. дело № *****от *****г. и
475 лв. /четиристотин седемдесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5