РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Велико Търново, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500640 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от адвокат Г.Н., в качеството й на особен представител на
СТ. Й. ЗЛ., въззивна жалба против Решение № 880/21.07.2021г. по гр.дело № 564/2021г. по
описа на Районен съд-Велико Търново, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по
иск, предявен от „Ю.“ ЕООД срещу З.. С обжалваното решение съдът е уважил исковата
претенция, като е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 89.74 лв., представляваща стойност на
далекосъобщителни услуги за периода 15.07.2017г. – 14.10.2017г. по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен с „Б.“ ЕАД, за което били издадени
фактури за периода 15.08.2017г. – 15.10.2017г. и за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2725/2020г. по описа на ВТРС. Жалбоподателят
счита, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, съответно направените
от съда изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства. Излага, че съдът не
е обсъдил направеното своевременно възражение за неизпълнение на задължението на
оператора да предостави на абоната оборудването и да активира услугите, както и че такива
доказателства не са били ангажирани от ищцовата страна. Поради това счита, че не е
1
доказан факта на изпълнение на договора от страна на доставчика на услуги и исковата
претенция се явява неоснователна. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и
вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, в който се заема становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените с
нея оплаквания, съответно за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.
Моли последното да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл.80 ГПК.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез особения си представител,
поддържа подадената въззивна жалба, доводите си за неправилност на атакуваното решение
и направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна, от своя страна, оспорва въззивната жалба по съображения,
подробно изложени в отговора на същата. Моли за отхвърлянето й и за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред ВТРС е било образувано по искова молба на „Ю.“ ЕООД срещу
СТ. Й. ЗЛ. с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, с която
е поискано от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е
носител вземане в размер на 89.74 лв. за предоставени и ползвани далекосъобщителни
услуги за периода от 15.07.2017г. до 14.10.2017г. по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 03.08.2017г., сключен с „Б.“ ЕАД, с клиентски номер ...., за
мобилен номер ..., за което са издадени фактури - № **********/15.08.2017г., №
**********/15.09.2017г. и № **********/15.10.2017г. Изложени са твърдения, че абонатът е
потребил, но не е заплатил предоставените му услуги за три последователни отчетни месеца
– август, септември и октомври на 2017г., въпреки поетото от него договорно задължение да
заплаща в срок дължимите суми. Посочено е, че вземането на „Б.“ ЕАД по процесния
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги било прехвърлено чрез договор за
цесия на „С. Г. Г.“ ООД, което дружество, от своя страна, прехвърлило същото на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2019г. и уведомленията са достигнали до ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
писмен отговор на ИМ, в който отрекъл съществуването на претендираното парично
вземане за начислени далекосъобщителни услуги поради липса на доказателства за реално
потребление на услугите, алтернативно, с оглед погасяване на същото поради изтекла в
негова полза погасителна давност.
По делото са събрани писмени доказателства – договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 03.08.2017г. и ОУ към него, процесните три фактури,
издадени от „Б.“ ЕАД, договори за цесия, приложения към тях, пълномощни и уведомления
за цесия.
За да уважи изцяло исковите претенции районният съд е приел за доказан факта на
2
наличието на облигационна връзка между страните по делото, произтичаща от представения
договор, изпълнението на задълженията по него от страна на оператора и съответно факта
на незаплащане на дължимите суми по процесните фактури.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
От приложения договор за мобилни услуги от 03.08.2017г. се установява наличието
на възникнало договорно правоотношение между „Б.“ ЕАД и ответника по делото, по силата
на който посоченото дружество е поело задължение да предоставя на последния мобилни
услуги за срок от 24 месеца съобразно избрания тарифен /абонаментен/ план срещу
задължение на потребителя да заплаща ежемесечна абонаментна такса и стойността на
потребените услуги, както и еднократно цена за първоначално свързване към мрежата.
Съгласно договора дружеството-оператор издава ежемесечно фактура на определена дата
/15-то число от месеца/ за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задължението да я плати в определения в ОУ на оператора срок –
този, указан във фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на издаването й.
Нито представения договор, нито спорните фактури, издадени от „Б.“ ЕАД, които са
частни счетоводни документи, не установяват сами по себе си по категоричен начин
предаването на оборудването на потребителя, активирането на услугите и извършването на
описаните в тях доставки на услуги, съответно претендираното вземане. Прегледът обаче на
представените към първите две фактури - № **********/15.08.2017г. и №
**********/15.09.2017г., справки за потребление убедително установяват, че е налице
реално потребление на електронни съобщителни услуги /посочения обем от данни/, а сумите
но фактурите включват и уговорената месечна абонаментна такса, дължима независимо от
потреблението. При тези данни по делото обоснован се явява извода, че е доказан факта на
предоставяне на оборудването за ползване на заявените услуги от абоната и че същите са
активирани, вследствие на което е бил възможен достъпа до тях и ползването им от
ответника. По делото последният не твърди и не ангажира доказателства за заплащането
им.
Изложените факти съставляват основание, пораждащо претендираните вземания за
цена на предоставени електронни съобщителни услуги и абонаментни такси, поради което
предявеният за установяването им иск се явява основателен и подлежи уважаване. Като е
достигнал до идентични правни изводи, районният съд е постановил правилно решение,
3
което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените във въззивното производство разноски - в размер на 180 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 880/21.07.2021г. по гр.дело № 564/2021г. по описа на
Районен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА СТ. Й. ЗЛ., ЕГН **********, с настоящ адрес село П., местност „М.“ № ..
да заплати на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ... сторените във въззивното производство разноски - сумата
от 180 /сто и осемдесет/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4