Решение по дело №358/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХIХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на Г. В. В., [ЕГН], от [населено място], против Ревизионен акт № Р – 03000822003062 – 091 – 001/ 01.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, изменен с Решение № 73/ 19.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП, с което е установена отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ДОПК в размер на 6 500.00 лв. за непогасени задължения на „Данивон“ ЕООД, [ЕИК].

Жалбоподателят не е съгласен с фактическите и правни изводи, изложени в Ревизионния акт (РА) и Решението на Директора на ОДОП – Варна в потвърдителната му част. Счита, че РА е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон, при нарушено право на защита на задълженото лице. Твърди, че Ревизионният доклад (РД) и приложените към него доказателства не са му връчени, като е нарушена процедурата по чл. 32 от ДОПК за връчване на РД, с което му е отнета възможността за представяне на възражение. Настоява, че събраните в ревизионното производство доказателства за преценени неправилно, което е довело до необосновано ангажиране на отговорността му като управител на „Данивон“ ЕООД за невнесените от дружеството задължения за данъци и осигурителни вноски. Прави в тази връзка възражение, че неправилно е счетено от ревизиращите органи, че предоставеният от дружеството паричен заем представлява разпореждане с имущество, водещо до намаляване на същото до степен, която се явява причина за неплащане на данъци и осигурителни вноски. Продължава, че в противоречие с изводите на ревизиращите органи паричният заем не е предоставен безвъзмездно, а е договорено възнаграждение в размер на 5 % годишна лихва за периода на предоставянето му, която е надлежно отчетена от дружеството. Излага довод, че имуществото на дружеството не е намаляло с представянето на заема, а се е трансформирало от един актив в друг, т.е. наличните парични средства са се превърнали във вземане по договор. Оспорва твърдението за недобросъвестност на управителя. Оспорва качеството „свързано лице“ на лицето, получило заема. Настоява, че предоставянето на заема не води до обременяване на дружеството с тежести, нито е послужило за обезпечаване на чужд дълг, както и че липсва причинно – следствена връзка между дадените в заем парични средства и намаляването имуществото на дружеството. Допълва, че задълженията на дружеството не са установени по надлежния ред, поради което неправилно е ангажирана отговорността на управителя му. Иска отмяна на РА в частта, в която не е отменен с Решението, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по делото - Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и прави доказателствени искания за установяване твърденията в нея. С вх. № 1327/ 05.04.2024 г. представя Писмени бележки, в които развива доводите си за основателност на жалбата. Моли да бъдат кредитирани събраните по делото писмени доказателства, при съвкупната преценка на които счита, че е установена основателността на изложените в жалбата възражения и липсата на основания за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя. Според него събраните в ревизионното производство доказателства са неправилно преценени от приходните органи, което е довело до необосновано ангажиране на отговорността на физическото лице като управител на „Данивон“ ЕООД за невнесените от последното публични задължения. Изразява становище, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради несъответствие на правните изводи с фактическата обстановка, постановен е в нарушение на материалния и процесуалния закон. Не оспорва, че Г. В. е едноличен собственик и управител на „Данивон“ ЕООД, поради което може да бъде субект на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, както и че дружеството е имало непогасени публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски към датата на издаване на РА в общ размер от 15 853.40 лв.. Сочи, че всички задължения са възникнали в резултат на декларирани от дружеството с декларация обр.6 и с ГДД по чл. 92 от ЗКПО данни.

Въпреки признанието на горните факти настоява, че декларираните задължения не са годни да ангажират отговорността на управителя по реда на чл. 19 от ДОПК, тъй като размерът им не е установен по реда на ДОПК. От разпоредбата на чл. 165 от ДОПК извежда, че събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, като добавя, че съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В тази връзка прави извод, че, за да бъде ангажирана отговорност по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения на дружеството, не е достатъчно същите да са декларирани, а следва да са предварително установени с акт по чл. 107 от ДОПК или с ревизионен акт по чл. 118, във връзка с чл. 108 от ДОПК. Сочи, че в конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че задълженията на „Данивон" ЕООД са определени по посочения ред.

Оспорва наличието на третата предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и настоява, че неправилно органите по приходите са я обосновали с извършено предоставяне на парична сума в размер на 6 500 лв. по договор за заем от 11.02.2022 г., сключен с И. В. - майка на съпругата на жалбоподателя, за срок до 11.05.2022 г., с мотива, че за предоставения заем не се дължи лихва, т.е. претендирайки хипотезата на безвъзмездност на предоставения заем, за което е счетено, че е довело до намаляване имуществото на дружеството. Обсъжда, че извършеното плащане по договора за заем не представлява скрито разпределение на печалбата, което да е довело до намаляване на имуществото на „Данивон" ЕООД, като се позовава на определението за това понятие в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Оспорва и наличието на хипотезата на безвъзмездно отчуждаване на имущество на дружеството чрез предоставянето на заем за определен срок, като излага становище, че по принцип заемът не покрива хипотезата на безвъзмездно отчуждаване на имущество, доколкото същият подлежи на връщане в определен срок и представлява възмезден договор съгласно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Позовава се на заключенията на вещото лице и счита, че може да се направи извод, че с предоставения заем в размер на 6 500 лв. е налице трансформация на един актив в друг - от парични средства във вземания, а не безвъзмездно отчуждаване на имущество, каквито са твърденията на приходните органи. Моли съдът да съобрази, че Данивон" ЕООД е разполагало с парични средства, достатъчни за погасяване на публичните задължения, както преди, така и след даване на заема, като сочи, че към датата на приключване на ревизионното производство общият размер на публичните вземания е 15 853.40 лв. и преди предоставяне на заема на 11.02.2022 дружеството е разполагало с парични средства в размер на 27 009.62 лв., а на следващата дата - със сума в касата в размер на 20 509.62 лв., т.е. че към всеки един момент дружеството е могло да погаси своите задължения изцяло и даването на заем в размер на 6 500 лв. не е довело до намаляването на разполагаемите парични средства в брой до размер, който да е по-малък от задълженията на дружеството, респ. че предоставянето на заем по договора от 11.02.2022 г. не е станало причина за неплащането на задълженията на дружеството.

На следващо място, прави възражение, че отговорността на физическото лице е ангажирана с издаване на РА, след като сумата по заема вече е била възстановена, а начинът на провеждане на ревизионното производство и приобщените доказателства са за период, който е неотносим към заема. Процесуалният представител на жалбоподателя продължава, че от второто заключение по задача № 1 на вещото лице се установява, че в периода от даване на заема 11.02.2022 г. до неговото връщане на 11.05.2022 г. са настъпили други обстоятелства, водещи до намаляване на разполагаемите парични средства, поради което намаляването размера на паричните средства към 11.05.2022 г. е в резултат на стопанския оборот на дружеството и е неотносимо обстоятелство към ангажираната отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съответно извежда, че не е налице четвъртата предпоставка за ангажиране отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно управителят да е действал недобросъвестно.

Оспорва и наличието на петата предпоставка, а именно невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. Счита за неправилни изводите на органите по приходите, че тази предпоставка е налице, тъй като в резултат на предприетите и извършени от публичния изпълнител действия публичните задължения не могат да бъдат събрани. Според процесуалния представител на жалбоподателя публичният изпълнител не е извършил всички възможни действия по обезпечение и принудително изпълнение срещу имуществото на задълженото дружество, от което извежда, че не е спазено изискването за поредност по чл. 20 от ДОПК. Изтъква, че твърденията на приходните органи за „несъбираемост" на дълга на дружеството са основани единствено на вписаните в информационните масиви на НАП данни по отношение на открити банкови сметки, наличие на МПС и недвижими имоти, но не е изследвано счетоводството на дружеството, за да се установи с какви други активи е разполагало същото. Сочи, че още към 31.12.2021 г., респ. 01.01.2022 г., дружеството е разполагало със суми в брой в размер на 27 859.01 лв., отчетени по с-ка 501 (Каса в лева) и посочени в актива на баланса за 2022 г., Раздел III - Парични средства, като набляга, че това е установил и решаващият орган в Решението на стр. 4, абзац четвърти. В тази връзка настоява, че при задължения в размер по-малък от 15 000 лв. и наличности в каса към 01.01.2022 г. в размер на 28 000 лв. изводът е за наличие на достатъчно парични средства, а не за несъбираемост на дълга, както е приела приходната администрация.

Счита, че е неправилна и датата, към която е установена несъбираемост на задълженията на дружеството. В тази връзка излага становище, че приходните органи незаконосъобразно са приложили чл. 19, ал. 2 от ДОПК при констатиране на задължение, което не е определено като несъбираемо и при частично предприети мерки за принудително изпълнение. От факта, че дружеството е разполагало с касова наличност и вземания от клиенти извежда отново, че поведението на управителя, свързано с предоставяне на заем, не е станало причина за неплащане на задълженията.

Оспорва и шестата предпоставка - причинно - следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността за събиране на задълженията за данъци. Сочи, че за да е налице тази предпоставка, следва действията на управителя да са довели до намаляване на имуществото на дружеството до степен на невъзможност за събиране на задълженията, като набляга, че в случая наличието на това обстоятелство се опровергава от събраните по делото доказателства. При тези съображения претендира отмяна на РА в обжалваната му част и присъждане на сторените по делото разноски, като обосновава искането си за разноски и оспорва това на ответника.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Екимова, която оспорва жалбата. С вх. № 1385/ 09.04.2024 г. представя Писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователността на жалбата. Счита, че в съдебното обжалване не са представени и не са ангажирани достоверни доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят констатациите на органа по приходите в обжалвания акт.

На първо място, изразява несъгласие с твърдението, че е било нарушено правото на защита на задълженото лице (ЗЛ), тъй като ревизионният доклад (РД) не му е връчен и не са му връчени и доказателствата, въз основа на които е издаден. Оспорва, че е била нарушена процедурата по чл. 32 от ДОПК и изрежда извършените от органите по приходите действия за връчване на РД. Добавя, че РА е връчен на жалбоподателя лично, ведно с приложенията, за което е съставен Протокол № 1532726/ 06.03.2023 г. (л. 440 от административната преписка (АП), като сочи, че с подаването на жалбата срещу РА жалбоподателят се е запознал с констатациите на акта и се е възползвал от възможността да възрази срещу тях, поради което счита, че не е налице съществено процесуално нарушение, водещо до препятстване защитата на жалбоподателя.

На следващо място, изтъква, че до приключване на ревизионното производство, а и до приключване на съдебното обжалване, публичните задължения на „Данивон" ЕООД не са погасени. Позовава се на действията на публичния изпълнител, въз основа на които дългът е категоризиран като „несъбираем", което според процесуалния представител на ответника е сторено, след като са изчерпани всички изпълнителни способи, включително е извършена и преценка, че не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл. 216 от ДОПК, в резултат на което производството по принудително изпълнение на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК е прекратено.

Приема за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в изпълнителното производство от публичния изпълнител не са предприети действия по обезпечаване на задължения на дружеството, а именно запор на вземания от трето лице по реда на чл. 202, ал. 2 и ал. З от ДОПК, като набляга, че съгласно чл. 202, ал. 2 и ал. З от ДОПК в хода на изпълнителното производство, с оглед обезпечаване на вземанията на длъжника може да бъде наложен запор върху ликвидно и изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, различно от банка и другите доставчици на платежни услуги, изтъквайки, че според чл. 230, ал. 2 ДОПК вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител. Продължава, че в хода на съдебното обжалване за първи път са изложени твърдения, че дружеството има вземане в размер на 4 100.00 лв. по фактура № 52/ 04.06.2021 г., която сума е включена от вещото лице в активите на жалбоподателя. Сочи, че доказателства и твърдения за наличие на такова вземане не са представени в хода на ревизионното производство, а същевременно в справки за имущественото състояние на дружество от 18.02.2022 г. (л. 346-349 от АП) дружеството е декларирало пред публичния изпълнител, че няма такива вземания. Добавя, че дори и да е налице такова вземане, във връзка с разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ДОПК в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, признание от трето лице, че вземането по фактура № 52/ 04.06.2021 г. е ликвидно и изискуемо.

Анализира предпоставките за отговорност на третото лице – управител на дружеството по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК и излага, че жалбоподателят е управител и собственик на задълженото дружество, че същият е предоставил заем на майката на съпругата си в размер на 6 500 лв., за който към момента на приключване на ревизионното производство не са били данни за връщането му, че според договора за заем за същия не се дължи лихва, а същевременно е предоставен на свързано лице по смисъла на § 1, т. З, б. „м", предл. второ от ДР на ДОПК, с оглед на което настоява, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя за възмездност на договора за заем, тъй като по своята правна същност договорът за заем е възмезден договор, но в случая в него изрично, според процесуалния представител на ответника, от страните е договорено, че за предоставения заем не се дължи лихва, поради което приема, че процесният договор не е възмезден, а оттам обосновава и отговорността на жалбоподателя. Според юрисконсулт Екимова поясненията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в административната жалба към директора на дирекция ОДОП има твърдения, свързани с предоставения заем и договорената лихва, както и възстановяването на сумата, не кореспондират със събраните доказателства, като настоява, че едва с жалбата до съда са изложени такива твърдения за договорена в размер на 5 % лихва и за възстановяване на сумата. В тази връзка сочи, че от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното производство е поискано да бъдат събрани доказателства от дружеството за доказване на твърденията в жалбата, като такива са били събрани, но са били оспорени от ответника относно съдържанието и датата на съставянето им, за целта на което е назначена съдебно – счетоводна експертиза. Изразява становище по заключението на вещото лице и събраните в съдебния процес доказателства, като настоява, че те са новосъставени, като се позовава на обяснения на жалбоподателя от 10.10.2022 г. и на хронологията на представените ордери. С оглед на това настоява, че, след като в хода на ревизионното производство няма твърдения от лицата за връщане на сумата, то не би следвало да се вменява бездействие на органите по приходите, че не са извършили необходимите процесуални действия по установяване на твърдените от жалбоподателя факти и продължава, че ако доказателствата, касаещи ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК, са представени или поне са изложени твърдения за върнат заем в хода на ревизионното производство, то органите по приходите имат процесуалната възможност да променят/разширят обхвата на ревизията в хода съобразно чл. 113, ал. 3 ДОПК, но нямат задължение да изследват факти и обстоятелства извън ревизирания период и то при липса на доказателства и твърдения в тази насока.

На последно място, процесуалният представител на ответника счита, че в конкретния случай, с назначената ССчЕ, е извършена проверка на представените счетоводни регистри извън ревизирания период, без такава да е извършена в хода на ревизионното производство, което е недопустимо. Сочи, че в правомощията на органите по приходите е да осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки и такива правомощия не са вменени на вещите лица, поради което моли да не бъде кредитирано заключението на вещото лице, тъй като с него се извършва проверка на счетоводни документи и регистри извън ревизирания период и за които не са представени всички първични документи, въз основа за които са направени счетоводните записи. Изтъква, че със ССчЕ е извършена проверка на ГФО на дружеството за 2022 г., което е недопустимо. Същевременно изтъква, че ГДД и ГФО са подадени след издаване на първата ЗВР, от което извежда, че жалбоподателят е бил запознат с обстоятелството, че е образувано ревизионно производство за ангажирането му на отговорност по чл. 19 от ДОПК за невнесени от дружеството задължения за осигурителни вноски на работниците, предвид което счита, че с оглед защитната му теза са съставени счетоводните регистри, ГФО, ГДД и др. писмени документи на дружеството. Изразява становище, че в конкретния случай не е успешно доказано от жалбоподателя, че процесният заем е върнат ведно с дължимата лихва. Настоява, че недобросъвестността при приложението на нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК се свързва със знанието за съществуващо задължение и при наличие на такова знание извършването на действия по намаляване на имуществото на задължението лице, с което се избягва плащането на задълженията, като обръща внимание, че Г. В. В. като управител на „Данивон" ЕООД е знаел за съществуващите задължения на дружеството и като управител не е предприел действия за погасяването им, а при нарастване на задълженията на „Данивон" ЕООД, съзнателно със сключения договор на заем е извел парични средства от патримониума на предприятието, вместо да погаси дължимите от дружеството публични задължения, което приема за проява на недобросъвестност. При тези доводи иска да бъде оставена без уважение жалбата и да бъдат присъдени на ответника сторените по делото разноски, вкл. в условията на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, като обосновава искането си.

В хода на съдебното производство е приложена и приета като доказателство административната преписка.

По искане на жалбоподателя са изискани от „Данивон“ ЕООД доказателства (л. 50 – 81).

По искане на страните са назначени първоначална и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ).

Заключението на вещото лице по първоначалната експертиза е представено с вх. № 38/ 05.01.2024 г. (л. 105), като към него е приложена Оборотна ведомост за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.

В заключението си вещото лице сочи, че съгласно договор за паричен заем от 11.02.2022 г. (л. 53 – 54), сключен между „Данивон" ЕООД и И. В. В., дружеството предоставя на заемателя сума в брой в размер на 6 500 лв. С разходен касов ордер № 6 от 11.02.2022 г. (л. 55) е документирано извършеното предаване на сумата в полза на физическото лице, а с приходен касов ордер № 1/ 11.05.2022 г. (л. 56) е извършено връщането на сумата по договора от 11.02.2023 г. Отразява, че извършените действия са намерили отражение в счетоводната отчетност на „Данивон" ЕООД, като предоставянето на средствата е отразено по дебита на сметка 529 „Други краткосрочни вземания и заеми" и същевременно е намалена разполагаемата сума в касата на дружеството чрез кредитиране на сметка 501 „Каса", което вещото лице счита, че се установява от Хронологичен регистър на кредита на сметка 501 Каса (л. 62) и приложените оборотни ведомости, а връщането на заема е отразено в увеличение на касата на дружеството чрез дебитиране на сметка 501 „Каса" и намаление, т.е. кредитиране на сметка 529 „Други краткосрочни вземания и заеми", като се позовава на Хронологичен регистър по дебита на сметка 501 „Каса" и приложените оборотни ведомости и Аналитичен регистър на сметка 529 „Други краткосрочни вземания и заеми" (л. 51). В подкрепа на отразеното вещото лице указва, че посочените действия по предоставяне и връщане на средствата по договора са на база издадени касови документи (разходен касов ордер от 11.02.2022 г. и приходен касов ордер от 11.05.2022 г.), които са отразени в счетоводните регистри с контировки № **********/ 11.02.2022 г. и съответно **********/ 11.05.2022 г., т.е. на датите на издаването на цитираните касови документи.

Вещото лице обяснява, че съгласно приходен касов ордер № 6 от 11.05.2022 г. получилата заема И. В. В. е заплатила в брой на заемодателя лихва по договора от 11.02.22 г. и анекса към него в размер на 79.25 лв., като в счетоводната отчетност на „Данивон" ЕООД е взета счетоводна операция за отразяване на приходите от лихви и посоченият приходен касов ордер е отразен в увеличение на сметка 501 „Каса", в кореспонденция със счетоводна сметка 721 „Приходи от лихви" с контировка № **********/ 11.05.2022 г. и стойност на записа - 79.25 лв., който размер на лихвите съответства на уговорения с анекса размер на лихвите от 5 % годишно. За извода си вещото лице се позовава на Хронологичен регистър по дебита на сметка 501 „Каса" (л. 61), Аналитичен регистър на сметка 721 (л. 52), както и представените оборотни ведомости (л. 60).

Вещото лице отговаря на въпроса за стойността на имуществото на „Данивон" ЕООД и конкретните дълготрайни и краткотрайни активи, включени в него към 10.02.2022 г., към 11.02.2022 г. и към 11.05.2022 г., вкл. за размера на наличните парични средства към 11.05.2022 г., като сочи, че в оборотна ведомост за периода 01.01.2022 г. - 11.05.2022 г. (л. 60) като активи на предприятието са отразени вземания по сметка 411 Клиенти в размер на 4 100.00 лв. и парични средства, съхранявани в брой, в размер на 6 313.23 лв. или за обща стойност на активите на предприятието към посочената дата посочва сума в размер от 10 413.23 лв., а конкретният размер на наличните парични средства в касата на дружеството към 11.05.2022 г. е 6 313.23 лв., като дава заключение, че е налице съответствие между изготвените от дружеството справки за активите и счетоводната му отчетност.

Вещото лице, след като се е запознало и анализирало документите по данъчната преписка, както и допълнително представените такива, излага становище, че дружеството е организирало счетоводната си отчетност по способа на двустранното счетоводно записване, като е отразявало стопанските операции и промяната в активите и пасивите, чрез дебитиране и кредитиране на съответните счетоводни сметки, при спазване принципите на текущо счетоводно отчитане на стопанските операции, посочени в задачите по т. 1, 2 и 3 от ССчЕ и водещи до изменения в имущественото и финансово състояние на предприятието, като това отчитане е извършвано на база съответни първични счетоводни документи. Вещото лице приема, че данните от приложените хронологични и аналитични счетоводни регистри кореспондират с междинните оборотни ведомости и годишната такава, както и с публикуваните в Търговски регистър годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за 2022 г., поради което прави извод, че при отразяване на стопанските операции в счетоводната отчетност на дружеството са спазени основните счетоводни принципи и е налице заведено двустранно счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

При изслушване на заключението на вещото лице в открито съдебно заседание на 29.01.2024 г. процесуалният представител на ответника не оспорва заключението, а прави изявление, че според него заключението е непълно, като същевременно заявява, че не е поставил предварително допълнителни задачи на вещото лице, тъй като искал да чуе заключението и обосновката към него (л. 134), поради което моли да не бъде приемано заключението на вещото лице, тъй като според процесуалния представител на ответника задачите, които ще постави и отговорите към тях, ще променят резултата от заключението.

Процесуалният представител на жалбоподателя изразява становище за приемане на заключението и се противопоставя на възможността да постави ответникът допълнителни задачи.

С вх. № 376/ 31.01.2024 г. процесуалният представител на ответника поставя своите задачи (л. 136) и към молбата прилага Справки от НАП за регистрирани данни по фискалните устройства на дружеството (л. 137 – 140).

С оглед горната молба от процесуалния представител на жалбоподателя е подадена такава с вх. № 520/ 08.02.2024 г., в която изразява становище по поставените задачи и поставя своите искания.

В резултат с Определение № 263/ 08.02.2024 г. (л. 146) съдът е назначил допълнителна ССчЕ за изясняване на спора в насоката, в която е претендирал ответникът. Заключението е представено с вх. № 999/ 14.03.2024 г. (л. 179 - 190) и изслушано в открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. (л. 229 и сл.).

Вещото лице сочи, че за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. по дебита на сметка 501 „Каса в левове“ са отразени получени плащания от клиенти в брой по издадени към тях фактури, за което основание са самите фактури и отчети от ЕКАФП, както и върнати суми на клиенти, предоставили аванси, в който случай върнатите суми са отразявани с „минус“, като основанието е анекси за прекратяване на договори за изработка и монтаж и отчети от ЕКАФП. При връщане на заема и изплащане на лихви по него отразява, че първичните документи са приходни касови ордери № 1/ 11.05.2022 г. и № 6/ 11.05.2022 г. Вещото лице продължава, че по кредита на същата сметка са отразявани плащания по фактури за покупки с основание съответната фактура, придружена с касов бон от ЕКАФП и разходи за възнаграждения с основание за записа от ведомост за заплати, както и предоставени средства по договор за заем с основание договор за заем и разходен касов ордер № 6/ 11.02.2022 г.

По въпрос 2, свързан с данни от предоставена от ответника справка, генерирана от системата на НАП, вещото лице отговаря, че чрез ЕКАФП на дружеството са маркирани следните суми: 18.05.2022 г. – 3 900.00 лв.; 20.05.2022 г. – 3 100.00 лв.; 02.11.2022 г. – 4 510.00 лв., като са налице и сторно операции, извършени на 14.02.2022 г. за сумата в размер на 18 050.00 лв. и на 20.05.2022 г. за сумата от 3 100.00 лв. В таблица представя постъпилите суми и сторно операциите (л. 189).

Пак на въпрос на ответника вещото лице отговаря, че ако получената сума/салдо на счетоводна сметка 501 „Каса в левове“ бъде включена в оборотната ведомост, това няма да даде отражение на общия оборот и салда, посочени в оборотната ведомост към 31.12.2022 г., респ. няма да окаже влияние на декларираните ГФО (ОПР и Баланс) и ГДД по чл. 92 от ЗКПО.

На следващо място вещото лице обяснява на какво се дължи разминаването на дебитния оборот на сметка 411 „Клиенти“, съпоставен с кредитния оборот на сметка 701 „Приходи от продажби“, като сочи, че на „Фарма-сис“ ООД е издадена фактура № 54/ 20.05.2022 г. с основание изработка и монтаж на мебели по опис на стойност 9 000.00 лв., приспаднат е аванс по фактура № 42 29.01.2020 г. в размер на 7 000.00 лв. и е останала сума за изплащане от 2 000.00 лв., като прави извод, че с оглед така взетите операции по дебита на сметка 411/1 „Клиенти в лева“ и по кредита на сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“ е отразен целият приход по извършената продажба, с втория запис е приспаднат авансът и вследствие на това дебитният оборот на сметка 411/1 е намален със сумата от 7 000.00 лв. и по този начин обяснява разликата между този оборот – 16 410.00 лв. и отразеното по сметка 701 от 23 410.00 лв.

Вещото лице приключва допълнителното си заключение с това, че счетоводните записвания по сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“ са свързани с отчитане на приходите от продажби на продукция, като по кредита на сметката са отразени всички издадени през годината фактури на обща стойност от 23 410.00 лв., а по дебита на сметката са отразени прехвърлените разходи от сметка 611 „Разходи за основната дейност“ в размер на 21 146.61 лв., представляващи разходи за материали, заплати и осигуровки, както и кореспонденция със сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година“ за отразяване на резултата от дейността. Към заключението в Приложение са налични съкратени отчети от фискалната памет на цялата 2022 г., отделно само за 18.05.2022 г., за 20.05.2022 г., за м.11.2022 г. на ЕКАФП, както и анекси към договори с клиенти, фактурите, обсъдени в заключението, аналитични регистри на съответните сметки за 2022 г. (л. 191 – 192; 194 - 214).

Заключението не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения материал по делото, като то се основава на наличните в НАП отчети от ЕКАФП, които съответстват на отразяванията в счетоводството, поради което съдът го кредитира изцяло.

А. съд - Добрич, III състав, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Съображенията за това са следните:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000822003062-020-001/ 21.06.2022 г., изменена със заповеди за изменение на Заповед за възлагане (ЗИЗВР) на ревизия от 29.09.2022 г. и от 31.10.2022 г. (т. 1, л. 11 – 15 от административната преписка (АП). Определен е обхватът на ревизията - установяване отговорността на Г. В. В. за задължения на „Данивон“ ЕООД, [ЕИК] за корпоративен данък за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., ДОО - за осигурители за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2022 г., вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2022 г., отговорност за УПФ – за осигурители за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2022 г., данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2022 г.

В ЗВР изрично е отразено, че ревизията е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и здравно-осигурителни вноски (ЗОВ) на „Данивон“ ЕООД, [ЕИК] за задължения по подадени декларации за корпоративен данък (КД) за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., за данък върху доходите (ДД) от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2022 г., за ДОО за осигурители за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2022 г., за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2022 г., за УПФ за осигурители за периода 01.06.2019 г. - 30.04.2022 г. ЗВР е връчена електронно на 01.07.2022 г. (т. 1, л. 10 от АП). Електронно са връчени и заповедите за изменение на ЗВР.

Изготвен е РД № Р-03000822003062-092-001/ 15.12.2022 г. (т. 2, л. 435 от АП), съгласно който през ревизирания период Г. В. В. е управител и едноличен собственик на капитала на „Данивон“ ЕООД с [ЕИК]. В качеството му на собственик и управител на „Данивон“ ЕООД с [ЕИК] жалбоподателят се осигурява като самоосигуряващо се лице от 07.08.2017 г. в дружеството с вид на осигуряване „за инвалидност“, а от 01.01.2018 г. Г. В. В. се осигурява за всички социални рискове. Няма данни за подавани от последния ГДД по реда на чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

За процесния период жалбоподателят има качеството на управител на задължено по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК лице – „Данивон“ ЕООД, [населено място]. В това му качество и с оглед подаването и подписването на данъчни декларации за дружеството като задължено лице, платежни документи и др. е бил наясно със задълженията на това дружество за данъци и осигурителни вноски, генерирани в посочения период. Касае се за дружество, учредено с капитал от 2.00 лв. (два лева).

Декларираната основна дейност на дружеството е производство на други мебели. При осъществяването на дейността на дружеството не са внесени дължимите данъци и осигурителни вноски, поради което е образувано изп. дело № *********/ 2020 г. на публичен изпълнител.

Същевременно при проверка в ИС на НАП е установено, че Г. В. В. не внася дължимите осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО в качеството си на самоосигуряващо се лице.

Подавани са декларации обр.1 и обр.6, но лицето има изискуеми задължения по декларация обр.1 за ДОО, УПФ и ЗО за 2022 г., както и задължения по декларация обр.6 за ДОО, УПФ и ЗО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., подлежащи на разпределение от публичен изпълнител по ИД № **********/ 2015 г.

Съгласно изготвена от Дирекция „Събиране“ Справка за проучено имуществено състояние образец Сд-134 на Г. В. В. е определена категоризация на ЗЛ с „частично събираем дълг“.

В хода на ревизионното производство са установени факти и обстоятелства за прилагане на отговорност по чл. 19 от ДОПК срещу Г. В. В. за задължения по ИД № *********/ 2020 г. към НАП срещу „Данивон“ ЕООД с цел събиране на установени и изискуеми публични държавни вземания, които към 15.12.2022 г. са в размер на главница: 13001.21 лв. и съответните лихви. Към датата на издаване на Ревизионния доклад дружеството има задължения по декларация обр.6 за данък върху доходите по трудово правоотношение и осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО за периода от м.03/2019 г. до м.04/2022 г. и задължения по ГДД по ЗКПО за 2019 г., подлежащи на разпределение от публичен изпълнител по ИД № *********/ 2020 г., в големи размери, а именно главница от 13001.21 лв. Дължимите данъци, осигурителни вноски и лихвите за просрочие не са внесени към датата на издаване на Ревизионния доклад. Съгласно изготвена от Дирекция „Събиране“ Справка за проучено имуществено състояние образец Сд-134 на „Данивон“ ЕООД е определена категоризация на ЗЛ с „несъбираем“ дълг.

Обсъдена е в Ревизионния доклад нормата на чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК и е счетено, че управителят на дружеството следва да носи отговорност по смисъла на чл. 19 ДОПК.

РД е връчен в условията на чл. 32 от ДОПК.

По РД е издаден Ревизионен акт (РА) № Р – 03000822003062 – 91 – 001/ 01.02.2023 г., с който са счетени правилни констатациите на органите по приходите в РД и е ангажирана отговорността на физическото лице изцяло за сумата от 15 853.40 лв.

РА е връчен на жалбоподателя лично, ведно с приложенията, за което е съставен Протокол № 1532726/ 06.03.2023 г. (т. 2, л. 440 от АП).

Срещу РА е подадена жалба по административен ред (т. 2, л. 473 от АП). В жалбата по административен ред се оспорват констатациите на органите по приходите за ангажиране отговорността на физическото лице, като на л. 3 от жалбата, абзац последен, е възразено, че неправилно е твърдението, че предоставеният на трето лице заем по договор представлява разпореждане с имущество, водещо до намаляване до степен, която се явява причина за неплащането на данъци и осигуровки, като е изтъкнато, че дадените в заем парични средства не са дадени безвъзмездно, а за определен срок срещу задължение за връщането им, ведно с договорената лихва. Наблегнато е, че е налице трансформиране на наличните парични средства в друг вид актив – вземане, което е посочено, че е в размер по – голям от предоставените в заем средства предвид договорената лихва. Жалбоподателят е направил възражение, че компетентният орган е пропуснал, че даването в заем на средства води до намаляване на наличните, но същевременно увеличава вземанията, а органите по приходите не са съобразили, че имуществото на дружеството не е само от парични средства, а и от вземания, като обръща внимание, че всички стопански операции в дружеството са надлежно отчетени и не са укрити. На последно място в жалбата до административния орган е оспорено задължението за лихви, като се настоява, че отговорността по чл. 19 от ДОПК не включва задължения за лихви и е цитирана съдебна практика на ВАС.

Директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – Варна се е произнесъл с Решение № 73/ 19.05.2023 г., с което е потвърдил РА в частта, с която е ангажирана отговорността на Г. В. В. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „Данивон“ ЕООД, като е установил по РА отговорност на управителя на дружеството по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ДОПК в размер на 6 500.00 лв. за непогасени задължения на дружеството, за които е посочил, че са в общ размер от 15 853.40 лв., представляващи главница и лихви за корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях отношения, вноски за ДОО, здравни вноски и вноски за УПФ като осигурител.

Решението е съобщено на г-н В. на 19.05.23 г. по електронен път (л. 6).

Жалбата е подадена на 02.06.2023 г., видно от копието от плика, приложено при изпращането ѝ, чрез административния орган, с оглед на което е подадена в срок.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и доводите в жалбата, съдът намира следното:

РА и Решението са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди и доказателства за подписване чрез електронен подпис, в сроковете по закон, при спазване на административнопроцесуалните правила по ДОПК.

Неоснователно е възражението относно нарушено право на защита на задълженото лице (ЗЛ) поради връчването на РД по реда на чл. 32 от ДОПК, както и поради това, че не са връчени доказателствата, въз основа на които е издаден РА. Неоснователно е и възражението, че процедурата за връчване по чл. 32 от ДОПК е нарушена, тъй като не е посещаван адресът на жалбоподателя, не е търсен по телефона, както и не е получаван имейл с изпратен РД или съобщение по чл. 32 от ДОПК.

Видно от административната преписка, издаденият РД № Р- 03000822003062-092-001/ 15.12.2022 г., ведно с приложенията към него, е изпратен на декларирания от жалбоподателя ел. адрес: gosho.1982@[интернет адрес] на 15.12.2022 г. Г. В. В. не е получил изпратените документи, тъй като не е активирал електронната препратка, предвид което ревизиращият екип е предприел действия за връчването на РД по чл. 32 от ДОПК. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. На 21.12.2022 г. от органите по приходите е извършено посещение на адреса за кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК с цел връчване на РД, документирано с Протокол № 1657997/ 21.12.2022 г., при което не е открито ЗЛ, нито упълномощено от него лице за връчване на РД (т. 2, л. 389). На 29.12.2022 г. е извършено повторно посещение, надлежно документирано с Протокол № 1657999/ 29.12.2022 г., като отново не е открито търсеното лице, нито упълномощено лице за връчване на РД (т. 2, л. 388). Изготвено е Съобщение по чл. 32 от ДОПК, с което лицето е уведомено, че следва да се яви в 14-дневен срок от поставяне на съобщението в ТД Варна, офис Варна, [улица]за връчване на РД. Съобщението е поставено на определеното за целта място в ТД на НАП Варна на 30.12.2022 г., като заедно с това органите по приходите са изпратили и писмо с обратна разписка, която се е върнала с отметка „.непотърсена“ (т. 2, л. 391). Съобщението е изпратено на 30.12.2022 г. и на декларирания ел. адрес: gosho.1982@[интернет адрес]. Съгласно чл. 32. ал. 6 от ДОПК в случай, че лицето не се яви до изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщението, РД се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. В случая Съобщението е свалено на 16.01.2023 г. поради неявяване на лицето в 14-дневния срок и по смисъла на чл. 32, ал. 6 от Д. Р. е връчен на 16.01.2023 г. (т. 2, л. 392).

РА е връчен на лицето лично, ведно с приложенията към него, като лицето е упражнило правото си на жалба първо по административен ред. Горестоящият административен орган е разгледал жалбата и се е произнесъл с Решение, с което е уважил частично жалбата, като е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, поради което е изменил РА, като е приел наличие само на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за сумата от 6 500.00 лв., представляваща предоставен от жалбоподателя като управител на „Данивон“ ЕООД заем на майката на съпругата му.

Горестоящият орган е приел, видно от изписаното в Решението, че е налице хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК, а именно: извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, като същевременно е счел, че е безспорно установено, че съгласно договор за паричен заем от 11.02.2022 г. ..Данивон" ЕООД е предоставило на И. В. (майка на съпругата на жалбоподателя) паричен заем в размер на 6 500.00 лв. за срок до 11.05.2022 г., като за предоставения заем не се дължала лихва. Счел е, че се касае за извършени действия по безвъзмездно предоставен паричен заем, които е приел за недобросъвестни, тъй като според него управителят е съзнавал, че с тези действия влошава финансовото състояние на дружеството, с което е целял избягване плащането на публичните задължения на същото. В допълнение е указал, че дружеството не притежава активи, обезпечаващи публичните задължения, от което е направил извод, че именно поведението на управителя е причина за несъбираемост на публичните задължения на дружеството. Същевременно е отразил в Решението си, че в конкретния случай следва да се има предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ДОПК, която регламентира, че отговорността се реализира до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото и поради това, че жалбоподателят е извел от патримониума на „Данивон" ЕООД сума в размер на 6 500.00 лв., представляваща предоставен заем на И. В., то в конкретния случай е изложил своето становище, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя за задълженията на „Данивон" ЕООД по чл. 19, ал. 2 от ДОПК до размера на намаленото имущество на дружеството, а именно за сумата от 6 500.00 лв. и е установил отговорност на физическото лице до размера на тази сума.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите норми, намира, че жалбата е основателна поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение относно служебното начало при произнасянето на горестоящия орган, което е довело до потвърждаване на РА в частта на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в противоречие с изложеното в жалбата по административен ред и при липса на изясняване и проверка на твърденията в нея за възмездния характер на договора за заем. В тази връзка съдът намира следното:

Основателно е възражението за несъответствие на акта с материалния закон. Ответникът е приел, че отговорността на управителя следва да се ангажира на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, съгласно който управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Следователно, за да бъде ангажирана солидарната отговорност на жалбоподателя при условията на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК е необходимо да са доказани от органа по приходите елементите от фактическия състав на нормата, а именно, че лицето има качеството управител на „Данивон“ ЕООД, че дружеството е задължено лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 от ДОПК, както и че от управителя, субект на отговорността, е извършено недобросъвестно действие по т. 1 или т. 2 от чл. 19 на ДОПК, водещо до намаляване имуществото на задълженото лице; причинно-следствена връзка или т.н. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Не се твърди и няма изложени доводи за наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

При така разписаните предпоставки се налагат следните правни изводи:

В случая няма спор, че жалбоподателят е управител на конкретното дружество, което има непогасени публични задължения, за което е образувано изпълнително дело, поради което тази предпоставка е налице.

В хода на изпълнителното производство не е установено имущество, собственост на дружеството. На база на събраните доказателства за имущественото състояние на дружеството като задължено лице, наложените обезпечителни мерки, както и въз основа на всички факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране на задълженията на „Данивон“ ЕООД, дългът е категоризиран като „несъбираем“. С Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с изх. № [рег. номер]-035-0001901/ 10.01.2023 г. производството по принудително изпълнение на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК е прекратено въз основа на преценка на публичния изпълнител, че вземането е несъбираемо, след като са изчерпани всички изпълнителни способи, включително е извършена и преценка, че не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл. 216 от ДОПК. Размерът на задълженията към датата на прекратяване на изпълнителното производство, 10.01.2023 г., е в общ размер на 17 941.38 лв. Няма спор, че е прекратено изпълнителното производство, като е счетено, че вземането е несъбираемо. В случая, по разбирането на настоящия състав, изпълнителното производство е прекратено, без да бъде проучено цялостно имуществото на длъжника, за което е установено при ревизията, че има налични парични средства, като към 31.12.2021 г. наличността в касата, както е посочил в Решението си горестоящият административен орган, е била 27 859.01 лв., т.е. е можело да се обезпечат публичните вземания чрез запор върху наличните средства, които са били повече от задълженията. През 2022 г. също е бил налице оборот, видно от оборотните ведомости, но запор не е наложен. В противовес на твърденията на ответника, че твърдението за вземането от 4 100.00 лв. от трето лице се е появило е два в съдебното производство, е отразеното в оборотната ведомост към 28.02.2022 г. (л. 187, т. 1 от АП) вземане на дружеството от трето лице в размер на 4 100.00 лв., върху което също е можело да се наложи запор, но не е сторено, нито е изследвано това вземане. Вместо това е издадено Разпореждането за прекратяване – 10.01.2023 г. (л. 29, т. 3 от АП), като в него няма позоваване на декларация на управителя на дружеството, че няма вземания от трети лица, както твърди процесуалният представител на ответника и от което извежда, че това е причината да не се проверят наличните по каса парични средства на дружеството. Дадените от управителя на дружеството писмени обяснения (л. 353, т. 2) и приложените декларации и доказателства са във връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения № П-03000821199571-0РП-001/ 17.11.2021 г., получено от лицето на 24.01.22 г., но то е за установяване на обстоятелства по чл. 19 от ДОПК, а не по изпълнителното дело (л. 361, т. 2 от АП). В този смисъл липсват доказателства, че изводът, че публичните задължения са несъбираеми, е бил направен при пълно изследване на всички факти и обстоятелства, а оттам, че е изпълнена поредността, разписана в чл. 20 от ДОПК, съгласно който в случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. Видно от заключението на вещото лице, стойността на активите на дружеството към 11.02.2022 г. (изследван момент с оглед датата на предоставяне на заема, който ще бъде обсъден по – нататък) е 31 109.62 лв. (л. 113), като включва вземането от 4 100.00 лв., отразено в оборотната ведомост, с която ревизиращите органи са разполагали (л. 187, т. 1 от АП), вземането по договора за заем от 6 500.00 лв. и налични средства в касата от 20 509.62 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, което на практика не е оспорено от страните, тъй като то се базира на наличните в административната преписка и представените в съдебно заседание счетоводни документи и справки от дружеството. Установява се по безспорен начин, че с предоставянето на заема имуществото на дружеството не е намаляло така, че да е невъзможно събирането на публичните задължения. След като не е налице намаление на имуществото на дружеството, което да е причина за неплащане на публичните му задължения, то липсва основна предпоставка за ангажиране отговорността на управителя на същото. Отделен е въпросът, че публичният изпълнител въобще не е извършвал проверка на наличните в касата суми.

Въпреки горното, за пълнота съдът счита, че следва да обсъди и следното:

На следващо място, неоснователно е възражението на ответника, че твърдението за договорена лихва се е появило едва в жалбата пред съда, поради което оплакването на жалбоподателя, че административният орган не е изпълнил изискването за служебното начало, било несъстоятелно. Напротив, както беше посочено по – горе, още в жалбата до административния орган е налице изрично изявление, че договорът за заем е с лихва върху сумата. Вярно е, че не е посочен размерът на лихвата, но са изложени твърдения за такава и тези твърдения е следвало да бъдат проверени, още повече, че към момента на подаване на тази жалба е била върната сумата по заема, ведно с лихвите и тези действия са били надлежно осчетоводени, като освен хартиените ордери, за които процесуалният представител на ответника твърди, че са антидатирани, вещото лице е установило съответните контировки в счетоводната програма и най – малкото една проверка в счетоводството на дружеството е можела да установи наличието им. Номерата на контировките установяват тяхното хронологично извършване, поради което твърдението на процесуалния представител, че анексът не е съществувал, респ. че отразяванията са извършени, защото е било известно, че се извършва проверка по чл. 19 на физическото лице, не кореспондират с доказателствата по делото. Горестоящият орган, след като се е запознал с твърденията в жалбата, е можел на основание чл. 155, ал. 3 от ДОПК да разпореди проверка във връзка с обжалването или на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК да отмени РА, след което да възложи проверка на дружеството, както на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК да разшири обхвата на ревизията за установяване верността на твърденията, което не е било сторено и е довело до потвърждаване на РА в противоречие със закона.

По отношение останалите елементи на състава на отговорността:

За извода, че са извършени действия по намаление на имуществото, административният орган се е позовал на договор за паричен заем от 11.02.2022 г., с който дружеството е предоставило на И. В. (майка на съпругата на жалбоподателя) паричен заем в размер на 6 500.00 лв. за срок до 11.05.2022 г., като е счел, че за предоставения заем не е договорена дължима лихва.

Според текстовото изписване от административния орган предоставянето на заема е счетено като скрито разпределение на печалбата, като не е указано по смисъла на коя хипотеза от § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО се претендира, че е сторено това. Според § 1, т. 5 от ЗР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са:

а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б";

б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия:

аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;

бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;

вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;

гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.

Ако се анализира б. „а“ от горната разпоредба, се установява, че предоставянето на заема не е свързано с осъществяваната от дружеството дейност, като майката на съпругата е свързано лице с едноличния собственик на капитала. В случая обаче не става въпрос за изплатена на тъщата сума, а предоставен заем, за който се претендира, че е безвъзмезден. В този смисъл не са налице всички предпоставки на предложение първо, на което се позовава административният орган.

Би могло да се обсъжда предложение второ, извличайки го от текстовата част на РА и Решението - отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. В случая обаче се установи, че предоставеният заем е обезпечен с неустойка и не е предоставен безвъзмездно. Освен това по делото няма данни и доказателства, че сключеният договор за заем е привиден и прикрива безвъзмездна сделка по предоставяне на парични средства в полза на трето лице и то именно с цел намаляване имуществото на дружеството.

Останалите хипотези на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО нито се твърдят, нито са относими към спора.

Административният орган е обосновал недобросъвестността със знанието за съществуващо задължение и при наличие на такова знание, извършване на действия по намаляване на имуществото на задължението лице, с което се избягва плащането на задълженията, като е приел, че в конкретния случай Г. В. В., като управител на „Данивон“ ЕООД, е знаел за съществуващите задължения на дружеството и като управител не е предприел действия за погасяването им, а в противовес на това, при нарастване на задълженията на дружеството съзнателно е извел парични средства от патримониума на предприятието чрез сключване на договор за предоставяне на паричен заем, вместо да погаси дължимите на дружеството публични задължения.

Ответникът е наблегнал, че безвъзмездното предоставяне на паричен заем представлява недобросъвестно действие, тъй като управителят е съзнавал, че по този начин влошава финансовото състояние на дружеството, с което състояние е целял избягване плащането на публичните задължения на същото.

В допълнение е изтъкнал, че дружеството не притежава активи, обезпечаващи публичните задължения, от което е извел, че именно поведението на управителя е причина за несъбираемост на публичните задължения на дружеството.

Същевременно, предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ДОПК, която регламентира, че отговорността се реализира до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото, административният орган, с оглед размера на паричния заем, е счел, че в конкретния случай са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за задълженията на дружеството по чл. 19, ал. 2 от ДОПК до размера на намаленото имущество на дружеството, а именно до сумата от 6 500.00 лв.

Вярно е, че от данните по делото по безспорен начин се установява, че управителят е знаел за наличието на изискуеми и непогасени задължения на дружеството, който извод се налага от подадените годишни данъчни декларации по ЗКПО, декларации обр.6 и др., с които дружеството е декларирало задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, а и този въпрос не е спорен между страните.

Няма спор, че е предоставен заем, но от една страна, с оглед клаузите на договора за заем, чл. 7 от Допълнителните разпоредби (л. 53), забавата е обезпечена с неустойка в размер на 0.5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от заемната сума. От друга страна, макар че в договора за паричен заем от 11.02.2022 г. не е договорена изрично лихва, то с анекса от 14.02.2022 г. е уредено и заплащането на такава в размер на 5 % (л. 54), но този въпрос не е изследван от данъчните органи въпреки наведените в жалбата по административен ред твърдения. Дори да се приеме, че предоставянето на заема е отчуждаване на имущество, което по разбирането на настоящия състав не съответства на същността на договора за заем, тъй като с него заемодателят не се лишава окончателно от вещта си, не отчуждава имуществото, както е при договорите за отчуждаване на имущество, а предоставя наличните парични средства за определен период и очаква тяхното връщане, чието забавяне е обезпечено с неустойка, като в счетоводството е отразено надлежно предоставянето на заема като вземане. Това вземане е установено по безспорен и категоричен начин (третото лице е потвърдило получаването на заема), т.е. е ликвидно и изискуемо и върху него е можело да бъде наложено обезпечение за задълженията на дружеството, но не е било сторено, с което е нарушено изискването на чл. 20 от ДОПК. Същевременно предоставянето на заема не е довело до намаление на имуществото, което да влошава състоянието на дружеството до положение да не може да погасява публичните задължения. Поради какви причини дружеството не погасява задълженията си е отделен въпрос. В този смисъл не е налице и третата предпоставка по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Вярно е, че съгласно чл. 19, ал. 10 от ДОПК съобразно периодите на справките – декларации обр.6, както и ГДД по чл. 92 от ЗКПО недобросъвестността на жалбоподателя се презумира. С подадените декларации - ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларации обр.6 дружеството е декларирало задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Задълженията по декларации са годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 т. 2 от ДОПК и не е необходимо издаването на ревизионен акт по установяването им, за да възникне задължение за тяхното погасяване, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

За да може да се реализира отговорността в горната хипотеза следва да е налице обаче и причинно-следствена връзка между установеното недобросъвестно поведение на управителя и несъбирането на данъчно-осигурителните задължения на дружеството, като следва поведението на управителя да е единствената причина за несъбираемостта на публичните задължения, което в случая не се установява.

Дружеството е категоризирано като задължено лице с несъбираем дълг, като е счетено, че то не разполага с имущество, но този извод се оказа неправилен, както се установи в съдебното производство, а и както е било установено още в административното производство и горестоящият орган в своето Решение изрично е цитирал установените по каса налични суми на дружеството, които са в повече от задълженията. В този смисъл неправилно в хода на ревизионното производство е прието, че приходната администрация е в невъзможност да събере принудително задълженията на дружеството поради липса на имущество, което да послужи за принудително изпълнение.

Органите по приходите следва да са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник. Обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци/осигурителни вноски в резултат на недобросъвестно поведение на ръководен орган на съответното юридическо лице е предвидена в състава на правната норма, която не следва да бъде тълкувана разширително и свързвана със затрудняване или друго ограничаване на възможностите за принудително събиране на публичните вземания. Нормата е еднозначна и изисква установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани въпреки предприетите действия от приходната администрация. Във връзка с гореизложеното, приходните органи незаконосъобразно са приложили чл. 19, ал. 2 от ДОПК при констатиране на задължение, което не е определено като несъбираемо и при частично предприети мерки за принудително изпълнение. От факта, че дружеството е разполагало с касова наличност и вземания от клиенти, вкл. вземане по заема, се налага извод, че поведението на управителя, свързано с предоставяне на конкретния заем, не е станало причина за неплащане на задълженията.

Отговорността на управителя на дружеството щеше да е налице, ако въпреки наличието на парични средства, вместо да се разпореди плащане към републиканския бюджет, е извършено безвъзмездно разпореждане с тях в полза на трето лице и именно това поведение на управителя на дружеството е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публични вземания, което не е така в случая. В допълнение следва да се отбележи, че проверката на дружеството е приключила с Протокол от 02.03.2022 г., поради което счетоводството на същото не е изследвано към датата на връщане на заема, ведно с лихвата, отразени надлежно в съответните регистри, а няма спор, че към датата на предоставяне на заема активите са били достатъчни за погасяване на задълженията – 31 109.62 лв. според заключението на вещото лице (л. 113), поради което извеждането на сумата от 6 500.00 лв. от наличните средства не се е отразила по никакъв начин върху възможността за погасяване на публичните задължения. Освен това ревизията е възложена на 21.06.2022 г., която дата е след датата на връщане на заема по договора - 11.05.2022 г., ревизиращите органи са били длъжни служебно, без искане на жалбоподателя да изяснят служебно фактите и обстоятелствата от значение за ангажиране отговорността на управителя по чл. 19 от ДОПК, като извършат допълнителна проверка в „Данивон" ЕООД и да установят намаляло ли е имуществото на дружеството при предоставянето на заема, върнат ли е той в договорения тримесечен срок, т.е. към 11.05.2022 г. В хода на съдебното производство беше извършена проверка на счетоводството на дружеството до края на 2022 година, която потвърди доводите на жалбоподателя, но тази проверка бе по искане на процесуалния представител на ответника, поради което е неоснователно от негова страна възражението, че вещото лице е изследвало периоди извън ревизията, след като това беше сторено по негово искане, което било недопустимо, а от друга страна, липсата на надлежна проверка в дружеството преди издаване на РА, респ. преди постановяване на Решението на горестоящия орган, е довела до издаване на РА, който според съда е незаконосъобразен.

Както се отбеляза по-горе, жалбоподателят е знаел за изискуемите публични задължения на дружеството и за образуваното изпълнително производство по принудително събиране на тези задължения. Още в административното производство е установено обаче, че от една страна имуществото е намаляло в резултат на стопанския оборот и необходимостта от връщане на аванси поради неизпълнени услуги от дружеството, а сумата от 6 500.00 лв. е единствената сума, с която управителят се е разпоредил във вид на заем в полза на тъщата си, но това не е обременило имуществото, така че именно с това действие да е препятствано погасяването на текущите публични задължения на същото, респ. да е способствало за формиране на нови такива. В този смисъл липсва изискуемата причинно – следствена връзка, за да бъде обоснована отговорността на физическото лице.

С оглед изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е незаконосъобразен в частта, в която е изменен с Решението на Директора на Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП - София, поради което следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя, съответно представения от него списък за разноските, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса от 10.00 лв., депозит за вещо лице в размер на 700.00 лв. и 950.00 лв. за адвокатско възнаграждение (л. 129), за които са налице доказателства по делото.

Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. РА и Решението, с което е изменен, са постановени в нарушение на принципите на обективност и служебно начало по смисъла на чл. 3 и чл. 5 от ДОПК в ревизионното производство, поради което искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че в случая административният орган е следвало да процедира в условията на чл. 155, ал. 3 и 4 от ДОПК, съгласно които решаващият орган може да събира нови доказателства, като, ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението, както и че РА се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването и ако административният орган беше подходил по този начин, то фактите и обстоятелствата щяха да бъдат изяснени и РА щеше да бъде отменен на етап административно производство. Освен това в конкретния случай не са налице посочените в чл. 161, ал. 3 ДОПК условия за възлагане разноските в тежест на ревизираното лице, тъй като отмяната на ревизионния акт не се основава единствено на представените в хода на съдебното производство писмени доказателства. Предпоставките за отмяна са били налице още на етап административно производство, което ответникът не е съобразил.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, А. съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. В. В., [ЕГН], от [населено място], Ревизионен акт № Р – 03000822003062 – 091 – 001/ 01.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, изменен с Решение № 73/ 19.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която е изменен, като е установена отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ДОПК на жалбоподателя в размер на 6 500.00 лв. за непогасени задължения на „Данивон“ ЕООД, [ЕИК].

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Г. В. В., [ЕГН], от [населено място], разноски по делото пред първата инстанция в размер на 1660.00 лв. (хиляда шестотин и шестдесет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез А. съд – Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.