№ 513
гр. Пазарджик, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220103455 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни искови претенции с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК
във връзка с чл. 110 ЗЗД.
Подадена е искова молба от М. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: **, обл. Пазарджик,
чрез адв. И. И. Г., САК, със служебен адрес гр. **, срещу ** АД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. гр. **А, с цена на иска - 1320,70 лева, от които 269,86 лева -
главница, 420,80лева - законна лихва от 12.11.2008 г. до 16.09.2023 г., 165.04 лева -
мораторна лихва, 285,00лева - съдебни разноски, 180,00 лева - адвокатски хонорар. Твърди
се , че от ответната ** АД, ЕИК **, с вх. № 19205/14.10.2009 г., за образуване на
изпълнително дело до ЧСИ Александър Дачев регистрационен номер 853 на КЧСИ, район
на действие - Софийски градски съд, е направено искане да се образува изпълнително дело
срещу ищеца М. Р. Й. длъжник по изпълнителен лист на PC - София, Второ гражданско
отделение, 46- ти състав, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
533/20.11.2008г. по ЧГД № 35495/2008г., по описа на PC - гр. София. Твърди се, че ЧСИ
Александър Дачев образувал изпълнително дело под номер 20098530401534, както и че
съгласно издадения изпълнителен лист ищецът бил осъден да заплати на кредитора ЗК Л**
АД, ЕИК **, сума в размер на 1320,70 лева - главница, съставляваща претендиран от
ответника и взискател по изпълнителното дело регрес. Ищецът твърди, че не дължи
исканата от ЗК Л** АД, ЕИК ** сума, тъй като тя била погасена по давност. От фактическа
страна, ищецът твърди, че последни действия по принудителното изпълнение в
изпълнителното производство се явявали запорно съобщение 2115/13.02.2012г., с което се
налагал запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение в БМД - Мебели ООД
и Призовка за принудително изпълнение 2108/13.02.2012 г. Ищецът твърди, че до настоящия
момент не били извършвани други действия по принудителното изпълнение в продължение
на 11 години и 7 месеца, като сочи, че това бил срок надвишаващ петгодишния срок за
погасяване на дълга по давност. Оформен е петитум, с който ищецът моли съдът да
установи, че задължението му по изпълнителен лист от 24.11.2008 г., на PC - София, Второ
гражданско отделение, 46-ти състав, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение
№ 533/20.11.2008 г. по ЧГД № 35495/2008г. по описа на PC - гр. София, е погасено по
давност и ищецът не дължи на ответника “** АД, ЕИК **, претендираната от него сума в
размер на 1320,70 лева, състояща се от 269.86 лева - главница, 420.80лева - законна лихва за
периода от 12.11.2008г. до 16.09.2023 г., 165.04 лева - мораторна лихва 285.00лева - съдебни
1
разноски, 180.00 лева - адвокатски хонорар.Сочат се доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника ЗК Л**” АД,
вписана в Търговския регистър с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.С**А,
чрез пълномощника старши юрисконсулт П. М., в който се изразява становище, че
заведеният иск е неоснователен, ведно с искането за установяване на погасяване по давност
и недължимост по изпълнително дело № 20098530401534 по описа на ЧСИ- Александър
Дачев, с per № 853, с район на действие СГС. Твърди, че след обстоен преглед на
документите по горецитираното изпълнително дело било видно, че същото е било
прекратено с Постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК , а именно - когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка. Твърди, че по това прекратено и.п. били
вдигнати наложените запори и възбрани на длъжникът М. Р. Й., ЕГН **********, като са
били изпратени нарочни съобщения до страните. Поддържа се , че според исковата молба
съответният факт и обстоятелство не се оспорвали от ищцата. Твърди се, че в конкретния
случай перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността, че тя имала значение
при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, както и че ако
не се стигне до реално предприемане на действия срещу длъжника - каквито в конкретния
случай по делото се твърди от ответника, че няма от 13.02.2012 г. - чрез налагане на запор,
възбрана, извършване на опис или продан на имущество, то погасителната давност се
прекъсва и същата могла да изтече дори и по висящо изпълнително производство. Сочи се,
че в тази насока била и практиката на ВКС, а именно Решение от 24.02.2021 г по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, а именно Решение от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г на ВКС, 4- то
отделение. С оглед така изложеното становище, ответникът твърди, че искът е
неоснователен и че ответникът не бил дал повод за завеждане на настоящото дело.
Позовавайки се на чл.78, ал. 2 от ГПК, претендира съдът да възложи върху ищеца сторените
съдебно-деловодни разноски, като моли съдът да присъди и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 от ГПК. Заявено е становище, в случай, че
процесуален представител на ЗК „Л**“ АД не се яви в първо открито съдебно заседание по
делото, пълномощникът не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.По
доказателствата и доказателствените искания, представени с исковата молба е изразено
становище, че ответникът не възразява да бъдат приети като доказателства по делото
документите, приложени към исковата молба. Поддържа се , че в случай, че страната оспори
Постановление за прекратяване по- горе цитираното дело, моли на основание чл. 192, ал. 1
от ГПК съдът да задължи ЧСИ-Александър Дачев, с per № 853 да представи документите
находящи се в ИД 1534/2009 г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, намира следното:
С протоколно определение от 16.04.2024 г. , на основание чл. 146 ал.1 т.4 ГПК като
безспорни между страните са определени следните обстоятелства : По молба на ** АД, ЕИК
**, с вх. № 19205/14.10.2009 г., е образувано изпълнително дело под № 1534/2009 на ЧСИ
Александър Дачев рег. № 853 на КЧСИ, район на действие - Софийски градски съд срещу
ищеца М. Р. Й. длъжник по изпълнителен лист на PC - София, Второ гражданско отделение,
46 ти състав, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 533/20.11.2008г. по ЧГД №
35495/2008г., по описа на PC - гр. София. Безспорно е между страните , че съгласно
издадения изпълнителен лист ищецът бил осъден да заплати на кредитора ** АД, ЕИК **,
сума в размер на 1320,70 лева , от които 269,86 лева - главница, 420,80 лева - законна лихва
от 12.11.2008г. до изплащане на вземането , 165.04 лева - мораторна лихва, 285,00 лева -
съдебни разноски, 180,00 лева - адвокатски хонорар. Безспорни са между страните и
следните обстоятелства : С постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК / а
именно взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години/ , това изпълнително производство е било прекратено и към настоящия момент
са били вдигнати наложените запори и възбрани на длъжника М. Р. Й., ЕГН **********,
като са били изпратени нарочни съобщения до страните.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
2
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена в хода на съдебно производство – е приложима разпоредбата на
чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна
давност за лихвите. В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е
изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да
обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на това
изпълнително производство.
Съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. В случая след
образуване на изпълнителното производство през 2009 г. и до настоящия момент са били
приложими постановките на Тълкувателно решение ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
като за част от периода е имало действие и постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума
на ВС, съгласно което в изпълнителното производство давност не тече. В настоящия случай
съдът взема предвид, че страните нямат спор по факта, че образуваното изпълнително
производство е било прекратено – поради бездействие на взискателя в продължение на
период по-дълъг от две години. Страните не спорят и относно факта, че след 13.02.2012 г.
взискателят не е извършил или поискал извършването на изпълнителни действия / отговора
на ответника / - т.е. най- късно последиците на перемпцията са настъпили на 13.02.2014 г.
След постановеното Тълкувателно решение, което дава разрешение как следва, от датата на
постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна правна норма, липсват твърдения и
доказателства да са настъпили други правнорелевантни факти, които да прекъсват или
спират погасителната давност.
В тази връзка съдът не споделя бланкетно изложените доводи на ответника, че
изпълнителното производство в случая е прекратено и не са извършени от взискателя нови
изпълнителни действия, които да прекъснат давността, поради което исковата претенция се
явявала неоснователна. Ищецът в настоящото производство е активно процесуално- правно
легитимиран да предяви настоящия отрицателен установителен иск против ответника , тъй
като е налице правен спор и той има правен интерес от неговата разрешаване по съдебен
ред, доколкото против него е издаден изпълнителен лист, който го прави длъжник на
ответника. Независимо, че в момента по този изпълнителен лист не е налице висящо
изпълнително производство, то този ИЛ се ползва с изпълнителна сила против длъжника.
Поради това дори и вземането да се е погасило по давност, това не е пречка за завеждане на
ново изпълнително производство, по което СИ не може да съобрази и да вземе предвид
изтеклата в полза на длъжника погасителна давност. Това може да стане само по исков ред,
като при влизане в сила на съдебното решение, длъжникът ще може да се позове на
изтеклата в негова полза погасителна давност и въз основа на това съдебно решение да иска
от СИ евентуално прекратяване на ново изпълнително производство.
По същество при безспорните между страните обстоятелства – съдът приема за
установено, че действително вземанията на ответника против ищеца са се погасили по
давност поради изтекла в негова полза погасителна давност. Това е така, тъй като след
настъпване на последиците от перемпцията , страните не твърдят и не се установява
настъпване на други правоизключващи факти , които да заличили или предотвратили
настъпването на последиците на погасителния срок.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за
прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия, без за това да е необходимо изрично постановление на СИ.
Прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по
3
силата на закона чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а СИ може само да прогласи в постановлението си
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали СИ ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право.
В настоящият случай съдът намира, че считано от 13.02.2014 г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Към 26.06.2015 вече
е постановено ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС , което се прилага и за висящите
изпълнителни производства и е отменено Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума
на ВС, в частта в която е прието, че в изпълнителното производство давност не тече. В този
случай е приложима т.10 от ТР, съгласно която новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Още повече , че
каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания/, а изпълнителните действия предприети след прекратяването не могат да
доведат до прекъсване на давността.
С оглед изложеното съдът намира, че най- късно считано от 13.02.2012 г., когато е
извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнителното производство
срещу ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност, която безпрепятствено е
изтекла най- късно на 13.02.2017 г. за главницата и разноските по изпълнителния лист, а за
лихвите и по - рано, доколкото за тях погасителната давност е 3 години, без да е спирана и
прекъсвана и вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по издадения изпълнителен лист
против ищеца по ч.гр.д. № 35495/2008 г. по описа на Софийски РС са погасени по давност,
поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца, но в исковата молба и в хода на настоящото производство искане за
присъждане на такива разноски не е направено, поради което съдът счита, че такива не
следва да се присъждат. Присъждане на разноски в полза на ответника също не се дължи,
тъй като в настоящото производство не са налице предпоставките предвидени в нормата на
чл. 78 ал.2 ГПК, понеже ответникът в своя отговор е оспорил основателността на иска
макар, че не е възразил по съществуването на твърдени от ищеца факти и е станал причина
за завеждане на настоящото дело.
Така мотивиран, Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: **, обл.
Пазарджик, чрез адв. И. И. Г., САК, със служебен адрес гр. София, ж.к Свобода, бл. 8, вх.
А, ет. 1, ап. 11, НЕ ДЪЛЖИ на ** АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. гр.
**А, сумата в общ размер от 1320,70 лева, от които 269,86 лева - главница, 420,80 лева -
законна лихва от 12.11.2008 г. до 16.09.2023 г., 165.04 лева - мораторна лихва, 285,00 лева -
съдебни разноски, 180,00 лева - адвокатски хонорар, въз основа на изпълнителен лист
издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 35495/2008 г. по описа на СРС,
по който е било образувано и прекратено изп. д. № 1534/2009 г. по описа на ЧСИ
Александър Дачев , поради погасяването им по давност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5