РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Габрово, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Т.Л.П.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600181 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С присъда № 28 от 20.05.2024 г. по НОХД № 824/2023 г. по описа на Районен
съд – Габрово подсъдимият С.Д.Б. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че през
периода 20.11.2019 г.-21.11.2019 г. в гр. Габрово, действайки при условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи на обща стойност
268,54 лева, както следва:
- на 20.11.2019 г., от служебно помещение, находящо се в Националния музей
на образованието, отнел сумата от 200 лева от владението и собственост на К.К.Х. от
гр. Габрово;
- на 20.11.2019 г., от служебно помещение, находящо се в Националния музей
на образованието, отнел сумата от 15 лева и два броя банкноти с номинал от по един
щатски долар от владението и собственост на Г.Й.К. от гр. Габрово;
- на 21.11.2019 г., от офис на „Стемо” ООД отнел сумата от 50 лева от
владението и собственост на П.С.Ш. от гр. Габрово,
без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои и
с това е осъществил престъпление, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във
1
вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С присъдата е определен първоначален строг режим за изпълнение на
наложеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС.
Със същата присъда подсъдимият С.Д.Б. е осъден да заплати по сметка на ОД
на МВР – Габрово направените по делото разноски в размер на 46,80 лева, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Постановено е веществените доказателства, съставляващи два броя CD, да
останат приложени към делото, след влизане на присъдата в сила.
Присъдата е обжалвана от адв. Р.Р., в качеството на служебен защитник на
подсъдимия С.Б., с основно оплакване, че наложеното наказание от една година
лишаване от свобода е явно несправедливо и при постановяването му съдът, въпреки
че е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, не е отчел в пълна степен данните за личността
на подсъдимия и извършеното от него, като не е приложил чл. 66 от НК. Заявява се, че
подсъдимият имал и предишни осъждания, но при постановяване на атакувания
съдебен акт контролираният съд следвало да вземе предвид всички факти и
обстоятелства, включително че деецът е възстановил нанесените щети с изключение
на 56 стотинки. Твърди се, че посоченото основание за изтърпяване на наказанието
предполага първоначален „лек“, а не „строг“ режим, какъвто е определен.
В жалбата се претендира за изменение на атакуваната присъда, като се намали
наложеното наказание лишаване от свобода и се отложи изпълнението му по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдебното производство – както пред първоинстанционния, така и пред
въззивния съд, е проведено в отсъствие на подсъдимия С.Б., на основание чл. 269, ал.
3, т. 4, б. „а“ и „в“ от НПК.
Пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от адв. Р.. По съществото на
делото защитникът се придържа към съображенията за изменение на атакувания
съдебен акт, посочени в жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че
присъдата следва да се потвърди, за което излага аргументи.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата с изложените в нея доводи, обсъди
становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата по реда на чл. 314 от НПК, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна и в установения в
процесуалния закон срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е
2
неоснователна.
За да постанови присъдата първоинстанционният съд е събрал всички
относими към предмета на делото доказателства, като е анализирал и съпоставил
поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите П.С.Ш., А.С.С., Г.Й.К.,
М.М.Е., К.К.Х. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК),
Р.Д.И., И.М.И. и В.Й.Х., заключението на съдебно-оценъчната експертиза, както и
писмените доказателства - протокол за доброволно предаване от 06.12.2019 г.,
протокол за доброволно предаване от 21.11.2019 г., разписка от 06.12.2019 г., разписка
от 14.12.2019 г., протокол за доброволно предаване от 13.12.2019 г., протокол за
доброволно предаване от 29.11.2019 г., справка за съдимост на подсъдимия и
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимото
лице. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е
обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на
делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият С.Д.Б. е роден на **** г. в гр. Габрово. Същият е ***, ***.
Данните от справката за съдимост сочат, че Б. е осъждан многократно за престъпления
от общ характер, като осъжданията, които имат значение за правната квалификация на
инкриминираните по настоящото дело деяния са, както следва:
С присъда по НОХД № 458/2014 г. по описа на Районен съд - Габрово, влязла в
сила на 27.11.2014 г., подсъдимият С.Б. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на
шест години лишаване от свобода.
С присъда по НОХД № 7/2015 г. на Окръжен съд - Габрово, влязла в сила на
08.04.2015 г., подсъдимият С.Б. е осъден за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1 от НК, за които на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3
от НК му е определено общо наказание от две години лишаване от свобода, към което
присъединено наказанието глоба от 300 лева. Със същата присъда, на основание чл. 25,
ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, на подсъдимия е определено общо наказание
по двете описани тук присъда в размер на шест години лишаване от свобода, към
което е присъединено наказанието глоба в размер на 300 лева.
Подсъдимият Б. изтърпял наложеното му наказание от шест години лишаване
от свобода на 27.08.2019 г., на която дата бил освободен от затвора в гр. Ловеч. След
като се прибрал в гр. Габрово, същият не работел, а имал нужда от финансови
средства.
На 20.11.2019 г. свидетелката К.Х. била на работа като **** в Националния
музей на образованието, намиращ се на ул. „Априловска” № 15 в гр. Габрово. На
3
бюро, разположено в служебно помещение в музея, достъпът до което бил забранен за
външни лица, пострадалата била оставила дамската си чанта и телефона си. На същата
дата подсъдимият Б. отишъл в музея и влязъл в служебното помещение. Отворил
чантата на свидетелката Х. и от намиращото се в нея портмоне взел сумата от 200
лева. В 12 часа пострадалата влязла в служебното помещение и заварила вътре
подсъдимия. Попитала го какво търси там, при което той й отговорил, че иска среща с
директорката на училището, тъй като се грижел за племенниците си и бил дал
последните си пари за тях. Извадил портмонето си и показал на свидетелката, че вътре
няма никакви пари. Пострадалата се замислила за собствените си пари и под предлог,
че търси визитка на директорката отишла до чантата си, за да провери портмонето си.
Извадила го и установила липсата на сумата от 200 лева в банкноти по 20 лева.
Поискала подсъдимият да й върне парите. Симулирала пред него, че провежда
телефонен разговор с познат с молба да се обади на негов познат полицай. В този
момент подсъдимият Б. й казал да не вика никого и обещал да й върне парите. Показал
й дебитната си карта и оставил личната си карта и телефон като залог за това, че отива
да изтегли пари. От личната карта свидетелката научила имената на подсъдимия, а
именно С.Д.Б.. След като подсъдимият излязъл от помещението, свидетелката Х.
отишла до входната врата на музея и го наблюдавала. Виждайки, че се връща към
музея, тя влязла в служебното помещение. Подсъдимият Б. отишъл при нея и й
оставил пет банкноти с номинал по 20 лева и една банкнота с номинал от 100 лева.
Свидетелката се усъмнила, че банкнотата от 100 лева е фалшива, поради което
отказала да я приеме и настояла да й върне други 100 лева. Б. отново излязъл от музея,
а пострадалата продължила да го наблюдава. Видяла как подсъдимият бръкнал във
вътрешната страна на якето си, след което отново се върнал при нея и й оставил пет
банкноти, всяка с номинал от 20 лева. Свидетелката Х. разпознала собствените си
банкноти и ги приела. След като върнал парите, подсъдимият Б. бил видимо
притеснен и помолил пострадалата да не се обажда в полицията. Взел си личната
карта и телефона и си излязъл.
На същата дата – 20.11.2019 г., подсъдимия Б. влязъл в друго служебно
помещение в Националния музей на образованието, където било работното място на
свидетелката Г.К. В помещението нямало никой. На бюрото била оставена дамската
чанта на пострадалата. От портмонето в чантата подсъдимият взел сумата от 15 лева и
два броя банкноти с номинал от един щатски долар, частично боядисани с цвета на
портмонето. В обедната почивка между 12.00 часа и 13.00 часа свидетелката К.
излязла от сградата на музея, като преди това видяла, че до вратата на стаята на
екскурзоводите е застанал подсъдимият Б.. Пострадалата тръгнала в посока към
центъра на града, а Б. я последвал и по пътя я заговорил, като й казал да внимава,
защото имало джебчии. По-късно през деня свидетелката Кръстева установила липсата
на сумата от 15 лева и двата броя банкноти с номинал от един щатски долар, които
4
държала в портмонето си.
На 21.11.2019 г. подсъдимият Б. отишъл до сградата на „***” ООД, намираща
се на ул. „Николаевска” № 41 в гр. Габрово. Влязъл в офиса на втори етаж. Там се
срещнал със свидетеля А.С.в, на когото заявил, че иска да закупи преносим компютър
на изплащане. Свидетелят му обяснил, че вече не предлагат компютри на изплащане,
но Б. настоявал да сключи сделка при такива условия. По тази причина С. се обадил на
свидетелката В.Х., като й обяснил, че при тях е дошъл клиент, който иска да закупи
стока на изплащане. От своя страна свидетелката Х. провела разговор с подсъдимия,
обяснила му условията, както и необходимостта от предоставяне на данни за трите
имена, ЕГН и телефон за връзка. Подсъдимият предоставил исканите данни, които Х.
подала към лизинговата компания. Свидетелят С. съпроводил Б. до приемната стая,
намираща се срещу входната врата на офиса и го помолил да изчака, докато бъде
изготвена оферта за исканата от него стока, след което се върнал на работното си
място. Докато стоял на компютъра, свидетелят С. видял, че подсъдимият не изчаква в
приемната стая, а се е облегнал на вратата на офиса. От външната страна на вратата, в
коридора, който бил с форма на буквата „Г” била поставена закачалка, на която били
закачени връхни дрехи. Подсъдимият Б. видял закачено яке. Бръкнал в горния му
десен джоб и взел от намереното в него портмоне сумата от 50 лева. Якето и отнетите
пари били собственост на свидетеля П.Ш., който работел в офиса. След като
свидетелят С. връчил на подсъдимия изготвените разпечатки, последния си тръгнал.
Тогава свидетелят Ш. се усъмнил, станал и проверил портфейла си и установил, че му
липсват парите, както и че портфейла му не бил в джоба, в който го бил оставил.
Подал сигнал на ЕЕН 112, като за установяване самоличността на подсъдимия били
поискани и предоставени на полицията данните, които подсъдимият дал на
свидетелката В.Х.
След последно описаното деяние подсъдимият Б. бил установен, като с
Протокол за доброволно предаване от 21.11.2019 г. (л. 15 от ДП) предал в РУ на МВР -
Габрово 1 брой банкнота с номинал 10 лева и два броя банкноти с номинал 20 лева,
които с разписка от 06.12.2019 г. (л. 16) били върнати на свидетеля П.Ш.
С протокол за доброволно предаване лицето Д.Д.Б. – сестра на подсъдимия,
предала в РУ на МВР - Габрово сумата от 18 лева, която била върната на пострадалата
Г.К.
С протокол за доброволно предаване, съответно от 29.11.2019 г. и от 06.12.2019
г., към материалите по делото били приобщени записи от видеонаблюденията на
Обменно бюро „Магура” и на „Стемо” ЕООД.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени
5
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Правилно контролираният съд е приел, че показанията на всички свидетели са
последователни, логични и непротиворечиви, като изцяло кореспондират на писмените
доказателствени източници. Така събраните доказателства установяват по изисквания
от процесуалния закон несъмнен начин времето, мястото и обстоятелствата на
извършване на всяко едно от трите деяния, както и авторството им в лицето на
подсъдимия.
Фактическата обстановка и доказателствените източници, които я установят,
не са предмет на оспорване от страните по делото.
При правилно установената фактическа обстановка районният съд е извел
верен правен извод относно деятелността на подсъдимия С. Б., като го е признал за
виновен в това, че през периода 20.11.2019 г.-21.11.2019 г. в гр. Габрово, действайки
при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 268,54 лева, както следва:
- на 20.11.2019 г., от служебно помещение, находящо се в Националния музей
на образованието, отнел сумата от 200 лева от владението и собственост на К.К.Х. от
гр. Габрово;
- на 20.11.2019 г., от служебно помещение, находящо се в Националния музей
на образованието, отнел сумата от 15 лева и два броя банкноти с номинал от по един
щатски долар от владението и собственост на Г.Й.К. от гр. Габрово;
- на 21.11.2019 г., от офис на „Стемо” ООД отнел сумата от 50 лева от
владението и собственост на П.С.Ш. от гр. Габрово,
без съгласието на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна е налице отнемане на вещи от владението на техните
собственици, без тяхно съгласие и установяване от страна на подсъдимия на своя
фактическа власт с намерение да свои тези вещи. Престъплението е извършено чрез
три отделни деяния, които обективно и субективно са свързани, поради което са
изпълнени критериите за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от
НК. Законосъобразен е изводът, че престъплението е осъществено при наличието на
опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, което се обуславя от
изтърпяването от подсъдимия на наказание от шест години лишаване от свобода,
определеното му по реда на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата по НОХД
№ 7/2015 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. От датата на изтърпяване на
наказанието – 27.08.2019 г., до началото на инкриминирания период не са изминали
повече от пет години, поради което не са налице основания да се изключи
приложението на правилото по чл. 29 от НК. От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк престъпен умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на
6
деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им.
При тези безспорно установени положения изцяло правилен и законосъобразен се
явява правният извод на контролирания съд, според който подсъдимият С.Б. е
извършил престъпление, квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата, поддържано
и в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание лишаване от
свобода.
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено
наказание от две до десет години лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието, като е приел, че
са проявени многобройни смекчаващи обстоятелства, при наличието на които така
предвиденото в закона наказание със специален минимум се явява несъразмерно
тежко. Прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложил наказание от
една година лишаване от свобода.
Несъмнено е, че престъплението е със завишена степен на обществена
опасност. Правилно районният съд е определил като много висока степента на личната
обществена опасност на подсъдимото лице, която произтича от многобройните му
осъждания за престъпления против собствеността. В съответствие с данните по делото
е приетото с присъдата, че ниската стойност на причинените от деянията вреди и
почти пълното им възстановяване, както и оказаното в известна степен съдействие от
страна на Б. за разкриване на обективната истина следва да се отчетат като
смекчаващи обстоятелства. Правилно районният съд е отчел за отегчаващо
обстоятелството, че престъпната деятелност е консумирана много скоро, след като
подсъдимият е освободен от затвора. Принципно вярно е заключението, че
осъжданията, които са взети под внимание при квалифицирането на престъпната
дейност като извършена в условията на опасен рецидив не следва да се отчитат за
отегчаващи обстоятелства. Неправилно обаче контролираният съд не е отнесъл към
утежняващите обстоятелства останалите осъждания на С.Б., при положение, че от
справката му за съдимост се установява, че преди присъдите, в изпълнение на които е
изтърпял наказанието от шест години лишаване от свобода, същият многократно е
наказван за извършени престъпления против собствеността и е изтърпявал ефективно
наказания лишаване от свобода. Районният съд е пропуснал да отчете като отегчаващо
обстоятелство и реализирането на престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 от НК
чрез три отделни деяния.
Въззивният съд намира, че контролираната инстанция е подходила достатъчно
либерално, като е приела наличието на предпоставките за определяне на размера на
наказанието под специалния минимум, поради което няма причини за допълнително
7
облекчаване на положението на подсъдимото лице. Събраните по делото доказателства
опровергават виждането на защитата за явна несправедливост на наложеното
наказание. Обремененото съдебно минало, започването на престъпна деятелност по
малко от три месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода по предходно
осъждане, както и последвалото системно извършване на деянията по обсъжданото
престъпление навеждат на извод за продължаващи прояви на престъпна упоритост,
както и до заключението, че налаганите преди наказания на Б. не са постигнати целите
на личната превенция. Причинените от отделните деяния вредни последици и общият
размер на щетите от престъплението не са пренебрежимо ниски, за да им се отдаде по-
голяма от действителната тежест при индивидуализация на наказанието.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че по отношение на
подсъдимия С. Б. не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно
и в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС първостепенният съд е
определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Изцяло лишена от основание е претенцията на защитника за приложение на
института на условното осъждане. Една от задължителните предпоставки за
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК е подсъдимият да не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер – условие, което при С.Б. не е налице.
Напълно неоснователно е възражението на защитника по отношение на
режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС ясно дефинира, че „строг“ режим се
определя за изпълнение наказание лишаване от свобода за осъдени за умишлени
престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.
66 от НК, независимо от реабилитацията. Видно е от данните по делото, че спрямо Б.
не са изтекли 5 години от изтърпяване на предходното му наказание от шест години
лишаване от свобода, а сегашното му осъждане е за умишлено престъпление. Що се
отнася до претенцията за „лек“ режим, то следва да се посочи, че законодателят не е
предвидил възможност за първоначално определяне на такъв режим за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпросите за
дължимите разноски във връзка с провеждане на наказателното производство, както и
по въпроса за разпореждане с веществените доказателства.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
8
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28 от 20.05.2024 г. по НОХД № 824/2023 г. по
описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9