Решение по дело №773/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 683
Дата: 7 юни 2019 г.
Съдия: Татяна Райчева Макариева
Дело: 20193100500773
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                      №………………./……………2019 година,

                                                          гр. Варна

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на  двадесет и осми май 2019 година в състав:

 

                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МАКАРИЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

                                                                                                МЛ.С-Я ТАНЯ КУНЕВА

 

при участието на секретаря Елка Иванова

разгледа докладваното от съдия Татяна Макариева

въззивно гражданско дело №  773 по описа за 2019 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

      

        Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 1060/14.03.2019 г., постановено по гр.д. № 16442І2018 г. на ВРС, с което:     ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищецът Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** и ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление град Варна, Варна Тауърс Г, бул. „Вл.Варненчик“ № 258 представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., че ищецът Д.К.А., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „ Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********, СУМАТА в размер на 884.08лв. (осемстотин осемдесет и четири лева и осем стотинки) начислена с Фактура с № ********** от дата 27.09.2018 г. за периода от 26.06.2018 г. до 23.09.2018 г. ,начислена на партида с клиентски № **********, абонатен № ********** за адрес на потребление гр.Варна, ж.к. „ Владислав Варненчик“ бл.№ 218, вх. 7, ет. З, ап. 198, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК И    ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. „Вл. Варненчик № 258, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., заедно от всеки двама членове на УС на дружество ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 355,00 лева (триста петдесет и пет лева ) - сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

          Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски.

            Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено  следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

 За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС, изложени в мотивите че по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК  ответникът не е доказал по пътя на пълното и главно доказване  факта, от който произтича вземането му, а именно наличието на предпоставките за начисление на процесната сума за заплащане от ищеца като потребител на ел.енергия,като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ е от императивен порядък. Въведените с нея задължителни изисквания да е налице констативен протокол от извършена проверка, той да е съставен по реда на чл.47 ПИКЕЕ , в присъствието и с подпис на органа на полицията ,  представляват задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на съответната мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. В този смисъл констативният протокол, съдържащ само подписи на проверяващите и на свидетели и поради това - представляващ частен свидетелстващ документ, не би могъл да породи целените от енергийното предприятие правни последици. В този смисъл е Решение № 104/16.08.2016 г. по т.д.№1671/15г. на ВКС, I ТО,  в което се посочва, че в случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл. 47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Вследствие на изложеното, последицата от липсата на изпълнено изискване на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ за присъствие на проверката по чл. 43 и чл. 44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен констативен протокол, макар и отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 от ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на потребител,респ. – на право на крайния снабдител да претендира суми, начислени на потребителя въз основа на тази корекция.

От събраните доказателства се установява, че в настоящия случай се касае за промяна в схемата на свързване на електромера към електроразпределителната мрежа, като при извършване на проверката и съставяне на протокола не е присъствал орган на полицията. С оглед изложеното и предвид цитираната по-горе практика, ответникът не установява наличието на предвидените в чл. 48 ПИККЕ предпоставки, даващи възможност да коригира сметката на потребителя за минал период и да ангажира отговорността му за заплащане на допълнително начисленото количество ел. енергия. При липсата на предпоставките, уредени в чл. 48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ. Не се установи и че посоченото количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, тъй като същото е определено по изчислителен метод.

По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника, поради което и предявения иск за недължимост на претендираната сума е основателен и по него следва да се постанови положително решение .

  Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено .

С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300  лв

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1060/14.03.2019 г., постановено по гр.д. № 16442І2018 г. на ВРС .

ОСЪЖДА ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лева, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ