№ 186
гр. ***, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20223130100170 по описа за 2022 година
Производството е трансформирано в производство с правно основание
чл.50 СК, на осн. чл.321, ал.5 ГПК.
Производството по делото е образувано по молба от ЗЛ. Р. Т. , ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „****” №18 срещу Ч. Н. АЛ., ЕГН
**********, с адрес гр.***, ул. „****” №21 за развод поради разстройство на
сключения между страните граждански брак на 09.04.2015г. без произнасяне
по въпроса за вината.
В съдебно заседание молителите изразяват желание да прекратят
съществуващия между тях брак по взаимно, сериозно и непоколебимо
съгласие, за което излагат споразумение в следния смисъл:
1.Страните нямат деца и по тази причина не се определя режим за
упражняване на родителски права и заплащане на издръжка за дете.
2. Страните не си дължат издръжка един на друг.
3. Страните не са живели заедно в България по време на брака си, нямат
общо жилище и се съгласяват, че нямат претенции един към друг за семейно
жилище.
4. Собствеността и ползването на всички вещи – движима собственост,
закупени по време на брака от страните, е разпределена и страните нямат
претенции за тях.
1
5. Съпругата ЗЛ. Р. Т., ЕГН ********** не е променила фамилното си
име при сключване на брака и същата ще запази фамилията Т..
6. Разноските по делото се поемат от съпрузите както са сторени.
В открито съдебно заседание молителите поддържат искане съдът да
утвърди споразумението в посочения по-горе смисъл.
Установи се по делото, че съгласието на съпрузите да бъде прекратен
съществуващият между тях брак е сериозно и непоколебимо. Постигнатото
между страните споразумение съдържа съгласие между съпрузите по всички
въпроси, посочени в чл. 51, ал.1 СК.
Горното обуславя извод за основателност на молбата с правно
основание чл.50 СК, като бракът между съпрузите следва да бъде прекратен с
оглед сериозното им, взаимно и непоколебимо съгласие, без да се издирват
мотивите за това. Следва да бъде и утвърдено постигнатото споразумение по
чл. 51, ал.1 СК.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за
производството в размер на 40 лева на основание чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата, като всеки от молителите
следва да бъде осъден да заплати половината от останалия дължим размер на
таксата от по 20 лева.
Водим от горното и на осн. чл.330, ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака между ЗЛ. Р. Т. , ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „****” №18 и Ч. Н. АЛ., ЕГН **********, с
адрес гр.***, ул. „****” №21, сключен на 09.04.2015г. в гр.***, за което е
съставен акт за граждански брак № 0032/09.04.2015г. от длъжностното лице
по гражданско състояние при Община ***, по взаимно съгласие, на
основание чл.50 СК.
УТВЪРЖДАВА на основание чл.51, ал.2 СК споразумението, с което
съпрузите уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си,
както следва:
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си
фамилно име Т..
Страните нямат деца и по тази причина не се определя режим за
2
упражняване на родителски права и заплащане на издръжка за дете.
Страните не са живели заедно в България по време на брака си, нямат
общо жилище и се съгласяват, че нямат претенции един към друг за семейно
жилище.
Собствеността и ползването на всички вещи – движима собственост,
закупени по време на брака от страните, е разпределена и страните нямат
претенции за тях.
ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.
ОСЪЖДА ЗЛ. Р. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „****” №18
да заплати по сметка на Провадийски районен съд държавна такса в размер
на 20 лв. /двадесет лева/, на основание чл.6, т. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ч. Н. АЛ., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. „****” №21
да заплати по сметка на Провадийски районен съд държавна такса в размер
на 20 лв. /двадесет лева/ на основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.330, ал.5 ГПК.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3