Р Е Ш Е Н И Е
№ /27.12.2019., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд
II състав
На четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н. С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 956 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
образуването по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу С.Ю.А. с ЕГН **********,
с адрес ***.
В исковата молба ищецът
излага, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-13773650
от
24.08.2016, е отпуснало паричен кредит в размер на 11 000 лева на ответника. Сумата била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора. Усвояването на посочената
сума от ответника, последния е удостоверил с полагането на подписа си в поле
"Удостоверение на изпълнението" в договора. Въз основа на чл.3 от
договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 96 месечни
вноски - всяка по 248.30 лв., които вноски съставлявали главницата по заема,
ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите – 18.30% и
годишния лихвен процент – 16.13 %, посочени в параметрите по договора.
Твърди се, че ответникът
е преустановил плащането на вноските по договора на 20.01.2018г., като към тази
дата погасил 15 от тях. На основание чл.5 от договора вземането станало
изискуемо в пълен размер. Ответникът следвало да изплати остатъка по заема в
размер на 16 920.47 лв., представляващ оставащите 81 броя погасителни
вноски към 20.02.2018г., към която дата е станал изискуем в целия му размер.
Ответникът е уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем
Твърди се, че ответника
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1031.44
лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита – 20.02.2018г. до
11.02.2019г.. Непогасените задължения на ответника към ищеца по процения
договор били следните: главница – 10388.78 лв.,
възнаградителна лихва – 6531.69 лв., законна лихва за забава – 1031.44
лв.
Излага се, че ищецът
подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към
Районен съд - гр. Провадия за процесните суми. По гражданско дело No
282/2019г., била издадена Заповед за изпълнение, която е връчена на ответника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Това обосновавало правния интерес от
предявяване на иска.
Иска се да бъде прието за
установено, че е налице вземане от страна на ищеца срещу ответника за сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК по гр.д.282/2019 на ПРС, претендират се съдебните разноски по заповедното и исковото
производство.
Иска се при наличие на
основанията на чл.238 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че иска
е недопустим, тъй като не са представени доказателства, че ищецът е
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, с което ответникът е сключил процесния договор за кредит и поради това липсва активна процесуална
легитимация и делото следа да бъде прекратено.
Твърди се, че искът е
неоснователен, оспорва твърдението, че ответникът е получил сумата по кредита, както и
кредитна карта.
Твърди се, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на изискването на чл. 11
ЗКИ, както и че е сключен в нарушение на добрите нрави и морала предвид
прекомерно високия размер на възнаградителната лихва. Поради неспазване на изискванията
на чл.10, чл.11 и чл.12 от ЗПК договорът е недействителен. Същият е нищожен при
условията на чл.22 от ЗПК, вр.чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК и при
условията на чл.21, ал.1 и ал.2, вр.чл. 32, ал.4 от ЗПК, поради което не е
породил правно действие между страните, респективно не ги обвързва валидно.
Твърди се, че са налице нищожни клаузи на договора за предоставяне на
паричен заем, с оглед неравноправността им на основание чл.146 във връзка с
чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите, заобикалящ изискванията на
чл.19, ал.4 от ЗПК и сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът не е изпълнил задълженията по чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Оспорва, че ответникът е получил стандартен европейски формуляр с тази
информация съгласно приложение 2 от ЗПК, като твърди, че приложения формуляр е
подписан едностранно от кредитора за нуждите на
настоящото дело.
Твърди, че по отношение на съгласието на ответника с общите условия и
декларирането на получаването им, така и за европейският формуляр и неговото
получаване от длъжника, следва да се приложи нормата на чл. 147а, ал 5 от ЗЗП.
Твърди, че не са налице основанията за обявяване на договора за
потребителски заем за предсрочно изискуем. Твърди се, че ответникът не е
получил подобна покана и до същия не е достигнало отправеното волеизявление за
обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми по процесния кредит, преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Оспорва се подписа за получател в
приложената по делото товарителница за доставка на пратка.
Оспорва се, че ответникът дължи заплащане на сумата, съставляваща
възнаградителна лихва, тъй като ВКС ОСГТК в ТР № 3/2017 приема, че размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи
в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
Иска се отхвърляне на предявените искове.
В проведеното открито
съдебно заседание по делото ищецът не се явява, в писмена молба моли делото чрез
назначения му особен представител моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото писмени доказателства Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-13773650/2.08.2016
г.; Условия по договора; Медицински въпросник за приемане за застраховане;
Сертификат № PLUS-13773650;
Общи условия за застраховка“Защита на плащанията“ на кредитополучателите на
„кредит Класик“; Сертификат № CARD-13773650;
Общи условия за застрахователна програма“Защита на плащанията по кредитни
карти“; Декларация за предоставяне на лични данни; Извлечение за номер на банкова сметка ***, офис
Кредитекс; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; Извлечение по кредит PLUS-13773650-4 листа; Получени плащания;
Разнесени плащания-4 листа; Последна покана до С.Ю.А.; Известие за доставяне от
28.08.2018 г.; ЧГД № 282/2019 г. по описа на РС Провадия се установява,
че ищецът и „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 24.08.2016г.
в гр. Варна са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответника е получил целеви кредит
в размер на 11 000 лева – главница, от които 275 лева – такса ангажимент. Уговорена
е застраховка по кредита в размер на 3960 лева. Уговорен е лихвен процент в
размер на 16.13 %, ГПР 18.30 %. Общо сумата, която е следвало да върне
ответника е в размер на 23 837.76 лева при заплащане в срок съобразно погасителния
план по договора, а именно на 96 погасителни месечни вноски, всяка, от които в
размер на 248.31 лева, като падежа на първата погасителна вноска бил на 10.10.2016г.г.,
а на последната на 20.09.2024г..
Съобразно чл.5 от договора при забава в плащането на едно или повече
месечни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по
събиране на кредита. При забава в плащането на две или повече месечни вноски
кредита става изискуем в целия му размер, включително обезщетението за забава и
разноските за събирането му без да е
необходимо изпращане на съобщение до кредитополучателя. Законната лихва за
забава е равна на ОЛП обявен от БНБ в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на
текущата година плюс 10%. В договора страните са се споразумели лихвените
проценти в сила от 01 януари на текущата година да се прилагат за първото
полугодие на съответната година, а от 01 юли да се прилагат за второто
полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база – 1/360 от
годишния размер.
Ответникът е получил копие и се е запознал с Общи условия за застраховка “Защита на
плащанията“ на кредитополучателите на „кредит Класик“, Общи условия за
застрахователна програма “Защита на плащанията по кредитни карти“, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
От Извлечение по кредита се установява,
че по процесния кредит към датата на подаване на заявлението ответникът е
заплатил 15 погасителни вноски за периода 12.10.2016г. – 10.04.2018г. на
стойност 3864,79 лева и е останал да дължи 10 233.78 лева – главница по
кредита, 6531,69 лева договорна лихва за целия период на кредита и 165 лева –
главница по застраховката на кредита. Общо дължими суми 16 920.47 лева.
Ищецът е изпратил до
ответника покана за заплащане на сумите по кредита, в която е обявил кредита за
предсрочно изискуем. Поканата е изпратена с обратна разписка, която е получена
от С.Ю.А. на 21.08.2018г.. Особеният представител на ответника е оспорил
подписа за ответника положен в обратната разписка, поради това съдът е открил
производство по чл.193 ГПК, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже автентичността на подписа за ответника положен в обратната разписка. От
представените от ответника оригинали на всички документи по кредитното досие,
които са безспорни между страните и сравнявайки подписа на ответника положен
върху тях и върху обратната разписка, на основание чл.194, ал.1 от ГПК съдът
намира, че ответникът е получил на 21.08.2018г. поканата за заплащане на суми
по кредита, в която кредита е обявен за предсрочно изискуем.
На 31.01.2018г. е
извършено сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и анонимното
акционерно френско дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ , като първото
дружество се е вляло във второто.
От
представеното ч.гр.д. 282/2019г.
по описа на ПРС е видно, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и по него е
издадена заповед за изпълнение № 208/25.02.2019г.
за следните суми: в размер на 10 388,78
лева (десет хиляди триста осемдесет и осем лева и 78 ст.), представляваща
неиздължената главница по сключения между страните Договор за револвиращ
потребителски заем с номер PLUS-13773650/24.08.2016 г.; ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 6531,69 лева (шест хиляди петстотин тридесет и един лева и 69 ст.) възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до
20.09.2024 г.; сумата от 1031,44 лева (хиляда
тридесет и един лева и 44 ст.) мораторна
лихва за периода от 20.02.2018 г. до 11.02.2019 г., както и сумата от 409,04
лева (четиристотин и девет лева и 4 ст.),
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса – 359,04 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 50 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.
415 от ГПК е предявен настоящия иск.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.4, ал.1 от
Закона за потребителски кредит, да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената
Заповед по ч.гр.д.282/2019г. на ПРС.
Възражение за нищожност
на договора на основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.3 от ЗЗД, чл.22
вр.чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, чл.21, ал.1 и ал.2, вр.чл. 32, ал.4 от ЗПК.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният договор за кредит,
с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него като е
дал в заем на ответника сумата посочена в него, при условията посочени в него,
че е уведомил ответника за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
В тежест на ответника е
да докаже, нищожността на процесния договор на твърдените основания.
От представените по
делото доказателства – кредитно досие се доказа, че между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чиито правоприемник е ищцовото дружество е
сключен на 24.08.2016г. договор за потребителски кредит с посочените в него
параметри с главница 11 000 лева, застраховка на кредита 3960 лева и договорна
лихва, дължими на 96 броя погасителни вноски за периода от 20.10.2016г. до 20.09.2024г.
. Фактът, че ответникът е заплатил 15 от вноските за периода 12.10.2016г. –
10.04.2018г. на стойност 3864,79 лева доказва по косвен начин, че той е получил
размера на уговорения кредит, съответно, че ищецът е изпълнил задълженията си
по кредита. Ищецът доказа, че е връчил на ответника Общи условия, които са били
приложими и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, като условията на договора съответстват на тези в
стандартния европейски формуляр.
От събраните по делото
доказателства се установи, че ответника не е заплатил повече от 2 погасителни
вноски за периода от м.05.2018г. до момента на приключване на устните
състезания, поради това ищецът на основание чл.5 от процесния договор го е
обявил за предсрочно изискуем, за което е уведомил длъжника видно от приетата
по делото обратна разписка на 21.08.2018г. т.е. преди подаване на заявлението
по чл.410 ГПК. Поради това ответникът остава задължен за заплащането на всички
останали непогасени 81 погасителни вноски на стойност за главницата по кредита и
по застраховката на кредита в размер на общо 10 388.78 лева, на договорна лихва,
но за периода от сключване на договора за кредит до обявяването му за
предсрочно изискуем предвид изложеното в ТР № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, че
размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. Поради това ответникът се явява задължен за заплащането на договорна
лихва за периода от 24.08.2016г. до 20.08.2018г. – денят предшестващ денят на
получаване на обявлението на кредита за предсрочно изискуем т.е. сума в размер
на 893,40 лева, представляваща сбора от неизплатените дължими лихви по кредита помесечно
за периода 20.02.2018г. – 20.08.2018г..
Предвид гореизложеното
предявеният иска за главницата в размер на 10 388.78
лева следва да бъде уважен изцяло, предявеният иск за договорната лихва
следва да бъде частично уважен за сума в размер на 893.40 лева за периода
20.02.2018г. – 20.08.2018г. и отхвърлен за разликата от този размер до
претендирания от 6531.69 лева.
Ищецът е претендирал мораторна
лихва за периода от падежа на първата непогасена вноска – 20.02.2018г.
до 11.02.2019г. и такава му се дължи на основание чл.86 ЗЗД и чл.5 от
договора само че от деня следващ падежа на първата непогасена вноска –
21.02.2018г.. Съдът, използвайки електронен калкулатор на http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp изчисли законната лихва върху
главницата 10 388.78 лева за периода 20.02.2018г. до 11.02.2019г. в размер на 1027.42 лева. Предвид на това иска по чл.86 ЗЗД следва
да се уважи за сума в размер на 1027.42 лева за периода 21.02.2018г. до
11.02.2019г и да се отхвърли за
разликата от този размер до предявения от 1031.44 лева за периода 20.02.2018г.
до 11.02.2019г.
Ответникът не успя да
докаже възраженията си за нищожност на договора, уговорената между страните
договорна лихва не превишава максималния предел предвиден в ЗПК.
С оглед изхода на
спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в настоящото производство
съразмерно с уважената част от предявените искове. Претендираните разноски са в
размер на 367.78 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което
на основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, съда определя
на 100 лева, 1068.56 лева – възнаграждение за особен представител, в размер на 359.04
лева държавна такса по заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. Дължимата държавна такса по исковото производство е в размер на 359.04
лева, поради това съдът изчислява разноските, които присъжда на ищеца на нейна
база, а надвесената държавна такса по исковото производство в размер на 8.74
лева ищецът може да иска да му бъде възстановена от съда по посочена от него
банкова сметка. ***те искове на ищеца следа да се присъдят разноски по исковото
производство в размер на 1047.50 лева и по заповедното в размер на 280.45 лева.
Воден от гореизложеното
Провадийският районен съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК
вр. с чл.9, ал.1 от Закона за потребителски кредит съществуването на вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 към С.Ю.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, за което е издадена Заповед № 208/25.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 282/2019г. в ЧАСТТА за дължимост на следните парични
вземания в размер на 10 388,78 лева
(десет хиляди триста осемдесет и осем лева и 78 ст.), представляваща
неиздължената главница по сключения между страните Договор за револвиращ
потребителски заем с номер PLUS-13773650/24.08.2016 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 20.02.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 893,40 лева, договорна лихва за периода 20.02.2018г.
– 20.08.2018г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер от
893.40 лева до претендирания размер от 6531,69
лева за периода от 20.01.2018
г. до 20.09.2024 г.; сумата от 1027.42 лева мораторна лихва за периода 21.02.2018г.
до 11.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от уважения размер от 1027.42
лева до претендирания размер от 1031,44
лева мораторна лихва за
периода от 20.02.2018 г. до 11.02.2019 г..
ОСЪЖДА С.Ю.А. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „БНП Париба Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, сумата от 1047.50
лв.,
представляваща направени разноски в настоящото производство и сума в размер на 280.45
лева, представляваща сторените разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 282/2019г. на ПРС.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..