Р Е Ш Е Н И Е №260314/9.7.2021 г.
гр. Ямбол, 09.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М., като разгледа
докладваното от съдията докладчик гр.д.№
147 по описа на ЯРС за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, срещу С.Д.Б., с ЕГН: ********** ***. С
исковата молба се твърди, че между страните „Юробанк България“ АД от една
страна и от друга ответника С.Д.Б., в качеството на кредитополучател е бил
сключен договор, по силата на който банката е предоставила на ответника кредит
в размер на 5 999 лв., като последният се е задължил да го върне заедно
със дължимите лихви в срокове и при условията на процесния договор. Твърди се, че ответникът е усвоил предоставените от
банката парични средства. Съгласно чл.5 от Договора и погасителния план
крайният срок за погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви бил до 11.02.2020
г. Твърди се, че ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземането,
като е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2
от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на ***РС. Сочи
се, че срещу издадената заповед е постъпило възражение, с което по същество
ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият има задължение към ищеца за следните суми:
1282,05 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
вземането, 55,52 лв. –
възнаградителна лихва за периода
11.06.2019 г. – 11.02.2020 г. и 79,45 лв. – мораторна лихва за периода
11.06.2019 г. до 13.03.2020 г. Претендират се и разноски.
Иска се от съда в
случай, че ответната страна не е
представил отговор на ИМ и не се е явил в първото съдебно заседание, съдът на
осн. чл.238, ал.1 от ГПК да постанови неприсъствено решение.
Преди съдебно заседание
е постъпила писмена защита от ищцовото
дружество, с която се иска да се даде ход на делото в отсъствието на ищеца.
Поддържа се исковата молба и
представените към нея писмени доказателства. Иска се на осн. чл.238, ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не е направил
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира че е
сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр.
с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр.
с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Предявения иск е
процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна
при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. От своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно факта на дължимостта на търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от
18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото,
ищецът има право на разноски в пълен размер, с оглед представения списък на разноските в размер общо на
сумата от 906,31 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, че С.Д.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** има
задължение към „Юробанк България“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260 представлявано от *** Д. Ш.
и ***М. В., произтичащо от договор за потребителски кредит № *** от 11.02.2015
год., за следните суми: 1282,05 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
12.05.2020 год. до окончателното изплащане на вземането; 55,52 лева – възнаградителна
лихва за периода от 11.06.2019 год. до 11.02.2020 год. и 77,45 лева – мораторна
лихва за периода от 11.06.2019 год. до 13.03.2020 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.Д.Б. с ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260 представлявано от *** Д.Ш. и *** М.В. сумата
от 906,31 лева, представляваща сбор от
сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ
разполага със защита срещу решението,
съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: