О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен, 10.04.2017 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно  заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Д.

 

          ЧЛЕНОВЕ: Р.Д.

 

    ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Ченалова ВЧНД № 193 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал. 6 и 7, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба на К.В.Х. против определение от 14.03.2017 г. по ЧНД № 317/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно постановление от 15.02.2017 г. на РП – Сливен за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Д.Д.Д. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение на РС – Сливен и на потвърденото с него прокурорско постановление. Настоява се, че при събиране на доказателства са налице пропуски. По мнение на жалбоподателя е следвало да се назначат: съдебно-медицинска експертиза, която да установи от каква травма е починала кравата, какви са получените наранявания и дали смъртта е настъпила веднага; съдебно-балистична експертиза за установяване вида и калибъра на оръжието, с какви патрони е стреляно, от това оръжие ли е произведен изстрелът, колко изстрела на брой и т.н. Настоява се за разпит на К.А.В., който придружавал пострадалия, когато посетил местопроизшествието. Определен е от съществено значение факта кой е съобщил за убийството на животното, като се оспорва възприетото от прокурора и първоинстанционния съд, че това е бил Д., който „незабавно“ се обадил на Кмета на селото. Постановлението е намерено неправилно и поради неотразени в него обстоятелства относно породата на животното, номера на ушната марка, тегло и други индивидуализиращи белези. Липсата на тези данни в прокурорския акт и воденето на делото с формулировката „унищожаване на чужда движима вещ“ са преценени в разрез със закона за защита на животните, доколкото кравата била описана като неодушевен предмет.   Излагат се доводи за евентуална съставомерност на деянието по чл. 325б, ал.2 т.2 пр.1 от НК или по чл. 338 от НК. Иска се отмяна на съдебния акт на първоинстанционния съд и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

След като се запозна с подадената жалба, атакуваното определение на РС – Сливен, потвърденото постановление на РП – Сливен и доказателствата, приложени по делото, въззивната инстанция намира жалбата за допустима – подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорване на постановения съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство № 170/2016 г. по описа на РУ на МВР – Твърдица, вх. № 3853/2016 г., пор. № 1321/2016 г. по описа на РП – Сливен е образувано в хипотезата на чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Водено е срещу Д.Д.Д. за това, че на 09.10.2016 г. в местността „Гюмджа“, землището на с. Боров дол, общ. Твърдица, унищожил противозаконно чужда движима вещ – чифтокопитно животно /крава/ на стойност около 1200 лв., собственост на К.В.Х. ***, квалифицирано като престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

В рамките на разследването е направен оглед на местопроизшествие, за което е съставен надлежен протокол, придружен с фотоалбум. Разпитани са в качеството на свидетели лица, чиито показания са преценени като относими към предмета на доказване. Приобщен е констативен протокол, изготвен от комисия в състав главен инспектор ЗЖ при ОБДХ Сливен и полицейски служител от РУ на МВР – Твърдица, отразяващ състоянието, в което е намерено убитото животно към 11:45ч. на 09.10.2016 г. Описани са ушната марка на животното, чия собственост е същото, констатираната огнестрелна рана, както и предприетите действия за обезвреждане трупа на животното. Назначена е и депозирала заключение съдебно-оценителна ветеринарно-медицинска експертиза, съгласно която стойността на кравата е 950 лв. Приложени са множество писмени доказателства, между които жалби и заявления от ДД.Д., справки от РУ на МВР – Твърдица, заповеди на кмета на с. Боров дол, констативни протоколи и др., от които се установява, че за периода от м.октомври 2013 г. – до датата на инцидента през м.октомври 2016 г., а и след това, кравите на пострадалия К.В.Х. многократно са влизали в овощната градина на Д.Д.Д. и са унищожавали части от ябълкови дръвчета и плод. Д. е сигнализирал за неправомерните действия на пострадалия и последният е бил предупреждаван по съответния ред, но набезите не са били преустановени.  Установена с писмен документ – копие от паспорт, както и с гласни доказателства, е породата на процесното животно, ушната му марка, неговия собственик. Приложената справка за съдимост на Д.Д.Д. отразява липсата на осъждания.

С постановление от 15.02.2017 г. по ДП № 170/2016г. по описа на РУ МВР – Твърдица, пор. № 1321/2016г. на РП – Сливен наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. След обсъждане на установените по делото обстоятелства, прокурорът е приел, че в хода на разследването не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер.

С определение от 14.03.2017 г. по ЧНД № 317/2017 г. по описа на РС – Котел постановлението на РП – Сливен е потвърдено. В съдебния акт са обсъдени наведените в жалбата срещу постановлението доводи, като е формиран извод за законосъобразност на атакувания прокурорски акт.

След детайлно запознаване с приобщените в досъдебното производство доказателства и атакуваните прокурорски и съдебен акт, въззивният съд намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон РП – Сливен е прекратила воденото наказателно производство.

Безспорно по делото са установени времето и мястото, на което е убита кравата, собственост на пострадалия Х., както и лицето, извършило деянието – Д.Д.Д.По категоричен начин – чрез протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, констативния протокол и гласните доказателства е удостоверена причината за настъпване смъртта на животното – една огнестрелна рана, причинена от произведен изстрел от – Д.Д.Д със законно притежавано от него оръжие – ловна пушка, предадена доброволно, ведно с гилзата от изстреляния патрон. Коментираните факти са изяснени безпротиворечиво и е изцяло необосновано оплакването на пострадалия за липсата на назначени съдебно-медицинска експертиза и съдебно-балистична експертиза за изясняване на същите обстоятелства. Дори с жалбите на самия пострадал не е внесено съмнение относно причиненото увреждане, броя на констатираните рани, начина на причиняването им, оръжието, с което е произведен изстрелът. 

Без съществено значение в конкретния случай е фактът кой е съобщил за убийството на животното пръв, в която връзка са голяма част от наведените в жалбата доводи. Чрез показанията на кмета на селото е установено категорично, че – Д.Д.Д му се е обадил за да го уведоми, че е убил кравата на К.В.Х. и му поръчал да уведоми полицията. В същото време от показанията на полицейските служители е видно, че е постъпил сигнал за убитото животно от пострадалия. Релевантно е, че в приложените писмени доказателства и доказателствени средства е документирано своевременното пристигане на местопроизшествието на полицейски екип и разследващия полицай и извършването на необходимите процесуално-следствени действия. 

Оплакването за липса на разпит като свидетел на лицето К.А.В. също не може да обоснове извод за неправилност на атакувания съдебен, респ. прокурорски акт. Видно от твърденията на самия пострадал, това лице е пристигнало на местопроизшествието значително по-късно от момента на извършване на деянието, за което е водено делото и очевидно няма как да допринесе за изясняване предмета на доказване, свързан с убийството на животното. В този смисъл аргументирано е даден отговор в мотивите на атакуваното определение на районния съд, тъй като идентично оплакване е било отправено от жалбоподателя и по-рано. Твърденията, че на това лице може да е известно евентуално извършено друго престъпление в по-късен времеви момент не могат да обосноват необходимостта от разпита му и в настоящото производство. 

Не влияят на правилността и законосъобразността на постановлението на прокурора обстоятелствата относно породата на животното, номера на ушната марка, тегло и други индивидуализиращи белези. Тези факти са установени чрез доказателствата по делото и липсва какъвто и да е спор, касаещ индивидуализацията на кравата. Изложените в жалбата оплаквания за нарушение на Закона за защита на животните чрез водене на настоящото дело за престъпление по чл.216, ал.1 от НК също са несъстоятелни. От обективна страна първоначалните данни, по които е започнало производството, са съдържали информация за убито животно, собственост на трето лице, което в съответствие с последователната съдебна практика, правилно е довело до работна квалификация на деянието по чл. 216, ал.1 от НК. С оглед установената стойност на кравата чрез заключението на оценителната експертиза и останалите обстоятелства изяснени по делото, правилно е приложен материалният закон като е приета липсата на престъпление от общ характер в конкретния случай. Не могат да се споделят доводите в жалбата за евентуална съставомерност на деянието по чл. 325б, ал.2 т.2 пр.1 от НК или по чл. 338 от НК. Първият състав изисква престъплението да е извършено с жестокост, каквато в случая не е установена. Факт е, че смъртта е причинена с огнестрелно оръжие, но на неоживено място – овощна градина, в която не е имало нито хора, нито животни. От обективна страна не е налице нито основният, нито квалифициран състав по чл.325б от НК. Неприложим е и вторият предложен от пострадалия текст по чл.338 от НК, изпълнителното деяние по който се изразява в невземане на необходими мерки за сигурност при държане, пренасяне, изпращане или работа с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси или пиротехнически изделия. Конкретиката по настоящия случай не позволява обективно квалифициране действията на Димитров като престъпление по този текст в която и да е форма на изпълнителното деяние. Категорично е установено раздразнението на Д., причинено от неупражнения надзор от страна на пострадалия по отношение на собствените му животни, унищожавали години наред ябълковите дръвчета и плода им – собственост на Д.. Именно в резултат на това състояние, провокирано от пострадалия, Д. е убил животното с целенасочен изстрел от законно притежаваното от него огнестрелно оръжие. Действията на Д., макар и житейски укорими и несъвместими с разбирането, че животното не би следвало да носи отговорност за поведението на своя собственик, са били целенасочени и не представляват невземане на необходими мерки за сигурност при работа с огнестрелно оръжие и боеприпаси. В конкретния случай изяснената по безспорен начин фактология е довела до правилния краен извод на прокурора и първоинстанционния съд, че досъдебното производство поради липса на извършено престъпление от общ характер следва да се прекрати.

За изчерпателност на изложеното, съдът констатира, че извън вниманието на прокурора и районния съд е останала хипотезата на чл.216, ал.4 от НК. Доколкото обаче този състав на престъпление се преследва по частен път, нито за прокурора, нито за упражняващия контрол по реда на чл.243 от НПК съд, съществува задължение да излагат доводи за евентуалното наличие на престъпление, което не е от общ характер. Реализирането на такава отговорност зависи изцяло от волята на пострадалото лице и би била предмет на обсъждане от съответния сезиран с подобна претенция съд.

Обобщено, настоящият въззивен състав намира, че фактическата обстановка е била изяснена прецизно и в цялост в рамките на досъдебното производство, а събраните доказателства не могат да обосноват извод за извършено деяние, представляващо престъпление от общ характер. При тези обстоятелства, досъдебното производство правилно и законосъобразно е било прекратено от прокурора. Правилно е и определението на СлРС, с което постановлението е потвърдено.

Ето защо, Окръжен съд гр.Сливен в настоящия му състав намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на Районен съд гр.Сливен, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.03.2017 г. по ЧНД № 317/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено постановление от 15.02.2017 г. на РП – Сливен за прекратяване на наказателното производство, водено срещу – Д.Д.Д за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Определението не подлежи на жалба и протест.

            

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: