№ 139
гр. Пазарджик, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500138 по описа за 2023 година
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от М. И. Х., ЕГН **********, от гр. К.,
ж. к. „Г. „ № 173, ет. 5, ап. 13, против „ Уни Хоспитал“ ООД , ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление на дейността гр. П. , ул. „Г.Б.“ № 100.
С Решение № 97/ 20.12.2022г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 338/ 2021г.по
описа на същия съд, иска е отхвърлен изцяло,като неоснователен. Решението на районния
съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца М. И. Х., ЕГН ********** ,подадена чрез
пълномощника на страната. Във въззивната жалба се твърди ,че решението на районния
съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение
на съдопроизводствените правила. Моли съда да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение по съществото на спора , с което се уважи предявения иск. Не сочи
нови доказателства .
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден
чрез пълномощника на страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба . Моли
съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила , а
жалбата да се отхвърли, като неоснователна . Не сочи нови доказателства във въззивното
производство .
ІІ. Правни изводи .
Решението на районния съд е валидно ( постановено е при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК)
и процесуално допустимо.
1
Разгледано по същество решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Фактическа страна на правния спор.
Районен съд П. е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
5584 лв. , представляваща договорна неустойка по сключен между страните договор за
повишаване на професионалната квалификация от 13. 11. 2015г.
Установено е по делото ,че ищцата е работила в ответното дружество на длъжността
„Рентгенов лаборант“. На 13. 11. 2015г. страните са сключили договор за повишаване на
професионалната квалификация . Според клаузите на договора работодателя е поел
задължението да финансира практическото обучение на ищцата с апаратура за лъчелечение
на стойност 2792 лв.( чл.4 ал. 1 от договора )
В чл. 2 ал. 5 на договора ищцата е поела задължението да работи в ответното дружество за
срок от 5 години , след успешното завършване на обучението .
В чл. 5 ал 3 и ал. 4 от договора страните са приели ,че ако ищцата по своя инициатива
прекрати индивидуалното трудово правоотношение преди изтичане на 5 –годишния срок ,
след завършване на обучението , дължи на работодателя неустойка в размер на 8376лв. ,
като размера на неустойката се намалява пропорционално на отработените месеци .
Установено е по делото ,че след приключване на обучението ищцата е работила при
работодателя 20 месеца от дължимите по договора 60 месеца . Трудовото правоотношение е
прекратено по писмено искане на ищцата , с предизвестие, на основание чл. 326 ал. 1 от КТ
, считано от 28. 10. 2020г.
Фактическият състав на правната норма по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД е следния :
1/ Неустойката да е уговорена от страните или да се дължи по силата на закон или друг
нормативен акт;
2/ Кредиторът да е изправна страна по договора –да е изпълнил задълженията си или е
бил готов да ги изпълни ;
3/ Длъжникът да е неизправна страна по договора-виновно да не е изпълнил изцяло
задълженията си или да ги е изпълнил частично , лошо или със забава ;
4/ Предвид разпоредбата на чл. 92 ал. І от ЗЗД неустойката обезщетява за вредите от
неизпълнението , без да е нужно те да се доказват. Следователно , кредиторът е освободен от
задължението да доказва , както настъпването на вредите , така и техния размер.В това се
състои обезщетителната функция на неустойката .
По делото е безспорно установено ,че ищцата не е изпълнила договорното си задължение да
работи при работодателя за срок от 5 години след приключване на обучението си. Ищцата е
прекратила трудовото си правоотношение по собствена инициатива , преди изтичане на 5-
годишния срок . Налице са предпоставките на закона за заплащане на договорната
неустойка,а именно:
-неустойката е уговорена от страните в договора за повишаване на професионалната
квалификация;
2
-кредитора е изправна страна по договора ,тъй като е изпълнил задължението си да заплати
курса на обучението на ищцата ;
-ищцата е неизправна страна по договора ,тъй като виновно не е изпълнила задължението
си да работи при работодателя в продължение на 5 години след успешното завършване на
обучението си .
От заключението на приетата по делото СИЕ се установява ,че размера на дължимата
неустойка , определена по правилата на чл. 5 от договора, е сумата 5584 лв., колкото е
удържана от трудовото възнаграждение на ищцата .
В исковата молба ищцата оспорва действителността на клаузата по чл. 5 от договора за
повишаване на квалификацията , с която е уговорено от страните заплащането на неустойка
. Твърди се ,че клаузата за неустойка е нищожна , тъй като противоречи на закона и на
добрите нрави .
Възражението е неоснователно .
Според утвърдената съдебна практика и правната теория договора ще противоречи на закона
, когато има несъответствие между ,уговореното и императивна правна норма или правен
принцип. Законосъобразността на сделката се преценява към момента на сключването й . За
нищожността на сделката поради противоречието със закона е достатъчно обективното й
несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективните елементи
от състава ,като знание или намерение за нарушение не се изискват.
В исковата молба не са изложени никакви обстоятелства в подкрепа на твърдението за
нищожност на сделката поради противоречието й със закона.Това е достатъчно основание
възражението да се отхвърли ,като неоснователно поради неговата недоказаност,без да се
разгледа по същество от съда. Независимо от това, от това по делото няма никакви данни
клаузата на чл. 5 от договора , с която е уговорено заплащането на неустойка обективно да
не съответства на повелителна правна норма или на правен принцип. Заплащането на
неустойка (договорна или законна ) , като правна последица от неизпълнението на договорно
задължение , е нормативно определено задължение в текста на чл. 92 от ЗЗД. В тази
правна норма изрично е посочено, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи ,като обезщетение за вредите от неизпълнението,без да е нужно
те да се доказват.
Освен това , в текста на чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ изрично е предвидена възможността в
договора за повишаване на квалификацията страните да приемат клауза за отговорността
на работника или служителя при неизпълнение на задължението да работи при
работодателя за определен срок, след завършване на обучението.
Неоснователно е възражението за нищожност на клаузата за неустойка,поради
противоречието й с добрите нрави .
Основните разрешения за това кога една правна норма е нищожна поради противоречието й
с добрите нрави са дадени в ТР № 1/ 2009г. от 15. 06. 2010г. на ОСТК на ВКС. В това ТР е
3
посочено ,че „добрите нрави „ са морални норми (неписани правила ), на които закона е придал
правно значение. Посочено е ,че при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно
за нищожност на клаузата за неустойка,поради противоречието й с добрите нрави.
Преценката се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключването на
договора.Един от принципите за противоречието с добрите нрави е принципа на
„справедливостта“. Преценката за спазването на този принцип се прави въз основа на
различни критерии, с оглед на всеки конкретен случай . Като примерно изброени критерий
са посочени следните :
-естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка;
-дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.;
-вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част;
-съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение
на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други
критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен
случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Прилагайки посочените критерии към настоящия казус съдът счита ,че уговорената
неустойка не противоречи на добрите нрави .
Както бе посочено по – горе , размера на уговорената неустойка е сумата 8376лв., който
размер се намалява пропорционална на отработеното време, след успешното приключване
на обучението . Намален по този начин размера на неустойката възлиза на сумата
5584лв.Този размер на неустойката не нарушава принципа на справедливостта , тъй като е
съобразен с размера на поетото задължение на ищцата да работи при работодателя в
продължение на 5- години след успешното приключване на обучението.
Размерът на неустойката е съобразен със значителното неизпълнение на договора. Вместо
дължимите 60 месеца ищцата е отработила само 20 месеца . Неизпълнението на договора е
значително, тъй като неотработените 40 месеца представляват 2/3 от дължимото за
отработване време време.
Размерът на неустойката е съобразен и с очакваните от неизпълнение на задължението
вреди . Работодателят е инвестирал определена парична сума в повишаване квалификацията
на ищцата , тъй като е очаквал ,че ищцата ще изпълни договорното си задължение да работи
при него в продължение на 5 години след приключване на обучението. Преждевременното
4
напускане на ищцата безспорно ще постави работодателя в затруднено положение относно
реализацията на работния процес след нейното напускане . Това е така , тъй като
намирането и обучаването на друг служител , който да поеме трудовите функции на
ищцата е свързано с определен период от време . През този период от време работодателя
ще търпи вреди от неупражняване на дейността си Нормално е тези очаквани вреди да
бъдат компенсиране чрез уговорката за заплащане на неустойка в размера ,посочен по – горе
при неизпълнение на задължението . Както бе посочено по –горе , размера на неустойката
не е прекомерно голям в сравнение с вредите от неизпълнението , тъй като
неизпълнението обхваща един дълъг период от време . Няма нарушение на разпоредбата на
чл. 92 ал. 2 от ЗЗД.
На основание чл.271 ал.1 от ГПК решението на районния съд следва да се потвърди , като
правилно и законосъобразно .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК
и чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/ 20.12.2022г. на районен съд П.,постановено по гр. д. №
338/ 2021г.по описа на същия съд,
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. )
решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5