МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 5 / 2013г.
ПО НОХД № 1202/2012г. по описа на СНС
В СНС е внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура гр. С. с повдигнато
обвинение срещу Х.В.И. ЕГН: ********** и същият е предаден
на съд, както следва: за
престъпление
по чл.214 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.213 а ал.2 т.1
пр.1-во и т.2 от НК
за това ,че:
На 19.08.2004г., за времето от 13.00 часа до 18.00 часа, в гр.С., *** в
офис на фирма ***, с цел да набави за себе си - Х.В.И. с ЕГН: ********** и за другиго - Ю. Н. М.
с ЕГН:**********, И.М.П. с ЕГН:**********, Й.Д.Ц. с ЕГН:**********, Т.Р.П. с
ЕГН:********** и В.В.Г. с ЕГН:********** имотна
облага, принудил А.Б.М. с ЕГН:**********, чрез сила - ударил го в лицето с ръка и със крака на стол в областта на
тялото му, като деянието е придружено с причиняване на лека телесна повреда
изразяваща се в: интензивно мораво синкаво кръвонасядане,
с жълтеникава периферия, 12/10 см. по вътрешната повърхност на дясното бедро,
между горната и средната му трета, което е реализирало критериите на
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота
; кръгловато жълтеникаво кръвонасядане
на около 8 см. под и в страни от лявото гръдно зърно с диаметър 3 см. и
неправилно по форма жълтеникаво кръвонасядане 7/6 см.
в областта на мишничните линии в ляво и на височината
на шесто- девето ребра, реализирало критериите на медико- биологичния признак
болка и страдание, и заплаха за убийство
- с думите, че ще го убие и унищожи, да претърпи нещо противно на волята му -
да подпише „Договор за прехвърляне на дружествени дялове на съдружник" от
дата 19.08.2004г. с нотариално удостоверяване на подписи вписано под per. №*** от 20.08.2004г.
на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който договор А.Б.М. прехвърля на Х.В.И. собствените си
15 дружествени дялове от капитала на търговско дружество с ограничена
отговорност с наименование ***, с номинална стойност от по 100 лева всеки дял и
на обща стойност 1500 лева ; да подпише „Договор за прехвърляне на дружествени
дялове на несъдружник" от дата 19.08.2004г. с нотариално удостоверяване на
подписи вписано под per. № *** от 20.08.2004г. на
нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който договор А.Б.М. прехвърля на Ю. Н. М. собствените
си 2 дружествени дялове от капитала на търговско дружество с ограничена
отговорност с наименование ***, с номинална стойност от по 100 лева всеки дял и
на обща стойност 200 лева ; да подпише „Договор за прехвърляне на дружествени
дялове на несъдружник" от дата 19.08.2004г. с нотариално удостоверяване на
подписи вписано под per. № *** от 20.08.2004г. на
нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който Договор А.Б.М. прехвърля на И.М.П. собствените си
2 дружествени дялове от капитала на търговско дружество с ограничена
отговорност с наименование ***, с номинална стойност от по 100 лева всеки дял и
на обща стойност 200 лева ; да подпише „Договор за прехвърляне на дружествени
дялове на несъдружник" от дата 19.08.2004г. с нотариално удостоверяване на
подписи вписано под per. № *** от 20.08.2004г. на
нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който договор А.Б.М. прехвърля на Й.Д.Ц. собствените си
2 дружествени дялове от капитала на търговско дружество с ограничена
отговорност с наименование ***, с номинална стойност от по 100 лева всеки дял и
на обща стойност 200 лева ; да подпише „Договор за прехвърляне на дружествени
дялове на несъдружник" от дата 19.08.2004г. с нотариално удостоверяване на
подписи вписано под per. № *** от 20.08.2004г. на
нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който договор А.Б.М. прехвърля на Т.Р.П. собствените си
2 дружествени дялове от капитала на търговско дружество с ограничена
отговорност с наименование ***, с номинална стойност от по 100 лева всеки дял и
на обща стойност 200 лева ; да подпише „Договор за прехвърляне на дружествени
дялове на несъдружник" от дата 19.08.2004г. с нотариално удостоверяване на
подписи вписано под per. № *** от 20.08.2004г. на
нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който договор А.Б.М. прехвърля на В.В.Г.
собствените си 2 дружествени дялове от капитала на търговско дружество с
ограничена отговорност с наименование ***, с номинална стойност от по
100 лева всеки дял и на обща стойност 200 лева и с това причинил нему - А.Б.М.,
имотна вреда общо в размер на 2500 лева
Представителят на прокуратурата поддържа обвинителния акт изцяло. Сочи на
две групи свидетели- едните/ В.К., Д.К., Б. Д./, чийто показания подкрепят твърденията на гр. ищец и
частен обвинител М. и повдигнатото обвинение и втора група свидетели- втората
група/ в която са Й.Ц., И.П., В.Г.. Т.П. ,Н. ,адв. Х. / като същите заявяват , че по
отношение на М. не е била упражнявана принуда на инкриминираната дата.
Прокуратурата иска да се ценят показанията на първата група свидетели с мотива,
че втората група свидетели са получили материални придобивки- а именно
прехвърлените им дялове, поради което са заинтересовани. Прокурора
заявява, че обвинението по
отношение на подсъдимия И. е
доказано по несъмнен и категоричен начин. С оглед на данните за личността на подсъдимия: неосъждан, добри
характеристични данни, дългият период на водене на наказате производство , заявява, че на
подсъдимия Х.И. следва
да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал.з, вр. ал.1,т.1 от НК, а именно 6 МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
СВОБОДА“, която на осн.
чл. 66, ал.1 от
НК да бъде ОТЛОЖЕНО ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ като не се налага предвиденото в закона по леко
наказание - глоба . Заявява, че с това наказание биха
се постигнали целите предвидени в чл. 36 от НК. Заявява да бъде уважен предявения граждански иск в неговия пълен размер.
Повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител – адв. Г.-иска
осъдителна присъда заявява, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства безспорно и категорично водят до обоснован извод , че описаното в
ОА деяние е престъпление и негов извършител е подсъдимият И..Споделя изцяло становището на прокуратурата, че първата група свидетели
в показанията си отразяват фактическата обстановка така както я е
възприел М.. Твърди че не следва да се кредитират показанията на втората група
свидетели, тъй като те са получили дялове от дружеството и това мотивира
поведението им в настоящия процес. Заявява, че безспорно е доказано упражняването
на принуда под формата на сила и заплаха
от подсъдимия И. по отношение на М. като тази принуда е мотивирала М. да
извърши имуществените разпореждания.Сочи в подкрепа на тезата си медицинските
удостоверения и експертизи доказващи настъпилите телесни повреди при М. в
резултат на физическата принуда.
Пледира за наказание в минимума на
предвидената от закона санкция, както и
изцяло да се уважи предявеният граждански иск.
Повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител адв.Й. се присъединява заявеното в пледоариите на адв.
Г. и на държавното обвинение. Заявява, че са налице безспорни доказателства за
оказано физическо и психическо насилие по отношение на М.. Заявява, че условно
наречената втора група свидетели отрича
упражнена принуда по отношение на М. поради лично облагодетелстване чрез
получените дялове. Заявява, че следва да се ценят показанията на М., В. К., А. С., Д. и Д. К., тъй като са обективни и
достоверни и доказват получените от М. множество удари . Сочи на некоректното
процесуално поведение на подсъдимия.Претендира за уважаване на гражданския иск
в пълния му размер.
Гражданският ищец и частен обвинител заявява, че с неговите усилия
дружеството е имало големи финансови успехи. Заявява че е била налице физическа
принуда, но психическата е била водеща, тъй като сам бил изградил структурата
на фирмата и обучил нейните служители. Иска правосъдие.
Защитата на подсъдимия- адв. А.: заявява, че не
се е доказало упражняването на физическа или психическа принуда; заявява, че
начинът на нанасяне на удари от И. върху М.
по описания от свидетелите начин/ през масата/ е нелогичен и невъзможен.
Твърди, че обвинителния акт е противоречив и неясен. Сочи на противоречия в
показанията на св. Д., който описва фактическа обстановка, различна тази описана от останалите свидетели. Заявява
, че условно наречената втора група свидетели почти или съвсем малко са
познавали И.. Заявява, че сестрите К. имат мотив да са заинтересовани, тъй като
В. К. живее с М.. Завявява, че е недостоверно М. на следващият ден да се върне в офиса на И.
, за да подписва документи – вместо да уведоми полицията. Сочи на
продължителния времеви отрязък между датата на инкриминираното деяние и
издаденото медицинско удостоверение. Сочи, че показанията на свидетелите В. Г., Ц., М., И., Х., П. са убедителни ,
непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани, а показанията на М., С. и Д. са противоречиви и не следва да бъдат кредитирани. Пледира за
оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск изцяло.
Наказателното производство се води по реда
на чл. 269, ал. 3, т.1 НПК, а именно в отсъствие на подсъдимия. Хипотезата на
чл. 269, ал.3, т. 1 НПК се обуславя от следните обстоятелства:
·
с разпореждане на СНС от 03.09.2012г на 4 състав нохд 1202/2012 по описа на СНС е насрочено за разглеждане с
първа дата 18.09.2012г и следващи дати 24.09.2012; 27.09.2012; 01.10.2012.
·
Подсъдимият Х.В.И.
е призован редовно/лично/ за първото по
делото заседание, насрочено за 18.09.2012г /л.32/ като му е връчен препис от
обвинителния акт и от разпореждането на съдията- докладчик. В
разпореждането на съдията – докладчик е посочено, че при неявяване съдът може
да разгледа делото по реда на чл. 269 НПК, а именно в отсъствие на подсъдимия. На
насроченото първо съдебно заседание за 18.09.2012г се явява само упълномощен по
делото защитник на подсъдимия И.- адв. Б., която представя
пълномощно с дата 17-09-2012г/л.55/ и болничен лист за подсъдимия /л.56/ за
срок от 17-26.09.2012г; Съдебният състав е приел, че причината за неявяване на
подсъдимия е уважителна, поради което не е дал ход на делото .
·
Подсъдимият Х.В.И. е призован
редовно /лично/ за заседанието, насрочено за 24.09.2012г /л.59/, която дата
съдът отменя, поради включването и в периода на представения болничен лист.
·
Подсъдимият Х.В.И. е призован
редовно /лично/ за заседанието, насрочено за 27.09.2012г /л.66/. В
заседанието се явяват двамата упълномощени
по делото защитници на подсъдимия И.- адв. Б. и адв. Т., които представят болничен лист за периода 27.09
-30.09.2012г./л.71,72/. Съдебният състав е приел, че причината за неявяване на
подсъдимия е уважителна и не е дал ход на делото.
·
Подсъдимият Х.В.И. е призован
редовно /лично/ за заседанието, насрочено за 01.10.2012г /л.76/, която дата
съдът отменя, поради включването и в периода на представения болничен лист.
·
За насроченото заседание на 08.10.2012г подсъдимият Х.В.И. е
нередовно призован, тъй като не е открит на адреса му. В деловодството на
СНС е постъпила молба с дата 04.10.2012г от адв. Б. с
искане да не се дава ход на делото, тъй като подзащитния
и Х.В. е болнично заведение, за което заявява, че ще представи доказателства в
с.з на 08.10.2012г./ л. 85/. В заседанието от 08.10.2012г защитниците на подс. И.- адв.Б. и адв.Т. молят да не
се дава ход на делото. Не представят доказателства за уважителна причина за
неявяване на подзащитния им И.. Съдът не дава ход на
делото като задължава защитниците на И. да представят уважителна причина-
медицинска документация.
·
За насроченото заседание за 06.11.2012г подсъдимият Х.И. нередовно призован- не се явява. Призовките
, изпратени до известните по делото адреси- гр. С., *** и *** са върнати в
цялост с отбелязвания, че лицето не е намерено на посочените адреси/ л.92,93/.
С разпореждане на СНС в закрито заседание от 05.11.2012г е възложено „Принудително довеждане“ на подсъдимия И.
от известните по делото адреси за насроченото заседание на 06.11.2012г от
10.30часа. По делото са изискани справки
от ГДИН/л.107/, МВР сектор БДС /л.100/,
НСЛС/ л.108/ относно установяване на местонахождението на подсъдимия Х.И..
Справките са приобщени към съдебното следствие чрез докладването им в съдебното
заседание, проведено на 06.11.2012 като
видно от същите подсъдимият не се намира в арестите, затворите и няма данни за
преминаването му през границите на страната. Във връзка с разпореждането на СНС
за принудително довеждане на подсъдимия И. за датата на съдебното заседание на
06.11.2012г е постъпила докладна записка от ОД „Орхана“
за проверени адреси на подсъдимия/л.103/. По отношение на адреса, находящ се в гр. С., *** е постъпила докладна , че лицето
не е намерено на адреса и по данни на г-жа С.- Х.И. не живее на адреса повече от година и половина. Във връзка с
посещение на адреса- гр. С., *** от пол. Н. и пол. Й.- на адреса е установен сина на И.- М. Х.И., който е заявил, че баща
му е в С.. На насроченото за 06.11.2012г заседание защитниците на подсъдимия И.
твърдят, че подзащитният им е в С. във връзка с
лечението си, но отново не представят медицинска документация или други писмени
доказателства във връзка с твърдението си. Не само че защитниците не представят
медицинска документация, която да бъде кредитирана като уважителна причина, но
заявяват, че медицинското заведение/ като не съобщават името му/ в С. отказва
да издаде документация относно лечението на подсъдимия в съответното заведение.
Защитниците молят да не бъде даван ход на делото.
С определение
от 6.11.2012г в хода на съдебното заседание съдебният състав дава ход на делото
като приема, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т.1 НПК , поради
следните съображения:
-лицето не е
намерено на посочения адрес- видно от ДП- по делото са налице два адреса на
подсъдимия Х.И.:***, за който е постъпила докладна , че по данни на г-жа С.- Х.И.
не живее на адреса повече от година и
половина; вторият адрес е адресът, на който И. е получил лично призовки за
насрочени заседания за 18.09.2012г; 24.09.2012г; 27.09.2012г; 1.10.2012г, както
и му е бил връчен обвинителен акт и разпореждането на съдията- докладчик . Към
съдебното следствие са приобщени изискани справки от ГДИН/л.107/, МВР сектор
БДС /л.100/, НСЛС/ л.108/ като видно от същите подсъдимият не се намира в
арестите, затворите и няма данни за преминаването му през границите на
страната. Във връзка с насроченото заседание съдът е разпоредил
принудителното довеждане на И. за 06.11.2012г като на адреса се е намирал сина на
подсъдимия, който е заявил, че Х.И. е в С.. Видно от постановлението за
привличане на И. като обвиняем от 21.06.2011г/ т. 6, л. 1135 ДП/ по отношение на подсъдимия е взета МНО
„Подписка“, чието съдържание е именно задължението лицето да не се отклонява от
местоживеенето си без разрешение на съответния орган. С връчването на
разпореждането на СНС /л.25/ от.03.09.2012г на дата 11.09.2012г подсъдимият И.
е бил уведомен, че въпросната МНО „Подписка „ е потвърдена от съдията-
докладчик, като заминавайки извън пределите на страната подсъдимият не е спазил
задълженията си, визирани в чл.60 НПК.
От гореизложеното, а именно многократното редовно призоваване
на подсъдимия от писмените
доказателства, че същият е получил обвинителен акт и препис от разпореждането
на съдията- докладчик; от неявяването му в две поредни заседания без
представяне на доказателства за уважителна причина за неявяване; от непредставянето
от защитниците на подсъдимия на медицинска документация за здравословното
състояние на подсъдимия, въпреки изричното разпореждане на съда в две поредни
заседания в тази насока; от приложеното по ДП постановление за привличане като
обвиняем от 21.06.2011 /т.6 ДП/ , с
което на подсъдимия е взета МНО „Подписка“, потвърдена с разпореждане на
съдията- докладчик, задължаваща императивно подсъдимия при промяна на
местонахождението си да уведомява съответните органи се констатира, че подсъдимият е уведомен за воденото
срещу него НОХД, уведомен е за датите на насрочените заседания 18.09.2012г
;24.09.2012г; 27.09.2012г; 01.10.2012г. и че е в течение на провежданите
съдебни заседания; Заедно с призовката за първото съдебно заседание на
подсъдимия е връчен препис от обвинителния акт и от разпореждането на
съдията-докладчик, поради, което е спазена процедурата на чл. 254, ал. НПК като
И. е уведомен е за последствията от
неявяването му. Същевременно подсъдимият не е спазил задълженията си да уведоми съответния
орган РПУ, респ. СНС и се е отклонил без
разрешението и знанието на съответния орган, поради което не са нарушени
правата му в настоящето производство. Подсъдимият не следва да черпи права от неправомерното
си процесуално поведение и да възпрепятства разглеждането на делото в разумни
срокове. Съдът констатира, че при гореизложените факти е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т.1 НПК- подсъдимият не е намерен на посочения
адрес; Безспорно се установява, че адресът
в гр. С., *** е настоящият адрес на лицето, тъй като на него
подсъдимият е получил лично голяма част от призовките. Безспорно се установява,
че ненамирането на подсъдимия на адреса е поради нежеланието му да бъде намерен
и нежеланието му да присъства при провеждане на съдебните заседания , тъй като
същият знае за воденото по отношение на него наказателно производство, връчени
са му обвинителен акт и разпореждане, упълномощил е двама защитника и е в
течение на хода на производството. В
подкрепа на становището на съда, че подсъдимият И. знае за воденото по
отношение на него наказателно производство в СНС е и молбата/л. 125/ лично от Х.В.И., подписана от подсъдимия и входирана в деловодството на СНС на 15.11.2012г, с която И.
оттегля пълномощията си от адвокатите В.Т. и Б.Б.,
което представлява безспорно изявление, че същият знае за настоящото
производство и прави изявления във връзка с представителството му във
въпросното производство. Оттеглянето на пълномощията от И. става след
заседанието от 06.11.2012г , на което е даден ход на делото. След оттегляне на
пълномощията с разпореждане на съда в зз от
26.11.2012г е изпратено писмо до САК с
оглед на определяне на служебен защитник на подсъдимия И. с оглед на
задължителната защита по реда на чл. 94, , ал.1, т.8 НПК и с определение от 28.11.2012г
в оз съдът е постановил определение, с което е
назначен като служебен защитник на подсъдимия И.- адв.
С.А.- САК.
Състава на съда е счел , че неявяването на подсъдимия
няма да попречи за разкриване на обективната истина поради което следва да
разгледа делото в отсъствие на подсъдимия с оглед на спазването на „разумния
срок“ на провеждане на съдебно следствие във връзка със спазването на принципа
за баланс на интересите на всички страни в процеса в синхрон с европейското законодателство и
спазването на правата на човека, визирани в ЕКПЧОЗ. В тази връзка следва да се
отбележи и продължителното водене на досъдебното производство, водено от 2004
до 2012г., което не влиза в параметрите на „разумния срок“.
От
гореизложеното е видно, че съдебният състав е положил максимални усилия за
осигуряване на присъствието на подсъдимия в съдебните заседания, което не се е
случило поради некоректното процесуално поведение на подсъдимия, поради което и
поради обстоятелството , че отсъствието му не би затруднило разкриването на
обективната истина- съдът се е
произнесъл с мотивирано определение, с което е дал ход на делото в отсъствие на
подсъдимия Х.В.И. във връзка с разпоредбата на чл. 269, ал.3, т.1 НПК.
На първото съдебно заседание, на което
е даден ход на делото- на 6.11.2012г , е постъпило искане от пострадалия А.Б.М.
за конституирането му като граждански ищец и частен обвинител. Съдът е констатирал,
че направеното искане е допустимо. Същото е направено своевременно, т.е. към
момента на започване на съдебно следствие пред първоинстанционния
съд, поради което е спазен срокът, предвиден в чл. 77, ал.3 ,чл.85, ал.3 НПК.
По отношение на процесуалната легитимация – направено е от лице, посочено в ОА
като пострадало от деянието, което се твърди, че е извършено от подсъдимия ;
претенцията е за настъпили вреди- пряка и непосредствена последица от деянието;
искането за конституиране отговаря на формалните изисквания, посочени в
разпоредбите на НПК и съдържа посочените в разпоредбите на чл. 77,85 НПК
реквизити. Поради горните обстоятелства съдът е допуснал конституирането на
пострадалия А.Б.М. като граждански ищец
и частен обвинител и е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения от А.Б. срещу подсъдимия Х.В.И. граждански иск за
сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2500лв-
обезщетение на имуществени вреди ведно с дължимата лихва.
За датата на следващото съдебно заседание, насрочено за 28.11.2012г съдът отново е постановил принудително довеждане на подс. Х.И..***, *** е открита майката на подсъдимия- В. И.,
която заявява че И. е в чужбина. С определение от 28.11.2012г на основание чл.
66, ал. 1 НПК мярката за неотклонение на
подсъдимия Х.И.В. е изменена в „Задържане под стража“ като е постановено за обявяването му за местно и общодържавно
издирване с мотиви-подсъдимият знае за воденото срещу него наказателно
производство и не се явява без да сочи уважителни причини за това като нарушава
взетата му МНО „Подписка“, определена на ДП и потвърдена в разпоредително
заседание от съдията- докладчик.
С телеграма 43102/2012, бюл. 341/2012 на СДВР подсъдимият И. е обявен за издирване.
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА досежно повдигнатото на подсъдимия Х.В.И., ЕГН:**********
обвинение за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.213 а ал.2 т.1
пр.1-во и т.2 от НК бе установено следното:
През периода от
началото на 1999г. до края на 2004г подсъдимият Х.В.И.и
гражданският ищец А.Б.М. били съдружници във ***. Дейността им
започнала през 1999г с регистрацията на Дружество
с ограничена отговорност *** , ф.д. №*** като М. и И.
били съдружници и управители на дружеството.
През 2004г
свидетелката Й.Ц. работела в офиса на *** във В.. През този период от
варненските офиси на ЗК „***“ и ЗК„***“/сега „***“/ отказали да дават
застрахователни полици на застрахователната брокерка
с мотив, че от софийските офиси има много неотчетени суми по предоставени на ***
полици. При разговор с представителя на фирмата в К.- И.П. – Ц. установила, че
и там имат същия проблем. Свидетелката Ц. уведомила А.М., многократно
разговаряла с него, но проблемът си оставал и офисите във В. и К. не получавали
полици с мотива, че Централния офис на *** в С. има неотчетени задължения. Тъй като проблемът не се разрешавал Ц. и П.
решили да се обърнат за съдействие към другия съдружник във ***- Х.И. като го
помолили за среща в С.. И. предложил на представителите от провинцията да
дойдат в офиса в С. и да го запознаят подробно със фактите.
Към момента на инкриминираната дата 19.08.2004г. офисът
на *** се намирал на адреса на управление на дружеството- гр. С., ***. На въпросната
дата гражданският ищец и частен обвинител А.Б.М. се намирал в офиса на дружеството.
Във връзка с уговорката с Х.И. от офисите в провинцията в офиса пристигнали и
св. Ц. и П.. В офиса И., П. и Ц. били посрещнати от Д.К., която им отворила
вратата на офиса. П., И. и Ц. влезли в „заседателната
зала“-в която имало дълга заседателна маса. В залата се намирал св. Б. Д., който провеждал обучение. Д. бил
помолен да освободи залата и подсъдимият Х.И. изпратил да извикат А.М.. В
залата влязла и св. Ю.М.. В заседателната зала имало дълга маса, състояща се от
централно масивно тяло и две малки части в краищата. Първоначално всички
седнали като И. и М. седнали един срещу друг от двете страни на заседателната
маса, а останалите свидетели П., М. и Ц.- в един от краищата на масата. М. бил
изненадан от появата на служителите от офиси в провинцията, тъй като
многократно бил разговарял с Ц. и П. относно проблема с отказа на
застрахователни компании да дават полици на брокерите му. Няколко минути след
влизането в заседателната зала И. се изправил и започнал нервно да крачи като
говорел с необичайно висок за него тон. И. обвинявал М., че е източил
дружеството, че са постъпили сигнали от служители на дружеството за неотчетени суми
от предоставени от застрахователни дружества полици. И. говорел емоционално с
нетипичен за него тон и питал М. колко му дължи като започнал от сумата един
милион. М. и останалите служители в стаята мълчали. При влизането си в заседателната зала М. бил
придружен от св.В.К.- служителка във фирмата, с която имал близки отношения. И.
помолил К. да напусне залата и не разрешавал същата да влиза вътре. При
възникналата напрегната обстановка и виковете на И.К. отишла в една от
съседните стаи и повикала служители във фирмата А. С. и В.Г., които да отидат и
да контролират обстановката. Служителите
С. и Г. незабавно отишли в заседателната зала, но вътре влязъл само В.Г.. А. С.
и В.К. останали пред вратата на залата.
Свидетели на спора между М. и И. от самото му начало станали свидетелите Й.Ц. – управител на офиса на
Дружеството във В., И.П. – управител на офиса в К., Ю.М., както и В.Г. , който влязъл почти непосредствено
след началото на спора. Описаните свидетели , които се намирали в заседателната
зала пряко и непосредствено възприели настъпилите събития. Останалите служители,
които се намирали в офиса- А. С., В.К., Д.К., Б. Д., Ю.Б. възприели фрагменти
от тези събития, като по- голямата част от възприятията им били слухови и само
някои от тях имали фрагментни зрителни възприятия,тъй като не се намирали в
заседателната зала, а в предверието до нея, както и в
съседните стаи в офиса. Част от служителите –Б. Д., Ю.Б. напуснали офиса
непосредствено след започването на разправията като били помолени да си отидат
и да се явят на работа на следващия ден. След проведени разговори на висок тон-
гражданският ищец и частен обвинител се съгласил с И., че двамата не могат да
продължат да работят заедно- свидетелката Ю.М. била изпратена да докара
нотариус Н.. В офиса била извикана и адв. Х. която
следвало да оформи правните параметри и формата на прекратяване на съдружието. Н.
и Х. били настанени в стая съседна до заседателната, където на същите бил
предоставен компютър, за да напишат необходимите документи. Правното оформяне на прекратяването на
съдружието между И. и М. имало следните
параметри: Х. запазвал досегашните си дялове в дружество *** , а М. напускал
дружеството като продавал дяловете си в него, което имало правната форма,
изразяваща се като освобождаването му като съдружник, освобождаването му като
управител и отчуждителни сделки с дяловете му. Първоначално било решено М. да прехвърли
дяловете си на И., но впоследствие било решено част от дяловете да бъдат
продадени на И., а останалите- на дългогодишни служители във фирмата с оглед
мотивирането им при изпълнение на трудовите си задължения и с оглед
необходимостта от полагане на усилия за преодоляване на резултата от натрупаните
задължения към застрахователни компании. Поради многократните промени на
страните по договорите за покупко- продажба на
дялове- Х. и Н. се наложило да ги изписват няколко пъти, при което Х. и Н.
влизали в заседателната зала, обсъждали корекциите с намиращите се там лица И.
и М.. След изготвянето на варианта на договорите на 19.08.2004г същите били
предоставени на М. и на другите лица- с качество купувачи , за да се запознаят
с тях и да ги подпишат. М. седял на масата и сам подписвал предоставените му
договори без някой да му сочи мястото, където следва да положи подписа си.
След като на 19.08.2004г М. подписал договорите заедно с В.К. и А. С. – напуснал офиса. На
следващият ден- 20.08.2004г във връзка с допълнителни корекции по договорите се
наложило да бъдат подписани нови договори, поради което И. позвънил на М. и го
помолил отново да дойде в офиса, за да подпишат изготвения нов вариант. М. заедно с В.К. и друг свой колега с малко
име „И.“ отишли пред офиса като М. се качил сам вътре и подписал окончателния
вариант на представените му документи. Документите били отнесени в офиса на
нотариус Н. , където впоследствие се подписали неподписалите ги страни по
договорите.
В търговския регистър впоследствие във връзка с искане за
вписване на промени относно *** и във връзка с предявените претенции на И. към М.
последният подписал 6 броя договори за прехвърляне на
дружествени дялове, с които прехвърлил дяловете си от *** , както следва:
Договор за прехвърляне на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи, вписано под peг.№*** от 20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на Х.В.И.
15 дяла с номинална
стойност 100 лева
и на обща стойност 1500 лева
;
Договор за прехвърляне на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи, вписано под peг.№*** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на Ю. Н. М.
2 дяла с номинална
стойност 100 лева всеки и
на обща стойност 200 лева .
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
дата 19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи вписано под peг.№*** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на И.М.П.
2 дяла с номинална
стойност от по 100 лева всеки
и на обща стойност 200 лева ;
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи вписано под peг.№*** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на Й.Д.Ц. 2 дяла с номинална стойност 100 лева всеки и на обща стойност 200 лева ;
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи, вписано под peг.№*** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. peг. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на
Т.Р.П. 2 дяла с номинална стойност от по 100 лева всеки и
на обща стойност 200 лева ;
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи вписано под peг.№*** от 20.08.2004г. на нотариус Б.Н. peг. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на В.В.Г. 2 дяла с номинална стойност 100 лева всеки и на обща стойност 200лева.
Документите, подписани в офиса на
дружеството на 19.08.2004г и представляващи
протокол от Общото събрание на съдружниците и
нотариално заверени договори за покупко- продажба на
дялове от капитала на *** били внесени в СГС с оглед вписване на настъпили
промени в ТР. На *** е вписано
Решение на СГС, ФО с промени в ТР относно въпросното дружество, а именно: прехвърляне на
дялове от А.Б.М. на Х.В.И., Ю.Н.М., И.М.П.,
Й.Д.Ц., Т.Р.П., В.В.Г.. Заличен е като съдружник и
управител А.Б.М. , вписани са като съдружници,
лицата, закупили дялове, вписан е управител- Ю.Н.М., прокурист- Г.И.Х., ЕГН **********
като представителството и управлението е възложено на Ю.Н.М.,ЕГН ********** и прокуриста-
Г.И. Х., ЕГН ********** заедно и поотделно.
На 31.08.2004г гражданският ищец и частен обвинител А.Б.М. подал жалба в
СРП, в която твърдял, че на 19.08.2004 г под въздействието на физическа и
психическа принуда е подписал документите относно покупко-
продажба на дяловете му във *** и протокол от Общото събрание . Същият твърдял ,
че е подписал въпросните документи под въздействие на психическа /заплахи/ и
физическа /побой/ принуда, която била осъществена от подсъдимия И.. В жалбата
до СРП , както и в показанията, дадени в хода на съдебното следствие М. описва
следната фактическа обстановка:твърди, че на 19.08.2004г около 13.30ч И. го
извикал в заседателната зала , започнал да крещи , вдигнал един стол с железни
крака и започнал да удря по масата с него. След това И. се нахвърлил върху А.Б.М., счупил му очилата, от носа му потекла кръв и М. паднал назад и се ударил в
обърнат стол. В жалбата си М. твърди, че
на следващия ден отново бил повикан от И. в офиса на Дружеството, където отишъл
около 11.00часа и бил принуден да подпише нови документи- нов протокол от ОС и
пет договора за прехвърляне на дружествени дялове. Като доказателство за
упражнено физическо насилие М. приложил СМУ №*** от *** / т.1, л.21/ със
заключение за установени кръвонасядания по гръден кош и дясно бедро, причинили болка
и страдание.
С постановление от 19.07.2011г на Х.В.И. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.214 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.213 а ал.2 т.1
пр.1-во и т.2 от НК
и му е взета МНО „Подписка“ /т.7, л. 1135-1137/.
На 08.08.2012г. СП е внесла с СНС обвинителен акт по отношение
на Х.В.И. за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.213 а ал.2 т.1 пр.1-во и т.2 от НК като е приела, че от субективна страна деянието
е извършено умишлено, с пряк умисъл.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Между така
изложената фактическа обстановка и събраните в хода на съдебното следствие
гласни , писмени доказателства и доказателствени
средства, приетите съдебно-медицински експертизи, приобщените към доказателствения
материал по делото доказателства и доказателствени
средства, събрани в ДП се установяват несъответствия и противоречия относно обстоятелството дали по отношение на А.М. е използвана
психическа или физическа принуда, която да го склони към определено поведение-
а именно да подпише документите, предмет на обвинението относно *** и доколко причинените болка и страдание на М. са
в пряка и непосредствена връзка с предполагаеми действия на И., изразяващи се в
употребата на сила, т. е на физическо въздействие по отношение на М..
В хода на
съдебното следствие, както и от събраните на ДП , приобщени към доказателствената маса, безспорно се установиха следните
обстоятелства: към 19-20 август 2004г съдружници във ***
с равни дялове били подсъдимият Х.И. и гр. ищец и частен обвинител А.М.. На
19.08.2004г в офиса на Дружеството между двамата съдружника избухва спор с
предмет финансови взаимоотношения между тях като И. твърди, че М. е отклонил
огромни парични суми от дружеството . Преки свидетели на спора между съдружниците стават лицата, намиращи се в заседателната
зала: свидетелите В.Г., Ю.М., И.П., Й.Ц.-
които пряко и непосредствено са възприели фактите и обстоятелствата. Други
свидетели, които не се намирали в
залата, а в други помещения в офиса били
свидетелите: А. С., В.К., Д.К., Ю.Б. , Б. Д., Т.П.. Част от свидетелите, които не са се
намирали в заседателната зала, в показанията си в хода на съдебното следствие
заявяват, че са били преки и непосредствени свидетели на отделни фрагменти от
случващото се в вътре. Свидетели на събитията са и извиканите да извършат
правното оформяне на документите свидетели- адв. Х. и
нотариус Н., които са присъствали на подписването на изготвените документи във
връзка с решението за вписване на промени в търговския регистър. Свидетелите Х.
и Н. също имат преки и непосредствени впечатления, тъй като част от времето са
се намирали в заседателната зала.
Показанията на
свидетелите могат да се обособят в две
основни групи в зависимост от това дали твърдят, че по отношение на А.М. е било
упражнено физическо и психическо
насилие, а именно налице е съществено противоречие по едно единствено
обстоятелство-при какви обстоятелства са се подписали
договорите за покупко-продажба на дялове, по силата на които М. е продал дяловете си във
***.
Едната група свидетели са свидетелите :А.М., А. С., В.К., Д.К. , Б. Д.. Тази група свидетели в хода на съдебното следствие/, а за св. М. и в приобщените
по реда на чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК части от
св. показания от ДП, съдържащи се от ред 8 до 17, т.2, л.269 на гърба/ заявяват, че на 19.08.2004г са станали
свидетели на упражнено по отношение на А.М. въздействие – физическа и психическа принуда.
От показанията
на свидетелката Д.К. се установява, че на 19.08.2004г при позвъняване в офиса на *** тя
е посрещнала свидетелите Й.Ц. /представител от варненския офис/, И.П. /представител
на карловския офис/ и подсъдимия Х.И., които пристигнали заедно. Ц., П. и И. влезли в заседателната зала, където се намирал
св. Б. Д., който бил помолен да освободи залата. И. изпратил да извикат А.М.. М. влязъл в заседателната зала, след което А.М.
и Х.И. застанали от двете страни на заседателната маса един срещу друг.
Заседателната маса е описана подробно в показанията на свидетелите като
безспорно се установява, че се състои от няколко секции, които е имало
възможност да бъдат фиксирани за пода/ но показанията на свидетелите са
противоречиви- дали към момента на деянието същата е била трайно прикрепена /,
заемала е почти цялото пространство на залата и е имала широчина между 90 -100см.
От двете страни на масата е имало наредени столове – пластмасови с железни
крака. Централната част на масата
представлявала монолитна дълга секция, а останалите странични части били малки.
От гореизброените свидетели - А.М., А. С., В.К., Д.К., Б. Д.
единствено М. присъствал през цялото време в заседателната зала- от около 13.00 ч на
19.08.2004 до около 18.00-18.30ч , когато напуснал офиса. Свидетелят Б. Д.- служител във *** около обяд на 19.08.2012г се намирал в
заседателната зала, където щял да провежда обучение, когато там пристигнали И.,
Ц. и П. и Д. бил помолен да освободи
помещението.
Относно описанието на фактическата
обстановка в момента след влизане на лицата в заседателната зала- в показанията си свидетелят М. заявява, че той седял на
стол от едната страна на масата, а срещу него, от другата страна на масата И.
стоял прав. Това обстоятелство е установено и по него не се спори.
Безспорно в хода на съдебното следствие
се установява, че И. започнал да говори на висок тон като причина за това били
спорни финансови взаимоотношения с М.. Свидетелите Д. и Д.К., които не са се намирали
в заседателната зала твърдят, че след пристигането на М. в заседателната зала се чули шумове и разговори на висок тон. За разговори
на висок тон съобщават почти всички свидетели в хода на воденото съдебно
следствие- Ц., П., Б., Г., М., Н., Х..
По отношение на твърдението за упражнено спрямо М. физическо насилие- свидетелят М. заявява, че след като започнал
да крещи И. вдигнал един от столовете/
които били с железни крака/, замахнал с него и ударил М. странично
по главата като ударът бил много
силен. М. се изправил и се предпазил с ръка,а ударът засегнал лявата
ръка и челото му. Последвало нанасяне на удари от И. върху М. с шамари и юмруци по лицето на М. като
това било съпроводено с крясъци. В
резултат на ударите очилата на М. се счупили и от носа му потекла кръв. При един от ударите М. паднал върху стола
зад него-столът се обърнал и М. се наранил в слабините от един от краката
на стола. Кръвта от М. потекла по
заседателната маса, но И. забранил същата да бъде изтрита, за да служи за
назидание. М. заявява, че И. удрял със
стола по масата, хвърлил един от столовете и обърнал една от заседателните маси,
която се намирала в края на залата, където седели служителите, присъстващи на инцидента. М.
твърди, че побоят по отношение на него
продължил около 2 часа, до към 15,00 часа като ударите
на И. били през масата, която била широка около 90 см. Твърди, че ударите били
по лицето, не били непрекъснато.
Показанията на М. кореспондират в определена
степен с тези на свидетелката В.К.. Свидетелката твърди , че непосредствено след като М. и И. седнали един
срещу друг- И. се изправил, обърнал стоящата пред него маса бутайки шрайф-проектора , след което взел един стол и през масата замахнал с металните му крака и ударил М. през лицето. При
удара телта на очилата на М. се скъсала
,очилата паднали на земята и се счупили, а от носа на М. потекла кръв. Свидетелката
В.К. твърди, че физическата интервенция по отношение на М. продължила минута-
две ; че И. е налагал М. с шамари по
лицето и юмруци в областта на гърдите . В показанията на М. и В.К. е налице
противоречие коя маса е била бутната- като се има предвид - първо че М. и И. се
намирали един срещу друг и второ с оглед размера на масите- тъй като
централната част , представлявала монолитна и тежка конструкция. При положение
, че се кредитират показанията на М.- се оказва, че И. е бутнал малка
приставка, намираща се на мястото, където седели свидетелите П. и Ц., каквото
обстоятелство свидетелите не съобщават и е нелогично, тъй като сочи на
агресивни действия на И. спрямо Ц. и П., противоречащо на безспорно
установените факти по делото. При положение , че бъдат кредитирани показанията
на В. К. следва, че разстоянието между М. и И. през масата е било поне метър-
метър и 20, от каквото разстояние не звучи логично и правдоподобно да е
възможно да бъдат нанасяни успешно плесници и удари с юмруци в гърдите от И. върху М. каквато е тезата на М. и В. К..
Настоящият състав на съда не кредитира показанията на свидетелите М. и В.К.
поради следните обстоятелства: относно показанията на свидетелката К.- от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства се установява, че същата не е била допусната да влезе в заседателната
зала, стояла е пред вратата и като е надниквала само ако и се е отдавала
възможност. Не се установява по безспорен и категоричен начин, че действително К.
е била пряк свидетел на случващото се в заседателната зала. По делото се
съдържат достатъчно доказателства за обстоятелството, че към инкриминираната дата същата е била в
близки отношения с М. поради което следва особено внимателно да се преценява достоверността на показанията и. Същевременно
в събраната доказателствена маса в свидетелските показания се съдържа информация за извършвани през въпросния период и в дните преди 19.08.2004г финансови
операции във вреда на *** именно през нейна фирма.
По отношение на показанията на М.- същите са основата , върху която се
гради обвинението. При преценяването им на фона на събрания доказателствен материал същите са достоверни според съда само в частта, че същият е влязъл
в заседателната зала, седнал е срещу И. и бил обект на словесни атаки и
обвинения от страна на И.. По отношение на твърденията за нанесени удари от И.
върху М.- същите звучат недостоверно, неправдоподобно и не се подкрепят от нито
един от преките свидетели- очевидци, намиращи се в залата. При положение, че
централното тяло на масата е било
обърнато от И.- разстоянието между М. и И. би било твърде голямо за нанасяне на
удари с юмруци и плесници. При положение
, че масата не е била обръщана- което звучи по -достоверно отново ширината на масата е прекалено голяма
за нанасяне на физически интервенции по начина, който съобщава М.. По отношение
на удара с металните крака на стола, които са довели до счупване на очилата-
при такъв по думите на М. „много силен
удар“ не е възможно да не бъдат
причинени сериозни телесни повреди върху главата, респ. рамото, респ. ръката на
М. и които да не могат да бъдат констатирани 10 дни след инцидента .
Същевременно при нанасянето на такива удари – същите биха довели до незабавната необходимост да
бъде потърсена лекарска помощ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. С., който е бил повикан след
избухването на скандала между И. и М. – същият не е влизал в заседателната зала.
Свидетелят заявява, бил повикан от В. К. заедно със свидетеля В.Г. като К.
казала, че бият М.. Същевременно С. заявява, че не е бил свидетел някой да е нанасял побой
върху А.М.. Свидетелят заявява, че не е чул викове от страна на М., не е чул
блъскане и трясъци, но тъй като той е бил повикан след началото на скандала не може
да се кредитират показанията му относно блъскането и трясъците, тъй като касаят
един по- късен момент. Свидетелят С. не е бил пряк и непосредствен свидетел на
случващото се в заседателната зала, възприел е слухово фрагменти и то от
позицията си пред вратата на залата или на балкона на офиса.
По отношение на показанията на свидетеля Б. Д. - същият заявява, че е чул шум като нещо от падане на стъкла. Заявява, че
св. В.К. е влязла в залата като при излизането си казала, че са били М.. Описва
следната обстановка –М. бил на колене, очилата му били паднали, И. стоял до
него или над него. Твърди, че М. бил без очила, изглеждал раздърпан и
разчорлен. Описва паднал на земята шрайф проектор, заявява, че един от столовете е бил със строшени
крака. Заявява, че не е забелязал масата да е обърната. Твърди, че 15 -20
минути след инцидента е напуснал офиса. Твърди, че не е бил пряк свидетел на
физическа интервенция над М.. Съдът не кредитира показанията на този свидетел
относно описаната обстановка в заседателната зала и местоположението на И. и М.,
защото те не кореспондират с нито едно доказателство или доказателствено
средство. Тези свидетелски показания не кореспондират дори с показанията на М.
като е налице съществено противоречие на местоположението на М. и И. в
пространството. Нито един друг свидетел и от двете основни групи свидетели не
твърди, че М. и И. са били един до друг от една и съща страна на масата, че М.
е бил на колене и че е имало счупени метални крака на стол. Единственото , по
което се покриват показанията на Д. с тези на К. и М.- е бутнатия на земята шрайф проектор. Описаната от Д. фактическа обстановка, при която
М. е бил на колене, а до него И.- като двамата са се намирали един до друг
противоречи на описаната от останалите свидетели фактическа обстановка, а
именно че И. и М. са се намирали от две различни страни на заседателната маса
като твърдяната от М. и В. К. физическа интервенция се е осъществявала през
самата маса. Описанието на столовете от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателствени
средства установява, че столовете са били пластмасови с железни крака. Звучи
недостоверно И. да е успял при удар върху М. или върху масата да счупи
желязната конструкция на стол, при което М. да няма видими травми по тялото или
главата си. Поради тези съображения съдът не кредитира показанията на св. Д. и
счита същите за недостоверни и в тази им част.
Относно показанията на свидетелката Д.К.- същата твърди, че при отварянето
и затварянето на вратата на заседателната зала е възприемала фрагменти от
случващото се вътре. Твърди, че столовете били обърнати, шрайфпроекторът бил
бутнат на земята, а И. и М. стоели от различни страни
на масата. Заявява, че е станала свидетел на това как И. замахва с краката на
стола към М. и го удря в областта на главата и раменете като твърди, че това е
станало половин- един час след пристигането на И.. Заявява, че очилата на М. са
били счупени. Твърди, че е станала свидетел на въпросните събития като е надзъртала
в залата, когато някой влиза или излиза. Д.К. заявява, че видяла как И. замахва
със стола срещу М. тъй като вратата била отворена- /поради това че някой
влизал/ или излизал за време, за което може да излезе един човек, може би
минута-две като съобщава, че отваряйки се вратата на залата, се вижда цялото
помещение. Съдът не кредитира показанието на свидетелката Д.К., че е била
свидетел на замахването със стола от И. срещу М., тъй като звучи недостоверно.
На първо място няма доказателства, че във въпросния момент някой е влизал или излизал. При положение ,
че някой все пак е влизал или излизал
през вратата- това не отнема минута –две , за да може да се възприеме в
цялост ставащото вътре, а и самото лице, което е влизало или излизало е
трябвало да има достъп до вратата, поради което няма как свидетелката Д. К. да
е имала пряка видимост. Още повече, че при отваряне на вратата – не е обичайно
влизащият или излизащият да я държи две минути широко отворена, за да осигури
добра видимост именно на тази свидетелка. Следва да се имат в предвид и
показанията на св. В.К., която също е наблюдавала фрагментно въпросните събития
и също се е намирала пред вратата и че не е допускана вътре в заседателната
зала, а самата тя е надничала за да
види какво става, както и показанията на св. Д., който също е видял и описал
ставащото в заседателната зала. Съдът следва внимателно да прецени
достоверността на тези показания, тъй като свидетелката е сестра на В.К., която
е била в близки отношения с М.. От
показанията на свидетелите Д.К., В.К. и Б. Д. се установява, че при едно
отваряне на вратата и тримата са били в такава позиция, че да възприемат
обстановката в залата в детайли и да я опишат подробно. Не става ясно точно
каква е била позицията на тримата свидетели пред вратата, даваща такъв огромен
зрителен обхват, поради което е недостоверно тримата свидетели да са били
непосредствени свидетели на ставащото в заседателната зала и да успеят да възприемат толкова подробно
обстановката и действията на лицата, намиращи се вътре. Настоящият съдебен
състав счита , че най- достоверно е твърдението на св. В.К. в частта му, че е
стояла пред вратата , опитвала се е да наднича вътре и да разбере какво става,
но не цени показанията и относно нанесени удари по отношение на М..
Относно упражнената по отношение на М. психическа принуда-гореизброената
група свидетели А.М., А. С., В.К.,
Д.К., Б. Д.- дават следните показания: свидетелят М. твърди, че И. е крещял, че М. го е ограбил
и окрал ,че ще го убие, унищожи, заплашвал дъщеря му, внуците и казал на св. В.К.
„Най-добре да викнеш гробар“. М. заявява, че се е страхувал „беше ме ужасяващо
страх“, сочи ,че друг съдружник на И. е бил бит от И. седмица след този случай.
Заявява, че не е подписал документите за
покупко- продажба на дяловете доброволно. Съдът не
кредитира показанията на М. за отправени срещу него и семейството му заплахи ,
водещи до възникване на основателен страх, както и че не е подписал впоследствие
изготвените договори за покупко- продажба доброволно.
Тези показания не се подкрепят от нито
едно от присъстващите лица в заседателната зала във въпросния ден, а
твърдението за насилствено подписване на документи се отрича от нотариус Н. и адв. Х., които също са присъствали при подписването им.
Звучи недостоверно, че М. е бил толкова изплашен от упражнената спрямо него
физическа и психическа принуда- под формата на заплахи, възбуждащи основателен
страх, а на следващият ден отново да е отишъл в офиса на дружеството и отново е
подписал крайния вариант на въпросните документи. Относно твърдението, че М.
бил много уплашен, тъй като и с друг съдружник на И. се било случило подобно
нещо- същото не кореспондира с действителността, тъй като в хода на съдебното
следствие въпросния друг съдружник свидетелят Г.К. е разпитан и отрича по
отношение на него да е имало физическа или психическа принуда от страна на И..
По отношение на показанията на свидетеля С. за оказана над М. психическа принуда-
свидетелят дава описание на слуховите си възприятия от мястото, където се е
намирал- терасата, находяща се в близост до
заседателната зала- от това място се чували викове от страна на Х.И. и обвинения към М.,
че М. източва фирмата, че ограбва Х.И.. Свидетелят дава описание на М. към
18.00 –когато последният напускал заседателната зала- заявява, че М. бил силно
стресиран, притеснен, с кръв по лицето в областта на носа, пребледнял и без
очила. Съдът кредитира показанията на свидетеля и счита, че те не противоречат
на останалите събрани по делото доказателства с изключение на описанието на
кръвта по носа на М..
По отношение на показанията на свидетелката В.К. – същата заявява, че след началото на кавгата в заседателната зала извикала
на помощ В.Г. и А. С.. Заявява, че виковете продължили от 13,00 часа до 17,30
часа като И. изпаднал в истерия. Твърди, че попитала М. да вика ли полиция, а Х.И.
казал да вика гробар. Свидетелката В. К.
заявява, че е стояла през цялото време пред заседателната зала, като от време на време излизала на балкона пред
залата да пуши. Заявява, че И. крещял,
че иска разписка за един милион. Свидетелката цитира думи, изречени от И. към М.:
„Ти ме правиш на маймуна, ще видим твоите комунистически приятели дали ще ти
помогнат“; казвал, че ще убие М. и ще го направи на парцал, че ще го съсипе;описва
състоянието на М. при излизането му от заседателната зала като твърди, че М.
накуцвал, имал кръв по лицето, течаща от носа и една драскотина. Съдът
кредитира показанията на свидетелката в частта относно виковете на подсъдимия И.
и претенциите му към М. във връзка с констатирани финансови злоупотреби и не ги
кредитира в частта, за заплахи за живота на М., тъй като за тези заплахи не се
споменава в показанията на нито един от преките свидетели. При положение, че
свидетелката е считала, че е налице реална опасност за живота на М.- същата е
имала възможност и логичното и поведение би било същата да извика полиция.
Относно твърденията на свидетеля Б. Д., който заявява , че И. викал „крадец,
ти ми окраде един милион“ и твърди, че подсъдимият И. е претендирал сумата от
един милион и е казал на М. , че ще го
убие или пребие. Съдът внимателно преценява тези показания с оглед на
цялостната им недостоверност на фона на всички оставали свидетелски показания и
ги кредитира в частта, за виковете на И. за финансови претенции и то поради
обстоятелството, че в тази част са подкрепени от всички събрани по делото
гласни доказателствени средства.
Относно достоверността на показанията на свидетелката Д.К. , че е чула-
викове и крясъци- същото се кредитира от съда. Свидетелката твърди, че повикала
В.Г. и А. С. да видят какво се случва, двамата влезли в заседателната зала като
С. бил изгонен, а В.Г. влизал и излизал. Твърди, че И. крещял, казал на М. „подписвай, ти източваш фирмата“ „подписвай,
ще те съсипя“., а към В.К.- да вика гробар. Дава описание на М. при напускането
на офиса около 18.00 ч на 19.08.2004г –„
беше с кръв по лицето, малко кръв по ризата, очевидно накуцваше и си държеше
очилата, които бяха счупени, в ръката“. Съдът
кредитира показанията им в частта за финансовите претенции и високия тон от
страна на Х. и не кредитира описанието на М. при напускане на заседателната
зала.
Гореописаната група свидетели М., С., В. и Д. К., Д. – с изключение на М.
не са присъствали в заседателната зала. Твърденията им, че са възприели
физическо или психическо насилие от страна на И. по отношение на М. звучат
недостоверно, не съответстват на безспорно установената фактическа обстановка,
в противоречие са с показанията на всички свидетели, присъстващи в
заседателната зала като следва да се имат предвид взаимоотношенията на В. и Д. К.
със свидетеля М.. Относно показанията на Д.- в по- голямата си част те не
кореспондират изобщо със събраните по делото доказателства и описват една
различна фактическа обстановка. Не е ясно как точно са успели Д., В. и Д.К. от
мястото,където са се намирали- а именно извън заседателната зала да възприемат
и опишат действия, траещи по- малко от минута, колкото е времето например за
нанасяне на удар със стол. Същевременно нелогично е нито едно от присъстващите
в залата лица да не се намеси при описаното явно брутално физическо насилие над
М. или поне за опише в последствие
въпросното насилие при даването на свидетелски показания.
Втората група свидетели включва лицата В.Г./ който през по- голямата част от времето
е присъствал в заседателната зала, свидетелят И.П.- управител на
представителството на *** в гр. К., свидетелката Ю.М. – която към 2004г е
изпълнявала длъжността главен директор в офиса на ***, отговаряща за офисите в
страната и контрол върху дейността им и която се е намирала в
заседателната зала през по- голямата част от времето; свидетелката Й.Ц.-
представител на застрахователното дружество във В., която е присъствала през
цялото време в заседателната зала; както и нотариус Н. и адв.
Х., които са изготвили документите във връзка с отчуждаването на дружествените
дялове и промените, подлежащи на вписване в търговския регистър. Свидетелките Н.
и Х. не са присъствали през цялото време в заседателната зала, голяма част от
времето са прекарали в стая, съседна на заседателната зала, но в тяхно
присъствие са подписани всички документи, предмет на настоящето производство,
поради което са получили преки и непосредствени зрителни и слухови възприятия
относно реакциите на лицата, намиращи се в заседателната зала.Относно
становището на поверениците и гражданския ищец , че
втората група свидетели са получили дялове от дружеството и това ги е мотивирало
за такова процесуално поведения в настоящето производство- становището е
несъстоятелно. Още във фазата на ДП свидетелите са заявили същите факти и
обстоятелства, същите много малко са познавали И., тъй като техен пряк
ръководител и лице , с което са контактували във връзка със служебните си
задължения е бил А.М.. Същевременно свидетелите дават показания в хода на
съдебното следствие след като са предупредени за носената от тях наказателна
отговорност. Житейски неправдоподобно е подсъдимият И. да свика общо събрание и
в присъствието на всички служители от офиса, както и на представители от
провинцията / с цел наличие на повече свидетели/ да упражни физическа и
психическа принуда по отношение на М..
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Г., който заявява, че на
инкриминираната дата 19.08.2004г в по- голямата част от времето е присъствал в
заседателната зала, където се намирали и Ю.М., Й.Ц. и И.П.. Свидетелят твърди,
че на въпросната дата се е провело събрание с представители на офиси от
провинцията , с предмет- обсъждане на лошото финансово състояние на фирмата. Първоначалният
повод за влизането на Г. в заседателната зала бил идващите оттам крясъци като свидетелят установил при влизането си, че М. и И. се
карат. Свидетелят описва следната фактическа обстановка- М. и И. стоели от двете
страни на масата. Свидетелят описва масата в заседателната зала с ширина повече от метър и дължина 4-5 метра, разположена почти по цялата дължина на залата. Твърди, че
масата е била трайно монтирана към пода с по две планки с болтове. И. твърдял, че М. с лошото си управление е
ощетил фирмата и я води към фалит- налице били
големи задължения към застрахователните компании. Свидетелят дава
показания за викане, крещене „какви пари, колко“ и разговори на висок тон , но заявява,
че не е чул „трясъци“. Г. заявява, че не е присъствал на побой, не е забелязал
следи от насилие върху М.. Съобщава , че не си спомня да са отправяни закани и
заплахи, а е имало обвинения от И., че М. е окрал фирмата и че я източва;
заявява, че не е виждал И. да хвърля столове ,да удря М.; заявява, че не е видял
кръв по масата, не е видял следи от кръв по лицето на М.. Заявява, че при
тръгване от офиса М. е бил без очила. Г. съпоставя физиката - телосложението на
И. и М. като описанието по отношението на тегло, ръст , маса, физически данни
дава преимущество на М. при физическа интервенция. Свидетелят Г. твърди, че се
подписал на договора за покупко- продажба на дялове в
присъствието на нотариус Н. без да заплаща дела си. Твърди, че И. не разрешавал
В. К. да влиза в залата, но останалите
свидетели И.П., Й.Ц., Ю.М. и адв.Х. влизали и излизали
по различни причини. Заявява, че никой не е пречил на М. да излезе от залата. Съдът
кредитира показанията на свидетеля поради следните причини- същите са логични, последователни,
описват непосредствени зрителни и слухови възприятия /свидетелят е присъствал
по- голямата част от времето в заседателната зала/, показанията са житейски
достоверни и кореспондират с показанията на другите свидетели- непосредствени
очевидци на описаните събития.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.П.- същият заявява, че заедно
със свидетелката Ц. били повикани от свидетелката Ю.М. *** по повод информация
за прекарване на обороти от фирмата през друга фирма/ на В.К./ и за закъснели
отчитания на полици и неотчитане на полици към компаниите. Свидетелят описва
следната фактическа обстановка: на 19.08.2004г. по обяд се намирал в
заседателната зала заедно с Х.И., А.М., Ю.М.,
Й.Ц., В.Г. като в залата всички седнали. М. и И. били от двете страни на масата
като заявява, че ширината на същата била не по- малко от 90 см. Свидетелят П.
седял вдясно от И.. Х.И. започнал да говори за нарушенията във фирмата, за
задълженията към застрахователните компании особено към „***“, „***“, „***“, които били в резултат на закъсняло
отчитане на полиците. Свидетелят заявява, че е имало викане и повишаване на тон,
но че не е имало заплахи, закани. И. и М. стоели от
двете страни на доста масивна маса, през която според преценката на свидетеля
не би могло да се посегне на някого. Твърди, че не е имало удари от страна на И.
към М., не е имало хвърляне на вещи върху М.. Заявява, че не е имало забрана за
никого да се излиза от залата, че не е имало кръв по заседателната маса и че не
е плакал по време на това събиране. Заявява, че най- старите служители са
получили като подарък по един дял от
фирмата. Свидетелят твърди, че въпросите за сделката с дяловете на М. е решена
от И. и М.. Заявява, че не е имало насилие в офиса на *** нито в този ден, нито
на следващия; че не е имало заплахи за живота на М., нито за живота на близките
му. Заявява, че не си спомня дали М. е бил с очила. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй
като те са резултат от непосредствените му впечатления на пряк очевидец на фактите.
Съдът не намира основания за предубеденост на същия, поради което цени
показанията изцяло. Показанията на този свидетел са в синхрон и безпротиворечивост на останалите свидетели, присъствал
непосредствено в залата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ю.М., която
твърди, че на 19.08.004г е извикана в заседателната зала, където се намирали Й.Ц., И.П., Х.И., А.М. като предмет на
разговора били задълженията към застрахователните дружества. М. заявява, че се
е налагало да влиза и излиза от залата, тъй като имала работа. Свидетелката
заявява, че е била изпратена да докара нотариус Н., която заедно с адв.Х. изготвила договорите за покупко-продажба на дялове от
фирмата. Описва следната фактическа обстановка: Х.И. говорел много емоционално,
а М. и останалите присъстващи мълчели; отрича да е имало
хвърлени или паднали мебели, отрича да е чувала заплахи. Заявява, че не е видяла Х.И.
да удря М. по някакъв начин; че не е виждала кръв по заседателната маса и няма
спомен някой да е плакал в заседателната зала.
Относно
финансовото състояние на Дружеството свидетелката твърди, че е имало възможност
постъпващите пари да бъдат отклонявани, че всички пари се отчитали на А.М. като
не се действало по банков път. Заявява, че в балансите на дружеството, които
задължително се подавали, не са фигурирали задълженията, защото те не били
задължения по счетоводния баланс, а задължения към застрахователите; заявява,
че в национален мащаб като реализирана премия и приход и данни по
застрахователни пазари дружеството е било на 10-15 място от 200 и по преценка на
свидетелката към август 2004г задълженията на *** са били около 80 хиляди лева към „***“ и 60 хиляди
лева към „***“ като тези задължения не били отразени в счетоводна документация,
тъй като се извършвали плащания в брой
като се водела вътрешна отчетност като първична счетоводна документация.
Възстановяването към застрахователите ставало пак в брой. Свидетелката заявява,
че недоразуменията между М. и И. били за
това, че дружеството имало големи печалби, но не изплащало задълженията си към
застрахователите, като отделно Х.И. не получавал съразмерна на дела част от
печалбата. Свидетелката разяснява, че
към август 2004г само тя е отговаряла на параметрите за управител на фирмата съответстваща
на лиценза на *** , поради което била избрана за управител. Заявява, че не е
заплащала дяловете, които е закупила от М., но същият не е имал такива
претенции. Относно придобиването на дяловете на М. – свидетелката отрича да е
имало насилие. Описва следната фактическа обстановка: нотариусът попитал М.
дали е запознат с договорите и дали е съгласен и той казал „Да“ в присъствие на купувачите. Заявява, че М.
подписвал договорите като никой не му е посочвал къде да се подпише. Относно
факта дали М. е носел очила на 19 и 20 август 2004г свидетелката заявява, че на
19.08.2004г през деня е бил с очила, а при подписването- без, а на следващия
ден при преподписване на договорите е бил с очила.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М., тъй като
те са подробни, последователни, логични, кореспондират с по- голяма част от
приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства. От показанията и се установява, че същата е запозната с финансовото
състояние на дружеството, с механизма на получаване на застрахователни премии и
отчитането им, както и с причината за възникналите спорове между съдружниците- а именно констатирането на финансови
злоупотреби от страна на М..
Съдът кредитира показанията на свидетелката Й.Ц. – същата
заявява, че от началото на срещата до подписването на договорите се е намирала
в заседателната зала, като това се отнася и за св. И.П.. Свидетелката твърди,
че М. е носел очила през цялото време.
Заявява, че причина за пристигането им с П. *** било отказът на застрахователни
компании „***“ и „***“ /сега „***“/ да предоставят полици на представителствата
на „***“ в гр. В. и гр. К. с твърдението, че има неотчетени застрахователни
премии от софийския офис, ръководен от М.. Ц. заявява , че е провеждала
многобройни разговори с М. по този въпрос, но без резултат. Заявява, че малко е
познавала И. като контактите и са били с М.. Свидетелката твърди, че
разплащането със застрахователните дружества е ставало в брой. Заявява, че е
имало словесни нападки от И. към
М. във връзка с натрупаните задължения. Свидетелката отрича да е имало крясъци и удряния, отрича да е имало физическо стълкновение между И. и М., отрича да е имало заплахи
и закани и заплахи за живота на М., заявява, че тонът е бил- по висок, отрича
да е имало обръщане на мебели , както и кръв в залата. Заявява, че решението на И. и М. е било взаимно, тъй като не могат
да продължат да работят заедно.
Във връзка с покупко-
продажбата на дяловете на М. заявява, че нотариуската
или адвокатката е прочела документите на
глас .Свидетелката Ц. твърди, че е
знаела съдържанието на документа, който подписва. Заявява, че и М. „не изглеждаше, да не знае какво подписва“.
Относно притеснението на свидетеля М.Ц. заявява“ Г-н М. изглеждаше притеснен от ситуацията, защото не е очаквал
моето появяване, както и на И.и на Х., но не е бил заплашен“.
Ц. заявява, че на 19.08.2004 и 20.08.2004 са подписвали
документи в офиса, че е придобила дялове и че не си спомня съдържанието на
подписаните документи. Свидетелката твърди, че във връзка с натрупаните задължения
след събитията на 19-20.08.2004г е погасявала
задължения на софийския офис към „***“ от приходите на представителството във В..
Съдът кредитира показанията на свидетелката като достоверни, логични,
кореспондиращи с по- голямата част от събраните гласни доказателствени
средства като отчита, че свидетелката е присъствала през цялото време в
заседателната зала, била е пряк и непосредствен свидетел на всички факти и няма основания да я счита за предубедена.
Следва да се отчете твърдението в показанията на
гражданския ищец и частен обвинител- А.М.- който дава следното описание на
поведението на останалите преки свидетели на инцидента свидетелите Й.Ц. и И.П., като заявява , че те плачели и
искали да излязат, но И. им казал да гледат какво ги чака. До И. стоял св. В.Г..
Това твърдение на М. не се подкрепи от свидетелите Ц., П. и М.. Тримата
свидетели отричат някой от тях да е плакал и да му е било забранявано да излиза
от залата. Съдът счита , че показанията на Ц., П. и М. са по-достоверни и
правдоподобни и не съдържат противоречия помежду си поради което ги цени
изцяло.
Съдът кредитира показанията на свидетелката адвокат Н.Х., която заявява че
на 19.08.2004г. била уведомена от И. в присъствието на М., че двамата са се
разбрали относно решението М. да прехвърли дяловете си в Дружеството и да се
оттегли като управител. Заявява, че М. по никакъв начин не изразил каквото и да
било несъгласие. Свидетелката отрича да е била свидетел на шумове, скандали,
физическа или вербална агресия от страна на И. към М.. Свидетелката заявява, че
М. седял зад заседателната маса без белези от насилие по лицето, по дрехите; не е
имало обърнати или разхвърляни мебели. Във връзка със следващия ден 20.08.2004г. Х.
заявява, че се е наложило да се нанесат корекции в договорите, като след
нанасянето им Х. отишла в заседателната
зала, където били И. и М.. Свидетелката заявява, че е обяснила на М. кое е
наложило корекциите той се съгласил и е подписал всички дружествени договори
пред нея. Свидетелката твърди, че на
20.08.2004 е изготвила и договор за залог на личния автомобил на М.. Х. била
уведомена от И., че причината за напускането на М. била задлъжнялост на
дружеството в резултат на неговото управление. Заявява, че не се е налагало да
посочва на М. мястото , на което следвало да се подпише. Заявява, че не си
спомня дали на въпросните дати М. е носел очила. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелката като логични, последователни и непротиворечиви на
събраната по делото доказателствена маса. Показанията
на свидетелката Х. не кореспондират с твърденията на свидетеля М., който заявява, че Х. не
присъствала на побоя, но като влизала в заседателната зала видяла кръвта по
лицето на М. като това твърдение на М. беше отречено от свидетелката в хода на
съдебното следствие.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката - нотариус Б.М.Н. . Свидетелката заявява, че около обяд на
19.08.2004г били закарана в офиса на *** от служител на Дружеството, където
била въведена в кабинет, където се намирали И., М. и други лица. Свидетелката
твърди, че от нея било поискано да изготви няколко договора за прехвърляне на
дружествените дялове, които притежава М., на служители от *** поради това, че М.
бил злоупотребил с крупна сума от служебните средства за лични нужди.
Свидетелката заявява, че заедно с адв. Х. изготвили
необходимите документи и нотариуската предоставила
документите на М. и И. за да се запознаят със съдържанието им. Свидетелката
описва следната фактическа обстановка: М. седял, И. се разхождал. И. и М. прочели
договорите, нотариуската запитала дали това е
волеизявлението им и те казали„Да“. М. се подписал пред Н., както и служителите,
които присъствали в залата. Свидетелката заявява, че отношенията между И. и М. били
очевидно обтегнати като се е говорело на по-висок тон. Свидетелката заявява, че
се е убедила в съгласието на страните по
договорите както и че всичко се подписвало съзнателно и добросъвестно. Свидетелката
отрича да е възприела обиди и заплахи за живота и за здравето от страна на И.
към М.; както и да е имало разхвърляни мебели. Свидетелката заявява, че М.
винаги е бил с очила като не и е
направило впечатление тогава да е бил без очила или нещо, от което да личи, че
е бил удрян. Заявява, че не е видяла
кръв по масата, по дрехите на М. като съобщава, че е влизала 5-6 пъти в залата.
Относно фактическата обстановка при подписването на договорите за покупко- продажба свидетелката заявява следното: - изрично
се е обърнала към М. и го е попитала дали окончателно са решили така да си разрешат отношенията и
той отговорил с „Да“; лично предоставила на М. написаните договори, всеки от
които бил на една страница като М. и И.
си четели договорите, след което променяли купувача.
Последният документ, който М. подписал бил договор за заем.
Уговорката между М. и И. била М. да продаде дружествените дялове на
служители, които работят добре. Непосредствено преди подписване на договорите
от М., той си говорел с нотариус Н. с нормален тон. За всички договори
свидетелката се е убедила в съгласието на М. като не е възникнало съмнение за
насилие или принуда в нито един момент. Свидетелката отрича при пристигането в
офиса някой / показанията на св. В. К./да и е казвал „тук стават страшни неща“.
Свидетелката заявява, че на следващия ден част от служителите са отишли да се
подпишат върху договорите в кантората и. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетел Н., тъй като са логични, безпротиворечиво
описват фактическата обстановка, дадени са от лице, което има задължението да
следи при подписването на документи от подобно естество да не се упражнява
заплаха и принуда, свидетелката е външен човек на офиса, не се намира в трудови
взаимоотношения със страните и няма мотив да не разкрие обективната истина.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ю.Б.- същата
заявява, че не е влизала в заседателната зала , намирала се е в преддверието и
е била помолена да напусне офиса. Заявява, че не е станала свидетел на нанасяне на травми. Сочи на слухови възприятия- че се чувало, че се води разговор на по- висок тон.
Относно показанията на св. Т.П., дадени на съдебното
следствие и приобщените от ДП по реда на 281,ал.4,вр.ал.1,т.2
НПК- същата заявява, че не е била пряк свидетел, не е присъствала в
заседателната зала, чула е шумове , повишаване на тон, но не си спомня някакви
драматични неща. Съдът кредитира показанията на свидетелката.
Относно показанията на свидетелите А.К. и Н.П. – в
показанията им не се съдържат факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване поради които не счита да ги коментира.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Г.К.- съдружник с Х.И. в друга фирма – „***“. Заявява,
че около шест месеца след раздялата на И. и М.- И. е поискал да се раздели и с
този съдружник. Заявява, че не е имало агресия от страна на И. като доброволно е
подписал документите, с които си разделили фирмата. Свидетелят заявява, че е чувал за проблеми на ***
с „***“. Показанията на свидетеля К. са в противоречие с твърдението на
свидетеля А.М., който в показанията си в хода на съдебното следствие заявява,
че и друг съдружник , с който И. се е разделил е бил бит от И.. Съдът счита, че
показанията на К. са по- достоверни, тъй като дава показания за факти ,
свързани с него самия и по- добре знае
дали е бил принуден със сила или заплашване да подпише документи, които го
касаят.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М.Ц.-И.- съпруга на подсъдимия-
същата заявява, че съпругът и Х.И. и А.М. били съдружници
като управлението на дружеството се осъществявало от М.. Свидетелката заявява,
че знае за натрупаните от М. огромни финансови задължения на дружеството.
Твърди, че служители на фирмата многократно алармирали И., но той все
подценявал ситуацията тъй като бил в приятелски отношения с М.. Свидетелката
заявява, че не е била пряк свидетел на това, което се е случило на 19-20.08.2004г, но
отрича вероятността съпругът и да е употребил насилие по отношение на М..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г.Г. главен асистент в катедра по Съдебна медицина,
извършил първичния и единствен преглед на А.М. и издал единствения документ , установяващ
причинени травми в резултат на непосредствен преглед -СМУ №*** от ***. Свидетелят заявява, че при преглед на лице са записва датата,
съобщеното от лицето събитие. Отразяват се видимите белези, прави се оглед на
получените увреждания, ако има медицински документи, се вписват и те и накрая
се прави интерпретация за заключението при прегледа. Заявява, че е описал
видимите травматични увреждания, които е установил. Посочва определение на твърди
тъпи предмети- всички части на човешкото тяло – юмрук, глава, крак/ както и бухалка/. Това са предмети, които нямат остри,
режещи краища или остри върхове. Морфологията на уврежданията на тези предмети
дава възможност да се прецени дали е възможно да бъдат причинени по времето, за
което съобщава пострадалият. Заявява, че е установил увреждания с определена
морфология, която се променя и че същите може да се получат по времето, за което
съобщава пострадалият.Заявява, че не може в този случай да се каже със
сигурност конкретната дата на нанасяне на травмите. Съдът кредитира показанията на свидетеля-
същият описва механизма на протичане на преглед на живо лице, както и извода за
невъзможност да бъде определена със сигурност датата на нанасяне на травмите.
По делото са
приложени писмени доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие, а
именно :
Решение * *** по Ф.Д.*** на СГС, ФО; Решение * *** по Ф.Д.*** на СГС, ФО; Решение *** по Ф.Д.*** на СГС, ФО; Решение *** по Ф.Д.*** на СГС, ФО; Решение *** по Ф.Д.*** на СГС, ФО; Решение *** по Ф.Д.*** на СГС,ФО; Решение *** по Ф.Д.***
на СГС,ФО; Решение *** по Ф.Д.***
на СГС,ФО; Решение *** по
Ф.Д.*** на СГС,ФО; Решение *** по Ф.Д.*** на СГС,ФО; Решение *** по Ф.Д.*** на СГС,ФО; Решение *** по Ф.Д.*** на СГС,ФО, вписани в peг. 1, том 542, парт. 49873, стр. 132; Протокол от ОС на съдружниците от 20.08.
2004г/л.1186-1187, т.7/; Договори за прехвърляне
на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи, вписано под peг.№***, ***, ***, ***, ***, *** от 20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с които А.Б.М. прехвърля на Х.В.И.
, Ю. Н. М. ;И.М.П. ; Й.Д.Ц. ;Т.Р.П. ;В.В.Г. дяловете си от ***/ т.7 л. 1186-1205/. Удостоверение от нотариус Б.Н. за извършени от нея
нотариални производства- извлечение от общия регистър / т.5 , л. 783-786/
протоколи за вземане на сравнителни образци/ т.7, л. 1144-1161/;
По приложените
и приобщени писмени доказателства и доказателствени
средства:
Съдът кредитира
приетото в хода на съдебното следствие писмено доказателство- СМУ №*** от ***/
т.1, л.21/ частично, а именно в частта относно заключението за нанесени травми
на М., причинили му болка и страдание. Видно от заключението- са установени кръвонасядания по
гръден кош и дясно бедро на пострадалия. Видно от експертизата- в
предварителните сведения е записано, че на 19.08.2004г М. бил бит от негов
съдружник. В заключението е описано , че
уврежданията са резултат от действието на тъпи твърди предмети и могат да бъдат
получени по начин и време като съобщава прегледаният. Същевременно в
предварителните сведения никъде не е описано какво точно съобщава М. за начинът
на получаване на травмите. Видно от
началната част на експертизата същата е
изготвена на 30.08.2004г, когато е извършен и прегледът на А.М.. Съдът
установява, че периодът от 19.08 до 30.08.2004г е значителен , за да може да се
установи безспорна причинно –следствена връзка на настъпилите увреждания и
събитията от инкриминираната дата и че уврежданията са причинени именно на
19.08.2004г. в офиса на ***. Налице са травматични увреждания, причинили болка
и страдание, но липсват и не биха могли да се съберат доказателства , че тези увреждания са пряка и непосредствена
последица от наложена му физическа принуда 11 дни преди датата на прегледа.
Същевременно изобщо няма данни от прегледаното лице в какво са се изразявали
въпросните действия на физическа принуда. Налице като предварителни данни е ,
че М. е „бил бит“ от съдружник. Не е описано с какво и как са били нанесени
удари на М., което един компетентен специалист не би пропуснал да опише- стига
да са му били предоставени достатъчно първоначални данни. Поради горното съдът
не кредитира изводът на СМУ относно вероятността въпросните травми да са
получени по начин и време, както съобщава прегледаният поради обстоятелството ,
че формулировка за начин на получаване изобщо липсва. Същевременно в хода на
съдебното следствие свидетелите, които дават сведения за нанесени травми върху М.
дават показания за такава силна физическа интервенция по отношение на М. като
описват и местата на нанасяне на ударите, която би имала друга морфология, друг
интензитет и би засегнала други части от тялото му. В показанията си М. заявява
за удар върху него от стол с железни крака като подсъдимият замахнал
със стола и ударил М.“ странично по главата като ударът бил много силен“. М. се изправил и „се предпазил с ръка,а ударът засегнал лявата ръка и челото му“. Последвало
нанасяне на удари от И. върху М. с „ шамари
и юмруци по лицето“ на М.. В резултат
на ударите очилата на М. се счупили и от носа му потекла кръв. При един от ударите М. паднал върху стола
зад него-столът се обърнал и М. се наранил в слабините от един от краката
на стола. М. твърди, че побоят по
отношение на него продължил около 2 часа, до към 15,00 часа като ударите
на И. били през масата, която била широка около 90 см Твърди, че ударите били
по лицето, не били непрекъснато.
При такъв интензитет на удари и с такава сила както са
описани от А.М. в хода на съдебното следствие съдът не счита, че нанесените
телесни повреди биха били такива каквито са описани в съдебното удостоверение.
Съдът кредитира версията, че описаните в СМУ №*** от *** не съответстват на твърдяната степен на упражнена физическа
принуда по отношение на свидетеля М. и не
са в причинна връзка с фактите, настъпили на 19.08.2004г.
Съдът кредитира частично приобщеното по реда на чл. 28 НПК писмено доказателство средство-СМЕ/ т. 3 , л.
283/, изготвена по гр.д. 2711/06 на СРС. Същата констатира, че е налице
единствен първичен документ- СМУ №*** от
***, който е валиден и е записан в амбулаторния журнал на прегледаните.
Експертизата анализира цвета на кръвонасяданията ,
причинени на М. и възможността същите да
са давност около датата 19.08.2004г. Същевременно не е налице категоричност в насока на периода
на причиняване на травмата. Вещото лице в заключението си изказва една възможна
вероятност като си служи с лексика, показваща липса на безспорност и яснота, а
именно: „може да се предполага, че е възможно описаните телесни
увреждания на ищеца да са получени около
датата 19.08.2004г“, поради което в тази част съдът не кредитира въпросното
писмено доказателство. Въпросният извод е посочен като една несигурна
вероятност като липсва категоричност на изявлението. Същевременно отново се сочи период около
датата на инкриминираното деяние , което допуска получаване на травмите преди
или след 19.08.2004г. В заключението се посочва , че „е много трудно да се
определи от какво са били причинени кръвонасяданията“-
отново е налице липса на убедителност, яснота и категоричност. В заключението
се сочи „пред съдебния лекар , той не е дал данни с какъв предмет е бил удрян;
описаната форма на кръвонасяданията също не дават
точни данни за въздействащия предмет.“ Следващият извод в заключението на
вещото лице сочи на обстоятелство, което се извежда от всички приобщени към доказателствения материал СМЕ, а именно „Вещото лице не е в
състояние да определи с категоричност механизмът за получаването на кръвонасяданията“. В СМЕ е изведено категорично, че кръвонасяданията са
получени при удар с твърд, тъп предмет. Съдът кредитира въпросното становище,че
кръвонасяданията са причинени с удар с твърд, тъп
предмет, както и че не е установен механизмът на причиняването им и е налице
неяснота относно конкретизирането на датата на причиняването на телесните
травми. Гореописаната експертиза, изготвена отново въз основа на СМУ №*** от ***,
е подробна, мотивирана, но отново не установява безспорно причинно- следствена
връзка между евентуално деяние, изразяващо
се под форма на физическа принуда върху М. и причинените болка и страдание в
инкриминирания период. Поради което съдът кредитира заключението в частта
относно достоверността на издадената СМУ №*** от *** и предполагаемата
възможност , водеща до извод за несигурност на твърдението за наличие на пряка
и непосредствена връзка на причинените травми, изразяващи се в болка и
страдание и датата на инкриминираното деяние.
По отношение на
приложените като доказателства / молба до СРП от А.М. и рецепти/ приобщени към
материалите по ДП и приети като писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК е
посочено, че поради специфичните очни проблеми на М.- същият ползва услугите
само на „***“ ООД и там извършва медицинските прегледи на очите си и прави
поръчки за изработване на очила/. Видно от приложените рецепти за очила и
поръчки- същите са от дати 21-05.2004; 19.08.2005; 10.07.2005; 20.08.2001;
21.05.2004г. Същите могат да се кредитират относно несигурната вероятност за
наличието на проблеми със зрителната острота на лицето, но те не подкрепят
твърдението на М., че към 19.08.2004 същият не е носел очила или че очилата му
са били счупени.
По отношение на приложените съдебни решения ,
удостоверения и изискуеми по ТЗ документи , свързани с *** по ф.д. №***, по
описа на СГС-ФО: в хода на съдебното следствие са приобщени следните писмени
доказателства:
-решение № ***- с което в търговския регистър на СГС- ФО била
вписана регистрация на Дружество с ограничена отговорност *** , със седалище и
адрес на управление гр. С., район ***, *** . Като съдружници
са вписани лицата Х.В.И., ЕГН **********
и А.Б.М., ЕГН **********. Х.В.И., ЕГН **********
и А.Б.М., ЕГН ********** били вписани и като управители и представители на
Дружеството с правомощия да представляват и управляват заедно и поотделно. В решението на СГС не са
вписани дяловете на съдружниците, но същите са
посочени в приложения Дружествен договор, от който е видно че И. и М. са имали
равни дялове.
- Решение №***
е вписана промяна в търговския регистър относно ***- Решение на СГС-/т.1, с 75/ касаещо промяна в седалището, адреса на управление- / ***/,
промяна в предмета на дейност;
деноминиране на капитала и на съответните дялове като уставният капитал
станал 5 000лева; заличаване на И. и М. като управители и вписване като
управител на Н. Й. К..
- решение №*** -
вписана промяна в търговския регистър
относно *** относно представителството и управлението като единствен управител
отново е вписан-А.Б.М..
- решение № ***
и №*** са вписани промени в адреса на управление;
От съществено значение във връзка с
повдигнатото обвинение е решение №*** т. 1, л. 91,92/ ,
касаещо вписване на обстоятелства свързани с датата на инкриминираното деяние –
19.08.2004г и следващия ден- 20.08.2004г, което решение удостоверява факта на продажба на
дружествените дялове/ с дата 19.08.2004г и нотариална заверка на подписите на
20.08.2004г/ от А.М. на Х.В.И., Ю.Н.М., И.М.П.,
Й.Д.Ц., Т.Р.П., В.В.Г. и заличаването на М. като
управител и съдружник. Основание за вписване на въпросната промяна относно
начинът на разпределение на дяловете на *** между съдружниците
са подписаните на инкриминираната дата шест договора за покупко-
продажба на дялове, предмет на повдигнатото по отношение на Х.В.И. обвинение, а
именно, приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства – шест броя договори за покупко- продажба на дружествени дялове /
т.1 л. 55-60 ,79-90/, а именно:
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи, вписано под peг.№*** от 20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на Х.В.И.
15 дяла с номинална
стойност 100 лева - на обща стойност 1500 лева ;
Договор за прехвърляне на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи, вписано под peг.№*** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на Ю. Н. М.
2 дяла с номинална
стойност 100 лева всеки -на обща стойност 200 лева .
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
дата 19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи вписано под peг.№*** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на И.М.П.
2 дяла с номинална
стойност от по 100 лева всеки
- на обща стойност 200
лева ;
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи вписано под peг.№*** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. per. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на Й.Д.Ц. 2 дяла с номинална стойност 100 лева всеки - на обща стойност 200
лева ;
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи, вписано под peг.№*** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. peг. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на
Т.Р.П. 2 дяла с номинална стойност от по 100 лева всеки - на обща стойност 200
лева ;
Договор за прехвърляне
на дружествени дялове от
19.08.2004г. с нотариално удостоверяване
на подписи вписано под peг.№*** от 20.08.2004г. на нотариус Б.Н. peг. № *** на НК, с който А.Б.М. прехвърля на В.В.Г. 2 дяла с номинална стойност 100 лева всеки - на обща стойност 200лева.
При запознаване
с гореизброените договори съдът констатира неясна формулировка по т. 2 от въпросните договори, където
дяловете се продават като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
което е правна формулировка относима само към
продажбата на търговското дружество като цяло, известна в теорията и
формулирана в търговския закон като покупко- продажба
на предприятие. Въпросната формулировка не би могла да се отнесе към продажбата
на отделни дружествени дялове, но това обстоятелство е ирелевантно
относно предмета на настоящето производство.
При подробно
запознаване с запознаване решение №*** на СГС ФО- съдът констатира, че закритото съдебно
заседание по делото е с дата ***, след което подлежащите на вписване
обстоятелства съгласно ТЗ подлежат на вписване и обнародване. Съгласно ТЗ
промените относно изменените обстоятелства пораждат действие спрямо трети лица
след вписването и обнародването им – към
2004г в Държавен вестник. В момента на подписване на договорите за покупко- продажба на дялове- същите не произвеждат никаква
промяна в правния свят. Възможно е тези договори никога да не бъдат внесени
заедно със съответния набор от документи във фирмено отделение и тогава те
никога не биха породили правни последици. Още повече, че за прехвърляне на
дялове между съдружници, каквито са били М. и И. изобщо не се изисква нотариална заверка на
подписите на страните. Тази форма се изисква само по отношение на новопостъпващи съдружници.
Следователно между датата 20.08.2004г и датата на закритото заседание, която е
по- ранна от тази на вписването/ не се чете/ и тази на обнародването/ което е в
още по- късен момент/ е изминал период от повече от седемнадесет дни , през който гражданският ищец , който твърди че не е
знаел съдържанието на въпросните документи-
не се е поинтересувал от съдържанието им, което е можел да направи с
просто посещение на фирмено отделение в СГС. Поради горното твърдението на
ищеца, че не е знаел какво е съдържанието на документите звучи неправдоподобно
и нелогично.
По реда на чл.
283 НПК е приобщен и протокол от ОС на съдружниците
от 20.08.2004г.;/лист 54,т.1/, който не се оспорва от страните.
В хода на
съдебното следствие е приобщена и справка от регистъра на нотариус Н. /т.5,
л.783-786/.Справката съдържа данни за извършените от нотариус Н. нотариални
производства, а именно договори за продажба на дялове рег
№ ***, ***,***, ***, *** от 20.08.2004г. Справката не съдържа данни относно
договор за продажба на дялове с рег № ***. В
справката се съдържат и нотариални вписвания относно следващи периоди, касаещи
фирма ***.
В съдебното следствие са приобщени като
писмени доказателства счетоводни баланси
на Дружеството за периода 1999- 2004г, както и други счетоводни документи на
Дружеството/ т.3, л.309-387/ ; Въпросните доказателства не се оспорват от страните
и съдът ги кредитира изцяло Същевременно съдът констатира, че въпросните
счетоводни баланси не отразяват задълженията на ***, тъй като видно от множеството
свидетелски показания- отчитането на получените суми във връзка със
застрахователни полици от застрахователните дружества е ставало с плащане в
брой като към 2004г е имало първични счетоводни документи, за които
задължението за съхраняването им е 5 години. След 20.08.2004г няма данни за
извършвана финансова ревизия, от която да се черпи информация за задължения на
дружеството.
Относно
съдържащите се в том 4 писмени доказателства, представляващи съдебни решения по
различни граждански дела между страните, а именно:
Решение по Гр.д.
8322/2004 -14.03.2006 СРС- унищожава договорите за покупко-
продажба на дялове;от гр.д 6460/2006 на СРС, ГК, 24 с-в намира същото за неотносимо към предмета на доказване – отнася се за МПС,
което не е предмет на настоящето производство; решения по гр.д. 2711/2006г на
СРС, ГК, 29 с-в.; гр. Д 2101/2006г във връзка с прогласяване на нищожността шестте
договора за покупко- продажба на дялове- съдът изобщо
не следва да ги коментира, тъй като по делото няма данни в каква фаза са
въпросните дела
-решение
686/01.11.2006 на ВКС/ р№1380/2005 САС ;
р на СГС по ф.д 9459/2004 от 22.05.2005/въз основа на което с решение № 13 на
СГС са заличени вписаните с решение № 6 СГС ф.о.обстоятелства- с правно основание - нередовна процедура по реда на чл. 138, ал.2, ТЗ. Приложените
съдебни решения не могат да обусловят правните изводи относно престъплението,
за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Х..
По отношение на
приобщените писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК- представен от повереника на гр.- ищец
извлечение от годишния статистически отчет на КФН, където е отчетен
премиен приход на *** в размер на 2 134 942 лева, както и приобщената справка –
доклад за задълженията на *** към инкриминирания
период. Въпросните доказателства са индикация за наличието на добри приходи на
дружеството, както и на възникнали задължения, което се установи в хода на
съдебното следствие и чрез гласни доказателствени
средства. Същевременно тези доказателства не могат да променят правните изводи
или да дават възможност за реална оценка на стойността на дяловете , тъй като
не представляват счетоводни документи. Това се отнася и за приобщените в хода
на съдебното следствие писмени доказателства, представени от св. Й.Ц.- доклад
за приходи и разходи на дружеството, който не представлява нито официален, нито частен документ и е правно ирелевавнтен.
По отношение на изготвените в хода на ДП и
приети от съда експертизи:
По отношение на
приложените по делото СМЕ
Съдът не кредитира
приетата в хода на съдебното следствие и изготвена в ДП двойна СМЕ/ т.2, лист
155/ - изготвена по писмени данни. Въпросната експертиза възпроизвежда
заключението на СМУ №*** от *** и е изготвена въз основа на нея. Експертизата е
неубедителна, пестелива и не допринася за изясняване на обективната истина. В
експертизата не се съдържат мотивирани
доказателства, установяващи безспорна причинно-следствената връзка между
физическата принуда, упражнена спрямо М., изразяваща се в причиняване на лека
телесна повреда на 19.08.2004г и травматичните увреждания,
установени при прегледа на 30.08.2004г. Изготвената СМЕ не обсъжда никакви
медицински мотиви в тази насока , същата изобщо не съдържа мотиви, а съдържа
два цитата от протоколи за разпит- единият на А.М., а вторият на В. К.. В цитата от разпита на А. М. няма никакво
конкретно описание къде са нанасяни ударите и с какво – дали с ръце, юмруци или с някакви предмети, както и описание на
въпросните предмети- твърди, тъпи и пр. Сочи се ,че е удряно по масата със
стола, от което не следва да са нанесени телесни повреди на М.. Цитиран е
изразът „налетя и върху мен като ми счупи очилата“, както и „налиташе и на мен и ме удряше“- не става ясно как от
тези описания се налага извода, че са причинени именно описаните непосредствено
под цитатите телесни повреди, а именно две кръвонасядания
– едното до лявото гръдното зърно, а другото вляво в областта на мишничната
линия съответно с размери 3см и 7/6 см- не е взето предвид местоположението на М.
и И. и фактът, че между тях се е намирала широка маса и дали е възможно от
разстояние над метър между двамата да се нанасят удари с такава сила и
интензитет.
В цитирания разпит на М. се сочи за удар в
лицето на М., съпроводен с потичане на кръв от носа на пострадалия, което
предполага близост на М. и И.. Същевременно от събраните гласни доказателства става
ясно, че И. е замахнал с железните крака на стол, при
което при удар по носа с железни крака на стол звучи нелогично да не се
констатират травми по лицето дори и след десет дни. В първичната СМЕ, въз основа на която е
изготвена и двойната такава изобщо липсва констатация за каквито и да е
получени травми по лицето, въпреки удара именно в лицето на М.. Нито в СМУ,
нито СМЕ се коментират травматични увреждания по лицето на прегледания. Твърдението
на М. за падане назад и ударът му в обърнат стол , при което е получил хематом
в слабините също е недостоверно- тъй като остава логически неясно как при
падане с цяла тежест назад ще се получи хематом във вътрешната част на бедрото.
Налице е несъответствие между посоката на падане назад и получаването на травма
от вътрешната част на бедрото. Това изобщо не е коментирано в експертизата, но
звучи житейски неправдоподобно. В цитирания разпит на В.К. „чух крясъците,
виковете и чупенето на мебели“- свидетелката възпроизвежда звукови възприятия, които
не изясняват факти относно механизма на получаване на травмите на М. и изобщо
не става ясно да са нанасяни травми по отношение на М.. Поради горното съдът не
кредитира СМЕ тъй като не се установява
изобщо наличието на причинно- следствена връзка между изложените , цитирани
обстоятелства и заключението за причинени травматични увреждания. В хода на
съдебното следствие при разпит на вещото лице
същото уточнява, че се касае за кръвонасядания в областта на гръдния кош и в областта на дясното
бедро, получени в резултат на удари с
или върху тъпи предмети като се сочи че въпросната експертиза се основана най-
вече на СМУ, изготвено след прегледа на М., за което съдът вече обсъди, че не
би могло да се приеме безспорно
наличието на причинно- следствена връзка между получените травматични
увреждания и обстоятелството, че са нанесени именно на 19.08.2004г в офиса на ***.
Съдът не
кредитира приложената в ДП и приета в съдебното следствие тройна СМЕ, изготвена
на 01.06.2008г., съдържаща се в т.3, л.302-307- същата е изготвена по писмени данни, а именно жалба на А.М.; СМУ №***
от ***, СМЕ/ т.3, л. 276,л.413, назначена по гр. д 2101/2006г, протоколи за разпити
на св. Г.- от 25.05.2006; протоколи за разпити на св. М.-18.05.2006;
10.11.2006; 31.10.2007; св. А. С. от 17.05.2006г; св. Г. 18.05.2006г.
Като мотиви
СМЕ на първо място /л. 306/ описва
съдържанието на СМУ от 30.04.2004г – описва подробно констатираните травми и
прави извода, че въпросните травми
отговарят на медико- биологичния признак: контузията в областта на
дясното бедро-временно разстройство на
здравето неопасно за живота; останалите травми- двете кръвонасядания
вляво- до гръдното зърно и подмишницата-
като причинили болка и страдание.
В заключението
на експертизата се посочва, че описаните наранявания могат да се получат по време и начин съобщен от освидетелствания
и са резултат от удари с или върху тъпи предмети.
Налице е едно голословно заключение, без
каквато и да е мотивировка. Не е установен механизма на причиняване на въпросните
травми, налице е несъответствие между описания удар, нанесен в лицето на М. и
– липса на каквато и да е констатация в медицинската документация относно посочване на данни за каквото и да е
нараняване по лицето, респ. в очите – в резултат от счупването на дебели диоптрични
стъкла. СМЕ цитира свидетелските показания за нанесен удар в носа на М.-
достатъчно силен за да причини кръвотечение – но не се обсъжда каквато и да е видима
травма по лицето в резултат на този удар,
тъй като такава просто не е имало. Въпреки , че въпросният удар в лицето на М. е посочен като елемент от данните въз основа на които е изготвено
медицинското заключение – впоследствие в анализа същият не е подкрепен с
никакви медицински аргументи и мотиви , не е обсъждан и посочен механизма на
нанасяне на въпросния удар. Видно от цитираните в СМЕ показания на М. „той ми каза да седна срещу него……След това
налетя и върху мен и ми счупи очилата“ безспорно свидетелят сочи фактическа
обстановка, при която М. и И. седят от
двете страни на маса с ширина над метър. При извода си че „при травма в носа с обилно кървене се реализират критериите временно разстройство на здравето неопасно за
живота“ вещите лица не отчитат факта , че И. и М. се намирали от двете страни
на маса с ширина около метър, респ. не отчитат , че въпросната травма в носа е
нанесена не от лице което се намира в непосредствена близост с И. , а през
препятствие и от разстояние; Не се отчита и описва механизмът на нанасяне на
такава травма- каква би била траекторията и силата на юмручен удар през маса от правостоящо
лице/по делото се съдържат достатъчно доказателства, че е И. не е седял/ по
отношение на /прав или седнал човек/. Без никакъв анализ и мотиви СМЕ приема за
достоверно житейски и логично недостоверното, че е възможно при описаната
фактическа обстановка да бъде нанесен удар в лицето на М., достатъчно силен ,за да
потече кръв от носа му и при който да се
счупят очилата му, но да няма никакви външни белези върху лицето на пострадалия
макар и десет дни по- късно обстановка, а да се реализира критерия на медико-
биологичния признак“ временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Настоящият
състав счита изводът за реализирането на този критерий за неубедителен и
немотивиран.
В заключението
на СМЕ е направен изводът, че описаните наранявания на М., а именно цитираните
три кръвонасядания, констатирани и в СМУ са резултат от удари с или върху тъпи
предмети.
Като
доказателства за тези наранявания в „Данни за значение за експертизата“ са
посочени :
-анализирания
вече от съда удар в носа на пострадалия, от който са му се счупили очилата и е потекла кръв от носа- като
въпросният удар е несъотносим с описаните кръвонасядания в гръдния кош и крака.
- в друг
цитиран откъс от показанията / л. 305/М. заявява, че „получил доста удари с юмруци по тялото“ - липсва какъвто и да е анализ на този факт в
изготвената СМЕ. Съдът счита, че не се
установява никаква причинна връзка между
множеството удари с юмруци по тялото , за които споменава М. и наличието на две
кръвонасядания с диаметър 3 и 7 см при ляво гръдно
зърно и подмишница на М.. Предполага се , че М. не е седял с вдигнати нагоре
ръце, за да може да получи кръвонасядане/ от юмручен удар/
именно в подмишницата; а по отношение на второто кръвонасядане
–неправдоподобно е от юмручен удар в
областта на гръдното зърно размерът на кръвонасядането да е 3см в диаметър. При обсъждане на тези
удари следва да се има в предвид, че И. и М. са се намирали от различни страни
на маса с ширина около метър; Налице е
явно несъответствие между описаните интензитет и сила на удари с тъп предмет и
нанесените видими травми; СМЕ не е отчела това несъответствие и не е
анализирала на какво може да се дължи; не е отчетено положението на лицата в
пространството, траекторията, силата и посоката на ударите.
-налице е и
друг цитиран откъс от показанията на М. в СМЕ-„Х.И. се пресегна да ме удари с
един метален стол….. краката на стола леко ме докоснаха по лицето…. Загубих
равновесие и паднах настрани върху пода…..почувствах
силна болка в слабините и разбрах, че
причината е крака на стола, на който седях, който беше попаднал на въпросното място“- Отново
вещите лице не отчитат положението на И. и М. в пространството- този път е
налице описание за удар с краката на стол, които леко докосват М.. В хода на
съдебното следствие този удар е описан като нанесен със стол върху М.- странично
по главата като ударът бил много
силен“. Налице е явно несъответствие
между описанието за посоката на падане – „назад“ и получаването на травма от
крак на стол по вътрешната повърхност на дясното бедро.
СМЕ сочи на
причинно- следствена връзка между описаните наранявания на М. и цитираните от свидетелите обстоятелства, при
които са получени същите.
Относно
заключението на СМЕ по въпроса за зрителната
острота на М. към момента на инкриминираното деяние- същата се позовава на
извършен преглед от офталмолог на 14.02.2006г
като вещите лица заявяват, че не може да даде отговор, каква е била зрителната
острота на лицето две години по- рано. Въпреки липсата на безспорни
доказателства за параметрите на зрителни проблеми на М. към 2004г
СМЕ прави хипотетичният извод, че ако тези параметри са били идентични с
тези към 2006г то М. не би могъл да прочете шрифт 12 или 14 без очила.
Съдът не
кредитира тройната СМЕ. Същата се позовава само на писмени данни, като
единственият документ отразяващ здравословното състояние на М. е СМУ№*** Всички
изводи и заключения, отразени в СМЕ са
немотивирани, недоказани, липсват анализи относно механизма на нанасяне на
телесните повреди, траекторията и посоката на нанесените удари,
местоположението на лицата в пространството, налице е несъответствие между
посочените интензитет и сила на нанасяне на травмите и получените травматични
увреждания. Всички изводи и заключения са изградени въз основа на хипотетични
предполагаеми, несигурни , вероятни възможности или възможни вероятности-
хипотетична и несигурна е причинно- следствената връзка между отразените в СМУ
травми и датата на инкриминираното деяние 19.08.2004г като е налице продължителен
интервал от време- 11 дни, през което би могло лицето да получи травми другаде
и по друго време; хипотетичен е извода за констатираните зрителни проблеми на М.
, където интервалът от време е почти две години. Поради всички тези съображения
съдът изцяло не кредитира приобщената
СМЕ и не я счита за стабилна основа във връзка с изготвянето на правните и
фактическите си изводи.
По отношение на
приложените по делото други експертизи:
Съдът не
кредитира приложената съдебно-оценителна
експертиза- т.3 л.299-300. В експертизата е оценена паричната равностойност на петнадесет
дяла с обща стойност 1500лева. Като
стойност въз основа на която се определя стойността на всеки дял е взет размерът на активите съгласно счетоводният баланс за 2004г. Не е взета
предвид датата на инкриминираното деяние, не са взети предвид задълженията на
Дружеството към момента на инкриминираното деяние, които видно от събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателствени
средства не са отразявани в счетоводния баланс, а е имал отчети към отделните
застрахователни дружества и плащането на застрахователни премии по предоставени
полици е ставало в брой. Поради липса на каквито и да е счетоводни документи от
инкриминирания период, за които срокът за съхранение съгласно финансовото
законодателство е 5 години , поради което не би могло към настоящият момент да
бъде назначена съдебно- счетоводна експертиза, която да определи реалната
стойност на един дружествен дял към момента на инкриминираното събитие.
По делото е приложена и в
хода на съдебното следствие е приета
комплексна /графическа и техническа / експертиза №*** на ОЕКД СДВР/ т. 7
л 1174-1177/. Експертизата е със заключение , че подписите в протокол от ОС на съдружниците на „***“ от 20.08.2004г в графи съдружници „за Х.В.И.“
и за „А.Б.М.“ са положени от Х.В.И. и А.Б.М.. В приложените
по делото и приобщени към доказателствената маса
договори за покупко- продажба на дялове, както следва:
"Договор за прехвърляне на дружествени
дялове на съдружник“ от 19.08.2004г." с продавач А.Б.М. и купувач Х.В.И. с
нотариално удостоверяване на подписи вписано под рег.№ *** от
20.08.2004г. на нотариус Б.М.Н.
рег.№ *** на НК -подписите на първа страница в
долната част и на втория лист в
графи "Продавач:"(А.Б.М.) и
"Купувач:"(Х.В.И.) са
положени от А.Б.М. и от Х.В.И..Подписите в горна лява част на
първа страница (лист първи) и обратната част на първи лист(втора страница) са положени от нотариус Б.М.Н..
При извършеното сравнително изследване на отпечатъците от кръгъл печат на
Нотариус № *** Б.Н., положени в горната лява част на първа страница (лист
първи) и обратната страна на първи лист (втора страница) със сравнителните
образци установява, че изследваните отпечатъци са положени от кръглият печат на Нотариус №*** Б.Н., от който
са представени сравнителни образци.
В "Договор за прехвърляне на дружествени дялове на несъдружник от
19.08.2004г." с продавач А.Б.М. и купувач Ю.Н.М. с нотариално
удостоверяване на подписи вписано под рег.№ *** от
20.08.2004г. на нотариус Б.М.Н. рег.№ *** на НК се
установява, че подписите на първа страница в долната си част и на втори лист в
графи I "Продавач:"(А.Б.М.) и
"Купувач:"(Ю.Н.М.) са
положени от А.Б.М. и от Ю.Н.М.;подписите в горната лява част
на първа страница(лист първи), на обратната страна на първи лист(втора
страница) и в графа "Нотариус:" на втори лист са положени от Б.М.Н.. Отпечатъците
от кръгъл печат на Нотариус № ***
Б.Н. положени в горният ляв ъгъл на първа страница, на
обратната страна на първи лист (втора страница) и в графа "Нотариус"
на втори лист са положени от
кръглият печат на Нотариус № *** Б.Н..
В
"Договор за прехвърляне на дружествени дялове на несъдружник от
19.08.2004г." с продавач А.Б.М. и купувач И.М.П. с нотариално
удостоверяване на подписи вписано под рег.№ *** от
20.08.2004г. на нотариус Б.Н. рег.№ *** на НК се установява, че подписите на първа страница в долната си
част и на втория лист в графи "Продавач:"(А.Б.М.)
и "Купувач:"(И.М.П.) са
положени от А.Б.М. и от И.М.П. подписите в горната лява част
на първа страница(лист първи) и на обратната страна на първи лист(втора
страница) и в графа "Нотариус:" на втори лист са положени от Б.М.Н.. Отпечатъците от кръгъл печат на Нотариус № *** Б.Н.
положени в горният ляв ъгъл на първа страница, на обратната страна на първи
лист (втора страница) и в графа "Нотариус" на втори лист са положени от кръглият печат на
Нотариус № *** Б.Н..
В
"Договор за прехвърляне на дружествени дялове на несъдружник от 19.08.20
04г." с продавач А.Б.М. и купувач Й.Д.Ц. с нотариално удостоверяване на
подписи вписано под рег.№ *** от 20.08.2004г. на нотариус Б.М.Н. рег.№ ***
на
НК:подписите на първа страница в долната си част и на
втория лист в графи "Продавач:"(А.Б.М.) и "Купувач:"(Й.Д.Ц.) са положени от А.Б.М. и от Й.Д.Ц.; подписите
в горна лява част на първа страница (лист първи) и на обратната страна на първи
лист(втора страница) и в графа "Нотариус:" на втори лист са положени от Б.М.Н..
Отпечатъците от кръгъл печат на Нотариус № *** Б.Н.
положени в горният ляв ъгъл на първа страница, на обратната страна на първи
лист (втора страница) и в графа "Нотариус" на втори лист са положени от кръглият печат на
Нотариус № *** Б.Н..
В
"Договор за прехвърляне на дружествени дялове на несъдружник от
19.08.2004г." с продавач А.Б.М. и купувач Т.Р.П. с нотариално
удостоверяване на подписи вписано под рег.№ *** от 20.08.2004г. на
нотариус Б.М.Н. рег.№ *** на НК: подписите на първа страница в
долната си част и на втория лист в графи "Продавач:"(А.Б.М.)
и "Купувач:"(Т.Р.П.) са положени
от А.Б.М. и от Т.Р.П.;подписите в горна лява част на
първа страница(лист първи) и на обратната страна на първи лист(втора страница)
и в графа "Нотариус:" на втори лист са положени от Б.М.Н..
Отпечатъците от кръгъл печат на Нотариус № *** Б.Н.
положени в горният ляв ъгъл на първа страница, на обратната страна на първи
лист (втора страница) и в графа "Нотариус" на втори лист са положени от кръглият печат на
Нотариус № *** Б.Н..
В "Договор за прехвърляне на дружествени
дялове на несъдружник от 19.08.2004г. с продавач А.Б.М. и купувач В.В.Г. с нотариално удостоверяване на подписи вписано под
рег.№ ***
от
20.08.2004г. нотариус Б.М.Н. рег.№ *** на НК: подписите на първа страница в
долната си част и на втория лист в rpaфа "Продавач:"(А.Б.М.) и "Купувач:"(В.В.Г.)
са положени от А.Б.М. и от В.В.Г.; подписите в горната лява част
на първа страница(лист първи) и на обратна страна на първи лист(втора страница)
и в графа "Нотариус:" на втори лист а положени от Б.М.Н..
Отпечатъците от кръгъл печат на Нотариус № ***
Б.Н.
положени в горният ляв ъгъл на първа страница, на обратната страна на първи
лист (втора страница) и в графа "Нотариус" на втори лист са положени
от кръглият печат на Нотариус № ***
Б.Н.
В
"Декларация по чл.*** от Търговския закон" с нотариално
удостоверяване на подписи вписано под рег.№ *** на нотариус Б.М.Н.
рег.№ ***
на
НК: подписът в графа "Декларатор:" е положен от Ю.Н.М.;подписът в графа "Нотариус:" е положен от Б.М.Н..
Отпечатъците от кръгъл печат на Нотариус № ***
Б.Н.
положени в горният ляв ъгъл на първа страница, на обратната страна на първи
лист (втора страница) и в графа "Нотариус" на втори лист са положени
от кръглият печат на Нотариус № ***
Б.Н.
Резултатите от
изготвената експертиза не се оспорват от страните . Съдът констатира, че
експертизата е изготвена от вещо лице с
необходимите опит и квалификация и изцяло кредитира заключението и.
Съдът кредитира
изцяло приложената по делото и приета на съдебното следствие съдебно оценителна
експертиза на л.а. „Мерцедес“ , модел ***, рама ***,двигател ***/т. 2, л. 223-224/, но счита че същата не
касае повдигнатото обвинение и не следва да бъде обсъждана поради несъотносимост към предмета на делото.
ОТНОСНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По отношение на подсъдимия Х.В.И. ЕГН:********** е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за престъпление
по чл.214 ал.2 т.1, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.213 а ал.2 т.1
пр.1-во и т.2 от НК.
Съгласно правната теория изнудването е престъпление против собствеността,
при което деецът употребява принуда /въздейства чрез сила, или заплашване върху едно друго
лице/ с цел - да набави за себе си,
или за другиго имотна облага .
Упражнявайки принуда деецът „мотивира” другото лице да извърши акт на имуществено разпореждане.
По отношение на упражнената в настоящия случай принуда
спрямо гражданския ищец и частен
обвинител А.М.. Повдигнати са обвинения, съдържащи психическа принуда- заплаха и физическа
принуда- причиняване на лека телесна повреда. От събраната по делото доказателствена маса не се установи
и доказа , че подсъдимият Х.И. е упражнил принуда -психическа и
физическа по отношение на А.М.. По отношение на твърденията на М. за отправени
по отношение на него заплахи срещу живота и здравето му и срещу дъщеря му,
пораждайки в него основателен страх- тези твърдения останаха неподкрепени,
недоказани. Свидетелските показания в тази насока – на св. С., В. и Д.К. и Б. Д.
са противоречиви. Изброените свидетели не са преки и непосредствени свидетели
на описаните събития на 19.08.2004г, тъй като нито един от тях не се е намирал
в заседателната зала. Следва да се има предвид и особеното внимание при
кредитирането на показанията на св. К.- тъй като същите са участвали/ по данни
на останалите свидетели/ във финансовите схеми по отклоняване на парични суми
от дружеството по неправомерен начин, както и за връзката на св. М. и св. В.К.,
като и обстоятелството че Д.К. и е сестра. Свидетелят С. заявява, че не е бил
очевидец на случващото се в заседателната зала, а показанията на св. Б. Д. са
явно недостоверни, тъй като описва фактическа обстановка, която се различава от
фактическата обстановка от останалите свидетели по делото.
Твърдението на М. за нанесени му телесни повреди не беше
подкрепено от представеното СМУ, в което е отразен преглед на лицето 11 дни
след събитието. Прекъсната е причинно- следствената връзка между твърдяната физическа интервенция /
причинени телесни повреди и момента на
извършване на прегледа. Приложените
двойна и тройна СМЕ също не подкрепят повдигнатото обвинение за нанесени
телесни повреди, тъй като не установяват механизма на нанасяне на причинените
травми, не мотивират съотношението интензитет на употребена сила/ към реално
нанесени телесни травми и самите те имат за основа един ненадежден първичен
източник на информация- СМУ, издадено след дълъг времеви период. На фона на
тези немотивирани , недостоверни доказателства се противопоставят показанията
на всички присъствали в заседателната зала свидетели- Ц., П., Г., М.,както и перманентно
влизащите в залата Х., Н., които
безспорно, безпротиворечиво заявяват, че не са
станали свидетели на упражнено физическо
въздействие по отношение на М..
Относно твърденията на М. за психическо въздействие,
изразяващо се в заплахи за живота и здравето му, както и на семейството му-
същото отново остава неподкрепено. Отново следва да се посочи, че тези
твърдения се потвърждават единствено от В. и Д. К., поради което не може да се
считат за достоверни. Останалите свидетели заявяват, че действително е имало
повишен тон, емоционалност от страна на И., но не съобщават за заплахи, които
да възбудят основателен страх у М..
Поради липса на каквито и да е доказателства за упражнена
по отношение на М. психическа или физическа принуда настоящият състав счита
деянието за несъставомерно , тъй като липсват
съществени елементи от фактическия му състав , поради което счита че не е
налице извършено престъпление от страна на подсъдимия Х.И. относно престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Поради горното обстоятелство съдът счита,
че поради липса на престъпление- липсва и виновно поведение от страна на И..
Настоящият състав счита че имущественото разпореждане от страна на М. не е извършено
под въздействието на психическа или физическа принуда. Водим от горното съдът
признава подсъдимия Х.И. за невиновен.
Относно ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК- с
оглед признаването на подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление
съдът отхвърля предявения от гражданския ищец А.М. против подсъдимия Х.В.И. граждански
иск за сумата от 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от
2500лв- обезщетение на имуществени вреди ведно с дължимата лихва.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като подсъдимият е признат за
невиновен на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските по делото са за сметка на
държавата.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: