О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 7.10.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание
на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №562 по описа за 2019 година, съдът за
да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С
разпореждане №1520/17.07.2019 г. постановено по ч.гр.д.№455/19 г. Тетевенски
районен съд е отхвърлил заявление вх.№3078/12.06.3019 г. на „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД
за издаване на заповед за изпълнение срещу К.М.А. с постоянен адрес *** за
издаване на заповед за изпълнение за сумата 150 лв. неустойка за сумата 120 лв.
разходи за събиране и за сумата 10,90 лв разноски за
изпращане на документи като неоснователно.
Постъпила е частна жалба от „БЕСТ ФАЙНЕНС"ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,ж.к.”Манастирски
ливади”, к-с „Бокар”, чрез пълномощник адв.М.С.-САК, с адрес ***,офис 4, тел.**********, против
Разпореждане №1520/17.07.2019г.,пост.по ч.гр.д.№455/2019г.на РС-Тетевен, с което
е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендиралите неустойка, разходи за събиране и връчване на документи. Счита, че
е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила н незаконосъобразно. Сочи, че отхвърлената претенцията за неустойка в
размер на 150 лв.,е уговорена за неизпълнение на задължението по договора да се
осигури поръчител по кредита, в уговорения между страните срок и задължението
има обезпечителна и обезщетителна функция, разглежда
се и като предварително определен размер на обезщетението при неизпълнение, с
оглед риска и вредите, които кредиторът претърпява при предоставяне на
необезпечен кредит за конкретния кратък срок. Твърди, че съгласно чл.4 от
Договора страните са се съгласили, че неизпълнението на задължението на
кредитополучателя, посочено в този член, ще причини вреди на „БЕСТ
ФАЙНЕНС" ООД, за които се дължи неустойка като обезщетение и тя е в размер
на 0,5% дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът
е без обезпечение, за целия срок на договора за кредит. Сочи, че неустойката се
дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение и същата е
разяснена на длъжника в подробния погасителен план, неразделна част от
сключения договор, съгласно Погасителен план по Договор за кредит №2000341/5.09.2018г.,
предоставен от „БЕСТ ФАЙНЕНС"ООД. Излага, че съгласно уговорките между
страните, общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка/, когато
не е осигурен поръчител, възлиза на 667,08 лв. Твърди, че неустойката се
начислява и се дължи от кредитополучателя в случай, че в 1-дневен срок от
получаване на сумата по кредита не предостави поръчител съгласно Общите условия
и Договора за кредит и се начислява ежедневно и пропорционално към всяка вноска
по кредита. Изтъква, че ако се предостави поръчител след срока, упоменат в
Договора и Общите условия, тази сума ще бъде преизчислена само за дните, в които
не е бил предоставен поръчител и в този смисъл твърди,че има горна граница. Счита,
че тази горна граница защитава интереса на насрещната страна и е пречка за
създаване на предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, противно
на това, което е приел районният съд.
Сочи, че заявеното вземане за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е надлежно
индивидуализирано от заявителя, приложени са документите, удостоверяващи
произхода му. Твърди, че са посочени и конкретните клаузи от договора и
Погасителния план, в които е уговорено задължение на длъжника за предоставяне
на обезпечение, съответно е въведена санкция при неизпълнението му. Счита, че е
налице пълна яснота за длъжника относно начина на формиране размера на
неустойката и какво дължи, размерът й е определен в договора и определяем. Отбелязва,
че е абсолютно логично и обосновано кредиторът да изисква обезпечение с оглед
риска си и на практика длъжникът има възможност във всеки един момент да
осигури поръчителство и да спре негативните последици на неизпълнението. С
оглед на изложеното не споделя становището на първоинстанционния съд, че същата
излиза извън присъщите й по закон функции.
Счита изложените твърдения на съда за противоречие
на отхвърлените претенции със закона и добрите нрави за неправилни и
предубедени с оглед наложилата са практика са се асоциират кредитни институции
непременно и несъмнено като нарушения на
ЗПК. Счита, че следва да се отчита всеки отделен случай, като се анализират
приложените доказателства, а не шаблонно да се отхвърлят претенциите, което
води до утвърждаване на практика да се създава нестабилност в гражданскоправните отношения, касаещи потребителското
кредитиране.
Сочи се, че Заявителят е финансова институция по
смисъла на ЗКИ, вписано в регистъра на финансовите институции, воден от
Българска Народна Банка (БНБ) и дейността му по предоставяне на финансовите
услуги е обект на особен надзор от БНБ и в тази връзка „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД има
качеството на кредитор, съгласно чл.9,ал.4 от Закона за потребителския кредит,
тъй като предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална и
търговска дейност. Твърди, че при уговорките със страните, видно от подробните
клаузи на договорите и общите условия, е очевидно, че дружеството държи на
прозрачност и яснота в отношенията с потребителите, като разяснява съгласно
императивните разпоредби на закона какво, кога и колко се дължи. Сочи, че при
сключване на договора за кредит процесните вземания са били разяснени на
длъжника и с приемането на Общите условия потребителят е потвърдил, че е
осведомен за съпътстващите кредита задължения, които могат да се отразят
негативно на икономическото му състояние; че лихвите, дължими на "БЕСТ
ФАЙНЕНС”ООД, е възможно да са по-високи от тези, предлагани от други
предприятия, предоставящи потребителско и микро
кредитиране, но независимо от това според неговата оценка са разумни и
отговарят на пазарните условия; че "БЕСТ ФАЙНЕНС" ООД е разяснило
съпътстващите сключването на Договора задължения и е предоставило цялата
задължителна по закон договорна и преддоговорна
информация, свързана с дадения Договор; че не смята условията на Договора за
себе си като крайно неподходящи; че е предоставил на "БЕСТ
ФАЙНЕНС"ООД цялата действителна информация за своето икономическо
положение и затова не споделя становището на съда, че се цели заобикаляне на
закона.
По отношение сумата от 120 лв.-разходи за събиране
на вземането, пояснява,че е дължима за разходи за събиране на просрочените
вземания по кредита, включително направени към трети страни, която е упомената
в Тарифа на „Бест Файненс"
ООД, а сумата от 10,90 лв. са разходи за изппращане
на документи във връзка с производството, за които при необходимост и в случай
на оспорване от длъжника изразява готовност да предостави и съответните
документи, удостоверяващи извършването им - товарителници, договори с колекторски дружества и др. Твърди, че съгласно чл.10.3. от
ОУ при забава на една или повече погасителни вноски, при неплащане или частично
плащане на задължение за лихва н/или главница по кредит „BestCredit
до заплата" кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна наказателна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни
писма и/или други действия, извършени по преценка на "БЕСТ ФАЙНЕНС"
ООД до окончателното изплащане на задължението.
Позовава се и на облекчения ред в производството
по чл.410 от ГПК,като самостоятелна процедура, в която не се проверява дали
вземането съществува. Твърди, че преценката на съда в производството по чл.410
от ГПК се ограничава единствено до наличието на надлежна индивидуализация на
вземането съобразно изложените от заявителя факти, а основателността на
претенцията е предмет на евентуалния исков процес и тя се простира до там, доколкото въз основа
на тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане,
основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес
- исковият. В този смисъл счита,че като е обсъдил по същество обстоятелство,
което стои извън предмета на проверка в заповедното производство, заповедният
съд е превишил своите правомощия.
Моли да се отмени Разпореждане №1520/17.07.2019г.,
пост.по ч.гр.д.№455/2019г. на PC-Тетевен, с което се отхвърля искането за
издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземания за неустойка в
размер 150 лв, 1200 лв.- разходи за събиране и 10,90
лв. разходи за изпращане на документи, като се постанови друго, с което се
уважи искането и за тези вземания и се издаде заповед за изпълнение.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за
атакуваното разпореждане на 14.08.2019г., а жалбата е подадена на 19.08.2019 г.
/п.кл./ т.е. спазен е предвиденият срок, подадена е
от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт,
с оглед на което, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по
ч.гр.д.№ 455/2019г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището
на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
От приложеното ч.гр.д.№ 455/2019г.по
описа на РС-Тетевен се констатира, че на 12.06.2019г. пред РС-Тетевен е подадено
заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 455/2019г. по описа на съда.
Заявителят „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД с ЕИК ********* е предявил вземане срещу К.М.А. с
ЕГН **********,***, за главница от 500 лв., представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит „BestCredit до заплата” с № 2000341/05.09.2018г., лихва в размер на 17,09 лв., неустойка -150 лв.,
наказателна лихва- 28,88 лв., 120 лв.- разходи за събиране 10,90 лв. разходи за
изпращане на документи,ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението-12.06.2019 г.до окончателното изплащане на сумата и направените
разноски за държавна такса-25 лв. и 300 лв.-за адвокатско възнаграждение. Като
основание е посочен Договор за потребителски кредит „BestCredit на
вноски„ с № 2000341/05.09.2018 г, сключен между К.А.-кредитополучател и „Бест Файненс”ООД-кредитор, по
реда на чл.6 от ЗПФУР. Твърди, че по силата на същия е предоставен
потребителски кредит в размер на 500 лв, като
договорът има характер на кредитна линия със срок от 6 месеца, считано от
датата на сключването му, като с изтичане срокът се удължава автоматично с 6
месеца общо 2 години, от сключването му, ако в 30 дневен срок преди изтичането
на първоначалния или всеки последваш шестмесечен период нито една от страните
не изрази писмено желание за прекратяване. Твърди, че падежните дати на
вноските са уговорени в погасителен план по договора, представляващ неразделна
част от същия, като първият транш, който ще бъде усвоен от кредитополучателя е
в размер на 500 лв. и първият лихвен период се определя на 30 дни, падежната
дата е 5.10.2018 г. Уговорено е при настъпване на „Случаи на неизпълнение”-в т.7.1-7.12,от р-л
V право на кредитора да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит,да
го обяви за предсрочно изискуем,с последица възникване на задължение на
кредитополучателя незабавно да погаси всички свои задължения и правото му да
усвоява нови траншове се погасява. Твърди, че задължението на кредитополучателя
от момента на настъпването на изискуемостта се състои от сумата на дължимите на
дружеството такси, комисионни, разноски, свързани с отпускането, обезпечаването,
управлението и събирането на кредита/до окончателното погасяване на дълга,
начислените лихви до окончателното погасяване и неустойки и неиздължения
остатък от главницата. Твърди, че като кредитор е изпълнил всички свои
задължения по договора, като на 5.09.2018г. е превел в заем сумата 500 лв.по
избрания от длъжника начин-чрез каса на лицензиран оператор на парични
преводи Easy Pay. Сочи, че видно от разписка за извършено плащане
с №2000000159840658 от 5.09.2018г. ,в 15,33 ч. кредитополучателят е получил
лично сумата на каса, което е удостоверено с представяне на личната му карта за
потвърждаване на самоличността му. Твърди,че към момента задължението му е
изискуемо, тъй като предоставената сума не е издължена. В резултата на това
противоправно поведение на длъжника дължи лихва за забава в размер на 17,09 лв.,
неустойка за неизпълнение на задължението в размер на 120 лв.,наказателна лихва
в размер на 28,88 лв., и разноските по делото в размер на 25 лв.-държавна такса
и 300 лв.-адвокатски хонорар.
Към заявлението е
приложен и Договор за потребителски
кредит„BestCredit до заплата„ с № 2000341/05.09.2018 г.с Погасителен план към него,Общи
условия за предоставяне на потребителски кредити на „Бест
Файненс”ООД, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, Разписка
за извършено плащане,също и доказателства за легитимацията на заявителя и
пълномощника.
С разпореждане №1520/17.07.2019
г. постановено по ч.гр.д.№455/19 г. Тетевенски районен съд е отхвърлил
заявление вх.№3078/12.06.3019 г. на „БЕСТ ФАЙНЕНС”ООД за издаване на заповед за
изпълнение срещу К.М.А. с постоянен адрес *** за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 150 лв. неустойка за сумата 120 лв. разходи за събиране и
за сумата 10,90 лв разноски за изпращане на документи
като неоснователно. В мотивите съдът е изложил,че клаузата неустойка е
нищожна,тъй като е уговорена в противоречие със Закона и излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
отношение на претенцията за административни разноски и разходи за изпращане на документи,
то ТРС е приел, че те противоречат на ЗЗП и нарушават ЗПК-чл.33, чл.10а ал.2,2
и 4. -чл.10а я прЗа нищожна е приета и клаузата за
разходи за събиране на вземането,като противоречаща на чл.10а,ал.2 и чл.33 от ЗПК. Издадена е Заповед №270/17.07.2019
г.,за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е уважено
заявлението по отношение вземанията за главница от 500 лв.,ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, договорна лихва от
17,08 лв., наказателна лихва от 28,88 лв., разноските за държавна такса- 25 лв. и адвокатски хонорар- 300 лв.
Като съобрази тези данни, настоящата
инстанция счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2
от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване
на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има
качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът
съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че така наречените
„разходи за събиране” и „разходи за изпращане на документи” от 120 лв. и съответно
10,90 лв. е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е
предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на договора са в
противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Практически изброените в заявлението-дейности касаят
такива, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът, размерът и
действието,за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. В случая са посочени общо и не е ясно за какво са и дали
реално такива са правени, а за да се търси възстановяване на разход следва да е
обоснове реалното му извършване, а такива твърдения липсват. При тази
неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че претендирането му в този вид противоречи на
принципите на добросъвестност и равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение. Тези дейности нямат характеристиката и
на „допълнителни услуги” в полза на потребителя, а са разходи, както самият
заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги.
Що се отнася до
неустойката за неизпълнение на задължение, в случая-неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, то
настоящата инстанция счита, че тази клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Така договорена неустойката при непредставяне на обезпечение
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функции и отново води до оскъпяване на кредита и в този смисъл са
и мотивите на ОСТК, отразени в т.3 от ТР №1/09 г. на ВКС, а и не е ясно какви
вреди на кредитора би покрил отказа на кредитополучателя да предостави
поръчителство, след като кредиторът би могъл да получи удовлетворение от имуществото на длъжника. В случая става
ясно,че неустойката е предвидена като санкция за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчител, като посочените условия,
на които да отговаря поръчителят не са съобразени с размера на предоставения
кредит, като дори го превишават. Така също е предвиден изключително кратък срок
за представяне на тази гаранция- 1-дневен от сключване на договора, което при
съобразяване на изискванията, на които следва да отговаря е практически
неизпълнима и то след сключване на договора, което лишава кредитополучателя от предварителната
яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Тетевенски районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
По изложените
съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №1520/17.07.2019 г. постановено по ч.гр.д.№455/19 г. Тетевенски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.