№ 34
гр. Царево , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200137 по описа за 2021 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „Балкан М1“ ЕООД, ЕИК
*********, против Наказателно постановление, № 534033-F563839 от
22.01.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта
стойност на „Балкан М1“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева,
за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ,
вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда
то да бъде отменено.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се
свидетеля по установяване на нарушението.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 02.08.2020 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги-
служители в ТД на НАП, извършили проверка на търговски обект
стопанисван от жалбоподателя. Било установено, че обекта се стопанисва от
жалбоподателя и към момента на проверката извършва търговска дейност. В
хода на проверката, чрез контролна покупка, било установено, че за
извършена покупка на стока, предлагана в обекта не бил издаден фискален
бон, от наличния в обекта КАФП. Констатираните нарушения били
отбелязани в протокол за извършена проверка, а по късно бил съставен акт за
установяване на административно нарушение. Представител на
жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил
представен лично и приет срещу подпис. Наказващият орган, въз основа на
съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано по същия както и в АУАН начин.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ и санкционирано на основание 185, ал. 1 от Закон за
данък върху добавената стойност, с имуществена санкция в размер на 2000,00
лева.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен анализ
на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК и гласните
доказателства- показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в
добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му
задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на този свидетели и кредитира същите като
истинни.
Съдът не дава вяра и не цени показанията на разпитания по делото
свидетел, воден от страна на жалбоподателя. Същия е пряко заинтересован от
изхода на делото- предвид личната му обвързаност със собственика на
санкционираното дружество- поради което и съда намира показанията му за
2
неистинни, предобедни и заинтересовани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това
от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на ТД на НП, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП,
т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
В настоящия случай, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съда намира за безспорно установено и доказано, извършеното
3
нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към
административнонаказателна отговорност.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения за неоснователни.
При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира,
че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното
НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода
на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки (съгласно ал. 4 на чл. 118 от ЗДДС) са определени с
подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ. Съгласно текста на чл. 3, ал. 1 от Наредбата „всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги”. Тази разпоредба задължава всяко лице да регистрира
и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
4
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество,
лицензирано да извършва такава дейност.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална
касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане,
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен
превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Според разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата фискална касова
бележка се издава при извършване на плащането, като всяко лице е длъжно
едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента
издадената фискална касова бележка. В този смисъл, за всяко плащане, вкл.
което е извършено с дебитни или кредитни карти, или в брой се издава
фискална касова бележка от регистрирано в НАП фискално устройство.
Предвид на изложеното по-горе, при установеното по несъмнен начин
административно нарушение, административно-наказващият орган правилно
и законосъобразно е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1
от ЗДДС, съгласно която разпоредба „лице, което не издаде фискална касова
бележка (фискален бон), се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100,00 до 500,00 лева, или с имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500,00 до 2 000,00
лева”.
Не следва да се прилага и чл. 28 от ЗАНН, тъй като визираното
нарушение засяга утвърдения ред, който осигурява пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, от една
страна, от друга - е в нарушение гарантираното право на всеки клиент за
извършената от него покупка и заплащане на цена, да получи съответен
документ от фискално устройство. В конкретния случай не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от други случаи на нарушения от същия
вид. Въпреки, че в обжалваното постановление административно
наказващият орган не е обсъдил наличието на предпоставки за хипотезата на
5
чл. 28 от ЗАНН, каквото задължение е имал, съдът счита, че това не е
съществото процесуално нарушение от категорията на абсолютните
основания за отмяна. При извършената от съда проверка, не се установи
наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно
и обосновано.
При индивидуализация на санкцията обаче, не са спазени изискванията
на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН. Същата е в рамките на закона, но АНО е
наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са
налице отегчаващи обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и
пред съда, поради което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в
минимален размер, а именно в размер от 500,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление, № 534033-F563839 от 22.01.2021
год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, в ЦУ на НАП, с което
на основание чл. 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта стойност на
„Балкан М1“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 25, ал.
1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, В
ЧАСТТА МУ досежно размера на определеното административно наказание,
като за извършеното нарушение, НАЛАГА на Съмър Френдс“ ЕООД, ЕИК
*********, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Балкан М1“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЦУ на
НАП, сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
7