№ 13752
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110154915 по описа за 2024 година
С отговора на исковата молба е релевирано възражение за недопустимост на
предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация, което възражение
настоящият състав намира за неоснователно. По аргумент от чл. 7 ЗОДОВ при претенция за
вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
искът се предявява срещу органа, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими,
необходими и следва да се допусне събирането им.
Искането на ищеца за спиране на исковото производство и за иницииране на
преюдициално запитване до СЕС за тълкуването и приложението на чл. 56 ДФЕС следва да
бъде оставено без уважение, тъй като в настоящата хипотеза липсва необходимост от
тълкуване на посочената правна норма.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени доказателства,
като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание с участието на страните с нарочно определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2025г. от
09:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за спиране на исковото производство и
за иницииране на преюдициално запитване до СЕС за тълкуването и приложението на чл. 56
ДФЕС.
Определението, в частта, в която се оставя без уважение искането на ищеца за спиране
на исковото производство и за иницииране на преюдициално запитване до СЕС за
тълкуването и приложението на чл. 56 ДФЕС не подлежи на обжалване..
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на ответника.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по предявени от „.., с адрес: гр. София, бул. „Гоце
Делчев“ № 6, срещу .. на Република България, с адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“
№ 1 в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 21 250
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушение на
правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 16.09.2024г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от
1 693,98 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2024г. до 16.09.2024г.
Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда с твърдения, че
е организатор на хазартни игри, притежаващ лиценз за организиране на хазартни игри с
игрални автомати, като за издаването и поддържането на лиценза в срок бил заплатил
еднократна държавна такса. Поддържа, че с § 18 ЗДБ ответникът е регламентирал изменения
в чл. 30, ал. 6 ЗХ, по силата на които бил многократно увеличен размерът на еднократните
държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на игри с игрални
автомати. Допълва, че с § 19-22 ЗДБ на процесните промени било дадено обратно действие,
като измененията обхващали и организатори с лиценз, издаден преди 01.01.2024г. Сочи, че
вследствие на законодателните промени в негова тежест възникнало задължение да доплати
в двумесечен срок сумата от 21 250 лв., представляваща разликата между първоначалния
размер на таксата и новоприетият. Инвокира доводи, че § 18 и § 22 ЗДБ във вр. с чл. 30, ал. 6
ЗХ противоречат на чл. 56 ДФЕС, тъй като с увеличаването на таксите за лиценз се поставя
висока бариера за навлизането на нови участници на пазара и е предпоставка за оттегляне от
пазара на голям брой участници, които вече били заплатили дължимите държавни такси.
Счита, че не е налице обоснована цел, която да представлява съображение от обществен
интерес, и която да е годна да обоснове ограничения в свободата на предоставяне на услуги.
Допълва, че били нарушени и принципите на правната сигурност и на оправданите правни
очаквания. Твърди, че вследствие на описаните нарушения е претърпял имуществени вреди,
които са съразмерни с увеличената такса за лиценза. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
2
който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва фактическите
твърдения, че е нарушена правна норма от правото на Европейския съюз, че нарушението е
съществено, както и че е налице причинно-следствена връзка между нарушението и
вредите. Релевира възражение, че чл. 56 ДФЕС и извъндоговорната отговорност на
държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз не са приложими в
разглеждания случай, тъй като спорът не бил свързан с трансгранично движение на
капитали. Сочи, че с § 18 и § 22 ЗДБ се цели равнопоставеност на икономическите
оператори, ограничаване на хазартната зависимост и осъвременяване на таксите. Поддържа,
че хазартните игри не подлежат на регулиране на ниво Европейски съюз и държавите
членки се ползвали с широка дискреция, както и че процесните разпоредби са приети в
рамките на бюджетната процедура, а фискалната политика била дискреционно право на
държавата членка. Оспорва твърденията, че с въведената законодателна промяна са
нарушени принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.
Моли за отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца основание чл. 154, ал. 1 ГПК, че в негова тежест е да докаже в
условията на пълно и гласно доказване:
По главния иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ - кумулативното наличие
на следните предпоставки: че е налице нарушение на норма от Правото на Европейския
съюз, която предоставя права на частноправните субекти, че нарушението е достатъчно
съществено, вид и размер на претендираните вреди, причинно-следствена връзка между
нарушението и вредите.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД – в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
УКАЗВА на ответника, че при доказване на горните факти, в негова тежест е да
докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните, че с оглед твърденията/възраженията си представят
доказателства за доказване на фактите и обстоятелствата от които извеждат благоприятни за
себе си правни последици.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
3
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите
за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството,
като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До
спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4