Мотиви по НОХД № 135 по описа
за 2020 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият
Н.В.Н. *** е предаден на съд по
обвинение за това, че „на 16.03.2020 г.,
в с.С., общ.П., ул.“**“№**, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот, е отнел чужда движима вещ – преносим компютър „Леново“ на
стойност 125 лв., от владението на А.М.Р. от с.с., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои“ – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във
връзка с чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като
доказано по несъмнен начин, пледира за налагане на наказание ЛОС, изтърпяването
на което бъде отложено по реда на чл.66 НК с подходящ изпитателен срок. От една
страна акцентира се върху негативните данни за личността на осъдения, а от
друга върху ниската стойност на откраднатата вещ и нейното възстановяване на
пострадалата.
Подсъдимият Н. се явява в разпоредителното заседание и в съдебното
заседание, дава обяснения, в което признава вината си, заявява, че съжалява за
стореното и моли за минимално наказание.
В проведеното разпоредително
заседание, пострадалата Р. се явява
лично, заявява, че инкриминираната вещ е върната и няма претенции към
подсъдимия, не желае да се конституира като частен обвинител.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.В.Н. ***, бил с основно образование,
безработен, многократно осъждан за престъпления против чуждата собственост
/справка л.19- 26 от ДП/, реабилитиран по право и давност след изтърпяване на
04.08.2010 г. на последното наказание в размер на 6 м. ЛОС по нохд № 234/2020
г. на РС Разград.
Пострадалата А.Р. ***, а
в друга къща на ул.“*“№** живеели нейните родители. На 13.03.2020 г. бащата на
пострадалата Р. бил приет за лечение в МБАЛ П., а с него като придружител в
болницата постъпила и съпругата му.
Подс.Н. знаел, че дома на
родителите на пострадалата е временно необитаем, при което решил да извърши
кражба на вещи, които да продаде. В изпълнение на взетото решение, на
16.03.2020 г. през деня, подсъдимият отишъл до къщата на ул.“**“№**, прескочил
оградата и счупил с ръка един от прозорците, при което си лошо си порязал
ръката. През получилия се отвор проникнал в стаите, където намерил и взел със
себе си преносим компютър „Леново“ /оценен впоследствие по оценъчна експертиза
на стойност 125 лв./, собственост на пострадалата Р., след което си тръгнал по
обратния път. Няколко минути по-късно пострадалата Р. отишла в дома на
родителите си и забелязала кръвта, която била по прозореца и по земята, след
което сигнализирала на св.Х.Т. /кмет на селото/, която подала сигнал в РУ
Попово. Докато чакала пристигането на полицейските служители, св.Т. забелязала подс.Н., който носел открадната вещ под мишница. Провела разговор с него, при който подсъдимия
излъгал, че преносимия компютър е на брат му, а малко по-късно бил задържан от
пристигналите полицейски служители. Още същият ден инкриминираната вещ била
предадена доброволно от подсъдимия /протокол л.12/ и върната срещу разписка
/л.13/ на пострадалата. Отделно от това, на 17.03.2020 г. пострадалата
заплатила сумата 70 лв. за възстановяване на счупения от подсъдимия прозорец
/РКО л.14/ - сума, която /независимо, че е предмет на обвинението/ й била
възстановена от подсъдимия.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по категоричен начин от събраните в с.з. доказателства посредством
приложените по ДП № 15/2020г. по описа на РУ„Полиция” Попово писмени
доказателствени средства – справка за съдимост; протокол за доброволно
предаване, за който съдът приема, че е изготвен по реда предвиден в НПК, поради
което го цени като доказателствени средства относно описаните в него действия и
за събраните чрез него доказателства, съгласно чл.131 НПК; разписка за върната
вещ; РКО; експертно заключение по извършена оценъчна експертиза /л.17,
приобщено чрез прочитане по реда на чл.282,ал.3,вр. с ал.1 НПК/ , за което
съдът приема, че е законосъобразно и следва да бъде ценено като доказателства
по делото. Установените в хода на съдебното следствие факти се подкрепят изцяло
от показанията дадени в с.з. от свидетелите Р. и Т.; както и от обясненията на самия подсъдим в с.з. Всички
тези показания и обяснения съдът кредитира изцяло приемайки, че са непротиворечиви, обосновани и логически
свързани, като принципно правилно отразяват възприятията на всеки един от тях
относно конкретните обстоятелства във връзка с предмета на доказване.
С оглед на безспорно
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и анализа на
приобщения по делото доказателствен материал, съдът прие за доказано по
безспорен и категоричен начин, че с действията си в инкриминирания от
прокуратурата период, подс.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението кражба, което
безусловно води до ангажиране на
наказателната му отговорност за неговото извършване. Подобно престъпление може
да бъде извършено само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да
действа с намерение противозаконно да присвои вещта – обстоятелства, които са
налице предвид конкретните негови действия.
Установявайки конкретните действия, чрез които подсъдимия е
проникнал в дома на находящ се на ул.“М.Бароновски“№12 в с.Садина, общ.Попово,
съдът прие, че от обективна страна е
осъществил престъплението при по-тежката правна квалификация по чл.195,ал.1,т.3,пр.2 НК – повреждане на преграда, здраво направена за защита на
лица и имот. Касае за прозорец, който по своята същност съставлява
съоръжение предназначено за изключване и ограничаване на всякакъв достъп на
трети лица до вещите в помещенията и предпазването на тези вещи от каквото и да
било външно въздействие. Кражбата, извършена чрез повреждане на преграда е
сложно престъпление, което изисква от една страна преодоляване на преградата, а
от друга страна последващо отнемане на вещи като пряко следствие от
преодоляването. В конкретният случай и двете кумулативни предпоставки са налице
– чрез физическото й преодоляване посредством разбиването му с ръка, прозорецът
е станал негоден да изпълнява своите защитни функции, което от друга страна е
довело до безпрепятствено проникване в жилищните помещения и изнасяне на
инкриминираната вещ.
Доколкото
в хода на проведеното съдебно следствие
пред първоинстанционният съд категорично
се установи, че инкриминираната вещ е върната на пострадалата непосредствено
след извършване на деянието, съдът намери, че е налице
основание за изменение на обвинението, описано в ОА в по-леко, без изменение на
обстоятелствената му част, като в случая не е необходимо същото да се изменя по
искане на прокурора по реда на чл.287 НПК. Ето защо, съдът в рамките на
правомощията си по чл.301, ал.1 и чл.305 НПК призна подсъдимия за виновен в
извършване на по-леко наказуемо деяние, като приложи привилегията по чл.197, т.3 НК.
При индивидуализацията на
наказанието, след извършване на цялостна проверка на събраните
по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 36 и 54 НК
като отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
обуславящи приложението на чл.55 НК. Съдът отчете като такива обстоятелства
вече настъпилата реабилитация по право и давност спрямо всички предходни
осъждания на подсъдимия; изключително ниската стойност на предмета на
престъплението; проявената активност при възстановяване на всички вреди от
престъплението извън доброволното връщане на преносимия компютър; влошеното
здравословно състояние, крайната нищета и бедност, при която живее подсъдимия.
Наказанието,
предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.197,т.3 НК е до 8 г. ЛОС, поради което и при липсата на
специален минимум, отчитайки наличието на посочените многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, на осн.чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК съдът го замени с
наказание пробация с включени конкретни пробационни мерки. При горепосочените
обстоятелства, съдът прие, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменено с наказание пробация,
включващо само задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.
Предвид императивната разпоредба на чл. 42а,ал.3 НК съдът определи и
диференциран размер на всяка пробационна мярка, като прие, че регистрацията по
настоящ адрес следва да е с периодичност два пъти седмично за срок от 6 м., а
задължителните периодични срещи с пробационен служител също за период от 6 м..
Макар и в минимална продължителност, прилагането на тези две пробационни мерки
е достатъчна гаранция за реализиране целите на наказанието по чл.36 НК, което е
обусловено и от инцидентния характер на извършената престъпна проява.
Съдът се произнесе
и по въпроса за разноските, като предвид изхода на делото осъди подс. Н. да
заплати сумата 91.50 лв. за в.л. от ДП – в полза на МВР.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: