О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 346/08.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

          С решение №121/03.IV.2019 г. постановено по гр.дело №1499/ 2018 г. Районен съд-Димитровград на основание чл.422, ал.1 от ГПК отхвърля предявеният от „Изи Финанс" ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** иск за признаване за установено, че А.В.С.,ЕГН ********** *** дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД сумата от 2 987.66лв., от които: 1 700.00 лв., главница по предоставения кредит, 290.40 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна лихва за периода 01.11.2017г. -29.06.2018г., 937.26 лв. - начислено еднократно вземане за неустойка, разсрочено на вноски за периода 01.11.2017г. - 29.07.2018г., 60.00 лв., разходи за извънсъдебно събиране поради забава за вноските за 01.12.2017г. и 31.12.2017г, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство 5.7.18г. до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1108/2018г. по описа на ДРС и присъждане на ищеца на направените разноски за производството по заповедното и настоящото дело.

 

Обстоятелства по въззива

 

          Недоволни от постановения съдебен акт са останали от „Изи Финанс" ЕООД поради което го атакуват като неправилно с искане за отмяната му и уважаване на предявения иск.

          Въззивникът извежда,че процесния кредит бил сключен по правилата на ЗПФУР,като били спазени изрично правилата на чл.6 от същия нормативен акт.Въззиваемата страна подала заявление по електронен път,като след одобрението й се изпратил уникален код на телефонния й номер,с който кредитополучателя следвало да активира предоставен по имейла му линк,като в последствие при записан телефонен разговор следва клиента да потвърди сключването на договора.Тази размяна на волеизявление се извършвала между страните само чрез средства за комуникация.В ЗПФУР нямало изискване договора да се подписва с електронен подпис.

          РС-Димитровград неправилно приложил и чл.3 от ЗЕДЕП,като обсъжданата от съда разпоредба не била и актуална. Нормата и на чл.3 т.35 от Регламент ЕС №910/2014 г. на ЕП и на Съвета сочела ,че електронен документ е всяко съдържание съхранявано в електронна форма,без да има изискване за електронен подпис.Същевременно по това правило на електронен документ били приравнени и звуковите файлове,вкл. и предоставения от въззивникът запис на изявлението на въззиваемата страна относно потвърждаването на договора за кредит.В тази насока съдът допуснал диска с този звуков файл като доказателство,но отказал да го прослуша в противоречие с прозцесуалните правила.

          Първата инстанция неправилно не приела и че предоставената от дружеството разписка на „Изи пей“АД доказва получаването на въпросната сума от въззиваемата страна.

          Въззиваемата А.В.С. чрез особения си представител Д.К.,***,намира въззивната жалба неоснователна,като иска потвърждаването на обжалваното решение на РС-Димитровград.

          По делото липсвали доказателства относно получаването на въпросната сума от С..Касаело се за потребителски кредит,поради което облигацията попадала в обхвата на регулация на ЗПК.

          Неясно уговорения лихвен процент - в чл.3 от договора същият бил 40.15%,в чл.7 се сочела и лихва за забава за всеки ден просрочие и отделно 220% от дължимото към момента на забава,несъответствието между начина на определяне размера на погасителните вноски по договорките и погасителния план,водели до нарушаване на чл.11 ал.I т.9 и т.11 от ЗПК.Това обуславяло недействителността на процесния договор по чл.22 от ЗПК.

          Процесния договор бил сключен и в нарушение със ЗПФУР,чл.10,тъй-като по делото нямало доказателства относно известяването на потребителя за задължителната информация,която следва да се предостави от страна на отпускащия кредита.Нямало установено  дадено съгласие от страна на С. относно отпущане на процесната сума като кредит.

          Недължимата главница обуславяла и недължимост на акцесорните претенции за лихва и неустойка.Претенцията за неустойка била и недопустима,тъй-като била заявена едва пред съда,а не и в заповедното производтво,което излизало извън обхвата на претенцията по чл.422 от ГПК.От друга страна твърдението на въззивникът,че лихвата и неустойката били обединени в една сума, сочело,че и двете се търсели кумулативно,което било недопустимо. Отделно от това неустойката се дължала само непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора.По делото нямало такова твърдения,нито е доказана подобна хипотеза. Неустойката било е недействителна,тъй-като размера на същата бил в размер повече от половината претендирана главница, лихви и разноски,което противоречало на закона-чл.26 ал.I предл.3 от ЗЗД,неустойката била и прекомерна.

          Не се дължала и лихвата,търсена в заповедното производство,тъй-като не се установявал посочения размеруговорения размер противоречал на добрите нрави,понеже увеличавал  претендираната сума почти двойно,а и в чл.7 ал.I от договора се предвиждало плащане на една лихва за забава при просрочие,която била различна от претендираната по чл.2 ал.I т.3 от договора.

          Не били доказани и останалите съставки на претенцията.

 

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици,с която се упражнява налично субективно право.         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.          Постановеното от Районен съд-Хасково е правилно и следва да се потвърди.

Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1108/2018 г. на Районен съд – Димитровград. По това дело заявител е дружеството,а ответник-физическото лице.След неустановяване длъжника на адреса,съдът поканва и ищецът  предявява иска си като  кредитор по отношение на длъжника.

Между страните по делото няма сключен договор за заем.Твърденията на ищеца са ,че облигаторната връзка е от вида на тези по чл.6 от ЗПФУР-предоставяне на финансови услуги от разстояние.Обхвата на тези услуги се простира и върху отпускане на кредит,освен върху банкова дейност, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги,съборазно §1 т.1 от ДРЗПФУР.В случая се касае за твърдян договор за отпускане на заем от въззивникът на въззиваемата,съобразно описаните обстоятелства.

Заемът е реален договор съобразно чл.240 от ЗЗД.Фактическия състав на същия изисква освен постигане съгласие между страните,също така предавяне и получаване на даваната сума.В настоящия случай по делото няма доказателства в насока,че процесния заем като сума е предаден от „Изи Финанс" ЕООД на кредитополучателя А.В.С..Представената  разписка за извършено плащане удостоверява нареждането на сумата до офис на третото лице „Изи пей“ от страна на въззивника,но не доказва получаването на сумата по твърдения заем от страна на кредитополучателя.В случая въпросната сума не е преведена по лична сметка на С.,а е следвало същата да я получи от каса на офис на „Изи пей“АД,съобразно общите условия към договорите на „Изи Финанси“ ЕООД,раздел III,т.1.1.Именно за това плащане по делото,въпреки дадената възможност в първата инстанция и тежестта на доказване в неговото поле,въззивникът не е установил.Ето защо не може да се приеме,че между страните е налице твърдения договор за заем,поради липсата на есенциалния и задължителен елемент от фактическия му състав-получаване на сумата по кредита от страна на кредитополучателя.

Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез това действие следва да се остави без уважение. Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

          Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №121/03.IV.2019 г. постановено по гр.дело №1499/ 2018 г. на Районен съд-Димитровград.

          РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

          Председател:           

                 

 

          Членове:1.                                         2.