№ 400
гр. П. , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
Секретар:Даниела Б. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20201720201392 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № ПК-29-А-10 от
31.07.2020г. (НП), издадено от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите (РИОСВ)-София, с което на Община П. , ЕИК
*******, адрес на управление гр. П., пл. Св.Иван Рилски № 1А,
представлявана от кмета С.И.В., на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 166, т. 3,
вр. чл.155, ал.2 от същия закон.
Жалбоподателят, по изложени в жалбата съображения, моли НП да
бъде отменено. В хода на съдебното производство се представлява от адв. А.
А. от ПАК, която излага съображения, свързани с разпоредби от Закона за
водите, съгласно които ВиК системата на Община П. се управлява от
Асоциацията по ВиК, която чрез ВиК оператор, с който има сключен договор
контролира начина на нейното стопанисване, поддържане и експлоатация.
Позовава се на приложения по делото договор между Асоциацията по ВиК за
1
област П. и „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. по силата на който
последното като ВиК оператор, отговаря за стопанисването, поддържането и
експлоатация на ВиК системата на територията на Община П., в която се
вклъчва и пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) на селище
„******”. Счита, че именно „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. е
адресат на предписанието, дадено от органите на РИОСВ-П. на 07.11.2019г.,
поради което административнонаказателната отговорност за процесното
нарушение е следвало да се понесе от този субект. Иска присъждане на
направени от жалбоподателя разноски в настоящето производство.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител - ю.к. М. Д.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че след като за
процесния обект Община П. е титуляр на издаденото от директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” (БД ЗБТ) разрешително №
4315004/01.02.2019 г. за ползване на процесния воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, то жалбоподателят следва да изпълнява
дадените във връзка с експлоатацията предписания, като отбелязва, че
законосъобразността на процесното предписание от 07.11.2019г. не е предмет
на съдебен контрол в настоящето производство. Претендира за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 07.11.2019 г. св. К. П. К.–експерт в РИОСВ-П., извършила
съвместна планова проверка със св. Р. В. Х.-служител в Изпълнителна
агенция по околната среда, на канализационната система на пречиствателна
станция за отпадъчни води на селище „******”, находящо се в с. К., общ. П.,
2
м. „Белевица”. Титуляр на издаденото от директора на БД ЗБР Разрешително
за ползване на процесния воден обект за заустване на отпадъчни води с №
4315004/01.02.2019 г. е Община П., поради което и по време на проверката
като представител на жалбоподателя присъствал негов служител -Б.П. При
проверката било констатирано, че не могат да бъдат взети водни проби от
пречистените води на изхода на пречиствателната станция, тъй като нямало
изтичане на пречистени отпадъчни води и същата не работела. Проверката
била документирана в констативен протокол № 731 от 07.11.2019 г., в който
на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС, от страна на контролния орган е дадено
задължително предписания на Община П. да представи писмена информация
в РИОСВ-П. за причините, поради които не работи ПСОВ на селище „******”
и предприетите действия за привеждане на съоръжението в нормална
експлоатация, като предписанието било връчено на длъжностното лице от
Община П.. В указания срок до 13.11.2019г. очевидно такава информация не
е била представена пред проверяващия орган, като в същото време
констативният протокол от 07.11.2019 г. не бил обжалван.
На 03.02.2020 г. свидетелите К.К. и Л. С. Х. извършили проверка в
деловодния регистър на РИОСВ-П. и констатирали, че до този момент не е
постъпила информация по изпълнение на задължителното предписание,
дадено на Община П. за изпълнението с констативен протокол № 731 от
07.11.2019 г. Установеното на тази дата нарушение било документирано в
Констативен протокол № 31 от 03.02.2020 г. , който бил съставен в сградата
на РИОСВ-П.. С писмо с изх. № С-177/3/ от 05.02.2020 г. бил поканен кмета
на Община П. или упълномощено от него лице да се яви на 12.02.2020 г. в
сградата на РИОСВ-П., за да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) във връзка с извършената проверка на
07.11.2019 г. и установеното административно нарушение с констативния
протокол № 31 от 03.02.2020 г.
На 12.02.2020 г. св. К.К., в присъствието на упълномощени лица с
представено от тях пълномощно с изх. № П-10 от 12.02.2020 г., счела, че
жалбоподателя не е изпълнил в дадения срок с Костативен протокол №
731/07.11.2019 г. задължително предписание на РИОСВ-П., поради което
съставила акта за установяване на административно нарушение № 10/2020г., в
който отразила, че изисканата информация не е постъпила, което е
3
установено при извършената проверка в деловодната програма на РИОСВ-П.,
обективирана в Констативен протокол № 31 от 03.02.2020 г.
Административното нарушение квалифицирала по чл. 155, ал.2, вр. чл. 166,
т.3 от ЗООС. Представителите на Община П. възразили срещу констатациите,
като вписали в АУАН, че ПСОВ на селище „******” е предадена за
стопанисване и управление на „В и К” ООД, гр. П..
При идентичност с описаната в акта фактическа обстановка и при
същата правна квалификация било издадено обжалваното НП № ПК-29-А-10
от 31.07.2020 г., с което на основание чл. 166, т. 3, вр. чл.165 от ЗООС на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
Процесното НП било връчено на 04.08.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид АУАН № 10 от 12.02.2020г., Констативни
протоколи №№ 731 от 07.11.2019 г. и 31 от 03.02.2020 г., писмо с изх. № С-
177/3/ от 05.02.2020 г. на РИОСВ-П., пълномощно с изх. № П-10 от
12.02.2020 г. на Кмета на Община П., заповед № РД-64 от 16.06.2017 г. на
директора на РИОСВ-П., известие за връчване на обжалваното НП, които
писмени доказателства кореспондират със свидетелските показания на К. П.
К., Р. В. Х. и Л. С. Х..
От правна страна:
АУАН е изготвен от надлежно оправомощено лице, което се
установява от приложената по делото Заповед № 64 от 16.06.2017 г., издадена
от директора на РИОСВ -П., с която на основание чл. 148, ал. 3 и чл. 167 от
ЗООС актосъставителят К. П. К. е оправомощена да осъществява
превантивен, текущ и последващ контрол на регионално равнище върху
компонентите на околната среда и да съставя констативни протоколи и/или
АУАН по реда на ЗООС. НП е издадено от директора на РИОСВ-София, с
оглед компетентността му по чл. 168 от ЗООС
Разпоредбата на чл. 166, т. 3 от ЗООС предвижда, че с наказанията по
4
чл. 165 се наказват и лица, които не изпълняват предписанията, дадени в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.
155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите,
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите
на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица, а
съгласно чл. 155, ал.2 от ЗООС в констативните протоколи, съставени по
време на извършване на текущ контрол се отразяват констатираните факти и
обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и
отговорници за изпълнението им. В този смисъл и констативния протокол от
07.11.2019 г., съдържащ даденото предписание на Община П. представлява
посоченият в чл. 166, т. 3 правопораждащ факт за налагане на имуществената
санкция.
Безспорно е в случая, че мястото, където е било дължимо съответното
действие, което е следвало да предприеме жалбоподателят в изпълнение на
даденото му предписание, е в гр. П., където се намира компетентната РИОСВ
и където изрично му е било предписано да представи писмената
документация, поради което и правилно е прието от контролния и наказващия
орган, че жалбоподателят е осъществил процесното нарушение чрез
бездействие, което се осъществява на мястото на дължимото действие - в гр.
П..
Предвид изложеното съдът счита, че фактическото осъществяване на
процесното нарушение, свеждащо се до неизпълнение на дадено
задължително предписание, е безспорно, като по делото не се спори, че
адресат на цитираното в Констативния протокол от 07.11.2019 г. и в
обжалваното НП Разрешително № 43120004/01.02.2019 г. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води на
канализационната сиситема на селищното образувание „******” издадено то
Директора на БД ЗБЛ е именно Община П.. Непротиворечиво съдебната
практика на ВАС приема, че по своята същност задължителното предписание
е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да
предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните административни органи дейност.
Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на
адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт,
5
създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение
скрепено с осъществяваната от контролните органи административна
принуда, констативният протокол е индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят
редица обстоятелства, включително и дали са били налице
материалноправните предпоставки за издаването му. Даденото на Община П.
предписание с констативния протокол № 731 от 07.11.2019 г. не е било
оспорено, съответно отменено по надлежния ред. Влизането на същото в сила
определя неговата задължителност за субекта, към който е отправено и
преклудира възможността да бъдат направени възражения досежно
правилността и законосъобразността на предписанието в хода на
последващото административнонаказателно производство, каквито се
поддържат от процесуалния представител на жалбоподателя. Следва да се
отбележи, че в случая изпълнителното деяние, осъществяващо
административнонаказателния състав на чл. 166, т. 3 от ЗООС, е
неизпълнение на дадено по реда на чл. 155 от ЗООС и влязло в сила
предписание, каквото нарушение е приписано на Община П..
Осъществяването му е доказано по несъмнен начин, тъй като до 13.11.2019 г.
жалбоподателят не е изпълнил предписанието, обективирано в констативния
протокол от 07.11.2019г. Това съответства и на установеното при
извършената проверка на 03.02.2020г. в деловодния регистър на РИОСВ-П.,
което контролните органи по надлежния ред са обективирали в Констативен
протокол № 31 от 03.02.2020г., което предопределя извод за
законосъобразност на НП.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът намира за неотносими
подробните доводи и правни аргументи на процесуалния представител на
жалбоподателя, че Община П. не е адресат на изискванията, посочени в
предписанието, предвид правната уредба в Закона за водите, тъй като тези
обстоятелства са ирелевантни към предмета на настоящето дело.
Представените от защитата на жалбоподателя писмени доказателства са
относими и биха могли да бъдат обсъдени подробно именно в производството
по оспорване на задължителни предписания, но не могат да бъдат предмет на
настоящото съдебно обжалване. Съдът отбелязва, че
административнонаказателната отговорност по чл. 166, т.3 от ЗООС е
6
свързано с неизпълнение на даденото предписание. В производството по
установяване на този правнорелевантен факт АНО проверява доколко е
установен фактът на неизпълнение, той не може да подлага на преценка
съответствието на предписанията със закона. От своя страна, адресатът на
тези задължителни предписания не може да предявява възражения в
производството по ЗАНН, като се позовава на допусната от органите по
чл.148, ал.3 от ЗООС незаконосъобразност на предписанията (в този смисъл
Решение № 4150 от 26.03.2013 г. по адм. д. № 11161/2012 на Върховния
административен съд). В допълнение съдът само отбелязва, че непосочването
в констативния протокол от 07.11.2019 г. пред кой орган може да бъде
обжалвано и в какъв срок даденото предписание, не е съществено
процесуално нарушение, предвид нормата на чл. 140, ал.1 от АПК, която
урежда удължаване на срока за обжалване на писмен административен акт, в
който административният орган е пропуснал, в нарушение на чл. 59, ал.2, т.7
от АПК, да посочи пред кой орган и в какъв срок може да се оспори акта. При
това положение процесуалните права на жалбоподателя не са били засегнати
и това процесуално нарушение не е довело до незаконосъобразност на
процесното НП.
Съдът намира, че в конкретия случай не е налице основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушението, а
типичната такава. Още повече, че в конкретия случай, като последица от
неизпълнение на предписанието за предоставяне информация за
експлоатацията на процесната ПСОВ са констатирани нежелани за околната
среда последици, за които е регистрирания сигнал № С-177/16.12.2019 г. в
РИОСВ-П..
По вида и размера на административната санкция:
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение е
наложена имуществена санкция в размер от 2000 лв, който е минимално
предвидения, поради което и не може да бъде редуциран.
По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно
7
По разноските:
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна. С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден за
заплати на Регионална инспекция по околната среда-София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв, определено съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН,
вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 178, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и
количеството на извършената дейност.
Така мотивиран е на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ПК-29-А-10 от
31.07.2020г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите-София, с което на Община П. , ЕИК *******, адрес на
управление гр. П., пл. Св.Иван Рилски № 1А, представлявана от кмета С.И.В.,
на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165 от Закона за опазване на околната среда
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за
нарушение на чл. 166, т. 3, вр. чл.155, ал.2 от същия закон.
ОСЪЖДА Община П. , ЕИК *******, адрес на управление гр. П., пл.
Св.Иван Рилски № 1А да заплати на Регионална инспекция по околната среда
и водите-София разноски в настоящото производство в размер на 100лв (сто
лева), за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8