РЕШЕНИЕ
№…………..
гр. София, 27.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Галя Вълкова
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1053 описа за 2020 год. , за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по
реда на чл.284 ал.3 т.1 от КЗ (отм).
Ищецът С.В.Д. твърди, че на
26.08.2015 г., в 07:29 часа в гр. Русе товарен автомобил МАН с турски
регистрационен № *****, с полуремарке, управляван от Д.Д., се е движел в дясна
лента на северното платно на бул. “България” в гр. Русе с посока на движение
към гр. София. По същото време пешеходецът В.М.навлязъл в северното платно на
бул. “България” и предприел пресичането му отдясно наляво по посока на движение
на автомобила, когато последният бил на около 118,75 м. от мястото на удара.
Когато водачът на товарния автомобил забелязал пешеходеца насочил автомобила
наляво и навлязъл изцяло в лявата лента за движение, а не предприел аварийно
спиране. Настъпил удар, като съприкосновението се получило между тялото на
пешеходеца и предната част на автомобила. Пешеходецът починал на място. Ищецът С.Д.,
син на починалия, твърди да е бил в много близки и топли отношения с баща си и
тежко преживял загубата му. Изпаднал в тежка депресия, станал затворен и
неконтактен, постоянно плачел, чувствал се безпомощен. Твърди се отговорността
на водача на товарния автомобил да е била застрахована към застрахователна
компания “Barmak”, която не е определила представител за уреждане на
претенцията. На 19.08.2016 г. ищецът е подал молба пред ответника, като са
представени допълнително изискани от последния документи. С писмо от 13.10.2016
г. ответникът е отказал да изплати обезщетение поради невъзможност да се
определи вината на участниците в ПТП. По изложените съображения ищецът
претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000 лв. частично от
150000 лв., обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания по повод
смъртта на В.М., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата. С определение от 03.12.2019 г. е допуснато
изменение на иска чрез увеличението му от 1000 на 30000 лв. - частично от
150000 лв.
В отговор на исковата молба ответникът не
оспорва наличието към 25.08.2015 г. на валидна застраховка “Гражданска
отговорност”, сключена със застрахователна компания “Бармак”. Твърди, че пешеходецът
е прескочил мантинела и излязъл на пътя на място, където преминаване на
пешеходци не е разрешено. Дори да се предположи, че шофьорът на товарния
автомобил е имал техническа възможност да предприеме действия, с които да
предотврати смъртоносния удар, поведението на В.М. е било смущаващо до степен
на блокиране на реакциите на водача на автомобила. Твърди съпричиняване на
вредоносния резултат поради нарушаване на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т., 2
и 4 и чл. 114, т. 1 ЗДвП. Искът следва да се отхвърли поради виновното
противоправно поведение на самия пострадал. Наред с това следва да се отчете,
че ищецът не е живял заедно с баща си, а в отделно домакинство в друг град.
Претендираното обезщетение прекомерно и не съответства на чл. 52 ЗЗД.
Съдът установи от фактическа страна
следното:
В.Д.М.е починал на 25.08.2015 г. Негов
наследник по закон е синът му С.В.Д..
С постановление от 01.12.2017 г. досъдебното
производство № 1587/2015 г. по описа на ОД МВР гр. Русе е прекратено с
постановление на прокурор към ОП гр. Русе за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
“в” НК е прекратено. В мотивите е отразено, че цялостното поведение на В.М.
сочи на желание да сложи край на живота си.
За установяване механизма на ПТП по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетеля Б.В.Ж..
Свидетелят сочи, че помни ПТП през август 2015 г. в гр. Русе. Свидетелят
пътувал с автомобила си по бул. “България”. Водял човек, облечен с черен анцуг
и вдигната качулка, който излязъл зад храстите на мантинелата, тичайки,
прескочил мантинелата излязъл на пътното платно, тичайки. Свидетелят помислил,
че пешеходецът ще пресече платното, но той стигнал малко след осевата линия,
след което се обърнал и тръгнал наобратно. След това отново се обърнал и пак
тръгнал да притичва през пътното платно. Изведнъж започнал да прави странни
движения с ръцете си. В този момент свидетелят видял бял ТИР. Пешеходецът
скочил към ТИР-а, движенията му били като на човек, който се гмурка в басейн.
По делото е приета Автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. К.Г.. Анализирайки събраните писмени
доказателства експертът посочва, че пътното платно в участъка на произшествието
е двупосочно, състои се от две самостоятелни пътни платна, отделени с
разделителен остров и мантинели, като северното е от две пътни ленти с обща
широчина 7,50 м., отделени с изтрита разделителна линия с лек наклон на
спускане, прав пътен участък. Оградено от от предпазни мантинели.
Произшествието е настъпило при слънчево време и добра видимост. ПТП е настъпило
на около 28 м. след линията на приетия ориентир в протокола за оглед на
местопроизшествие и на около 3,8 - 4 м. в дясно от левия край на пътното
платно, считано в същата посока. Преди предприетото спиране на товарната
композиция скоростта й на движение е била 90 км/ч, а при удара с пешеходеца -
76,57 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила в конкретни пътно-климатични
условия е била: при скорост на движение 90 км/ч . 105 м., а при скорост на
движение 60 км/ч - 56,13 м. Преди удара товарната композиция се е движела по
бул. “България” в дясната пътна лента на северното пътно платно в посока към
гр. София със скорост от 90 км/ч, а пешеходецът се е намирал извън северното (дясно)
пътно платно, от дясно на предпазната еластична ограда (мантинела). При удара
водачът е отклонил МПС наляво и е навлязъл преимуществено в лявата пътна лента
с десен габарит на около 3,5 м. от десния край на пътното платно при скорост от
порядъка 76,57 км/ч. Пешеходецът е прескочил мантинелата и с бърз ход до
спокойно бягане от порядъка на 1,67 м/с е навлязъл в пътното платно. Видимостта
на водача на товарния автомобил е била не по-малко от 250 м., т.е. могъл е да
възприеме пешеходеца при навлизането му в пътното платно. Водачът на товарната
композиция е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието чрез своевременно аварийно спиране. По отношение на механизма
експертът посочва, че пешеходецът В.М. е навлязъл в пътното платно отдясно
наляво по посока на движение на товарния автомобил. Водачът е възприел
пешеходецът и е задействал спирачната уредба в режим на ефективно спиране, след
което е отпуснал спирачния педал и насочил товарната композиция наляво, за да избегне
удара. Пешеходецът е възприел маневрата на водача за заобикалянето му е
продължил движението си наляво. Настъпил е сблъсък между товарната композиция и
пешеходеца, като ударът е бил челен, осъществен в предната броня на товарния
автомобил в областта на предния й десен край по лицевата част на пешеходеца.
След удара тялото на пешеходеца е отблъснато и отхвърлено в десния край на
пътното платно, последвало е претъркулване и е установено на мястото, където е
регистриран трупът. Пешеходецът е навлязъл в пътното платно на бул. “България”
в момент когато това не е било безопасно - наличие на движещ се МПС по него.
При пресичане от страна на пешеходеца със скорост 1,67 км/ч без да спира той е
щял да измине широчината на дясната пътна лента в коридора, по който се е
движел преди товарната композиция да е достигнала мястото на удара. Т.е. ако
пешеходецът не е бил преустановил движението си по пътното платно той е щял да
премине широчината на дясната пътна лента преди идването на товарната
композиция и ПТП е нямало да настъпи. Експертът отбелязва, че водачът е
допуснал да преустанови ефективно аварийно спиране в продължение на около 55 м.
или 2,2 сек. Произшествието е предотвратимо за пешеходеца при: ненавлизане в
пътното платно при наличие на движещ се МПС в дясна пътна лента, пресичане на
обозначено за целта място, пресичане с начин на придвижване, при което е имал
възможност за преминаване на коридора за движение.
По делото не се спори, че смъртта на В.Д.М.е
настъпила в резултат на процесното ПТП.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна
страна:
Претенцията, по която е образувано
настоящото производство е насочена към ангажиране отговорността на НББАЗ, в
качеството му на Компенсационен орган по смисъла на чл.284, ал. 1 КЗ (отм.), за
обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновно
противоправно поведение на водач на МПС, застраховано с валидна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, което при несвоевременно
произнасяне по претенцията на увредените лица от застрахователя на деликвента
или неговият представител за Република България (ал.1).
За да бъде успешно проведен предявеният
следва да бъдат установени елементите на фактическия състав на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно: 1. деяние (действие или
бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4.
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и приетата по делото Съдебна автотехническа експертиза се
установява, че В.Д.М.е предприел пресичане на пътното платно на бул. “България”
в гр. Русе на необозначено място. Същият е навлязъл на платното за движение,
прескачайки мантинелата и отдясно наляво се е движел по платното.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаваща водача на МПС да избере скорост, съобразена с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Установява се, че навлизането на В.М.на пътното платно е когато
товарният автомобил се е намирал на отстояние, позволяващато на водача на
автомобила да предприеме аварийно спиране и да предотврати настъпването на ПТП.
Вместо това водачът на автомобила е преустановил ефективното аварийно спиране и
е насочил товарния автомобил към лявата пътна лента. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че намиращият се на пътното платно
пешеходец се е движел в различни посоки - спрял е до осевата линия, върнал се
обратно, започнал да ръкомаха, т.е. може да се заключи, че целта на пешеходеца
не е била да осъществи пресичане. Следва да се отчете обаче, че всеки водач на
ППС има задължение да бъде внимателен към уязвимите участници в движението,
какъвто се явява пешеходецът (чл. 5, ал. 2 ЗДвП). Ето защо при това нелогично
поведение на пешеходецът водачът на автомобила е дължал да съобрази възможно
настъпване на удар и своевременно да преустанови движението на товарния
автомобил. По тези съображения съдът приема Д.Д. да е допуснал цитираното
нарушение на правилата за движение.
Същевременно съдът намира за основателно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалият. Правилата за движение задължават пешеходците преди да навлязат на
платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение, да не преминават през
ограждения от парапети или вериги. В случая с поведението си пешеходецът е
нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДвП. Нещо повече,
събраните гласни доказателства установяват, че намирайки се в средата между
двете ленти за движение непосредствено преди момента на удара пешеходецът се е
хвърлил пред товарната композиция “с движения на човек, който се гмурка” по
думите на свидетеля Жанов - очевидец на процесното ПТП. Ето защо съдът приема,
че пешеходецът е съпричинил 90% вредоносния резултат.
По делото не се спори, че смъртта на В.М.
е настъпила в резултат на процесното ПТП. Ищецът е негов син.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на
защита от правовия ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо
обезщетение. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на доказаните
вреди, доказания интензитет на страданията на ищеца и начина, по който той е
приел смъртта на своя баща. Съдът съобразява също необратимите последици на
увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна и добрите отношения
между ищеца и баща му. От събраните гласни доказателства се установява, че
ищецът е бил в добри отношения със своя баща, като независимо, че са живеели в различни
градове, двамата са поддържали контакт. Същевременно се установява, че ищецът
има свое семейство и две деца, а починалият В.М. е бил с друго лице във
фактическо съжителство. Като се вземат предвид посочените обстоятелства, съдът
приема, че обезщетение от 130 000 лева отговаря на принципа на справедливост и
е от естество да компенсира претърпените вреди. Предвид изложените мотиви за
съпричиняване на вредоносния резултат искът се явява основателен за сумата от
13000 лв.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава от 19.11.2016 г., на която дата е
изтекъл тримесечният срок за произнасяне по чл. 271 КЗ отм.
По отговорността за разноски:
Предвид установения изход от спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от иска
в размер на 1382,88 лв. Депозитът за свидетел не е изплатен и съдът е
разпоредил връщане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска,
като при съобразяване на възражението за прекомерност същите са в общ размер
1112,07 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Сдружение “Н.Б.Б.А.З.”, БУЛСТАТ *****да заплати на С.В.Д., ЕГН **********:
-
на основание чл. 282 ал. 3 КЗ (отм.): сумата от 13 000,00 лв. частично от 150 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно
застрахователно събитие, настъпило на 25.08.2015 г. по причина на виновно
противоправно поведение на водача на т.а. “МАН” с рег. № 31DM634, в резултат на
което е настъпила смъртта на В. Д. М., баща на ищеца, ведно със законната лихва
считано от 19.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв. частично от 150000
лв.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата
от 1382,88 лв. - разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА
С.В.Д., ЕГН
********** да заплати на Сдружение “Н.Б.Б.А.З.”,
БУЛСТАТ *****на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1112,07 лв. –
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа
на страните.
СЪДИЯ: