№ 901
гр. Варна, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря С.М.И.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110201794 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Г.А.“ ЕООД ЕИК ****, подадена чрез адв. И. Г., против НП № 23-
0002307 от 16.11.2023год. на директора на РД „АА“ Варна, с което на ЮЛ е
било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на
основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на 34, т.6, вр. чл.
18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/06.12.1999год.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно и издадено в противоречие с Решение от 18.01.2024год. по
дело С-227/2022г. на СЕС, ІІІ състав. Моли НП да бъде отменено като
претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В случай
че ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение изразява становище, че такова не следва да се уважава тъй
като ще е в противоречие с т.1, т.2 и т.3 от ТР № 6/2012год. От 06.11.2013год.
на общото събрание на ГК и ТК на ВКС.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
представител не се явява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По
делото са постъпили писмени бележки от мл. експерт с юридическо
образование Виктория Кръстева в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Отправя искане
1
за присъждане на разноски в полза на ОО „АА“ Варна за осъществено
процесуално представителство, а с оглед изхода на делото и с оглед
претендирания размер на адвокатския хонорар на насрещната страна прави
възражение за прекомерност на същия като при наличие на предпоставки
моли да бъде намален съобразно законоустановения минимум.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество притежавало Лиценз № 20107 за извършване на
автомобилен превоз на товари на територията на ЕО. През месец септември
2023година св. Т. Т. – ст. Инспектор в РД „АА“ Варна извършил проверка на
транспортната документация на въззивното дружество при която констатирал,
че на 21.04.2023год. въззивното дружество е осъществило обществен превоз
на товари с товарен автомобил марка „МАН“ с рег. № В0749ВХ, кат. N3
(оборудван с дигитален тахограф сериен № **********) управляван от водача
Р.В.Г. ЕГН ********** назначен на трудов договор от 04.11.202год., който не
отговарял на изискванията за психологическа годност определени с наредбата
по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДП, а именно Р. Г. притежавал удостоверение за
психологическа годност № 344155 валидно до 17.08.2019год. и нямал
издадено последващо удостоверение.
За констатираното нарушение на 18.09.2023год. св. Т. съставил срещу
въззивното дружество АУАН бл.№ 337588 в който посочил, че същото е
нарушило разпоредбата на чл.7а, ал.2 пр.3 от ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на лицето Р.Д.Р..
На 16.11.2023год., въз основа на акта, директора на РД „АА“ Варна
издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата
на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП и на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от същия закон
му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал
актосъставителя Т. Т., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени покана относно
проверка на документацията относно транспортната дейност на „Г.А.“ ЕООД
за периода 01.04.2023год. – 30.06.2023год., товарителница сер. М № 722734 от
21.04.2023год., справка за актуалното състояние на действащите трудови
договори, пътен лист серия А № 000021, протокол от контролна проверка на
тахограф; извлечение от тахограф, справка от Регистър на психологическите
изследвания на водачите.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
В същото време съдът констатира, че в хода на адм.наказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а именно:
1.АУАН е бил предявен, подписан и връчен на лице, за което липсват
данни да е разполагало с представителни функции по отношение на
въззивното дружество още повече такива свързани с подписване и получаване
на АУАН.
2. НП е било издадено от лице което не разполага с адм.наказателна
компетентност по ЗАвтП.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.2 от ЗАвтП наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с
изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления
за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета
на съответната община или от оправомощени от него лица.
В случая НП е издадено от директора на РД „АА“ Варна като по делото
липсват доказателства същият да е бил оправомощен от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. В тази връзка
съдът намира за нужно да отбележи, че ангажирането на доказателства в тази
насока е било указано на въззиваемата страна още с разпореждането за
насрочване на делото за разглеждане, но такива не са представени.
3. В АУАН и НП липсва описание в достатъчна степен на вмененото на
въззивното дружество нарушение. Нещо повече налице е неяснота какво
точно обвинение е повдигнато на въззивника.
Според АУАН и НП, изпълнителното деяние на нарушението се изразява
в следното: "... дружеството *** притежаващо Лиценз № 20107 за извършване
на автомобилен превоз на товари на територията на ЕО е осъществило
обществен превоз на товари … с товарен автомобил марка „МАН“ с рег.№
3
В0749ВХ, кат. N3, (оборудван с дигитален тахограф…) управляван от т водача
Р.В.Г. ЕГН ***(видно от извлечение за дата 21.04.2023год. и назначен с трудов
договор от 04.11.2020год.), който не отговаря на изискванията за
психологическа годност определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП".
Така формулираното обвинение е непрецизно и създава неяснота както по
отношение на субекта на нарушението, така и по отношение на приетото за
противоправно негово поведение. Лицензираният превозвач е юридическо
лице по смисъла на чл. 12б, ал. 1 от ЗАвтП и като такъв, в контекста на
установените факти и приложената санкционна разпоредба (съдържаща и
състав на административно нарушение), може да бъде санкциониран само за
това, че е "назначил на работа" или "допуснал водач", който не отговаря на
някое от изискванията, определени със ЗАвтП и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Ето защо
описаното в АУАН и НП деяние – "осъществил обществен превоз на товари",
не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвтП. От
друга страна в обстоятелствените части на АУАН и НП (макар и в скоби) е
посочена и дата на назначаване на водача на работа, което в още по-голяма
степен създава неяснота за какво точно деяние е ангажирана отговорността
на дружеството и кога е извършено то – за това, че е осъществен обществен
превоз от водач който не отговаря на изискванията на наредбата или за това че
е бил назначен такъв водач като е видно, че са посочени различни на деянията
с разлика повече от две години.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени такова и достатъчно основание за отмяна на НП на
процесуално основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинение, при какви приети за
установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. В тази насока са Решение № 3844 от 12.04.2024г. на
Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 1195/2023г.; Решение № 3052 от 25.03.2024г. на
Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 1536/2022г. и др.
От друга страна доколкото с НП на въззивното дружество е наложено
наказание съобразно разпоредбата на чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП съдът след
преценка на събраните по делото доказателства счете, че НП е издадено и в
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 96 г, ал. 1 ЗАвтП, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане
на психологическите изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на
4
определени категории МПС и на водачите, извършващи определен вид
дейности, са регламентирани в Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели
на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания, издадена на основание чл. 152,
ал. 1, т. 2 от ЗДП. Доколкото при проверката е безспорно установено и не се
спори между страните, че водачът Р.В.Г. е извършил на 21.04.2023г. обществен
превоз на товари, същият попада в категорията водачи по чл. 1, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 36/15.05.2006г. по отношение на които се прилагат изискванията
на наредбата. В тази връзка съдът намира, че в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006г., предвиждаща
безсрочност на удостоверенията за психологическа годност, доколкото тази
разпоредба е в сила от 21.10.2022г., има действие занапред и се отнася за
удостоверенията, издадени след тази дата. С §. 6 от ПР към Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 36/15.05.2006 г., е придадено обратно
действие само по отношение на удостоверенията, които са валидни към датата
на влизане в сила на наредбата – 21.10.2022 г. Видно от приложената по
преписката справка от Регистъра на психологическите изследвания,
последното издадено на водача удостоверение е валидно до 17.08.2019г., т. е.
към момента на влизане в сила на изменението на чл. 8 от Наредба №
36/15.05.2006 г., водачът не е притежавал валидно УПГ и не попада в обхвата
на обратното действие по § 6 от ПР към Наредбата за изменение.
Въпреки горното обаче съдът счита, че следва да отмени НП, като
изцяло споделя направеното в жалбата възражение, че атакуваното НП е
издадено в противоречие с правото на Европейския съюз като се позовава и на
решение на СЕС по дело С-227/2022год.
Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
урежда множество въпроси, включително изискванията за психологическа
годност и нейното удостоверяване. От друга страна според Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, психологическата
годност трябва да се разглежда като част от понятието за "умствената
годност", въведено в самата Директива. Прочитът на Съображение 9 от
Преамбюла на Директивата от своя страна налага извод, че доказателство за
наличие на съответствие на водачите на превозни средства с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно
средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това, като установяването на това съответствие следва да се
осъществява посредством медицински прегледи, които от своя страна да
5
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се
определят от срока на валидност на свидетелството. Самата директива
позволява на държавите членки да регламентират медицински прегледи като
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена
годност, докато чл. 5 от Наредбата предвижда, че психологическата годност се
установява с психологическо изследване, което се извършва от психолози,
видно от текста на чл. 11в от подзаконовия нормативен акт, т. е. от лица, които
не са медици. Директивата залага минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозни средства /съображение 8 от
преамбюла на Директивата/, което означава, че държавите членки могат да
завишат тези стандарти в своите национални законодателства. Трябва обаче да
се има предвид, че разпоредбата на т. 5 от приложение III на Директивата
регламентира, че стандартите, установени от държавите членки за издаване и
всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат
да бъдат по-строги от изложените в приложението. Възможността за
въвеждане на такива по-строги стандарти на национално равнище касае само
и единствено първоначалното издаване и последващото подновяване на
свидетелствата за управление на моторно превозно средство. Това означава, че
възможността, да се въвеждат по-строги стандарти, не може да бъде
използвана, за да се удостоверят отделни аспекти от физическата или
умствената годност за управление на моторни превозни средства посредством
документ, който – редом със свидетелството за управление на моторно
превозно средство – да има свое собствено легитимиращо действие. А тъкмо
това е сторено чрез нормативното регламентиране на удостоверението за
психологическа годност, в резултат на което психологическата годност, вместо
да бъде само предпоставка на правоспособността за управление на моторни
превозни средства от съответната категория, бива въздигната и в отделно,
паралелно съществуващо с правоспособността юридическо качество (арг. чл.
7а, ал. 2 ЗАвтП). Следва да се посочи още, че Директивата позволява на
държавите членки да завишат изискванията за физическата и умствената
годност за управление на моторни превозни средства, но при конкретни
ограничения – проверката на годността да се извършва изцяло във връзка с
издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство;
въпросната проверка да се извършва само посредством медицински прегледи
и то в срокове, не по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство. Тези ограничения не са спазени в
националната регламентация на психологическото изследване по Наредбата.
Установеното по-горе противоречие според настоящия съд е основание
да откаже да съобрази нормативното задължението на водачите,
осъществяващи превоз на пътници и товари, да притежават удостоверение за
психологическа годност съгласно изискванията на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, във
вр. с чл. 7, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Извод в тази насока може да бъде
извлечен при съобразяване на редица актова на СЕС, сред които Решение
ECLI: EU:C:2012:348, в което се подчертава, че "в съответствие с принципа на
6
предимство на правото на Съюза действието на разпоредбите на Договора за
функционирането на ЕС и на пряко приложимите актове на институциите в
отношението им с вътрешното право на държавите членки е такова, че със
самото си влизане в сила тези разпоредби правят неприложима по право всяка
противоречаща им разпоредба на вътрешното право"; Решение ECLI:
EU:C:1974:133; Решение ECLI EU:C:2024:57 (цитирано в жалбата) и др..
Следва също така да се има предвид, че правилата на Директивата имат за цел
да улеснят и насърчат "... свободното движение и свободата на установяване
на хората... " (съображение 2 от преамбюла на Директивата). Следователно
неспазването на Директивата води до пряко нарушение на субективните права
по чл. 21, чл. 45, чл. 49 и чл. 56 ДФЕС, което е още едно основание да не се
приложат националните разпоредби относно задълженията, свързани с
психологическа годност.
Подобно становище за несъответствие на българските
материалноправни норми, уреждащи разглежданите обществени отношения, с
правото на Европейския съюз и конкретно - че коментираните текстове на
Наредба № 36/15.05.2006г. противоречат на Директива 2006/126/ЕО на
Eвропейския парламент и на Съвета е последователно застъпено и в
практиката на Административен съд – Варна като в тази насока са Решение №
663 от 15.05.2023г. по к. а. н. д. № 741/2023г., Решение № 912 от 28.06.2023г.
по к. а. н. д. № 1200/2023г.; Решение № 2966 от 21.03.2024г. по к. а. н. д. №
187/2024г.; Решение № 3465 от 3.04.2024г. по к. а. н. д. № 2585/2023 г. и мн.
др.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските
С оглед крайния изход на делото и направеното от въззивника в жалбата
своевременно искане за присъждане на разноски съдът счете, че такива се
дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от
АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. В тази насока е представения
договор за правна помощ от който се установява че сумата е платена от
въззивното дружество на адвоката в брой при подписване на договора. И като
взе предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
възнаграждение е равна на минималното адвокатско възнаграждение за този
тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от
09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът счете, че направеното от АНО в съпроводителното писмо искане за
определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на
въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в
пълен размер – 600лв. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на
7
въззивника от ОО „АА“ Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0002307 от 16.11.2023год. на Директора на РД
„АА“ гр.Варна (към момента ОО „АА“ Варна), с което на „Г.А.“ ЕООД ЕИК
**** е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на
3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА Областен отдел „АА“ – Врана да заплати на Г.А.“ ЕООД
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Ген.Скобелев“
№ 33, ет.4, ап.12 сумата 600лв, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8